Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Загубих вяра и надежда


Recommended Posts

Здравейте

Момиче на 25 години съм. От дете имам симптоми на депресия, тревожност, ОКР, социална фобия. Сринах се след като завърших средното си образование, от тогава не мога да се възстановя и да се вдигна на крака.

В момента положението ми е доста тежко, но не се лекувам, защото изгубих вяра и надежда. Отчаянието ми настъпи откакто започнах да мисля, че тези проблеми при мен са чисто органични. Това стана под влиянието на последния ми психиатър (той все ми повтаряше, че при мен става въпрос за болест, а "не просто някаква невроза") и рисърч в интернет за последните открития в областта. Сега постоянно мисля как мозъкът ми е болен, увреден, дефектен и как никога няма да се оправя. Толкова много зависи от мозъка, а толкова малко науката знае за него ...

Чувствам се смазана и не ми се живее, всеки ден имам суицидни мисли. Преди, въпреки всичко, бях мечтател. Вярвах в силата на човешкия дух, вярвах, че съзнанието ни може да надделее над материята. Убива ме мисълта, че ние сме просто една купчина органи и системи. Че нашето съзнание, нашата същност и характер са просто някакви биохимични процеси в един орган и взаимодействия между отделните му структури. Всеки ден плача, всеки ден търся да прочета нещичко, което да ми даде малко надежда, че съм повече от болния си мозък ... Но науката е категорична. И аз не мога да понеса нейната присъда :(

Линк към коментар
Share on other sites

Вярно е, че науката има още много да учи за мозъка, така е! Но и доста знае вече! Питай моля те психиатъра, когото си посещавала, кои изследвания цитира или си мисли, че цитира! Готов съм да дискутирам изследванията - нека ти даде линк към тях, ще ги прочета! Каквото и да знае, поведението му е далеч от терапевтичното - нарича се ятрогения. Вярата ти в него като авторитет те прави разтворена за казаното от него, колкото и невярно да е то! По този начин "тежките" му думи биват приемани за чиста монета, докато всъщност са безкрайно далеч от истината! Така приети обаче, засилват тревожността и депресивността ти! Е, доколко ти помага подобно "терапевтично" поведение? Това, което невронауките знаят досега за неврозите, е че има известна предразположеност за проявата им, мозъкът е малко по-чувствителен на по-слаби стимули. Изучават се кои точно зони и неврални вериги процесират информацията на страха и т.н. Тези изследвания напредват! Те могат да проследят грубите емоции. Но което и да е от тях не може да долови една единствена мисъл. Освен това, изследвайки мозъка, те заявяват, че изследват Човека. А това не е така. Мозъкът и телесните процеси имат физични корелати за процесите на човешкия дух, но само ги провеждат, не са идентични със същинския Човек! Дори отвъд невронауките, а именно генетичните науки откриват, че огромна част от гените ни са пасивни и изявата на предразположеностите им зависи именно от психоемоционалните, волеви и духовни процеси в Човека! Така че, заключенията на психиатъра ти по всяка вероятност се основават на пожелателното му мислене, оправдаващо нежеланието му да изучи сложното и наистина майсторско изкуство на психотерапията! Много лесно е да се изписват хапчета, но никак нелесно е да тласнеш промяната на човека чрез личното си присъствие, енергия, слово и знания! А хапчетата на ниво невроза имат много ограничено място в процеса на реалното и стратегически дългосрочно и трайно справяне с тревожността! Имат мястото до започването на ефективна психотерапия. Понякога, макар и по-рядко и успоредно с нея, но така справянето се проточва до два пъти по-дълго! Много честни изследвания между другото показват, че масата от антидепресанти имат ефект колкото или по-слаб от плацебото! Относно хипотезата за серотонинова недостатъчност при неврозите - това е само хипотеза, една от многото други! Няма научни изследвания, доказващи валидността и, но се лансира масово поради известни бизнес интереси. Всъщност, ако става дума за биохимия, нещата са много по-сложни от единия серотонин, неговото обратно захващане и т.н. Всяка една мисъл и съответно породените от нея чувства корелират с биохимични промени, специфично процесиране на информацията през химикоелектричните неврални вериги. Третирането на човека като машина, на която при "повреда" в системата му просто се сипват химични вещества, редуцира и принизява Човешкото в Човека до въглероден процесор на информация... Дори и такъв плосък поглед показва, че мисълта има огромно влияние на мозъчната и нервна система, тя на свой ред върху ендокринната, а тя на имунната - психоневроендокриноимунология! Но всичко почва от волята, мисълта, чувството и оттам преминава в споменатите верига от системи! Така че промяната ти зависи от промяната в насоката на свободната ти воля, мислене и емоционална рамка на възприятие на вътрешната ти и външна реалност! За това говори и опитът ми в психотерапията!

Надявам се Тодор Първанов да се включи с мнението си на психиатър-психотерапевт с над 20 год. стаж!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Обикновено хората мислят, че за да повярват в нещо първо трябва да го видят и се убедят в неговата действителност. Психологичните наблюдения обаче говорят за обратното, хората виждат това, в което предварително вярват. Тоест, това което виждаме е предопределено от нашите вярвания. Няма да се спирам задълбочено как се формират вярванията ни, ще отбележа само, че този процес започва от най-ранните детски години. Ще от отбележа и това, че понеже възрастта е достатъчно ранна, нашите вярвания се формират безкритично и в следващите етапи на живота ни ние не ги подлагаме ни най-малко на съмнение. Те стават ПРЕД-РАЗСЪДЪК. Нарочно разделих думата да две, за да подчертая, че разсъдъка /мисленето/ ни не се занимава с тях-те са аксиоми ./те стават обект на мисленето само когато започнат да ни ограничат и карат да страдаме./

Преди 6 години ти задаваш във тук във http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1023&hl=&fromsearch=1

форума въпроса на какво се дължат психичните заболявания. Прочетох няколко пъти темата. Мисля, че още тогава ти си вярвала в това, което пишеш днес, че всичко е органично. В темата почти всички мнения бяха против и ти не взе никакво отношение по въпроса. Днес казваш, че психиатъра те е убедил, че си болна и всичко е органично. Не мисля, че това е така. Ти вярваш в нещата изложени в поста си много преди срещата си с него и дали ще се позовеш за това на думите на психиатъра, статия или каквото и да друго, е подробност, лишена от важност.

Ако ставаше дума за истинска психотерапия въпросите, които биха били най-важни за мен са :

,,Какво кара това момиче/жена/ да вярва в това което пише?‘‘

,, Какъв е страхът, който пречи на това момиче/жена / да промени гледната си точка‘‘

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...