Guest desire Добавено Март 14, 2013 Доклад Share Добавено Март 14, 2013 Здравейте! Казвам се А.Д. и съм на 22 години. Обръщам се към специалистите в този сайт с един въпрос, който се надявам да задам по възможно най-коректен и ясен начин. Преди известно време (два, три месеца) изживях тежко една ревност към бивши приятелки на моя любим. Заедно сме от почти 6 години, невероятни отношения, красива любов, одобрение от родители... изобщо приказка в реалния живот. Семейството ми е спокойно, никога не се повишава тон, отношенията са открити и всички ние се подкрепяме във всяка ситуация и споделяме един с друг. Любовта между моите родители винаги е била светъл пример за мен и сега гордо мога да твърдя, че съм последвала техните стъпки и съм открила правилния човек. Но да се върнем на ревността. Тя бе предизвикана от моята неприятна черта да искам да знам всичко, дори и онова, което е ясно, че е добре да си остане в миналото. Накрая получих това, което исках - разбрах. И понеже картината придоби образ в съзнанието, започна едно болезнено ровене. Представях си го с другите и т.н. Разбирам изцяло абсурда на ситуацията - днес тя, мога да твърдя, вече няма значение. Тук не търся обяснение - болно-идеалистичните ми представи ми изиграха много лоша шега. До тук по този въпрос. От малка съм страхлива, получавала съм паник-атаки, в резултат на ниско кръвно или стомашни разстройства (които мисля са били на нервна почва). От малка се хвърлях и във философски теми за съществуването, за смисъла на живота, за това, което следва след смъртта. Винаги съм била с много развинтено въображение, благодарение на което днес се занимавам с писане. То обаче не винаги ми е от полза и особено сега, когато изпаднах в едно неприятно състояние. След дългите "страдания" по бившите изгори, един ден се събудих и получих едно явление, свързано с недостатъчно добро периферно зрение, виждане като в мъгла (по случая направих и кръвни изследвания и преглед при очен лекар - всичко е наред, става дума за преумора, в резултат на четенето по време на сесията). Аз обаче ужасно се изплаших и получих жестока паник-атака, която беше новост за мен - изтръпване на дясна ръка (вероятно акушерска), изтръпване на лице, език и най-страшното - загуба на концентрация и бъркане на думи, неспособност да прочета текст. Това доведе до още по-голям ужас и това с говора, от притеснение, продължи няколко дни. Сега го няма, мисля, че и тук се вижда добре. Получих и едно чувство на дереализация и странно усещане за себе си и другите. Всичко това е напълно осъзнато - знам, че това е паническо разстройство, знам и че може да му се противодейства. Започна и една бъркотия в главата ми - спомени, сънища, чувства от минали и настоящи събития. Това ме натоварва ужасно и ми пречи да се върна към нормалния си ритъм на живот. Бих искала да ви попитам, това усещане за странност, която не може да се опише дори с точна терминология, нормално ли е в една такава стресова ситуация и за човек с такова въображние и склонност към страх? Имах усещането, че полудявам, че ще забравя себе си и близките си... просто ужасно!!! Това не е възможно да се случи при паническо разстройство и при осъзнаване на ситуацията, нали (питам за успокоение, дори сама разбирам колко нелеп е този въпрос)? Благодаря ви предварително! П.С. Към момента аз вече нямам психосоматичните симптоми (задух, треперене, сърцебиение и изобщо панически атаки). В мен остана само онзи страх и странно чувство, и онова недоумение за абсурда на ситуацията и как въобще стигнах до нея. Вече спя спокойно, храня се нормално. В рамките на около две седмици не беше така. Общо взето сама отчитам промяна, и то положителна, за кратък период от време, но ще бъда благодарна да чуя една приблизителна оценка на ситуацията и може би някакъв съвет. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Март 14, 2013 Доклад Share Добавено Март 14, 2013 Да, това усещане за странност е нормално, наричат го още чувство за нереалност и загуба на връзка с действителността. Често е при паник атаките - имаш усещането, че всичко и всички около теб са в един филм, все едно ги гледаш на кинолента и ти не учавстваш, гледаш на действителността около тебе като страничен наблюдател и не знаеш къде се намираш, може да ти се струва... сградите около теб да не можеш да ги разпознаеш, въпреки, че си минавала хиляди пъти край тях и за секунди да не знаеш къде се намираш. Може в този момент да срещнеш познат човек и да не можеш въобще да го познаеш. Ами да, това се преживява, Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 14, 2013 Доклад Share Добавено Март 14, 2013 Бих искала да ви попитам, това усещане за странност, която не може да се опише дори с точна терминология, нормално ли е в една такава стресова ситуация и за човек с такова въображние и склонност към страх? Разбира се, че е обичайно. Адреналина е свил кръвоносните съдове на мозъка ти. Така в него влиза по- малко кръв и понеже кръвта снабдява с кислород мозъка ти, той изпада във временна хипоксия-кислороден глад.Кислородният глад води до това нереално усещане.