Аделаида Добавено Април 27, 2007 Доклад Share Добавено Април 27, 2007 Защо ли толкова познато ми звучи това с "махването на ръката"! Мечтая си да видя дъщеря ми с книгите на Учителя и Дийпак Чопра в ръка,и да има "добър личен живот"(убедена съм че това е показател за добре свършена родителска работа),и ще се опитам да се усмихвам повече! Благодаря ти,Донка! съвет остави я сама да избере. ...когато ученикът е готов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tzveti Добавено Април 29, 2007 Доклад Share Добавено Април 29, 2007 Едва ли можем истински да обичаме детето си, ако го считаме за болест и сме го родили в болница, като че ли е апендисит Истинското, нормалното е да се роди в къщи, защото е естествено, а не болест и ненормалност Когато считаме детето за болест, няма начин то да не го усети и да не ни отвърне със същите чувства Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 (edited) wonderful Това че събира камъчета е много много хубаво.Аз също събирам.Вървq си по пътя и просто някое от тях ми казва''Вземи ме''Чела съм в келтската митология,че и келтите са отдавали голямо значение на камъчетата.Можеш да се позаинтересуваш,за да я опознаеш повече.Сигурна съм че значи нещо.Имаш си едно малко келтче От както се роди дъщеря ми,много трудно възприемам мисълта,че тя е от мен ,в смисъл че е създадена от моето тяло,от клетките на двамата си родители.Гледам я и си мисля,че по-скоро съм била 9 месеца,че и повече бременна с мисълта за нея,отколкото че съм я създала и носила.Все едно е някакъв дар,в отговор на голямото ми желание,една материализирана идея.Затова не мисля,че ще прилича на мен или на баща си,струва ми се че една истинска индивидуалност и мой партнъор по пътя на духовното развитие,дори и мой учител.Вглеждам се в погледа и,който(дано не прозвучи самохвално) не ми се струва поглед на бебе, и чувствам,че това е един завършен човек в мъничко тяло.Моля се за много любов за да вървим заедно по пътя с много радост и непрестанно развитие. Редактирано Май 20, 2007 от cveta80 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 (edited) Едва ли можем истински да обичаме детето си, ако го считаме за болест и сме го родили в болница, като че ли е апендисит Истинското, нормалното е да се роди в къщи, защото е естествено, а не болест и ненормалност Когато считаме детето за болест, няма начин то да не го усети и да не ни отвърне със същите чувства Нека да внимаваме с думите. Да не свързваме по този начин в едно изречение думите болест и дете. wonderful Това че събира камъчета е много много хубаво.Аз също събирам.Вървq си по пътя и просто някое от тях ми казва''Вземи ме''Чела съм в келтската митология,че и келтите са отдавали голямо значение на камъчетата.Можеш да се позаинтересуваш,за да я опознаеш повече.Сигурна съм че значи нещо.Имаш си едно малко келтче От както се роди дъщеря ми,много трудно възприемам мисълта,че тя е от мен ,в смисъл че е създадена от моето тяло,от клетките на двамата си родители.Гледам я и си мисля,че по-скоро съм била 9 месеца,че и повече бременна с мисълта за нея,отколкото че съм я създала и носила.Все едно е някакъв дар,в отговор на голямото ми желание,една материализирана идея.Затова не мисля,че ще прилича на мен или на баща си,струва ми се че една истинска индивидуалност и мой партнъор по пътя на духовното развитие,дори и мой учител.Вглеждам се в погледа и,който(дано не прозвучи самохвално) не ми се струва поглед на бебе, и чувствам,че това е един завършен човек в мъничко тяло.Моля се за много любов за да вървим заедно по пътя с много радост и непрестанно развитие. Права си за всичко, което казваш! Така чувствам и аз. Редактирано Май 20, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tzveti Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 Нека да внимаваме с думите. Да не свързваме по този начин в едно изречение думите болест и дете. Но делата са най-важни. Защото после не можем да ге върнем Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 Нека да внимаваме с думите. Да не свързваме по този начин в едно изречение думите болест и дете. Но делата са най-важни. Защото после не можем да ге върнем Всичко е важно. Думите също не можем да ги върнем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 21, 2007 Доклад Share Добавено Май 21, 2007 От както се роди дъщеря ми,много трудно възприемам мисълта,че тя е от мен ,в смисъл че е създадена от моето тяло,от клетките на двамата си родители.Гледам я и си мисля,че по-скоро съм била 9 месеца,че и повече бременна с мисълта за нея,отколкото че съм я създала и носила.Все едно е някакъв дар,в отговор на голямото ми желание,една материализирана идея.Затова не мисля,че ще прилича на мен или на баща си,струва ми се че една истинска индивидуалност и мой партнъор по пътя на духовното развитие,дори и мой учител.Вглеждам се в погледа и,който(дано не прозвучи самохвално) не ми се струва поглед на бебе, и чувствам,че това е един завършен човек в мъничко тяло.Моля се за много любов за да вървим заедно по пътя с много радост и непрестанно развитие. :feel happy: Цвети! wonderful! Не знам дали осъзнавате колко сте близо до истината! Ще се убедите в това окончателно, когато същите тези деца пораснат и разгърнат окончателно себе си, започнат да живеят своя живот свободно, но винаги ще ви носят в сърцата си и ще се грижат за вас със същата любов, както вие сте се грижили за тях - като моите деца. Благодаря на Бог, че ме дари с невероятното щастие и доверие да бъда до тях докато проглеждаха и прохождаха в този свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lady Frost Добавено Юли 8, 2008 Доклад Share Добавено Юли 8, 2008 Прекрасна книга! Благодаря! Изчетох я на един дъх! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 24, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2008 Не е свързано с книгата, но е по темата за обичта към детето си: „В царството на животните да бъдеш родител означава да предадеш на потомството уменията, които ще са му нужни, за да живее самостоятелно и след това да си отидеш. При хората инстинктът за самостоятелност е същият, но невротичната потребност да притежаваме живота на децата си и да живеем чрез тях сякаш взема връх.” Уейн Дайер Из книгата „Вашите слаби места”. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.