Jump to content
Порталът към съзнателен живот

паническо разтройство


Recommended Posts

Здравейте! Преди 4 години започнаха паник атаки. постепенно отминаха като се появи една постояна тревожност и психо соматични симптоми - замайване, сърцебиене, дереализация и т.н. като най - неприятно е прескачането на сърцето. Лечение с ципралекс и всичко изчезва. Спиране на медикамента и всичко се възвръща. като постепенно се появява и соц фобии, ОбсесивноКР, генерализирана тревожност и др. Спортувам редовно, но облекчението е временно. може ли да ми предложите методология за справяне без намесата на лекарства. 

 

Благодаря!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте отново, Аз също имам ПА. Новото е, че в последно време трудно ям. Аз съм доста слаба и ме е страх да не отслабна още, но като хапна после почва да ми се повдига, мисля си, че ще повърна, става ми лошо,трудно и преглъщам. Даже спрях да ям месо, защото още по-страшни мисли изникват в съзнанието ми все едно съм направила нещо лошо, което не мога да променя, не ме свърта на едно място, панирам се.  Мисля си за булимия, анорексия и все такива страшни болести. Не искам да се разболявам, но знам, че колкото повече мисля за това, може наистина да стане. не знам защо вече не се радвам на храната, страх ме е че може да е замърсена и че има ГМО  в нея, че може да ми стане нещо... яде ми се месо, яде ми се всичко, но като си помисля че може да ми стане лошо и да повърна, ми се отяжда всичко. Моля помогнете, дайте съвет как да започна да се храня нормално? Благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

Като преобразувате страха си в смелост - тогава ще се храните нормално. Когато тревожността е повишена, някои хора започват да си хапват повечко, други като вас, обратното, намаляват храната силно. Две различни компенсаторни реакции на едни и същи тревожни импулси. По-трудното преглъщане, това че ви се струва, че ще повърнете, също са вегетативни симптоми на повишена тревожност - безобидни са, особено ако положите усилия в посока трансформация на страха си. Най-добре това се случва в процеса на психотерапия, като терапевта, когото изберете, е хубаво да е вещ в работата с тревожни състояния и да ползва широк кръг от методи. Изключително подходяща в случая е комбинацията от хипнотерапия и нлп, дихателни методи, когнитивно-поведенчески, краткосрочни и психотелесни прийоми, интегрирани в самата личност на терапевта ви! Потърсете такъв, не се бавете, важно ви е, както сама знаете. Да чакате състоянието да отмине само е руска рулетка - може да отмине, може и да се задълбочи. Във всеки случай, във вас вече се случва известен процес на промяна - ето, спряла сте месото, просто тялото ви не го иска. Съзнанието ви вече расте, стреми се да се синхронира с любовта, смелостта, смисъла. Помогнете му в процеса на психотерапия!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте! Благодаря Ви за отговора. Аз ходя на терапия от един месец. Бях само един път при психотерапевта в началото на месеца и тази седмица ще се видим за втори. Той определи честотата на срещите ни. Първата (и единствена среща засега) премина леко и приятно, говорейки си за политика и много други теми, мисля че несвързани със същината на проблема. Любопитно ми е да отида на втората среща. Освен яденето имам още една натрапчива мисъл - сексуалното ми желание е намалено. Мисля си, че правя нещо лошо и не мога да си позволя да го приема. Не искам да се отказвам и от това! Това също ли е свързано с натрапчивите мисли и с ПА? Как да питам психотерапевта си дали използва и прилага хипнотерапия или останалите техники за справяне с ПА ? От какво още ще ме откажат или ще си мисля, че могат да ме откажат тези натрапчиви мисли....? Искам да се оправя и да живея пълноценно - хранейки се с месо, дарявайки любов и щастие на хората, които ме обичат, не искам да се отчайвам. Утре какво ли ще ми влезе в главата, че не е правилно и не трябва да го върша....страх ме е да не се откажа от "всичко"....Благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

