Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За Кожуха и Душата


Guest Ивета
 Share

Recommended Posts

Guest Мона

Кога ти говори някой за любов, питай го какво иска - дали кожуха ти или душата ти?

(Личен бележник на Петър К. Дънов, 1899 г., с. 6/16; ИК Бяло братство, 2010 г.)

Изкуших се да направя тема във форум Философия, инспирирана от тези мисли на великия Петър Дънов.

Далече съм да го тълкувам, както е общоприето да се тълкуват мислите му или написаното от него. Докосвайки се до това богатство на мисълта, няма как да не се стигне до много въпроси, най-вече обемащи се в така широко и спекулативно налаганата, темата за любовта. Дънов има безкрайно много разсъждения върху темата, които са отвъд понятието за Бога, макар и той да е висша ценност и обект на безобектна любов. Но в тази тема любовта към Бога не е сюжетна линия.

Още Свети Августин, разсъждавайки най-задълбочено върху любовта, изрича в лиричен изблик: Amor meus, pondus meum, illo feror quocumque feror. (Моята любов е моята тежест, накъдето и да отивам, към нея вървя.) Любовта е гравитиране около онова, което обичаме.

В крайна сметка, всичко е въпрос на избор, нали. Често даваме доброволно и кожуха си, и душата си, надявайки се да намерим един уютен дом за сърцето си, нехаем за истината или за лъжата. Дори и да минавам леко по тъч линията на нравственото послание на Петър Дънов, контекста се запазва - преди всичко, ние сме една система от предпочитания и от пренебрежения. Всеки носи у себе си своята (система кожух), повече или по-малко съвпадаща с тази на другите, заредена и готова да ни изстреля про или контра, като един залп от симпатии и отблъсквания. Сърцето, онзи инструмент, който е опора на нашата личност, преди да опознае това, което ни заобикаля, то ни хвърля в една или друга посока, към едни или други ценности. Благодарение на това, ние сме много проницателни за нещата, в които са въплътени нашите ценности, и слепи за онези, в които се намират други - равностойни или по-висши, но странни за нашата чувствителност.

Действията и думите не са най-добрите сведения, за да разкрием сърдечната тайна на ближния. И едните, и другите са в ръцете ни и можем да ги симулираме. Злодеят, който е натрупал мръсни пари, благодарение на престъпления, един ден може да извърши благотворително дело, и въпреки това не престава да бъде злодей.

По-уместно е да се взрем в това, което изглежда по-маловажно: жеста и физиономията - отколкото в действията. Поради факта, че са непреднамерени, те позволяват да се изплъзнат сведения за дълбоката ни тайна и обикновено я отразяват точно.

Но има ситуации, моменти в живота, в които - без да забележи, човек издава голяма част от определящия го вътрешен свят, от това, което наистина е. Една от тези ситуации, е любовта. Типът човек, който предпочитаме в другото същество, очертава профила на нашето сърце. Ами ако поискаме и кожуха, и душата му? Нима не го обичаме?

Любовта е порив, който изплува от най-дълбоките бездни на личността ни и, достигайки видимата повърхност на битието, тя извлича от дълбините вътре в нас, наплив от водорасли, морски звезди и раковини ...

Можем ли да разпознаем онзи, който наистина ни обича от онзи, който иска и кожуха, и душата ни? Отвъд оправданията има ли душата рентген, в който да диагностицира състоянията си, без това да бъде заплатено после с години обвинения, страдания или напразни обещания?

Ще завърша мисълта си с парадоксална мисъл, вдъхновена от написаното от Петър Дънов: да, чрез любовта може да се опознае влюбения, но не и чрез обекта на неговата любов. Все пак под кожуха е скрита някъде и душата.

Какво мислите вие?

Link to comment
Share on other sites

Ивета,поздравявам те за темата . Петър Дънов е написал една доста интересна и философска книга за любовта между мъжът и жената -

"ЛЮБОВ Мъжът и жената. Законът на Любовта."Това е любимата ми книга от Дънов. В тази книга той говори за любовта като "освобождение" и път към "светлината "Законът на любовта е всъщност един вселенски принцип ,който ако спазваме ще сме щастливи .

