Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Да се съберем ли с любимия ми мъж ?


Recommended Posts

Здравейте, казвам се Калинка.

Чувствам се сама, унизена и отчаяна – надявам се тук да получа съвети, които да ми помогнат да намеря изход. Моите близки няма да ме разберат. Те ме познават като делова сериозна жена, каквото доскоро бях. Но всичко свърши. Злото никога не идва само – казват старите хора. Аз съм на тридесет и една години, имам две деца, професия, която обичам. От три години съм разведена и живея при родителите си в провинцията. Дълго време след раздялата с мъжа ми бях в дълбока депресия. Затова смених града, начина си на живот и се отдадох единствено на двете си дъщери и работата. Но все пак аз съм нормална жена и имам нужда от мъж. Нищо не може да компенсира неговата липса. Срещнах го. Той е с шест години по – млад от мене, не работи нищо, винаги е бягал от всякаква отговорност. На пръв поглед не можеше да става и дума за връзка между нас. Но напук искрата пламна или по – скоро започна да тлее между нас и ние се радвахме на едно хармонично щастие.

Струваше ми се идеалният мъж. Нежен, внимателен, а само как се грижеше за децата – те дори започнаха да му викат „татко”. Първите четири месеца бяхме неотлъчно заедно – четиримата и живяхме като истинско семейство. Забравих миналото и със страстта на една наистина изстрадала жена му се отдадох напълно – бях му и жена, и майка, и сестра.

Но изведнъж всичко рухна. Още преди да науча за Другата – а това не беше никак трудно – знаете как се разпространяват клюките в малкия град – започнах да усещам, че нещо между нас се къса. Той започна да закъснява, да не се обажда по няколко дни, да не отговаря на позвъняванията ми, а като се прибереше, беше един такъв разсеян. Нещо го мъчеше. Накрая една вечер не издържах и го накарах да ми признае. Не обичам скандалите, а пък и чувствах, че нямам право да искам да го владея – та той в много отношения още си беше момче. Затова го помолих да говорим откровено. Той ме разбра и ми разказа за Нея. Тя му е била предишната любовница – не мога да я нарека с друго име, защото е известна на всички с лекото си поведение. Когато ние сме се запознали, тя е била в Италия за да проституира, но явно не потръгнало и се прибрала.  И веднага се намерили. Не можах да се сдържа – разплаках се и му казах да си ходи. А той започна да ми обяснява, че не било толкова просто, че откакто живеел с мен, видял, че има и други неща освен чукането и животинските инстинкти, но не можел да се откаже и то тях. Изпитвал бил непреодолимо първично влечение към нея. Чувствал звяра в себе си. Само като я погледнел и му ставало. Тя развинтвала всичките му сексуални фантазии, изпълнявала и най – перверзните му прищевки. Сама дори разбирала какво иска и го правела.

Аз съм много емоционален човек, но също и умея да разбирам другите и винаги да търся грешките в себе си. Така стана и сега. Замислих се за нашия секс и видях, че ние бяхме една може би хармонична двойка, но не бяхме горещи в леглото. Всичко го правехме някак прекалено спокойно. Като хора с двайсет години брак зад себе си. Досега не бях се питала защо е така. Може би в мен е грешката – аз прекалено се срамувам от възрастта си и от тялото си – след двете раждания коремът ми не е като на младо момиче и ханшът ми се разшири. Не съм и особено перверзна, въпреки че с първия ми мъж сме имали доста бурни преживявания. Така реших да му простя, не просто му простих и го оправдах в себе си. Дори му казах, че може да продължава да се вижда с онази, другата, след като това е толкова важно за него.

Тайничко се надявах да успея да променя нашите сексуални взаимоотношения и да запаля огъня на страстта. Започнах да чета еротична литература, постепенно започнах съзнателно да руша комплексите си и да се разкрепостявам. Изгледах много порно филми. Заставах гола пред огледалото, оглеждах се и мастурбирах, за да свикна със себе си. И се надявах, разбира се, че огромната ми любов към него ще ми помогне.