Мислите са нормални. Вашето тълкуване на смисъла и посланията им е изкривено - просто не познавате езика на подсъзнанието си. Той може да бъде парадоксален, огледален, защитен... Някои от импулсите вероятно преживявате неслучайно - би трябвало да се учите, вместо да пробвате да налагате старите си разбирания върху даваните от Живота през състоянието ви уроци. Няма нужда да искате да наливате ново вино, тоест отношение разбиране и съзнание, в стари мехове, тоест навици (като месоядството...) и начин на живот! Успехи с терапевта и ученето в школата на живота ви!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за отговора. Просто искам някой да ми обърне внимание и да ми помогне. Имам чувството, че все едно всичко е ново за мен, всички неща, които съм правила досега са ми непознати, страшни, дори вредни, и все едно започвам да се уча отначало, но сякаш засега отхвърлям всичко, мислейки си, че не трябва да го правя...че е вредно за мен..стах ме е, че може да си навредя и да се откажа да се боря, да ям, дори като пиша това почва да ми се плаче от недоумяване, от уплаха..

Линк към коментар
Share on other sites

,,имам още една натрапчива мисъл - сексуалното ми желание е намалено. Мисля си, че правя нещо лошо и не мога да си позволя да го приема. Не искам да се отказвам и от това! Това също ли е свързано с натрапчивите мисли и с ПА? ,,

 

Това е натрапливост.

 

,,Как да питам психотерапевта си дали използва и прилага хипнотерапия или останалите техники за справяне с ПА ? ,,

 

Той може да използва други методи.Така че, ако отговора му е ,,не,, това нищо не означава.

 

,, От какво още ще ме откажат или ще си мисля, че могат да ме откажат тези натрапчиви мисли....? ,,

 

Това никой не знае.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, благодаря за отговора. Чета една книга и в нея Само Един абзац  (толкова малко, а ме накара да мисля за това постоянно) се разказваше за човек, който се е отказал от всичко и е отишъл да живее в едно село. Тази мисъл не ми дава покой, ами ако и аз така един ден се събудя и реша, че не искам повече нищо....започнах даже да си мисля за манастири, че съм грешница по една или друга причина, и ме е страх например да не си помисля, че не заслужавам нищо вече и че не съм достойна за радостите от живота, и затова да трябва да се отдам на Бог в някой манастир. Тази мисъл ме панира, карат краката ми да изтръпват.....как мога да се отърва от тези натрапливи мисли? Наистина искам да мисля, че те просто случайно са се "заселили" в ума ми през последните дни и после ще изчезнат, без да носят със себе си някаква Кардинална промяна. Тези мисли трябва да се премахнат чрез техники от терапията ли, или те са "транзитни" и не трябва да се обръща внимание на тях? Искам да отбележа, че мислите се сменят през няколко дни - една отшумява (не че изчезва напълно, но не е вече толкова водеща), докато на нейно място идва друга с по-силна "важност".  Всяка ли мисъл носи значение със себе си, Носи ли промяна? Трябва ли да се обръща специално внимание за отстраняването й? Страх ме е от кардинални промени, а си мисля, че тези мисли могат да ме накарат да извърша нещо, за което няма да съм доволна! Благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

,, От какво още ще ме откажат или ще си мисля, че могат да ме откажат тези натрапчиви мисли....? ,,

 

"Това никой не знае."

 

Това значи ли, че хора, преодоляващи такива състояния (натрапливи мисли, ПА), се отказват от нещо, за да се преборят? Или просто започват да гледат на обичайните неща, навици по по-различен начин, по-хубав начин, започват да се радват на ежедневието си, без да го отричат или да искат да избягат?

Линк към коментар
Share on other sites

В момента каквото и да ти кажа е безсмислено, натрапливостите ти ще го опровергаят.Това им работа.Когато се справиш ще отпаднат всичките ти въпроси.Но определено ще трябва да се откажеш от някои неща, например, песимистичното мислене, страхът, самоподценяването и още доста такива неща.

Линк към коментар
Share on other sites

Той и Буда се е отказал от богатството си и от живота в двореца, и е станал отшелник.

Ако преди да се откаже беше питал в този форум, щях да го пратят на психотерапия и сега нямаше да има Будизъм

Слава Богу, че не се е случило така

Линк към коментар
Share on other sites

"Той и Буда се е отказал от богатството си и от живота в двореца, и е станал отшелник.

