Jump to content
Порталът към съзнателен живот

144.Целувание ми не даде


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Махар Бену Аба - песен

Добрата Молитва - молитва

Псалом 23 - молитва

144. Целувание ми не даде - 8 януари 1922 г. София.

Молитвен наряд за край:

Изгрев молитва

Аз вярвам в Един Бог на Любовта - формула

Ти целувание ми не даде: а тя, откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете ми.

Това е един епизод – тъй го наричам аз – или един инцидент, или една случка, станала още преди 2,000 години с една от големите грешници и развратници, които светът познава.

Сега аз се пренасям 2,000 години назад. Тази жена се приближила до едного от най-великите човеци, който някога е слизал на земята; най-чистият човек, който някога се е явявал на земята; най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят; най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл.

Христос се обръща към Симона и му казва: „Ти целувание не ми даде“. Този Симон е бил един културен човек, като нас, съвременните. Като видял, че тази жена целува нозете на Христа, той си казал: „Този човек минава за пророк, за учител, който всичко знае, чист и свят е, а тук от толкова време една жена му целува краката, не знае ли той каква е тя? Аз да бях на негово място, 10 пъти досега щях да я изпъдя!“ И тогава Христос се обръща към него: „Симоне, имам да ти кажа нещо“. А той казва: „Учителю, речи!“ – „Някой си заемодавец имаше двама длъжници: единият му бе длъжен 500 динари, а другият – 50.“ Числото 5 е, което преодолява тук. Едното число означава духовния човек, а другото – светския, плътския човек; единият, който разбира нещата само вечно, а другият, който разбира нещата временно.

Като изучаваме Христовото учение, ние не бива да правим погрешката на онзи слуга на свети Антоний. Туй учение трябва да го разберем правилно, понеже то е обосновано на велики закони, на живи закони, които ние, сегашните хора, можем да приложим. Каква е погрешката на слугата на свети Антоний? Това е един анекдот, доколкото е верен, не зная. Аз го взимам, за да разясня принципа. Свети Антоний бил поканен някъде на гости и тръгнал със слугата си. Той яздел на кон, а слугата му – на магаре. Обаче свети Антоний имал противници, които искали да го спрат на пътя му. Вечерта спрели на един хан. Дошли противниците му, отрязали главата на коня и на магарето, като си казали: „Не трябва да ходи на гости, стига му дотука“. Сутринта дохожда слугата, иска да извади и приготви коня и магарето за път, но вижда, че главите им са отрязани. Съобщава за това на свети Антоний. Той му казва: „Нищо, прилепи ги и ще вървим!“ Слугата в бързината разменил главите, на коня турил магарешката глава, а на магарето – конската. Свети Антоний се качва на кон с магарешка глава, а слугата му – на магаре с конска глава и тръгнали. На съвременните хора главите им са разместени. Мъжете мислят като жените, а жените мислят като мъжете. Казвате: „Тогава как ще се разреши въпросът?“ – Конската глава – на коня, магарешката – на магарето! Нещата трябва да бъдат тъй, както са създадени първоначално, а не да се тълкуват. Казвам: Тази конска глава да се снеме от магарето, а магарешката да се снеме от коня! Това значи тълкуване – да дадеш едно правилно разяснение на онзи велик закон, върху който се градят сегашните наши закони. Каквото е говорил Христос, туй учение, с неговите основни принципи, може да се приложи още сега. И след хиляди и милиони години пак същото ще бъде. Любовта, и до скончание на века, и след скончание на века, ще бъде същата. Като казвам същата любов, подразбирам същата по субстанция и есенция, а не по форма. Виждали ли сте как изгрява слънцето сутрин? Така е и с Любовта. Тя ще се усилва, усилва до зенита си, после ще залезе, а при новото зазоряване пак ще се усили. Следователно във всички свои проявления Любовта се усилва. Затуй трябва да се приготвим да изнесем, първо, великото – Божията Любов. Вие не сте усещали още онази Любов. Ако тази Божествена Любов, с която беше въодушевена онази жена, която целуваше краката на Христа, хората биха я приложили, светът днес би се спасил. И ако ние се поставим на това становище и се запитаме защо се учим, защо ни е знанието в света, отговаряме: Знание – това е познаване на Бога. Всичката философия в света седи в това – да познаем Бога в неговото есенциално проявление, да го познаем във всичките негови материални проявления в света. Това е великата наука в света.

