Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Oтново за порнографията и пристрастяването


Recommended Posts

Здравейте,

По случайност попаднах на Вашия форум и много се заинтригувах. Видях, че проблемите, които ме тормозят не са лично мой, а са доста разпространени. Прочетох и интересни отговори, но все пак реших и аз да пиша.

Казвам се Иван и съм на 30 години. Проблемът, който ме мъчи е зависимостта - от порнографията и онанирането, на първо и основно място, но признавам си съм пушач и се напивам доста поне веднъж седмично, а понякога и повече.

Изглежда страстта към онанирането е направо статистически проблем. Аз лично онанирам от около 14 годишен редовно, дори и в периодите, когато съм има приятелка. Проблемът ми е, че в последните две години и половина съм сам и нещата излизат отвъд контрол. Всеки ден гледам порно. Чувствам се неспокоен и не мога да започна работа съсредоточено, без да съм онанирал. Когато съм препил предишната вечер често на следващия ден ме обхващат "мрачни мисли" и самота, депресия и обърканост. В тези моменти ми се случва да се самозадоволявам до 3 пъти. Същевременно съм раздвоен, не харесвам този си навик и след като го правя се самообвинявам. Не го харесвам поради ред причини. Първо имам колебания за здравословното (физически, но и психически) си състояние сега и за в бъдще. На второ място считам го за неморално, ако щете в един християнско-философски смисъл. Между другото занимавам се професионално с наука - философия. Това води до едно раздвояване на личността ми - желая да постъпвам правилно и морално, но действията ми са в обратната посока. Порно индустрията често използва жените, които участват във филмите - социален статус, финансови проблеми и др. Тоест аз изпивам удоволствие, а в последствие угризение, от използването на /част/ от тези жени. От друга страна се притеснявам, че гледането на порно "моделира" желанията ми и представите ми за секс по един неестествен начин. Започваш да си създаваш представи, а и да желаеш реализирането им, които не са свойнствни за теб/за мен/. Пример е посленото ми гадже, от което исках анален секс, а тя не. Притеснявам се и от това, че отделям време всеки ден, това ме разконцентрира, бави ме, но направя ли го започвам да работя по-спокойно. Не знам?!

По принцип не съм имал проблем с жените, мисля че съм средностатистически човек в това отношение. Имал съм няколко приятелки, не много, но с тях имах стабилни отношения. Понякога се чудя дали не съм твърде извратен - постоянно ми се прави секс. Но все пак съм на 30, а не съм го правил от 2.5 години. Последните години просто имах сериозни финансови проблеми и съм ограничил социалните си контакти до минимум. Страхувам се това да не стане тенденция, още повече че имам постоянен достъп до интернет и съм инкогнито.От друга страна когато четох други теми при мен е различно, че не се насочвам постепенно към хард порно, предпочитам аматьорски клипове... и все пак всеки ден отново и отново. Все едно живея в омагьосан кръг, от който не мога да избягам. Просто не мисля че е нормално, че водя нормален живот.

Какво мога да направя сам? Как да се преборя сам със себе си? бих ходл на терапевт, но просто не мога да си го позволя. Моля за съвет!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

По темата Орлин има доста консултации.Влез назад във форума и ги потърси.Това, че ти предпочиташ аматьорски клипове е незначителен нюанс, който няма съществено значение.

Разбира се, колегите могат да прибавят нещо ново, но проблема е наистина достатъчно добре разгледан до тук.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,

Благодаря за отговора и че не вземате проблема ми на подбив. Прочетох неговите коментари, както и линковете, които е поставил. Замислих се, че проблемът е сериозен и са необходими сериозни мерки. Оправданието "всички го правят" не върши работа. От дълго време се боря със зависимостите си (имам предвид и алкохола и цигарите), но все отлагам да взема крайни мерки - "от утре" ми стана навик. Когато прочетох за състоянието на хора в подобно положение се пооплаших, дано и да успея да мобилизирам волята си. Особено опасно ми се струва социалното отчуждение, несигурността, пасивността и изграждането на изкуствената реалност, в която се откъсвам. Благодаря за съветите на Орлин, пък времето ще си покаже.

Линк към коментар
Share on other sites

Не е лесно, но е напълно възможно! А когато се освободим от някои излишни зависимости, се освобождава творческа енергия, която дава настроение и мотивация, каквито отдавна сме забравили. Когато се върнат, пред нас се отварят всякакви възможности, а цели, които преди са ни се стрували твърде високи за нас, стават напълно постижими. Но и докато ги постигаме, вече имаме щастието, защото идва от нас, отвътре ни и му се радваме на всяка стъпка от пътя си!

Всичко зависи от осъзнатите ни избори и здравите ни усилия във всеки един миг!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...