Що се отнася до "Кожуха и душата " мисля ,че точно това отпада в любовта ,т.е. ние събличаме кожуха си ,отдаваме душата си . Това е любовта ,човек се разголва и показва в пълния си духовен блясък.Разкрива най- хубавото от себе си .Отдава го на любимия/мата си.

pixel_trans.gif

Edited by Inatari
Link to comment
Share on other sites

„Не всяка любов свързва плътта на хората. Но лоша е и онази любов, която свързва робски духа им. Истинска ще бъде любовта, при която всички способности и таланти се разкриват за творческа дейност, освобождава се човешкият дух.“ („Два живота“ – К. Антарова)

Link to comment
Share on other sites

Дали Петър Дънов е подходил с лека доза недоверие :) казвайки, че любовта винаги е обвързана с искане и никога безрезервна, или нещо друго си е мислел, това си остава една своеобразна мистерия :)

Мен ми изниква нещо друго като асоциация. Така и така е станало дума за любов (някой ни е заговорил за нея), да го питаме за каква любов говори, Кожуха ли ни иска (материалното, тялото, плътта, удоволствието, което ще го "сгрее" в някоя нощ), или Душата - Вечната, безплътната, съвършената, тази, която не бихме разкрили пред всеки и не бихме дали за всеки.

Тук прави впечатление момента, в който Кожухът символично покрива Душата - от една страна, човек ако обича искрено (не винаги любовта ни е истинска и времето го доказва, но много пъти е съвсем искрена), ще даде без уговорки и Кожуси, и Души, и веднага, и изцяло. Нормално. От друга, човекът, който твърди, че ни обича, би поискал нещо, което да скъси дистанцията, в най-добрия случай да се намъкне под Кожуха и да бъде заедно с... Душата :) Не е казано, че ако ни вземат Кожуха, то не е, за да ни наметнат после пак и този път даже да сме с компания. Това е колкото шега, толкова и истина.

Ако двата компонента и обекта на общуване са символни, най-вероятно е, ако има наистина любов, да се поискат/предложат и двете, да се дадат накуп и да бъдат споделени. Това за мен е най-близкото ниво до едно по-висше общуване, независимо доколко е обвързано с материални блага. Постепенно стигам до извода, че няма значение какво споделяме, важното е да е без уговорки, и това е смисълът, в който отношенията ни са нещо повече и в който отношенията ни са любов. Със сигурност сме на Земята и със сигурност боравим с материя, не е в нея проблема, проблемът е как го правим. Защото едно е да изискваш и да делиш по сметка, друго е да споделяш и да има кой да ти откликне без страх, без съмнения, тогава и Кожухът си е една битова подробност и Душата е един кротък пристан и огледало за двама.

Link to comment
Share on other sites

Според мен има повечето пъти голямо разминаване между влюбеният и обектa на неговата любов.Точно това е последствие от неправилното координиране на същността и нейното самопознаване като такава. Или кожухът и душата .

Много пъти хората имат една инфантилна и самодостатъчна или по- точно нереалистична представа за себе си . В повечето пъти е просто наивна и то не в добрия смисъл на думата.

Оттам и неправилното насочване и отправяне на чувства към дадения обект.

С други думи избираме неподходящия/щата.

Философски погледнато търсим да се отразим в неправилното огледало ,търсим онова ,което не отговаря на нашите реални нужди и ценности . Дали от недостатъчно познаване на обекта на нашата любов или от непознаване на самите нас.

Зрелите хора с изградена и устойчива и най- вече оформена психика далеч от примитива и неразвитостта на инфантила откриват любовта също трудно ,но затова пък събличат и кожуха си и отдават душата си в пълна степен.

Разбира се трудно е да се открие ,в повечето случаи се чака малко повече време докато този човек срещне друг такъв,който да има правилно самомнение и да се познава също толкова добре.

