Психичните отклонения при духовно търсещите

[Слънчева]

При готовите, учениците има натрупан опит (смята се, че има души с по-голям брой прераждания и съответно опит). Т.е. те съвсем съзнателно търсят и изследват вътрешното си Аз. За тях е потребност. За един незапознат, обикновен човек това е вредно и наистина може да доведе до психични разстройства.

Понякога динамичния живот поставя капани на по-лабилните и неуверени хора. Например този преход съсипа много и то интелигентни хора.

(Кристиян, такива сравнения използваш, че се смея с глас някой ще помисли,че дюшемето ми е хвръкнало )

Наскоро си намерих характеристика от училище, в която пише, че ученичката е с лабилна психика и затворена в себе си,... не развива потенциала си, защото е стеснителна....

А пък съм толкова борбена в действителност..... Но пък имала съм и такива черни дупки, от които все пак сама съм излизала (с Божията помощ).

Тестовете за интелигентност не дават представа за това...аз със връзкщи изкарвам около 35-40 точки на такъв тест, и би следвало да съм класически "олигофрен"...но, ако не решавам тестовете, излиза че минавам дза интелигентен човечец...поне никой досега не ми е правил намеци че трябва да нося риза с много дълги ръкави или нещо подобно...

Тестовете за интелигентност са много необективни. Миналата седмица си купих тест за обучение на деца, за първи клас. Има неща, които едва ли ще напиша вярно ако не поглеждам

[Слънчева]

Понякога не смогвам да запиша мислите си или пък съм натиснала латиница и пиша, пиша, а като погледна...

В едно съм сигурна, ако в този живот ти е съдено да се събудиш и да достигнеш определени върхове, ще получиш доста знаци и напътствия. А ако не ти стане ясно и продължаваш по стария начин идва страдание, което да те събуди. Т. е. 'всички пътища водят към Рим'

Не е нужно да се убеждават неподготвените, защото за тях е опасно. За това и всички Писания са закодирани и са във алегорично-приказна форма. Вижда и чува само подготвения.

На нас попробудените ни се пада да обичаме и разбираме останалите, да не им се сърдим, че не ни разбират. Успех!

Приятна вечер на всички!

[Орлин Баев]

  Би било интересно да споделиш повечко като човек, който изучава туй "животно"- психиката....пък, тук-таме и такива като мен, които не разбират, но въпреки това, понякога като хирург ми се налага първо да закърпя съдраната аура на някой, преди да го сложа на операционната маса....та, по известния на всички учебен метод на неволята, съм понаучил нещо и аз...а като си спомня, исках да стана психиатър...но, взе та ми дойде "акъл" и се отказах овреме...   Та, такива като мен, които от тук от там по нещо са понаучили, можем да споделяме непрофесионално  мнение, но така или иначе, би трябвало да ни запознае поне с основните структури, които да ползваме, за да имаме отправна точка...

Говоря честно - нищо не знам! Нямам квалификация, нямам диплома, нямам опит! Наистина нищо не знам! До скоро работих градинар, преди това бях моряк - от съвсем скоро се интересувам официално от човешката психика. . .

[Guest Кристиян]

Орлине, че направо си кажи и ти за дюшемето...няма лошо и клуб да си направим, но не "МЕНСА" а нещо като "ДЕМЕНЦА"...за всеки случай в който:

- по лудяваме

- до лудява ни се

- под лудяват ни

- на лудяваме се

-при лудява ни се

- сама дъска не хлопа...

В такъв клуб няма да може да има членски внос..защото членовете носят ризи с толкова дълги ръкави, та не биха могли да си бръкнват в джоба за "клубна такса"..нотова е само предложение...може да се назовава например "КУМЧО ВЪЛЧО" (Катализирани Умерени Ментални Човешки Отношения Въпреки Ъгъла на Лудостта в Човешката Относителност), може и "дементор" да си назначим....Архидементор, с диплома за пълна идейна липса или нещо такова...може да има дори ритуална дейност по Пълнолудие, или по Новолудие...