Щастието като че ли ми се усмихна. Изживяхме нов разцвет. През тези два месеца аз не мислех почти за нищо друго освен за секс. Правехме го почти всеки ден и въпреки това бях непрестанно възбудена и се самозадоволявах или се отдавах на удоволствието да си представям различни сексуални сцени между нас. Станах толкова разсеяна, че не можех да си върша работата. Взех си отпуска и се отдадох на пълно блаженство. Вечер го чаках да се прибере в прозрачен копринен халат и чисто гола отдолу, палех свещи...Любихме се и извън дома ми. Беше наистина невероятно. Той като че ли почти забрави другата – ходеше съвсем рядко и после винаги ми разказваше – така дори се възбуждахме и двамата – той от спомена, а аз от болка, унижение и завист.

Тогава дойде и вторият срив. Именно заради него ви пиша сега отчаяна. Той пак стана нервен, неспокоен, почти престана да излиза, а нощем сънуваше страхотни кошмари, стенеше насън и се будеше изпотен. Отказваше да се люби с мен, гледаше ме като през някаква стена. Това окончателно ме срути. Вече нямах никаква идея какво повече да направя, за да го върна при мен. Една нощ изпаднах в истерия, казах му, че не издържам вече, че копнея за него и се задоволих пред очите му. Той за миг се стресна, после притвори очи, видях как се възбужда..., той също мастурбира. После ми призна, че страдал от едно натрапчиво желание – да спи и с двете ни едновременно – с чистия нагон и с мен като духовна същност. Да ни види слети в едно, докато ни обладава, да ни чуе как стенем заедно, как се борим за члена му. После как се укротяваме, изживяваме предрасъдъците си и си доставяме удоволствие една на друга. Искал да види животинската страст и еротиката на едно място.

Представяте ли си ?! Дотук не мога да стигна. Изкрещях му, че е болен, да отиде на лекар, после изведнъж започнах да се смея истерично. Този смях като че ли го окуражи и той започна да ме увещава по – настойчиво. Нямало нищо толкова лошо, колко хора го били правели и ставали по – освободени, това щяло и мен да възбуди и т.н. После изведнъж стана един малък, уязвим, започна почти да шепне, че и той се измъчвал и не можел да избере никоя от двете и че само така щял да се освободи от непрестанното си раздвоение.

Яростта постепенно започна да ми преминава и го съжалих. Той изведнъж ми предложи да се оженим, но само след това. Не мога да повярвам, че това се случва на мен. И наистина не знам как да реагирам. Толкова много го обичам, но заедно с това не мога да приема желанието му. То ме кара да се чувствам мръсна, унижена, а и не знам дали дори ако преодолея себе си, после бих го обичала пак така и дали бих могла да го уважавам като баща на дъщерите си. Не знам. Откакто това стана, ние решихме да не се виждаме известно време, за да реша аз за себе си. Оттогава досега това са най – черните дни в живота ми. Ту го мразя, ту болезнено ми липсва. Само като се сетя за него и се възбуждам. Мастурбирам и плача и не знам полудявам ли или не.

Моля ви, кажете ми какво според вас трябва да сторя в ситуацията, в която се намирам ? Помогнете ми.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво да направите? Уважавайте се! Като сглобя болезнената ви раздяла с мъжа ви с уж хиперсексуалното ви поведение, виждам, че в корените му се крие много страх от изоставяне и самота, унижение и болка. А самата (уж)хиперсексуалност е само опит за компенсация на страха. Да, страхът и болката действително могат да стимулират либидото, както се е случило при вас, но автоагресивно, на цената на себепотъпкване. Един вид, страхът и болката от самотата стимулират сексуалността ви. Но дали това е хармоничен тригер и дали това сте вие? Никой няма вина в случая - вие просто искате да сте с човек, който ви обича и когото обичате. Той пък има силен нагон, другата девойка с леко поведение наистина го възбужда много, но и следва глобалните внушения за разврат, идващи от порно културата. Между другото, на гръцки порна означава проститутка... Никой няма вина, да - но дали посоките ви се припокриват или се разминават очевидно?! 

Линк към коментар
Share on other sites

 

но дали посоките ви се припокриват или се разминават очевидно?!