Ако преди да се откаже беше питал в този форум, щях да го пратят на психотерапия и сега нямаше да има Будизъм

Слава Богу, че не се е случило така"

mvm какво ме съветваш? Да не ходя на психотерапия и да се откажа от всичко ли? Знаеш ли, само като го пиша това ми се разтуптява сърцето, изтръпват ми краката...твоите думи ме уплашиха и разплакаха...

Линк към коментар
Share on other sites

се разказваше за човек, който се е отказал от всичко и е отишъл да живее в едно село. Тази мисъл не ми дава покой, ами ако и аз така един ден се събудя и реша, че не искам повече нищо....започнах даже да си мисля за манастири, че съм грешница по една или друга причина, и ме е страх например да не си помисля, че не заслужавам нищо вече и че не съм достойна за радостите от живота, и затова да трябва да се отдам на Бог в някой манастир. Тази мисъл ме панира, карат краката ми да изтръпват.....как мога да се отърва от тези натрапливи мисли?

 

Момиче, прочети това още веднъж, не ти ли става смешно от собствените ти мисли?, 

На всеки му минават какви ли не мисли постоянно през главата., на мене също.

Ако вземем да се вдълбаваме във всяка мисъл и да я развиваме, да я разтегляме, да я оглеждаме оттук и оттам, да мислим за последствията от евентуалното й изпълнение ....и така нататък и така нататък

кога ще живеем, м?

 

ами ако и аз така един ден се събудя и реша,

 

 

Ами ако един ден се събудиш и не решиш., какво правим?Ако, ако, ако - няма "ако", има днес и сега

Ако Ботев беше с каска и Левски с ботуши нямаше да бъдат убити и историята ни можеше да е друга, нали?

Обаче "ако-то" не се е състояло

Че и твоето "ако". Не мисли за такива отвлечени неща, живей в реалността

Линк към коментар
Share on other sites

Да сега те разбрах...страшно много искам да не мисля за такива неща,не мога да си обясня защо им отдавам толкова значение, искам да се радвам на живота, да взимам от него с пълни шепи, но някякъв вътрешен глас ме спира, говорейки ми, че не заслужавам.....това самоподценяване ли е, чувство за страх ...всички досега ежедневни работи биват отричани от мен мисленно...какво да правя, това още ли е ПА и ОКР, или е нещо друго? Искам да добавя и че съм много изнервена,сякаш се затворих в себе си, не ми се говори с почти никого (дори и родителите си отбягвам) , нямам много желание за почти нищо...да не би да влязох и в депреся? Чувсвам се като прегазена, изморена от толкова мисли, самоотричане и мислено самонаказване..

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина искам да мисля, че те просто случайно са се "заселили" в ума ми през последните дни и после ще изчезнат, без да носят със себе си някаква Кардинална промяна. 

Истината е, че те сами не са се заселили, ти си ги заселила и ти си човекът, който трябва да ги изпрати в друго пространство.

Има различни начини, но ти трябва да си готова да им повярваш преди всичко. 

Като за начало не да се опитваш, а с твърдо убеждение, да ги обявиш за нереални, и да ги оставяш да си вървят по пътя. Да ги заменяш с действие, което те кара да се чувстваш добре. Всеки път когато ги усетиш да помислиш с какво да зарадваш някой. Да правиш каквото и да е, само не и анализ на мислите, защото това е толкова безсмислено, колкото е планирането ти на полет до Марс в близката година. Ако имаш толкова много време, че да го губиш в подобни фантазии, ок, Но аз мисля, че би могла да оползотвориш много по - добре времето си.

 

 Чувсвам се като прегазена, изморена от толкова мисли, самоотричане и мислено самонаказване..