Тук имате една жена, която е отритната от цял свят и търси спасение. Тя е жената, която се дави и се хваща за Христа и казва: „Само ти, Господи, само твоята Любов, само твоята Мъдрост може да ме избави от туй положение, в което съм изпаднала“.

Целувката винаги произвежда един преврат или за добро, или за зло. Ако сте целунали Христа, непременно ще свети лицето ви, но направили ли сте една грешка в целувката, винаги ще ходите наведени, като тази грешница. Ще казвате: „Няма за мене смисъл в живота“. Тогава какъв е цярът? – Ще дойдете при Христа. Вие можете да намерите Христа и днес. Вземете Евангелието, пренесете се 2,000 години назад или идете 2,000 години напред, вие ще намерите и ще целунете Христа. И няма живо същество, което да се постави в положението на тази жена и на което Христос да не се изяви. Тогава Христос ще каже: „Прощават ти се греховете, и сега се започва новото ти развитие“.

Влезе една благородна мисъл в тебе. Тази мисъл е Христос.

Всяка мисъл, която прави човека готов за самопожертване, е Божествена мисъл. В това няма никакво изключение. Приеми я, тя иде от Христа. Спреш ли се да мислиш дали е онзи Христос, който е бил преди 2,000 години, всичко изгубваш. Слушай, приятелю, ако ти чакаш този Христос, Който е бил преди 2,000 години, ти ще отидеш в дъното на ада. Този Христос е пораснал сега, преди 2,000 години Той е бил малко дете. Той е бил бебе още, на 2 години, а сега е възмъжал, сега е на възраст, силен е. Следователно няма да го търсиш като едно малко детенце и да казваш: „Ех, да имам едно малко бебенце като Христа и да го помилвам!“ Тогава Той не е могъл да спаси света. Бягаше в Египет, биха Го и Го разпънаха на кръст. Туй беше волята Божия. Той си казваше: „Е-е, нали си слаб, тъй ще бъде!“ Като възкръсна, казваше: „Всяка власт ми се даде на небето и на земята, и в бъдеще няма вече тъй да бъде: няма да ме бият. Идете и проповядвайте туй Слово, аз ще бъда с вас до скончание на века“. Нам ни проповядват за разпнатия Христос. Аз не ви проповядвам за разпнатия Христос, аз ви проповядвам за онова Христово възкресение на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина, Правда и Добродетел, и за онзи Христос, който носи живот в себе си, който носи Мъдрост, знание на света; за онзи Христос, който носи Истината, който иде да ни даде тази вътрешна светлина, да устроим домовете си, да ни даде Правдата и с нейната мярка да мерим, да ни даде и Добродетелта. Христос носи и онези велики методи, чрез които ще можем да съградим нашите домове. Този е великият Христос. Ще кажете: „Де е?“ – Аз Го виждам сега, шепне на ушите ви. А вие виждате ли Го? Виждам Го, виждам Го, Христос шепне. Сега определям кой какво ще направи: Някой ще махне с ръка на ухото си, а друг ще слуша.

Христос казва: „Аз в дома ти дойдох, ти целувание ми не даде, а тази жена, откак съм влязъл, не престава да целува, не устата ми, а нозете ми“. Тя казва: „Аз съм недостойна да целуна устата Ти, а ще целувам нозете Ти, тези – прашните нозе, които ходят по земята“. За да целунеш Христа по устата, изисква се ангелски живот. Някой казва: „Дай да те целуна по устата!“ Ангелски живот се изисква за това, чистота се изисква! Ако ние бихме ценили тези целувки!... Българите, които са ходили в Русия, казват, че на Великден всички се целуват: „цап-цап“ – докато я оцапаха: „Ну, поцелуемся; цап-цап“. Сега Христос им казва каква трябва да е целувката. Този квадрат трябва да се отвори и да се изхвърлят тези заблуждения, те трябва да престанат в Русия.

Бог поругаем не бива. В Негово име не трябва да има никаква лъжа. Ако аз, в името Христово, искам да ви заблуждавам, тежка е кармата на този народ. Никой не може да прокопса, ако е лъгал. Някой казва: „Струва да се лъже“. Не, никога! Някой път може да икономисаш истината, може да избегнеш отговора или да премълчиш, но никога да не говориш лъжа. Не можеш да кажеш истината – мълчи; не можеш да кажеш истината – бягай, никой не те заставлява да говориш.