Ако някой не направи компромис със себе си, разминаването ще си остане...

Линк към коментар
Share on other sites

Има здрави компромиси, когато човек жертва нещо безполезно в себе си и се учи качествено от другия. Но има и болни, мазохистични жертви, диктувани от страхове и болка. 

Линк към коментар
Share on other sites

Уважаема Госпожо, струва ми се, че вашият проблем не е така труден за разрешаване. Необходимо е да се дистанцирате максимално от създалата се ситуация и да погледнете нещата само с разум. Това при всички случаи е трудно, но ако малко се потрудите, ще установите, че сте станали жертва на собствените си сексуални фантазии. Не е ли по - лесно да приемете тази връзка като начин да се освободите от забраните, които сама сте си поставили, отколкото като съдбовен избор на съпруг. Страхувам се, че вашият избраник ще продължи да има двойствено отношение към "духа" и "тялото" и занапред, а след един брак за Вас ще стане още по - трудно да отговорите на тези му потребности. Представете си само, че той може да смени обекта на сексуалните си въжделения твърде скоро и вие като "дух" ще трябва да откликнете по адекватен начин, а новата му партньорка е на още по - ниско ниво от първата ?

Няма да ви говоря за опасността от СПИН, защото вие положително сте отчели и този момент, а за възможността да се озовете в една наистина неуправляема игра на надделяване и себедоказване. Поемете дълбоко дъх, стегнете си куфарите и си купете билет. Когато се отдалечите поне на триста километра в неизвестна на любимия ви посока, отседнете в един добър хотел и вижне колко време можете да прекарате сама със себе си. Преценете всички "за" и "против", всички възможни варианти на събитията и вземете най - правилното решение. По този начин ще дадете време и на вашия Ромео да направи своя избор.

Вие най - добре познавате себе си. Дали просто не сте в период на повишена сексуалност ? Не е необходимо да пречупвате личността си в достигане на една твърде съмнителна цел.

Линк към коментар
Share on other sites

Самооценката ви е толкова ниска, а разумът толкова обладан от страстта,че рано или късно ще се съгласите с него и правите секс тримата. По тази причина, за да не проточите страданието си във времето, му се обадете, колкото по-рано го направите толкова по-добре.Сега сте в положението на човек, който има болки в зъба, но поради страх, отлага посещението при зъболекаря, самозалъгвайки се,че зъба сам ще се излекува и накрая, след поредната безсънна нощ се осмелява да го посети ядосвайки се на себе си, че толкова дълго е търпял.В края на краищата, вие не знаете какво ще излезе от цялата тази работа.Преди много години, при мен дойде един мъж.Беше много разстроен и доста плака, защото беше навил жена си и любовницата  си да правят секс тримата.Но двете жени толкова много се харесали, че  заживели заедно, а него изгонили от жилището.Така от два стола беше останал на земята, но не само това, ами и без дом. Живот....

Линк към коментар
Share on other sites

 

Преди много години, при мен дойде един мъж.Беше много разстроен и доста плака, защото беше навил жена си и любовницата  си да правят секс тримата.Но двете жени толкова много се харесали, че  заживели заедно, а него изгонили от жилището.Така от два стола беше останал на земята, но не само това, ами и без дом. Живот....

Онези жени сигурно са нямали деца. Абсурдно е да заживея с друга жена, при положение, че живея с дъщерите и родителите ми. Не чувствам и нищо хомосексуално в себе си. По - вероятно би било онази да ми лепне някоя болест...

Почти съм взела решение. Няма смисъл да прекрачвам определени мои граници. Антония добре е казала, че приятелят ми по - нататък може да поиска да направим тройка с някоя още по - развратна жена..., не се знае и какво още друго може да пожелае.

Благодаря ви за съветите. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Самооценката ти е толкова ниска, че съм готов да се обзаложа,че ако той настоява в рамките на не повече от 3 месеца ще отстъпиш и съгласиш на условието му.За онези жени- беше толкова отдавана, че помня имаха ли или не деца.

Линк към коментар
Share on other sites

 

ако той настоява в рамките на не повече от 3 месеца ще отстъпиш и съгласиш на условието му.