Това е. Имах усещането, че полудявам, че ще забравя себе си и близките си... просто ужасно!!! Това не е възможно да се случи при паническо разстройство и при осъзнаване на ситуацията, нали (питам за успокоение, дори сама разбирам колко нелеп е този въпрос)? По време на криза паметта наистина се блокира.От една страна това се дължи точно на хипоксията, от друга страна го прави вторият стресов хормон-кортизола.След като отмине стреса всичко се нормализира. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest desire Добавено Март 14, 2013 Доклад Share Добавено Март 14, 2013 И едно последно запитване(ния) - тази промяна, която настъпва в личността (да се възприемаш различен, неестествен) също ли изчезва с времето? Предполагам, че едно такова разстройство, веднъж превъзмогнато, дори може да направи човек по-волеви и по-силен в бъдещи стресови ситуации. При постоянно вглъбяване в проблема, търсене на отговори и т.н. възможно ли е да се получава именно това състояние на странност и без да е налице паническа атака (без физическите й прояви)? Тоест, когато мозъкът е в постоянен стрес, нон-стоп натоварен с мисли в тази насока също ли се получава този ефект на замъгляване? Благодаря отново! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 14, 2013 Доклад Share Добавено Март 14, 2013 (edited) И едно последно запитване(ния) - тази промяна, която настъпва в личността (да се възприемаш различен, неестествен) също ли изчезва с времето? Уточнение, личността не се променя-променя се себеусещането, тоест сетивността.То се променя в резултат на стреса и преминава с успокояването. Предполагам, че едно такова разстройство, веднъж превъзмогнато, дори може да направи човек по-волеви и по-силен в бъдещи стресови ситуации. Не виждам, какво толкова има за превъзмогване,че чак да промени човека и го направи по-силен.Това е едно най-обикновено усещане, което почти всеки изпитва по време на стрес или преумора. При постоянно вглъбяване в проблема, търсене на отговори и т.н. възможно ли е да се получава именно това състояние на странност и без да е налице паническа атака (без физическите й прояви)? Паническата атака, е остро силно изръсване на адреналин-остър стрес.Пори постоянно вглъбяване в симптомите ще бъдеш в състояние на постоянно повишен адреналин-хроничен стрес. И при двете състояния кислорода в мозъка е намален, респективно може да имаш тези усещания. Тоест, когато мозъкът е в постоянен стрес, нон-стоп натоварен с мисли в тази насока също ли се получава този ефект на замъгляване? Благодаря отново! Отговора е ясен, мисли за това, стресирай се и не очаквай скоро да се отървеш от оплакванията.Точно така, много хора остават в страха години. Редактирано Март 14, 2013 от д-р Тодор Първанов Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Март 15, 2013 Доклад Share Добавено Март 15, 2013 Да, миличка, не мисли за паник атаките и за състоянията в които изпадаш при тях, не се паникьосвай, защото колкото повече мислиш, действително ще си бъдеш в едно състояние на постоянна паник атака Аз бях така 2 години, почти постоянно, бях се писала умряла, мислех че съм болна от нещо съвсем реално, сърце, мозък или тумори някакви, бог знае Докато не разбрах, че всичко това е от нерви и от стрес Постепенно паник атаките се разредиха и спряха, когато престанах да им обръщам толкова голямо внимание и да ги мисля Засега ми остана само един страх))) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest desire Добавено Март 15, 2013 Доклад Share Добавено Март 15, 2013 По думите Ви разбирам, че не е нужно да търся някакви решения и специални методи за справяне, а просто да се върна към нормалния ритъм на живот и всичо ще отшуми от само себе си. Благодаря и всичко добро! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 15, 2013 Доклад Share Добавено Март 15, 2013 Правилно си ме разбрала. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
CooL Добавено Март 21, 2013 Доклад Share Добавено Март 21, 2013 аз също бих искал да попитам,понеже нереалността явно протча по безброй начини,може ли и да създава чувство за ТЪга.Мног често освен нормалните за мен усещания,като това че всико е някак странно,отдалечено,непознато ми става и мнохо тъжно.Чак ми се приплаква,просто така от нищото. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Март 21, 2013 Доклад Share Добавено Март 21, 2013 И това е възможно, на мене ми се е случвало. По-често обаче ми се случваше, както си седя съвсем спокойно, или правя нещо, изведнъж силно ме блъска в гърдите някакво чувство на ужасно безпокойство ей тъй, без причина........и ме обземаше една паника и силно притеснение, като че ли някъде с някого се случва трагедия, без да знам и аз откъде ми е дошло В началото доста се притеснявах от това нещо, но после не му обръщах внимание и то престана Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
CooL Добавено Март 22, 2013 Доклад Share Добавено Март 22, 2013 Тази нереалност е отвратително нещо, почти никога не мога а разбера че съм я получил.Предполагам че се повлияеа пряко от чувствата и страховете на хората. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts