turist Добавено Юли 1, 2014 Доклад Share Добавено Юли 1, 2014 През Януари тази година почина майка ми. Октомври миналата година се запознах с настоящата ми приятелка От февруари тази година живеем заедно. През 2012 година напуснах работата си като електротехник за да се грижа за раково болната ми майка у дома. От тогава съм безработен. Приятелката ми я съкратиха от работа на 15.май. Вече нямаме доходи. Исках да измисля да се занимавам с нещо друго, което не е електротехника и не е администратор на рецепция в хотел. Но заедно не можахме да го изумуваме. Живея в центъра на Варна, а от април месец с приятелката ми сме засели на 200 квадрата зеленчукова градина, на 12км от Варна. Привлича ме живот на село. Далеч от града, но никога не съм живял там. Искам да продам апартамента си и да опитам, но приятелката ми казва, че не бива да захвърлям с лека ръка, това която са съградили баба, дядо и майка ми през 65та година, още когато аз дори не съм бил роден. Знам, че всички отговори са в мен. Знам, че понякога е нужно едно съвсем леко побутване, за да се завърти колелото, да се задвижи енергията...., но все още не усещам нищо или пък съпротивлението е по-голямо - не знам. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юли 2, 2014 Доклад Share Добавено Юли 2, 2014 Каквото и да решиш, не си продавай апартамента !!! 200 квадрата заленчукова градина не е много, не знам на какви доходи можеш да разчиташ от нея. Във Варна има много сезонна работа в момента, Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 3, 2014 Доклад Share Добавено Юли 3, 2014 Знам, че всички отговори са в мен. Знам, че понякога е нужно едно съвсем леко побутване, за да се завърти колелото, да се задвижи енергията...., но все още не усещам нищо или пък съпротивлението е по-голямо - не знам. Освен побутване и цел е нужен и добър план. Осъществяването на всяка идея зависи изключително много от последователността на стъпките по нейното изпълнение, ето една много хубава техника, която успешно се прилага от хората, с които работя и дава много добри резултати, както конкретно за постигане на целта, така и за състоянието на обща тревожности и чувство на безизходица. Успешно прилагана и от мен. Стълбата на успеха КАК ДА ИЗЯДЕМ СЛОН!? „Как да изядем слона“ или разбиването на сложната задача на прости етапи един от най-често срещаните подходи за разработване на план за постигане на целта. Понякога може да бъдем изправени пред голяма, много тежка за нас задача, която да доведе до обезкуражаване. Но трябва да я направим така или иначе. Как? Ако задачата е огромна като слон е необходимо да бъде разбита на малко прости стъпки, с които вие можете да се справите. Другото име на този метод е „Стълбата на успеха“ Затова на въпроса „Как се яде слон?“, най – добрият отговор е: „Само на части“, при това достатъчно малки, за да могат да бъдат изядени наведнъж. Всяка голяма цел изглежда недостижима, само до тогава, докато не започнем да я разделяме на части. Яденето на слона, може да се организира по два начина. Първият начин е, да се планира „яденето“ от хобота до опашката. Например, когато пишете доклад, започвате с неговото име, преди заключението. Вторият начин е, яденето да започне в произволен ред, като се започне с леки и вкусни парчета. Този метод носи названието „швейцарско сирене“, дупките които „тормозят“ докато останат само отворите. Например, вие знаете точно какво трябва да съдържа основната част на доклада и започвате именно с тази част. ПРИМЕР 1 Например, дошло е време да се изнесете от дома на родителите си, в собствена квартира: това ви звучи ужасно, но ако вземете лист хартия, на който да напишете всички прости стъпки, то те ще се окажат, най – много четири. С малко повече подзадачи, а именно...... Първо: Необходимо е да се изчисти квартирата, в която ще се местите. Добре, квартирата има балкон, стая и кухня. Да се изчисти балкона – 3 часа, ще се направи утре, да се разчисти стаята, остава за събота, да се въведе в ред кухнята – там работата не е много до неделя на обяд трябва да се приключи. Добре, всичко това звучи реално. Второ: Да се направи ремонт. Три точки: проект, ремонтна бригада и вещите. Проекта мога да го нарисувам сам, това ми е любимо и го умея. Как да осъществя