И тъй, две неща са потребни: смирение, като на тази жена, да познаем заблужденията си. Тази жена е познала, че пътят, по който е вървяла, животът, който е водила, знанията, които е имала, всичко туй дало най-лоши резултати. И след всичко това тя казва: „Господи, всичко туй сега изменям“. Аз зная, че тази жена е изменила своя живот, после тя е станала една отлична работница на Христовото дело. Тя е изменила съвършено живота си. Нейният живот се измени от целувката. Следователно, ако и в нас влезе тази Божествена светлина, и ние възприемем тази светлина и я целуваме, тя ще произведе всички тия добри резултати.

И тази жена предпочете да целуне прашните крака на Христа, а не чистите на онзи буржоа, защото Христос ходеше със сандали от кожа и без чорапи, с боси крака. Неговите крака бяха прашни. Та тази жена не целуна краката на Симона, а на Христа. Тя казва: „Господи, и Ти си прашен и нечист, и аз. Аз ще Ти измия краката, а Ти – моето сърце“. И Христос ѝ отговорил. „Жено, речено-свършено“. И тя го стори.

Първото нещо: Като дойде Христос в дома ви, ще измиете краката му с вашите уста, а това, преведено на ваш език, значи: Ще му служите с Мъдрост и Любов, ще носите Неговото Слово без никаква примес. Това е целувката. Когато аз прилагам всичкия си ум и всичкото си сърце да му служа тъй, че да нося неговото Слово без никаква примес, това е целувка. Ако така можете да служите на Христа, той ще ви каже: „Прощават ви се греховете, и вашите имена се записват в небето пред ангелите, и в бъдеще вие ще станете граждани на това велико царство“.

Сега аз ви проповядвам не като на българи, или като на англичани, или като на френци. Аз ви проповядвам като на мои братя и сестри в името на Христа. Никога няма да изопача Истината. Аз ви говоря като на мои братя и сестри, като на приятели, като на ученици, които ви държа на равна нога със себе си, давам ви най-хубавите си мисли, макар че треперят тези хора вън, на студа. Аз ви давам най-хубавото от себе си, запознавам ви с тези истини, за които никой друг, от 2,000 години насам, не ви е говорил. Защо? – Защото аз любя Бога, защото му служа с Любов и Мъдрост. И вие всинца можете да му служите. Всинца можете да служите на Бога с Любов и Мъдрост. Всички можем да бъдем братя, безразлично каква е степента на нашето развитие. Ще идем да работим според силите си.

И тъй, ние можем да дадем тази целувка на Христа, понеже Христос е навсякъде, в цялата природа. Навсякъде е Христос! И ние можем да му дадем тази целувка; щом я дадем, ще цъфнем, ще завържем и ще станем силни. Моите думи са малко символични, но истинноста им е отвътре. Всяка мисъл, всяка целувка трябва да бъде пропита с Любов, и като целунете, да не съжалявате, а да знаете, че сте извършили един дълг, дали сте нещо от себе си, и тогава ще чуете този глас на Христа: „Прощават ви се греховете“. „Прощаваме се“ – това е отлична дума.

Любов и Мъдрост трябват на всинца ни сега. Любов и Мъдрост! Някои казват: „Еди-коя си сестра е кисела“. Казвам: Тя не е целувала още краката на Христа. „Еди-коя си малко критикува“. Казвам: Не е целувала краката на Христа. „Еди-коя си е невежа“ – не е целувала краката на Христа. Онези мъже и жени, сърцата на които са пропити от тази Любов и умът им – от тази Мъдрост, те са целували краката на Христа. Човек, който един път е изпитал тази Любов, който един път се е докоснал до нея, той вече се е издигнал така, както светът не подозира.

И тъй, служете с Любов, служете с Мъдрост. Туй учение трябва да се приложи. Там е силата и спасението в бъдеще.

Беседа, държана на 8 януари 1922 г., втория ден на Коледа, в София.

Edited by Розалина
Link to comment
Share on other sites

Благодаря за беседата! Тя е по-скоро за Рождество, но нищо, не пречи да се замислим!