Тогава тази психическа нагласа намира правилния обект,енергията е правилно насочена ,просто има добра отправна точка ,добра постановка и подходяща дестинация,за да се развие и разцъфне в истинска споделена любов.

Изводът е ,че трябва да се работи и върху психиката ,а не само да се чака като манна небесна любовта.Човек трябва да израстне психически и духовно за нея.Да развива и умът и сърцето си ,тогава ще има пълнокръвна връзка ,базирана върху реалността.

А не просто върху представата ,несъзнаваното.

Изграждането на кожуха и душата са важни ,както и интегрирането им в нашия чисто емоционален свят. Добре е да се разбираме сами ,да не чакаме това само от другите хора.Когато човек е наясно със себе си с ясно формулирани ценности ,желания и изобщо постановка на психиката намира и правилната крайна точка за чувствата си.

Edited by Inatari
Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
Guest Ивета

Ако двата компонента и обекта на общуване са символни, най-вероятно е, ако има наистина любов, да се поискат/предложат и двете, да се дадат накуп и да бъдат споделени. Това за мен е най-близкото ниво до едно по-висше общуване, независимо доколко е обвързано с материални блага. Постепенно стигам до извода, че няма значение какво споделяме, важното е да е без уговорки, и това е смисълът, в който отношенията ни са нещо повече и в който отношенията ни са любов. Със сигурност сме на Земята и със сигурност боравим с материя, не е в нея проблема, проблемът е как го правим. Защото едно е да изискваш и да делиш по сметка, друго е да споделяш и да има кой да ти откликне без страх, без съмнения, тогава и Кожухът си е една битова подробност и Душата е един кротък пристан и огледало за двама.

Без уговорки. Да не би Съдбата да види ли?

Това е най-трудното общуване - да си без кожух, но оял се от премного надежди за душа.

Мисля, че е глупаво да делим света на материя и дух, той е и двете, но пустият ни ум прави разграничения, недостойни за един умен човек, но пък са достойни и оправдателни за искащия всичко. Ами така е, искаме. И няма нищо по-човешко.

Какво да се прави - днес си тук, утре си там, оставаш с кожуха си, ала без душата си и я превръщаш в знамение, или пък, имаш само душа и нямаш кожух, който да топли. И така ще търсиш, докато намериш, но пък и животът не винаги е намиране, а просто търсене.

Онзи, който те иска, ще иска и двете.

Както и ние, които искаме.

И двете.

Link to comment
Share on other sites

Кога ти говори някой за любов, питай го какво иска - дали кожуха ти или душата ти?

(Личен бележник на Петър К. Дънов, 1899 г., с. 6/16; ИК Бяло братство, 2010 г.)

Те са наедно, но все пак не са едно... Ние си носим отговорността за нашия си кожух и за душата си. Продажбата или даването - все едно - прехвърляме отговорността за тях на друг. После се вайкаме.

Първата част също е за кожуха и душата - кожухът говори, а не топли и не пази душата си, защото душата иска нещо повече и по-различно от кожуха, с който са я изпратили..

Edited by Донка
Link to comment
Share on other sites

Guest Ивета

Кога ти говори някой за любов, питай го какво иска - дали кожуха ти или душата ти?

(Личен бележник на Петър К. Дънов, 1899 г., с. 6/16; ИК Бяло братство, 2010 г.)

Те са наедно, но все пак не са едно... Ние си носим отговорността за нашия си кожух и за душата си. Продажбата или даването - все едно - прехвърляме отговорността за тях на друг. После се вайкаме.

Първата част също е за кожуха и душата - кожухът говори, а не топли и не пази душата си, защото душата иска нещо повече и по-различно от кожуха, с който са я изпратили..

За едно и също говорим.

Просто изборите са трудни, а огледалата - изкривени.

Ще ми се да е топло и неообветрено, ала то все не е такова. Кожухът е важен, но не предпазва.

Душата е беглец, какво да се прави. Не й отърва в кожуха.

Благодаря, че се включи. За мен това е уникално умозаключение на Беинса. Кой е кожухът и къде е душата му, че и обратно - много кожуси са без души.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...