Този вид мисли генерират страшно много енергия, която се концентрира само на определено място в мозъка. Това постоянно концентриране в едно и също нещо води до чувство за пълно изтощение, практически, енергията ти е блокирана.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, благодаря за отговора! Тази мисъл за манастира не ме оставя. Много съм изтощена, постоянно се чувствам сякаш съм в транс, изгубих себе си и не мога да се намеря. Знам, че трябва да променя нещо в себе си, но не знам какво.....лутам се ...не мога да се концентрирам, мисля си само за манастира, че ако отида там и се "заточа" това ще ми помогне да открия себе си...много съм уплашена, не знам кое е реалност и кое не е, вече наистина почвам да си мисля, че това е единственото спасение за мен и само там ще намеря утеха, но като го мисля това почват да ми изтръпват краката, панирам се, искам да почна на бягам и да бягам и да не се връщам докато тази мисъл не ме напусне. Много ме е страх, че наистина това нещо като "ЗАТОЧЕНИЕ" наистина може да ми хареса.......а аз не искам това...мисля си даже, че това е знак от Бога и че трябва да го послушам и да отида там и да му се отдам....олее, това не ми дава миг покой, много съм зле...не искам да ставам монахиня и да се отрека от всичко досега, за което съм се борила, да се отделя от семейството ми, та то ако разбере, че това е "нещото, което искам" не знам как ще ме приемат....как наистина да разбера кое е моето призвание и трябва ли да се стига до това "заточение" за да бъда в мир със себе си и да намеря покой и щастие? МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ! КАЖЕТЕ МИ, ЧЕ ТОВА НЕ Е РЕАЛНО И ЧЕ НЕ ИСКАМ ТОВА, ЗАЩОТО СЕ ПОБЪРКВАМ САМО ПРИ МИСЪЛТА, ЧЕ МОГА ДА РЕША, ЧЕ НЯМАМ ДРУГ ИЗХОД ИЛИ ЧЕ ТОВА Е КОЕТО БОГ ИСКА! МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ ДА СЕ ОСЪЗНАЯ, да стъпя здраво на земята и да обикна отново всичко заобикалящо ме, без да искам да избягам от него и евентуално наистина да си мисля, че това е моето призвание и че няма друг изход. Не мога да спя и да престана да мисля за това. ПОМОГНЕТЕ МИ ДА СЕ ОСЪЗНАЯ, ДА СИ КАЖА ЧЕСТНО ПРЕД МЕН ЧЕ НЕ ИСКАМ ТОВА!

Линк към коментар
Share on other sites

Ти дори не се опитваш да я отхвърлиш или да я замениш с действие или да я отделиш от себе си или каквото и да е от изброените тук и в други теми варианти за самопомощ. Няма как да ти помогнем във форума по друг начин освен чрез насоки които ТИ трябва да приложиш.

Ако наистина се чувстваш толкова безсилна най - добрият вариант е да започнеш психотерапия.

Изключваме варианта, че ще е лесно, много хора пробват игнорирането няколко пъти и казват "не става , кажете ми друго". Няма друго от там се започва, но с много постоянство и упоритост, а не с отказване и влизане в същата или подобна мисъл. Паниката понякога е голяма, така е, но това е просто паника, когато се усвои техниката в един момент дори ще се смееш на тези си страхове. В момента, обаче си на етап, в който трябва да мобилизираш целия си ресурс, за да повярваш във факта, че това е една игра на мозъка, която се казва "Изплаши ме" и ти си играеш на нея сама със себе си.

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за бързия отговор. Аз ходя на психотерапия, но за един месец се видяхме само 2 пъти. И след втората среща натрапливите мисли много се усилиха, не бях толкова зле, но след тази среща вместо да се успокоя, на мен ми стана Много по-зле. Чувствах се така съвсем в началото, когато започнаха атаките, после се бях успокоила и имах желание за психотерапия, но сега като започнах ми стана още по-зле. Това от процеса на осъзнаване ли е или просто дърпам назад ..? Как да накарам психотерапевта си да ми обърне внимание и да се позанимава малко повече с мен? Той ли преценява, че съм добре и затова прави срещите толкова нарядко? Или пък аз не му споделям достатъчно, че за да реши той да увеличи броя на срещите ни?

Линк към коментар
Share on other sites

Ето и още нещо.