Ако би решил Христос да дойде днес в съвременния свят, аз не зная каква форма би взел, как би се явил и как щяха да го посрещнат съвременните културни хора. – Както тогава ли? – Навярно много по-добре, отколкото тогава. И не ще съмнение! Днес има толкова много църкви, съградени в Негова чест, в Негово име, има повече от 500,000 Негови служители – цяла една армия, все пак ще му направят един отличен прием, поне официално. Официален прием лесно се извършва: Заколва се някой угоен пуяк, да тежи поне 12 килограма; българинът, като го претегли и тежи 12 килограма, казва: „Угоен е този пуяк, от него би се направила отлична чорба, а тъй, знаете какво нещо е мазничка, пуйча чорба, с малко изцеден лимон, а джигерчето и воденичката му, тъй ситно нарязани в супата, та като ви падне по едно малко джигерче!...“ После този пуяк напълват вътре с ориз, стафиди, фъстъци, това-онова, опечен, зачервен, та като ти отрежат едно такова зачервено парче, ще кажеш: „Хайде, хаирлия да е, Христос е дошъл на земята“. Или, най-малко, ще опекат едно от тези малките, по 10–12 килограма, прасета, които ги закалят сега за Коледа, хубаво опечено, слагат го на масата, с малко винце, всички да се наядат за това, че Христос ни е посетил. Това е официалният прием, и след туй ще има речи и благодарности, че е благоволил да дойде. И от него ще има отговор, че са го приели добре. Това предполагам да е тъй, не казвам de facto. А тук, в къщата на Симона, има друг прием. Приели са го, без да му опекат прасенце, и нито целувки е имало, нито пък нозете му са омили, а са му дали един обикновен прием, какъвто евреите са могли да му дадат.
:dancing yes: Колко агънца и колко други животинка са курбан за украса на трапезите днес по света?...

Влиза тази жена, нахална ще я наречете, безочлива, съвсем безочлива, за да се приближи до най-чистия човек. Представете си каква смелост, каква нахалност, какви дебели очи имала тя! По-безочлива жена от нея не зная! Употребявам съвременния език. Ще кажете: „Бива, бива, но такава нахалност!“ Но ела че тази велика нахалност е хроникирана в Евангелието, и се поставя за един отличен пример. Знаете ли какво е казвала тази жена, като е целувала нозете на Христа? Сега ще ви обясня. Тя е казвала: „Господи, зарад Тебе извърших всички тези престъпления, като Те търсих. Тук мислех, че си Ти, там мислех, че си Ти – всички престъпления съм направила все зарад Тебе. Това го направих не от зла воля, но нямах в себе си тази Мъдрост да Те познавам, а сега, сега вече Те намерих“. Аз представям тази жена като един идеал на Любовта: пък и не се церемони да изказва любовта си пред цял свят. Тя казва: „Да става, каквото ще. Аз съм оцапана вече, да говорят, каквото искат, ще целувам публично, пет пари не давам за мнението на хората“.

Сега, защо целувката се счита по някой път за незаконна? Аз имам тук едно математическо разрешение на целувката, изразено в геометрична форма: Какво означава тя по правилата на висшата, трансцедентална математика? – Буквата „Ц“ означава произхода на целувката. Буквата „Ц“ представлява един квадрат, който по-напред е бил затворен, понеже всички престъпления, всички борби в света стават все в ограничено място, което квадратът обема, т.е. във всяка жива твар, която се ограничи в каквато форма и да е, се явява желание да се освободи, а желанието за свобода произвежда престъпление. Следователно целувката е един пряк начин да се освободим от злото. Тъй че целувката е права линия, която се туря отдолу на квадрата и образува буквата „Ц“. Туй в природата аз наричам цъфтене. Следователно онзи, който иска в природата правилно да се освободи от злото, от ограничението, което е над него, непременно трябва да махне горната затворена линия, за да възприеме слънчевите лъчи – трябва да бъде отворен квадрат. В природата трябва да има цъфтене. И у хората цъфтенето съвпада с целуването. Когато целунем някого, ние му казваме: „Пътят на твоето спасение е да цъфнеш“. Туй означава целувката. Кой трябва да целува? Ние казваме, че слънчевите лъчи целуват цветето. Не, онзи, който е дошъл вкъщи, стопанинът в къщата ще го целуне. Ако си стопанин, ти, дъщеря ти, син ти ще се изредите да го целувате. Ако целува гостът, това не е правилно.

Следователно мога да ви кажа, че Христос беше на гости у тази жена. Тя беше наела стая в къщата на Симона, който даваше банкет на Христа, и когато Той дойде, тя непрестанно Го целуваше. Тя постъпи според законите на природата, по закона на цъфтенето, за да покаже, че спасението е там. Значи тя отвори душата си, тя отвори сърцето, ума и духа си, за да възприеме тези Божествени лъчи – обърна се на едно цвете. Христос казва: „Понеже постъпи тъй умно, прощават ѝ се всички грехове, които е направила в миналото“.