ремонта – това не стои като въпрос, или ще намеря майстори чрез интернет или ще помоля приятели да ми препоръчат някого. Вещите: ще преценя, кои са стари и ненужни, кои ще взема, ще се посъветвам с приятел за останалото и ще преценя кое ми харесва. И така по тази точка, също всичко е решено. Трето: превоза, тук има два пункта – кола и помощници. Транспорт се намира лесно по интернет, а като помощници могат да помогнат приятелите. Да помогнат? Ще помогнат. Последно, да се изчисли точната сума и да се съберат парите. Е, парите не са проблем, парите ги имаме. И така всичко е решено: Всичко , което ви е нужно е лист хартия и да разбиете голямата задача на етапи. ВТОРИ ПРИМЕР Например: Искам да стана гражданин на Франция и да заживея в собствен дом на юг. Това е далечна цел и е необходимо да бъде разбита на максимално конкретни задачи. Какви? Първо е необходимо да се научи френски, задачата е ясна, но е по в страни. Останалата верига от етапи е дълга и много творческа. Ето какъв вид би могла да има: - Влезте в Интернет - Намерете хора, които са се заселили с цел обучение във Франция - Установете кореспонденция с тях, съберете точните контакти, които да ви донесат необходимата информация - Събиране на необходимите документи - Дайте изпити, за да получите необходимите сертификати за езика - Възможно е да се изисква още нещо – но като резултат да попаднете във Франция, като студент. - Вече във Франция, отново потърси контакт - Получаване на разрешение за пребиваване – варианти има много - Ставате гражданин на Франция - Намирате си работа - Развивате бизнес - Купувате си дом Най – главното първата стъпка. В дадения пример да се влезе в интернет и да се намери нужната информация. Нямаш интернет? Днес вече е лесно да поправиш този пропуск. А има и приятели и интернет – кафе. Главното – започнете с първата стъпка и я докарайте до край. Следващите стъпки може и да те плашат , петата или седмата, но няма смисъл да седиш и да се страхуваш за тях, след като не си започнал от първата стъпка и не си я изпълнил до край. Хубавото на този ред е, че изпълнението на всяка нова стъпка не просто те приближава до целта, но ти носи нови опитности и увереност. Да сега това може да те затруднява, но ти вървиш напред и в следващата стъпка вече ще си друг. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
turist Добавено Юли 3, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 3, 2014 Знам, че всички отговори са в мен. Знам, че понякога е нужно едно съвсем леко побутване, за да се завърти колелото, да се задвижи енергията...., но все още не усещам нищо или пък съпротивлението е по-голямо - не знам. Освен побутване и цел е нужен и добър план. Осъществяването на всяка идея зависи изключително много от последователността на стъпките по нейното изпълнение, ето една много хубава техника, която успешно се прилага от хората, с които работя и дава много добри резултати, както конкретно за постигане на целта, така и за състоянието на обща Благодарности към отговорилите до момента! Но да обърна внимание на Диляна на следното в моята първа публикация Привлича ме живот на село. Далеч от града, но никога не съм живял там. Искам да продам апартамента си и да опитам, но приятелката ми казва, че не бива да захвърлям с лека ръка, това която са съградили баба, дядо и майка ми през 65та година, още когато аз дори не съм бил роден. Бива ли да предприема такава крачка продавайки своя апартамент. Та дори и купувайки нещо с по-малка квадратура във Варна и да замина на село, да купя някоя къща, която тепърва да ремонтирам... или пък да се настаня там на квартира. - С приятелката ми имаме подозрения, че може и да не ни хареса на село. Ами ако наистина не ни хареса - после КЪДЕ ще се върнем назад, ако сме продали 4 стайния апартамент в Центъра на Варна, съграден от дедите ми, които на практика пак от село са дошли и са се установили в града... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 3, 2014 Доклад Share Добавено Юли 3, 2014 (edited) Вземете имот под наем на село. Със сигурност ще намерите много и евтини предложения, има много пустеещи къщи. Даже може да се споразумеете, част от заплащането да е от реколтата. И ако потръгнат нещата - дайте градския апартамент под наем, ще сте по-добре финансово. Редактирано Юли 3, 2014 от Креми Стоилова (късметче) Донка и mvm 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 3, 2014 Доклад Share Добавено Юли 3, 2014 Бива ли да предприема такава крачка продавайки своя апартамент. Та дори и купувайки нещо с по-малка квадратура във Варна и да замина на село, да купя някоя къща, която тепърва да ремонтирам... или пък да се настаня там на квартира. - С приятелката ми имаме подозрения, че може и да не ни хареса на село. Ами ако наистина не ни хареса - после КЪДЕ ще се върнем назад, ако сме продали 4 стайния апартамент в Центъра на Варна, съграден от дедите ми, които на практика пак от село са дошли и са се установили в града... Имам чувството, че се самоубеждаваш, че не трябва да продавате апартамента, всъщност някой убеждава ли те в обратното или това е спор на теб с теб? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
turist Добавено Юли 4, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 4, 2014 Бива ли да предприема такава крачка продавайки своя апартамент. Та дори и купувайки нещо с по-малка квадратура във Варна и да замина на село, да купя някоя къща, която тепърва да ремонтирам... или пък да се настаня там на квартира. - С приятелката ми имаме подозрения, че може и да не ни хареса на село. Ами ако наистина не ни хареса - после КЪДЕ ще се върнем назад, ако сме продали 4 стайния апартамент в Центъра на Варна, съграден от дедите ми, които на практика пак от село са дошли и са се установили в града... Имам чувството, че се самоубеждаваш, че не трябва да продавате апартамента, всъщност някой убеждава ли те в обратното или това е спор на теб с теб? Може ли да е и двете? Какви бяха онези неща в психологията за "семейния мит", затова какъв те натоварват да бъдеш ---- 1. приятелката ми смята, че не трябва да продаваме апартамента. Тоест това, за което ние не сме се потрудили сами - не бива дата леко да го продадем 2. Може би си мисля, че приятелката ми е по-разумния от нас по отношение на тази стъпка и може би трябва да я послушам, защото това с продажбата със сигурност не би било одобрено от никой от умрелите ми роднини, а може би и в голяма част и от живите... ПП: Благодаря, че обръщате внимание на моите главоблъсканици! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kalista83 Добавено Юли 5, 2014 Доклад Share Добавено Юли 5, 2014 Мисля, че трябва да седнеш и да поговориш с приятелката си. Уточнете се помежду си къде точно е пречката и каква е точно причината тя да не иска да се мести и да продавате апартамента. Това с какво ще си помислят умрелите и дали биха го одобрили звучи абсурдно. Мъртвите са мъртви, а живите са свободни да избират в каква насока да върви живота им. Не трябва да забравяш, че не си длъжен на никого с нищо. Може да звучи грубо, но ще се обоснова : едно време твоите роднини са хвърлили маса труд и пари за този дом.Така са искали, така са го направили. Тях вече ги няма. Те са изживели времето си на тази земя и както виждаш, апартамента не е отишъл с тях на онзи свят. Той сега е твой и ти не бива да се раздираш от криворазбрано чувство на вина спрямо тях. Предполагам, че когато са били живи са искали да бъдеш щастлив. Ако щастието за теб се изразява в смяна на работата, обстановката и въобще от едната "крайност" в другата - от голям град с всичката шумотевица към селцето с тихите улици и зеленчуковата градина - то не мисля, че биха се възпротивили. Друго - винаги има "риск" във всяко ново начинание, няма значение с каква сфера от живота ни е свързано. Слагам кавички, защото сам по себе си живота е пътека с много разклонения, но по което и да тръгнеш - каквото трябва, ще стане . Така поне го виждам аз. Ти за мен си направил една първа малка крачка - поискал си нещо по-различно от досегашното. Посъветвах те да си поговорите с приятелката ти, защото имам чувството, че нейното колебание удвоява твоето. Трябва да стигнете до точната причина за това колебание и оттам нататък да си прецените как ще действате. Напълно ли искате и двамата едно и също, ако да - какво правите по въпроса и т.н. Стъпките описани от Диляна Колева изглеждат страхотно, ако решиш да предприемеш някакви крачки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.