Диамантената колесница на фотографията

[Guest Емил от Льонеберя]

Добро утро на всички.

Наскоро се хванах и направих едни съществени корекции на едно материалче, което писахме с една позната преди време.

Бих искал да ви помоля за кратък /или по-дълъг/ коментар.

Благодаря ви за отделеното време.

Статията се намира тук :

Диамантената колесница на фотографията

Edited July 29, 2011 by Емил от Льонеберя

[jul]

***************************************************************************************************************************************************

Статията е прекрасна. Вдъхновяваща.

Фотографията има своята Диамантена колесница, но дали и Диамантената колесница няма своя "фотография"? Твоите красиви думи, цитирани по-долу пробудиха в мен спомена за черно-белите картини на дзен будистките монаси - туш, хартия, съвършени и изчистени линии, изписващи бързо, но проникновено образа на реалността. Или реалността на образа...

"Фотографът в ролята на будистки монах-съзерцател на реалността, търсещ, искащ – защото системата камера-човек (с ограниченията си) отваря безброй врати за изява по един интуитивен начин. Една привидно абсолютно опростена технически система, поставена в контекста на несъвършен свят, да се превърне в абсолютно съвършенство."

"Мисля си, че ако трябва да сложа етикет на фотоапаратите Лайка, то това би могъл да бъде “диамантената колесница на фотографията”. Нашето несъвършено тяло е един микрокосмос – то е нашия прозорец към съвършения ментален свят, към макрокосмоса. Идеите, които се оформят в съзнанието, се обгръщат с материя и придобиват осезаеми измерения чрез един инструмент, който е в хармония с ума, защото умът обича простите неща, тези, които са без излишни декорации и фанфари. Сърцето е това, което се възбужда от цветове, емоции, декорации, умът – не. Сърцето и умът като принципи на действие в света"

~

"Минимализмът не е просто течение в изкуството, ако излезем извън рамките на дефиницията, минимализмът е и да изчистиш себе си от наслагванията на времето и да достигнеш до първообраза, първоидеята, която е възникнала в собственото съзнание. Като да шлифоваш един диамант, да му придадеш една завършена, съвършена форма."

~

"Това означава да се отречеш от себе си. За мен не е случайно, че Брессон избира Лайка за свой фотоапарат. Защо да изключваме факта, че може би Брессон е видял точно това – съвършената четка за един художник, заявил пред света, че няма да рисува, а ще краде моменти и ще им вдъхва собствен живот."

Edited July 29, 2011 by jul