 

Добро или лошо не съществува – само определенията за тях. Тези определения са необходими, за да се разбираме, когато обясняваме идеите си и изразяваме предпочитанията си. Необходимо е не да ги зачеркнем, а само да ги разберем. Служейки си с тях, не да се идентифицираме с тях, да им вярваме и да ги отстояваме, а да осъзнаваме ефимерността и локалното им значение. Енергията на доброто и лошото, силата и слабостта, успеха и неуспеха, удоволствието и болката е една и съща, но изведена в различни посоки. Двете обаче съществуват - едната благодарение на противоположната. Не можем да отричаме едната, само защото обществото казва, че е неприемлива. Всъщност, можем и точно това правим, но това не води задължително до изчезването й. Потискайки яростта и омразата си, погубваме страстта и ентусиазма си – защото те са части от същата тази енергия. Лошото идва не от приемането, а от потискането и борбата. Когато приемем всички страни в себе си и сме цялостни, няма защо страстта да се превърне в агресия. Тя се превръща в такава, когато е отричана. Агресията е липса на любов. 
Как се отнася това към пристъпите на паника? Колкото повече неща сме потиснали в подсъзнанието си, толкова по-мощна сянка се е образувала там. Сянката задържа енергията ни. Тя витае край нас под формата на енергия, която ни плаши. А най-вече ни плаши, защото не искаме да я погледнем „в очите”, а напротив – бягаме от нея със затворени очи. Когато се изправим срещу нея и я погледнем директно, отпушваме тази блокирана енергия. Но за да я погледнем без страх, е необходимо да го направим приятелски, а не борбено. Затова е необходимо първо да се научим да приемаме себе си и да се отнасяме към себе си приятелски, за да се научим да приемаме страха и да го разбираме. Ако се отнасяме към себе си с агресия и самокритика, така ще се отнесем и към страха. А страхът е част от нас – да се борим с него с вражда и омраза означава да се отнасяме към част от себе си с агресия и нелюбов, – кого търсим да победим?
Линк към коментар
Share on other sites

 

Енергията на доброто и лошото, силата и слабостта, успеха и неуспеха, удоволствието и болката е една и съща, но изведена в различни посоки. Двете обаче съществуват - едната благодарение на противоположната. Не можем да отричаме едната, само защото обществото казва, че е неприемлива. Всъщност, можем и точно това правим, но това не води задължително до изчезването й. Потискайки яростта и омразата си, погубваме страстта и ентусиазма си – защото те са части от същата тази енергия. Лошото идва не от приемането, а от потискането и борбата. Когато приемем всички страни в себе си и сме цялостни, няма защо страстта да се превърне в агресия. Тя се превръща в такава, когато е отричана. Агресията е липса на любов. 

 

 

 

 

Не разбирам? Отричане от кое? Кое е нещото, което обществото отрича ? Искате да кажете, че потискам желанието си да стана монахиня ли? Моля Ви, не говорете така, лошо ми е и мисля, че ще изпадна в някоя криза! Никога не съм имала такива мисли, сега, точно сега, когато получих ОКР и след като четох една книга, свързана с божественото, от тогава проимах и тези натрапливи мисли. Смятате, че това не е ОКР и че не трябва да бъде отричано, ами последвано, така ли ? Ами ако последвам и това да се самоубия или да нараня друг? Това решаване ли е на проблема, не трябва ли тези мисли да се потушат и да изчезнат, да остане само любовта и радостта? 

Линк към коментар
Share on other sites

Става въпрос за страха не за мислите ти. За тях се разбрахме, че са нереални, фантазни и нелогични, лъжливи, плод на твоите страхове. 

Пуснала съм този цитат преди да видя предния ти отговор.

Ако имаш нужда от по- чести срещи с терапевта си просто му кажи. В началото поне това което аз имам като опит срещи всяка седмица е добре, но всеки си има своя начин на работа.

Другото което бих те посъветвала е да спреш да четеш по форумите защото се объркваш. Следвай това което ти казва твоя психотерапевт и това е.

Методиките са различни и няма как да разбереш нещо, което е част от друга методика, само ще се объркаш.

Така че вместо да пишеш тук, просто се обади на терапевта си и поговорете или си насрочи по близка среща.

Паникьосала си се това е. Стреса се е усилил с него и натрапливостите. Нищо няма да ти се случи и нищо няма да направиш. Опитай се да се отпуснеш, да игнорираш мисълта като нереална и да повярваш на това, че си във временно тревожно състояние.

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...