Ако желаете, конкретизирайте защо смятате така, докторе.

За да може той да настоява определено време - например три месеца...трябва да съм го оставила да настоява толкова време. Ако той ми настоява цели три месеца ще вземе наистина да се окаже, че е луд и е за лекуване. И да ми е много ниска самооценката, това не значи, че ще прекрача дадена моя граница, за Бога... Така смятам.

Твърдението ви е прогноза, но те не винаги са вярни и ако той настоява аз ще ви опровергая.

Линк към коментар
Share on other sites

,,Ако желаете, конкретизирайте защо смятате така, докторе.,,

 

Просто опит.Ежедневно се срещам с хора попаднали в подобни ситуации. Не конкретно ,, тройката,, но да търпиш системно унижение, бой, не десетки а стотици изневери е същото.Над осемдесет процента от хора които търят психологична помощ са изградили точно такива отношения с партньорите си, така,че аз много добре знам на какво унижение е способен един човек който не се обича и цени.Вие просто не знаете какъв огромен потенциал имате в това отношение.Наистина огромен.Дали ще го реализирате? Опита ми ме научи, че хората го правят.Колкото и да е странно и невероятно, те не се спират.За това няма да споря с вас, времето ще покаже.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

да се съберем ли с любимия мъж?

 

Като се замисля, този мъж дори не ти е любим, само извратена страст и нищо повече

Ако искаш действително мъж до себе си и до децата си, този въобще не е подходящ, търси си друг

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Калинка, отговорите ти се съдържат в това изречение:

 

"Аз съм много емоционален човек, но също и умея да разбирам другите и винаги да търся грешките в себе си."

Да си емоционален човек е едно, да разбираш другите е съвсем друго, а да търсиш винаги грешките в себе си е нещо различно.

 

Емоционалността е нещо хубаво, тя може да се проявява чрез думи, действия и жестове, тя е в основата на чувстването. Емоционалността е малко по - първична от чувствата, може да се каже, че емоцията определя чувствата. 

Каква точно е твоята водеща емоция?

 

Да разбираш другите, се нарича емпатия, правилно проявената емпатия означава да влезеш в емоцията на другия, да я усетиш, но не и да я приемеш като своя, не да я проектираш върху себе си, нито да решиш да я преживяваш реално. 

В какво се състои твоята емпатия в отношението ти с този човек?

 

Да се виниш винаги за грешките на другите, това се нарича самообвинение. Това означава, че снемаш отговорността на другите за собствените им постъпки и я поемаш ти, като своя отговорност. Което означава, че ги лишаваш от избора да се справят сами с проблемите си. Това се прави често от деца израснали в семейства на алкохолици, физически и сексуални насилници, манипулатори, властни родители, неглижиращи или словесни насилници. Това е модел възприет като защита. За да защитя себе си, ще отрека нехаресващата ми действителност........ и нещо повече, ще и намеря оправдание, за да я направя приемлива за мен.

Характерно е за хора с ниска самоувереност, хора изгубили силата на вътрешния си център и търсещи сила в одобрението на околните. Те имат нужда да бъдат необходими, желани, търсени, това им дава увереност, че са добри.

Какво точно точно се опитваш да оправдаеш, търсейки грешката в себе си? Или какво те е страх да  загубиш?

 

Попаднала си на един от масата хора, които са емоционално незрели личности, подвластни на първични инстинкти и в желанието си да задоволят всеки първичен импулс са готови да искат от хората неща, без оглед на морал и ценности, тъй като първичността в тях е много по - силна. Често попадат точно на хора с ниска самооценка. Едните търсят някой да се грижи за тях и да им угажда, а другите търсят да се грижат за някой и да му угаждат, така заформят взаимозависимост, основана на страха.

Всъщност на теб не ти е нужен този мъж, трето дете предполагам не ти е нужно, на теб ти трябва увереността, че си желана.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Само добавям към чудесния постинг на Диди - увереността, че си желана, обичана, уважавана и приемана от ... самата себе си! Само тогава се случва и зрялата обич с друг. Защото, каквото повикало, такова се и обадило! Но, човек се учи...

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...