Канел Добавено Февруари 16, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2011 Откровение, гл 14 14. И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп. 15. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жетва е презряла. 16. Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната. 17. И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп. 18. Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. 19. И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. 20. И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии. Мислите ли, че е възможно да ни сполети съдбата на житото или домашните животни, т.е. расте си житцето ден и нощ, хапва си водица, минерали и слънчева светлина, гушкат си се класовете, приказват си, може понякога да се сдърпат, ако има повече вятър. И в един хубав ден идва големия комбайн и хоп! - пата-кюта, на две на три - в хамбара; кокошчиците и патките си щъкат, крякат, тичат по двора и хапват от божествения фураж, от време на време може да се разболеят малко, стопанина да ги изцери, а в един готин ден, когато вече са пораснали и добре угоени - на дръвника и в буркана. После, заедно с житцето под формата на хляб, ги слагат на трапеза за радост на господаря. Дали някой ден няма да свършим като зърното и кокошките на Божествената трапеза? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 16, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2011 (edited) Дали някой ден няма да свършим като зърното и кокошките на Божествената трапеза? Аха. Само че духовете и духовното тяло в човека се хранят с чистите и безкористни мисли, чувства и постъпки на хората. Т.е. нечии духове ще останат гладни, а духовните им тела – съвсем измършавели. С егоистичните мисли, емоции и действия се подхранват астралното тяло и същества от астралния свят. Редактирано Февруари 16, 2011 от Станимир Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Февруари 16, 2011 Автор Доклад Share Добавено Февруари 16, 2011 Има астрално тяло - има проблем, няма астрално тяло - няма проблем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Май 7, 2011 Доклад Share Добавено Май 7, 2011 Моето тълкуване за фразата"Каквото горе, такова и долу", това което се случва в настоящия живот, е продукт на минали прераждания.Няма какво да търсим вината си вън от нас, ние сме творци на кармата си.Така, че и чувства като гордост, тщеславие и каквито и да са други е възможно да посещават съзнанието ни.Това е в реда на нещата, проблема е да не ни обсебват задълго, да сменяме състоянията си.Такова е естеството на човека, дуалистични сме.Без това няма еволюционна спирала на съзнанието ни като индивиди.Себенаблюдението и самоизучаването са необходими за нашия духовен прогрес.Това е отговорна работа, но единствено наша.Хермес или бог Тот споменава тази мъдрост във своите трудове.Така , че молитвата и съзерцанието са помощните средства да излизаме от негативните си състояния.Да храним душите си с Божествената енергия.Чистите мисли, както споменава и Станимир носят мир, хармония на душата. Розалина и wonderful 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
magito023 Добавено Май 8, 2011 Доклад Share Добавено Май 8, 2011 Откровение, гл 14 14. И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп. 15. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жетва е презряла. 16. Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната. 17. И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп. 18. Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. 19. И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. 20. И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии. Мислите ли, че е възможно да ни сполети съдбата на житото или домашните животни, т.е. расте си житцето ден и нощ, хапва си водица, минерали и слънчева светлина, гушкат си се класовете, приказват си, може понякога да се сдърпат, ако има повече вятър. И в един хубав ден идва големия комбайн и хоп! - пата-кюта, на две на три - в хамбара; кокошчиците и патките си щъкат, крякат, тичат по двора и хапват от божествения фураж, от време на време може да се разболеят малко, стопанина да ги изцери, а в един готин ден, когато вече са пораснали и добре угоени - на дръвника и в буркана. После, заедно с житцето под формата на хляб, ги слагат на трапеза за радост на господаря. Дали някой ден няма да свършим като зърното и кокошките на Божествената трапеза? Ако имаше кой да се върне оттам, за да разкаже, нямаше да се чудим всички. Няма човек, който да ти отговори. Най- вероятно . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Търсач Добавено Май 9, 2011 Доклад Share Добавено Май 9, 2011 Каквото вътре, такова и вън. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.