Проблеми с обвързването

[Daya]

Здравейте уважаеми специалисти,

 

реших да афиширам и моя проблем защото забелязвам, че смущава емоционалния ми свят и ми пречи да живея нормално.

 

Винаги съм имала проблеми във връзките ми с мъжете! До сега не съм била истински щастлива с някого въпреки че съм се чувствала влюбена и обичана - или постоянно съм имала страх от изоставяне, или съм се чувствала задушена, или постоянно съм ревнувала и е имало кавги, за мен думата връзка носи значението на окови, свързани с много болка, стрес, взаимно тровене на живота, рутина, скука...

 

След много разочароващи връзки или опити за такива бях свикнала да бъда сама и се чувствах щастлива, животът ми беше изпълнен, грижех се сама за себе си, подарявах си хубави моменти, чувствах се щастлива и силна.

 

Но ето че се появи той-най-накрая Правилният, мислех си. И ако го погледна обективно той действително е прекрасен- обича ме, грижи се за мен, добър, мил, интелигентен, всестранно развит... Но ето че явно разбърка у мен застоялите води и нерешените проблеми отново изплуваха в съзнанието ми. Всеки ден се сменят по няколко негативни емоции и мисли, свързани с тази връзка и сякаш са като натрапчиви мисли, които контролират поведението и настроението ми. Основните сред тези мисли са...

 

-Дали е правилният за мен? Достатъчно добър, интелигентен и атрактивен ли е? Ами ако не е и правя грешка в момента? Понякога имам чувството че не ми е на нивото по няколко скали.

 

-Ще ме обича ли винаги така? Ами ако чувствата му охладнеят и аз не го забележа (като в миналата ми връзка)? Тогава ще ме изостави и ще ми дойде като гръм от ясно небе защото не съм го забелязала по-рано, трябва да внимавам за знаци, че вече чувствата му не са същите за да се подготвя за евентуална раздяла.

 

-Пасват ли си характерите ни и вижданията ни за живота? Ако не е така е по-добре още сега да се разделим за да не се привържа към човек, който не съответства на характера ми и заради привързаността ми да не мога да се разделя с него.

 

-Възможно ли е да ми изневери? Ако има такава вероятност, то по-добре е да не му подарявам доверието си, така няма опасност да злоупотреби с него и шокът ще е по-малък ако все пак се случи.

 

-Дали в един момент няма да започна да се задушавам, дали скуката и рутината няма да ме променят и да ме дръпнат надолу и ме направят човек, който не искам да бъде, дали сама няма да се вкарам в тази рамка на скучна съпруга, която пере, готви, чисти и слугува на семейството си? Аз изобщо не съм такъв тип жена, аз съм самостоятелна, с кариера и мисълта да съм домашна слугиня предизвиква у мен отвращение.

 

Тези мисли постоянно се въртят в главата ми и не ме оставят да върша ежедневните си задачи, не мога да говоря с него по темата защото веднага се чувства засегнат, приема го лично, караме се и проблемите се разрастват. Според вас трябва ли да се консултирам със специалист? Имате ли някакви съвети как да премахна, да се абстрахирам или поне минимирам влиянието на тези мисли върху живота ми? Благодаря предварително!

[Диляна Колева]

Здравей Daya , Прочетох внимателно всички въпроси, които си задаваш и от тях лъха много страх. Това са въпросите на страха, на рационалния ни ум. Този ум, който сравнява, преценя, премерва, плаши, уж за да пази, потиска интуицията и отговаря основно на "Трябва", но не и на "мога". 

Ето как чувам звученето на твоите въпроси през рационалния ум, който ти обяснява кога Трябва да обичаш:

-Дали е правилният за мен? - Трябва да е правилният за мен, за да го обичам

-Ще ме обича ли винаги така? - Трябва да ме обича винаги така, за да го обичам.

-Пасват ли си характерите ни и вижданията ни за живота? - Трябва да си пасват, за да го обичам.

-Възможно ли е да ми изневери? - Трябва да не ми изневерява, за да го обичам.

-Дали в един момент няма да започна да се задушавам, дали скуката и рутината няма да ме променят и да ме дръпнат надолу и ме направят човек, който не искам да бъде, дали сама няма да се вкарам в тази рамка на скучна съпруга, която пере, готви, чисти и слугува на семейството си?- Трябва да съм сигурна в известното ми, за да не се объркам в неизвестното, за да го обичам.

 

Когато "трябва" завладее мислите и живота ни, ние спираме да проявяваме творчество, спираме да бъдем смели, не можем да се отпуснем, заключваме емоциите, натикваме се в рамки, в които не ни е удобно, но въпреки всичко стоим свити там.

Колко по -леко се диша, когато живеем през "Може".

Да, може да е правилния за теб, но може и да не е, това приемане води до освобождение, Ти ще изживееш любовта си като "Може и да е правилният", но ще си готова за "Може и да не е.." Това дава свобода както на теб, така и на него. Трябването ти пречи да видиш истинския човек отсреща, защото рационалния ум се опитва и него да го натика в твоите трябващи рамки.

И в този ред на мисли ще ти отговоря и на следващия въпрос:

 

. Според вас трябва ли да се консултирам със специалист?

Може да посетиш специалист, с който да поговорите за твоето силно желание за контрол и трябване, за да разширите гледните точки и да погледнете теб и ситуацията под различен ъгъл. Може това да ти донесе облекчение, решение, спокойствие, но може и да не се получи.

Все пак става въпрос за целия ти вътрешен свят.

[д-р Тодор Първанов]

Само несигурните търсят сигурност.От поста ти разбирам,че си много, много несигурна.

Според мен, няма как да преодолееш сама тази несигурност-потърси специалист и работи с него.