А...от скромния опит на Ал(Химикът), знам че временната невменяемост е оправдана от закона....според осведомени, лудите и Бог ги пази (явно защото и застраховка нямат), а в подобно състояние току виж се пръкнала и научна лудост тук...Човек няма равен на себе си в стремежа си да полети свободен без книжка с инструкции по отношение на летенето...така че- давайте смело...определено днес ми е ден, в който би било най-добре да си асфалтирам всекидневната и веднъж завинаги да разреша проблема с хлопащите дъски...но ми трлябва пък якой гений, който да вкара и изкара вялака през вратата...

[Орлин Баев]

Ами - айде - добре съм дошъл в клуб Деменца.

Да, прав си - имам деменция - деменция, изоставане от стандартите на живот, определени от самата вибрация на живота. Луд съм, защото съм различен. Още от раждането ми д'шемето ми не само че скърца, звучи по други стандарти, но и въобще е от други материали. Не само съм луд, но съм луд за връзване, защото имам чувството че умовете на хората са направени от камък и за да се събуди в тях огъня на Познанието, им трябва удар с чук по дебелите им тесни глави - само тогава изскача искра!

Абсолютно съм побъркан - признавам - защото ми е безобразно тясно в разбиранията на невежеството! А нали нормалността се определя именно от тези граници. Хахо съм, защото в мен живее едно чувство, че не това е животът, такъв какъвто би могъл да бъде - защото имам жажда за красота и хармония и грубостта и пошлостта ме отвращават!

Разбира се, че съм луд - поне не по-малко отдругите 6 000 000 000 луди, които живеят лудо - зомби -спящото си сляпо съществуване! Нали съм част от тяхното стадо!

[Добромир]

Като младеж нещата, с които се занимавах, бяха още по-странни, меко казано, отколкото изглеждат сега на повечето хора. На моменти това ме смущаваше, но не и до степен, при която бих се "огънал под натиска на общественото мнение". Съчиних обаче следното стихотворение, със заглавие "Луди са само нормалните":

Когато съм “ненормално” сърдечен,

казват: “Наивно кретенче!”

Когато се взирам по-надалече –

бил съм отнесено втренчен.

Който от други по-друго живее…

И, може би, смахнат съм аз.

Но кой, без да хлопне, ще оцелее

на XX-я век в тоя бяс?

Да бе, със странен двигател съм. Хърка!

Но зная, със сигурност знам:

който не е поне малко побъркан,

той няма човечност и грам!

[Слънчева]

Много хубаво, Добромир!

Ето и едно от мен:

Животът е за тези, които го живеят.

Живот, по пътя към Смъртта.

Спирала, игра или магия?...

Над своите вини да можеш да се смееш

родени сме, за да живеем.

Родени не от целомъдрието, а родени от греха?

Дошли сме в свят фалшив

живеем по чужди правила,

а всеки по-различен тук е Луд.

И аз избрах-е, луда съм сега!

А лудите поправят схемите фалшиви.

Лудите в своята вина горят.

От другите са неразбрани и даже да са диви

живота, към смъртта, без страх ще извървят!

[Силвия СД]

Ей това е най - хубавата тема в целия форум.

Кристияне, не се бой, след 02.01. ще си отворим и такъв клуб - на останалите в БГ - " БГ идилия " предлагам да го наречем.

То, като тръгнем да летим с книжки, да не стане като в оня стар комедиен филм " Този луд, луд свят" да четем инструкциите за каране на самолета и да казваме " Първо седни!" като оня дебел фриц.

[Guest Мона]

За шизофреника цялата Вселена говори на език, който само той може да разбере. За него камъкът е жив, растението - също. По това той най-много се доближава до светоусещането на примитивния човек, възприемащ околния свят изцяло анималистично. Азът на един шизофреник е тотално обсебен от колективното несъзнавано. На пръв поглед шизофренното мислене и говорене са неразбираеми, докато не се открие техния вътрешен смисъл. Има и една друга тенденция - шизофренията, както и другите психо-соматични заболявания се изменя с времето в социален и културен смисъл. Например, заболеваемостта от хистерични парализи в Германия и Австрия от 1890 г. нататък има връзка с въвеждането на застрахователните мерки за железопътните катастрофи по онова време. Дори има термин, според който на шизофренията се гледа като на "остра ситуационна психоза", като отзвук и реакция на алиенацията на съвременния отчужден човек. (напр. според аналитичните психолози Perry, Redfearn и др.)