Квадрат-Слънцето грей, трепти зората от живот и любов, трепти зората, грейнала в брилянтени лъчи...

И тъй, на онзи, който ви целува, вие сте му гост. За да целунете някого, Господ трябва да е в него. Това е истинската целувка.

Вътре в Христа кой живееше? – Сам Бог. Тази жена разбираше закона – тя целуваше Христа, а не Той нея. Следователно ние можем да целуваме само Божественото. Някой казва: „Защо не ме целуваш?“ – В тебе живее ли Господ, в тебе ли е? Ако не е в тебе, аз не бива да цапам устата си. Единственото същество, което може да целунеш и което може да донесе твоето спасение, е само светлината. Цветята се разтварят, за кого? – За светлината. Има ли светлина, те я възприемат. Тези слънчеви лъчи, тази слънчева светлина целува цветята, тя произвежда техния чудесен растеж...

Аз съм за онази вътрешна целувка на Любовта, на нашите сродни души. Някои питат: „Как да си намерим сродните души?“ Това е най-лесната работа! По-лесна работа от тази няма. Това и най-малките деца ще ви кажат. До 5–6-годишната си възраст децата ще ви кажат как. От седмата годишна възраст нагоре те ще ви заблудят. В русенско един баща ми разказваше, че запитал един ден малкото си детенце: „Синко, откъде си дошъл?“ Това дете му отговорило: „Да не ме смущавате“. – Кой си, откъде си дошъл? Ако ти имаш Любовта в себе си, няма да го питаш откъде е дошъл. Ти знаеш, че Любовта знае откъде си дошъл. Когато ние любим хората, от Бога сме дошли, а когато не ги любим, от дявола сме дошли. Първото нещо: Като дойде Христос в дома ви, ще измиете краката му с вашите уста, а това, преведено на ваш език, значи: Ще му служите с Мъдрост и Любов, ще носите Неговото Слово без никаква примес. Това е целувката. Когато аз прилагам всичкия си ум и всичкото си сърце да му служа тъй, че да нося неговото Слово без никаква примес, това е целувка. Ако така можете да служите на Христа, той ще ви каже: „Прощават ви се греховете, и вашите имена се записват в небето пред ангелите, и в бъдеще вие ще станете граждани на това велико царство“.

И тъй, аз сега ви поздравлявам всинца да служите на Христа с Мъдрост, да служите с Любов, да ги вложите в умовете и сърцата си. Този Христос аз Го виждам, с Него говоря сега. След като си отидете у дома си, Той пак ще ви говори. Внимавайте, не продължавайте да умувате, но кажете: „Да решим!“ Не, къс е срокът, веднага решете! Речено и свършено – никакво махане на ръката. Вие ще ми кажете: „Ти говориш ли истина, че Христос е при нас сега?“ При вас е Христос, при вашите души, разбирайте вътрешно. Говоря ви една велика истина. Велик е този Христос и когато хората един ден съзнаят тази истина, знаете ли каква култура ще има? В Европа ще пътуваме свободно, без никакви спънки, и тогава всичко ще поевтинее, и житото, и маслото – всичко. Как? – Когато хората започнат да служат на Бога с Любов и Мъдрост.

Туй учение трябва да го подемат всички духовници. А те се докачат още, но Христос ще ги застави да не се докачат. И учители, и всички други в бъдеще трябва да служат на Христа с Любов и Мъдрост.

Сега аз ви проповядвам не като на българи, или като на англичани, или като на френци. Аз ви проповядвам като на мои братя и сестри в името на Христа. Никога няма да изопача Истината. Аз ви говоря като на мои братя и сестри, като на приятели, като на ученици, които ви държа на равна нога със себе си, давам ви най-хубавите си мисли, макар че треперят тези хора вън, на студа. Аз ви давам най-хубавото от себе си, запознавам ви с тези истини, за които никой друг, от 2,000 години насам, не ви е говорил. Защо? – Защото аз любя Бога, защото му служа с Любов и Мъдрост. И вие всинца можете да му служите. Всинца можете да служите на Бога с Любов и Мъдрост. Всички можем да бъдем братя, безразлично каква е степента на нашето развитие. Ще идем да работим според силите си.

Целувание ми не даде

Edited by Слънчева
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...