Историята с гениалните хора е различна и още по-неизследвана, поради липса на достатъчно клиничен опит. Единствената прилика (само симптоматична) с шизофреника, е мощният комплекс от архетипни съдържания. Разликата е, че те не прегазват Аз-структурите,в този случай, а работят за цялостната интеграция на личността.

[Inatari]

Гениалните хора излизат от рамките на нормалност със сигурност .

Като че ли всяко едно качество в повече ни прави , малко луди , малко повече от това което е общоприетото разбиране за нормалност .

Гениалните хора умеят да си изместват представата за аза и цялостната гледна точка много бързо и безболезнено. Но това не е шизофрения . Може би е някъде там на границата на многоликостта ,на лудостта , но е породена от определено хрумване, от идея . От различно ново , гениално световъзприемане на личността .

Когато бях в гимназията една моя колежка ми каза че си играя много със самомнението и много бързо местя точката на концентрация на себето си , което аз приех за недостатък . Водихме доста дълъг разговор с нея тази вечер и за първи път чух за Карлос Кастанеда и самомнението , за Фройд и егото и суперегото . Трябва да съм била 10 клас.

Говорихме си по този повод и за шизофренията , защото прекалено бързото местене на цялостната ти представа за егото ти , самомнението , световъзприемането създава опасности за шизофрения . Или способността да мислиш от 10 различни гледни точки като 10 различни човека , определено ти дава една по - пълна представа, по гениална- мисъл , но е и много опасно . Светкавично обхождаш различните същности и правиш много по - бързо заключение , от някой който мисли еднопосочно .

Сега като се замисля би трябвало да се почувствам поласкана .

[Тонина]

Инатари,

И аз мисля, че заслужаваш да се почувстваш поласкана. След толкова време е дошъл моментът за пореден път да затвърдиш в себе си представата, че си напреднало същество. Предполагам, че имаш повече прераждания, или пък по-добре използвани за израстване. Защото нали за да си повече разбиращ околните и света, трябва да умееш да погледнеш от повече ъгли, да сменяш гледната точка. Едва когато се научим да разглеждаме нещата отвсякъде, ще съумеем да разберем мотивите на другите, да ги приемем като възможни и логични за тях, и тогава с удоволствие да им изпратим лъч любов.

Ти си родена с този талант. Кажи си едно голямо Браво! и продължавай нагоре.

Спокойствие и Любов!

[Inatari]

, Благодаря , Тонина , много мила си !

[Психотроник]

Психопатологията е дициплина, имаща за предмет описанието и изучаването на психичните разстройствата и отклонения на мисленето, интелекта, волята, поведението, подсъзнанието, съзнанието, общуването и пр. Разположена е на границата между психологията и психиатрията.

Психологията на религията изследва закономерностите на възникването развитието и функционирането на религиозните прояви в обществената, груповата и индивидуалната психология (потребности, чувства, настроения, култ, традиции и т.н.), съдържанието, структурата, направлението на тези явления, тяхното място и роля в религиозната система, като и влиянието им върху нерелигиозните сфери от дейност на обществото, групи и личности. Изследването на всяка религиозна система винаги тръгва от философски мирогледна позиция за човека, света, за обществото, тази позиция се оформя от всичко наследено от философията, от историята на естествените и обществените науки и особено от постиженията на съвременната научно-техническа революция. Успехите на човешкото познание в медицината, психологията, педагогиката, историята, биологията, физиката, химията, астрономията, екологията и други науки са основа за решение за съответните мирогледни проблеми.

“Няма нещо, което човек да е измислил и да е непотребно. Това са милиони методи и начини. Милионите хора, които са заети със съвременната наука, това са хора, които са минали към Божественото. Някой може да каже, че не се нуждае от астрономия или от други някакви науки. Не, трябва ти и астрономия, и биология, и физика, и химия – всички науки ти трябват. – „Не ми трябва химия.“ – Не, и химия ти трябва, понеже в стомаха се извършват всички химически процеси. – „Тогава психология не ми трябва.“ – Не, и психология ти трябва.”

“Ти си Христос, Син на Бога живаго”, 13-а неделна беседа, държана от Учителя на 28.II.1937 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.

И така, да преминем към едно от най-разпространените и трудно различавани психопатологични разстройства из религиозните и езотеричните среди – шизотипията.

Към групата на Странно – ексцентрични личностни разстройства принадлежат шизотипното, шизоидното и параноидното личностни разстройства. Към тази група спадат хора, които изпитват дискомфорт при общуването си с другите или са крайно подозрителни към тях. В резултат на което се затрудняват при установяването на двуличностни отношения.

Шизотипно – странност, превзетост, прояви, преживявания; крайно отделяне от другите. Високо ниво на невротизъм и ниски нива на екстровертност и любезност.

Шизоидно - изолираност от другите и загуба на способността за изразяване на емоциите. Ниски степени на екстравертност и любезност.

Параноидно – подозрителност, хроническа враждебност, завистливост, стегнатост и саможивост. Високо ниво на невротизъм и ниска степен на любезност.

Шизотипно личностно разстройство

Понятието шизотипно се въвежда за първи път през 1953 година от Sandor Rado, като комбинация от шизофрения и генотип. Според него шизотипните личности имат 2 абсолютно еднакви дефицита с тези при шизофренно болните. Затруднение при организирането, неприятни преживявания и нарушение в разбирането и осъзнаването на дадена информация.

Шизотипното личностно разстройство е състояние при което индивидът се чувства некомфортно при осъществяването на близки взаимоотношения. Налице са нарушения на мисленето и чувствата, както и странно поведение.

По долу са описани симптомите (по DSM-IV - Диагностичен и статистически наръчник за психичните болести), които трябва да са налице (най-малко 5), за да бъде определено дадено разстройство като шизотипно:

Странни вярвания или магическо мислене, които влияят на поведението и не съответстват на нормите за дадена култура (суеверие, приписване на способности за ясновидство, телепатия или “шесто чувство”; при деца и подрастващи – странни фантазии или занимания.

Необикновени перцептивни усещания, включително илюзии, свързани със собственото тяло.

Странно мислене и реч (неопределеност, обстоятелственост, метафоричност или стереотипност).

Подозрителност или параноидни мисли.

Неадекватност или бедност на емоциите.

Странно или ексцентрично поведение, чудатост.

Липса на близки приятели.

Свръхтревожност при общуване с другите, която не намалява при по-близките контакти, и по-скоро е свързана с параноиден страх, отколкото с негативна самооценка.

Това разстройство не възниква на фона на шизофрения, разстройство на настроението, психотични симптоми, друго психотично разстройство или дълбоко разстройство на развитието и няма пряка връзка с соматични или неврологични заболявания. Освен това то се диагностицира при условие, че възниква в ранната зрялост. Въпреки, че за шизотипното личностно разстройство са характерни симптомите на шизофренията, включващи смущения в мислите, възприятията и речта, това което го отличава от нея е, че тези симптоми не са толкова сурови. Важно е да се отбележи също така, че хората с това личностно разстройство не изгубват връзка с реалността. Комуникацията при тях е странна, но и неразбираема. Тези проблеми на речта могат да бъдат обяснени с трудната им концентрация. Тяхното говорене е неясно. Те използват фрази, които са твърде сложни, а свободните асоциации, които правят, стават причина за това, околните трудно да проследяват мисълта им. Налице са също и междуличностни проблеми. Може да се наблюдава и деперсонализация (чувство на отчуждение от целия свят или собствената среда). Тези индивиди имат неуместни емоции. Което води до затруднения при създаването на хармонични взаимоотношения с другите. Избягването на социалните ситуации също е подчертано и се дължи на изразената социална тревожност. Те често избират да работят на места, които са под техните професионални възможности и на които не е необходимо общуване с другите.

Епидемиология и етиология на шизотипното личностно разстройство.

Предполага се, че от шизотипно личностно разстройство боледуват около 3% от индивидите, като то по-често се среща при мъжете. Етиологията на заболяването е аналогична на тази при шизофренията. Въз основа на изследванията на осиновени деца, както и въз основа на генетични и фамилни проучвания, може да се предположи, че шизотипната личност е синоним на това, което още Bleuler нарича “латентна шизофрения”. Приема се, че симптомите наблюдавани при шизотипното, както и при шизофренното разстройство те често се дължат на вредни комуникативни отношения в семейството. Както и на психичните разстройства на родителите Изследвания сочат, че при тези хора са налице и аномалии свързани със смущения в зародишното невроразвитие. Откриват се второстепенни физически аномалии, като тези свързани с периферията на главата, косата, абнормалност на небцето и други. Налице са също така и патофизиологични особености. Твърде възможно е да се наблюдава понижаване нивото на моноаминоксидазата, нарушаване на плавните проследяващи на очите, както и намаляване обема на главния мозък. Приема се, че шизотипното разстройство има и биологична основа. Така например, се счита, че при тези хора е налице висока активност на невротрансмитера допамин. Както увеличаване на мозъчния ветрикул. Същите аномалии се наблюдават и при шизофренията. Разграничаването на шизотипното разстройство от шизофренията в много случаи представлява проблем, поради сходството при проявата им и то особено на първоначалните симптоми.

(Из Албена Крумова, “Личността извън норма”, София, 2004)

[Слънчева]

Що ли ми се струва, че много от тези диагнози са унищожили чрез лекарствата и "анатемосването" много от децата индиго. Пък и не само тях. Идва някой и ми казва, че не съм се вмествала в нормата. Коя норма? Неговата ли или на дадена група?

Какво е норма? - Повечето, масата от хора са вместени в нея. Лесно е да си маса, трудно е да си различен, инакомислещ. Да си личност, да си добър, но и да разсъждаваш...

Но напоследък се оказва, че науката е далеч от разбирането на проблемите на тези, извън нормата... Та на мен те са ми интересни... Много се стремят някои хора всички да сме еднакви. Да, ама не сме. Всички сме в една или друга степен с някакво отклонение. Нямам нищо против науката, но има и такива хора, дето са се хванали за буквата в нея и се самодоказват. Така, както и в духовните учения

Дошло е време всеки да си изработи вътрешен усет, да пресява глупостта и фанатизма от истинното и разумното знание...

Редактирано Юли 25, 2009 от xameleona

[Психотроник]

Деца-индиго - за тях си има обяснения в съвременната детска психология. Нищо мистично, нищо езотерично. Каролина Хеенкамп е трябвало да чете повечко психологическа литература. А относно аурата на децата-индиго - може всеки от вас за около минута да се научи да вижда част от биополето-биоплазмата. Ще видите, че няма никакво индиго.

За зрителните халюцинации и псевдохалюцинации ще стане въпрос по нататък в темата.

[Vespertine]

Може би темата трябваше да се казва "психопатологични разтройства из религиозните и езотеричните среди"??

аз лично не видях някакво мнение, а само извадки от учебници, които констатират различните разтройства. Е, има ли ги няма ли ги, или това са различни начини на възприемане на дадена религия??Някак ми се струва недоизяснена темата, но иначе изглежда интересена за размисъл...

[Ян]

Може би темата трябваше да се казва "психопатологични разтройства из религиозните и езотеричните среди"??

аз лично не видях някакво мнение, а само извадки от учебници, които констатират различните разтройства. Е, има ли ги няма ли ги, или това са различни начини на възприемане на дадена религия??Някак ми се струва недоизяснена темата, но иначе изглежда интересена за размисъл...

Не Илина, темата е изяснена, но лошо е поднесена за дискусия. При коментирането на тази тема, много трябва да се внимава за мотивите при създаването й. Защото тази тема има множество подводни камъни с много остри ръбове. Освен това много психолози когато почнат да се занимават с подобен вид неща и ги превлича повече психотрониката от колкото Религията, след време се размива границата между лекуван и лекуващ /може да се окаже, че са взиимно-заменяеми понятия ... /. Защото психопатологията си е коварно нещо, с какъвто се събереш с такъв ставаш, ако си слаб и не си домениращ тип/Дух естественно. Много важно условие е да си силен и просветлен Дух, нещо което не се преподава от школските учебници и не е подвластно на оценките от университетския преподавател.

Общо взето, всеки си е нормален когато си върви нормално по улицата и си има нормални защитни реакции. Патологията идва твърде често от патолозите, стремящи се да откраднат повечко внимание към себе си. Всеки има право да вярва вътре в себе си в каквото си иска. Намесата във вътрешния мир на човек си е опасно нещо, за радост демократичната държава защитава ненамесата в личното пространство.

[Vespertine]

Първоначално като я прочетох си зададох въпроса доколко психологията има връзка с Религията и може ли от гледната точка на разни патологии да се разглежда. А мотивите за създаването на темата, мисля, ясно си личат ..

Много ми допадна това за "... се размива границата между лекуван и лекуващ /може да се окаже, че са взиимно-заменяеми понятия ... "

Със сигурност обаче има такива патологии..какво ще кажете за терористичните атаки? Крайностите до които достигат са си доста опасно нещо и никак не са в границите на нормалното. Те го правят точно под влиянието на религиозни подбуди. Така,че не е празна тази тема Дано и Психотроник се включи скоро, за да я насочим в една по-конструктивна дискусия.

[Guest Христо]

Случвало ми се е в нета да попадам на различни хора, които твърдят, че могат да осъществяват контакт с висши духовни същност, да получават една или друга информация от Акаша, дори някои от тези духовни същности са им казвали информация за мен ( обща по - скоро, която може да се налучка) или пък съм им забранявали да общуват с мен. Последното е лоша реклама. За някои от тези хора имам основания да смятам, че имат някакви психични отклонения и че може да си внушават едно или друго нещо - имам основания или от впечатление, което са ми направили с начина си на общуване, или от слухове(неща които са споделили на други хора, които хора разбират от психология). Има ли някаква взаимовръзка между психичните отклонения и духовните търсения/интереси? Сред хората с духовна ориентация, по - голям ли е процентът на тези с отклонения? Ако "да" - защо ? Има ли някакви изследвания. Във форумите и в "Живот без окови" на Д. Чопра съм срещал понятието "езотерично мислене". Даже психолозите проверявали пациентите си за него. Може би много от психолозите просто са тесногръди ? Усилват ли се психическите проблеми в хода на духовната еволюция и ако "да" - защо ?

Редактирано Декември 28, 2010 от Христо

[Пламъче]

Христо,преди години в студиото на канал 2001 бяха поканили известен психиатър от клиниката на 4-ти километър.На въпроса на водещата относно това има ли ясновидци или всички които се обявяват за такива са психично болни,той отговори,че има ясновидци,но е трудно и почти невъзможно без специални изследвания да се разбере дали човек наистина има такива способности или е просто болен.

Хората за които пишеш в поста си,може и да са ясновидци,но може и да са с психични отклонения.

Според мен няма връзка между духовните търсения/интереси и психичните отклонения.

Редактирано Декември 28, 2010 от Пламъче

[Донка]

Пламъче!

Обаче отначало и аз съм си задавала такива въпроси. После, когато влезнах по-навътре в тези среди, разбрах каква е истината. Духовно търсещите хора са толерантни . Те приемат присъствието на хора с психични проблеми и се отнасят с тях безусловно. Отстрани на наблюдателите изглежда, че това е една група. Всъщност хората с психични проблеми нямат духовни търсения. Лазарев, според мен, доста точно определя причината за тези проблеми. И тя е диаметрално противоположна на духовно търсене.

В един момент започнах да разлиавам ясно хората с психични проблеми сред духовните среди - това са тези, които най-силно желаят да им се признае, че имат духовни търсения. Истинските ученици са незабележими и тихи. Няма ученик, който да каже - аз съм духовно търсещ. Каже ли, той вече не е това.

[Guest Христо]

Значи ако някой ти разказва, че може да праща рейки, че общува с ангели, че те вижда в твой минал живот( както вижда и себе си), че чрез едно дребно спречкване във форум сте изчистили стара карма ( ти си го бил убил в средновековието), то възможно ли е такъв човек да има психически проблем ?

П.п.: Спречкване завършило бързо и с добри пожелания.

Редактирано Декември 28, 2010 от Христо

[Пламъче]

Значи ако някой ти разказва, че може да праща рейки, че общува с ангели, че те вижда в твой минал живот( както вижда и себе си), че чрез едно дребно спречкване във форум сте изчистили стара карма ( ти си го бил убил в средновековието), то възможно ли е такъв човек да има психически проблем ?

Не е задължително.За някои хора това е начин да привлекат внимание или да получат възхищение - просто вид самохвалство.

[Guest Христо]

Бил съм едричък рицар, който и се е смеел добродушно, но явно е трябвало да я убия по заповед на шефа.

Казах и (в сегашния живот) : "нищо лично".

Редактирано Декември 28, 2010 от Христо

[Пламъче]

Когато някой започне да хвали способностите си и да ми обещава чудеса...не му вярвам.

П.п. Не е съвет!

Редактирано Декември 28, 2010 от Пламъче