През 1922 г. Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата

[Ани]

На събора през 1922 год. във Велико Търново Учителя официално обявява, че Школата, която е отворена на 24 февруари 1922 г., е открита за ученици от цялата страна и който желае, може да постъпи в нея. Девети септември (22 септември по нов стил) е обявен за Празник на труда и от този ден започват учебните занятия в Школата.

В съборната беседа "Върху задачите на школата" от 25 август 1922 г., Търново, Учителя дава задача за 22 септември и нарича този ден "Празник на труда":

Сега слушайте! Ние този ден ще го отпразнуваме тържествено, ще го направим специален. Ще определим ден, в който ще започнем работата, ще го направим Празник на труда. Ще го отпразнуваме. Ще го знаем всички. Девети септември, т. е. 22 септември по нов стил, ще определим като ден, когато ще започне трудът – Празник на труда. Слушайте да ви кажа: сутринта на 22 септември всички ще станем рано. В колко изгрява Слънцето тогава? – В 6 ч. Ще станем рано и този час ще го прекараме всички заедно. Ще работим най-първо в Духовния свят. Него ден ще работим един час – този час ще го прекараме в размишление и ще се помолим да ни благослови Господ този труд да бъде продуктивен. Тези триста шестдесет и пет часа да бъдат благословени заради нас тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целият ден. Значи ако се благословят триста шестдесет и пет часа, ще се благословят и дните. Ако се благословят дните, ще се благослови и животът ни. Часът, който ще се прекара в размишление, ще бъде от 5 до 6 ч. сутринта. От 5 до 6 ч. сутринта ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни упътят тъй, че тези триста шестдесет и пет часа да можем да ги употребим за най-добрата работа.
"Върху задачите на школата"

 

[АлександърТ.А.]

Аз съм уверен,че вие ще разрешите задачата за труда много добре. Дръжте се в духа на нещата, а не в буквата. Един час сутрин или на обед, или вечер може да работите за Господа. Вечер до 12 ч. може да изпълните задачата; от 12ч. до изгрева на Слънцето, докато започнете вашата работа, също можете да работите за Господа, и от 12 ч. на обед до 2ч. пак да имате един час на разположение. Тъй щото на ден имате три условия, три възможности да посветите един час време за Господа. Да, ще се калите и невъзможните неща ще ги направите възможни. Ние можем да създадем времето, да го продължим и да го скъсим. Сега някои искате работа. Ще се молите за всеки един час да ви се създаде работа. Ще се молите и ще ви се отговори на молитвата. Всеки ден ще се молите, за да ви се създаде работа за този час, условия за този закон, и ще видите как ще ви се отговори на молитвата. А пък ако можете сами да си създадете работа, още по-добре. "Върху задачите на школата"

Прекрасно

[Ани]

На 22 септември 1922 г., Учителя поставя началото на школната учебна година с беседата: "Празникът на труда". Ето някои насоки, дадени на учениците на школата:

"Отхвърлете всяка злоба, всяка мъст, лицемерие, завист и всяко одумване."

"Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко,

Тази година от днес трябва да турите точка на старото. Досега можеше, но от сега като ученици на окултната школа не се позволява абсолютно никакво одумване, Ще кажете: "Може ли?" - Може. Един човек, който е живял като едно прасе в кочината и е грухтял, невъзможно е да скача като едно теле при чистите извори. Ако е бил на кочината зает, не може да иде по далеч. Аз питам, защо да не можем да живеем един чист и свят живот? - Туй е едно заблуждение, че ако почнем да живеем по Бога, нашите работи за в бъдеще ще се развалят. - Не, именно с неживеенето ви по Бога вашите работи се развалят, неразположен сте, обезсърчен сте. "Това няма да го бъде." - Какво няма да го бъде? - "Ами мен не ме обичат" - Не е въпросът тебе да обичат, ами ти да обичаш. Като си болен, не е въпросът, че хората ходят. Другите може да ходят, вас това не ви ползва. Чуждите добрини вас няма да ви ползват. Другите хора може да са добри, туй, което вас ще ви ползва, то е вие да се учите, вие да бъдете добри. Да се учите, и туй е необходимо за вашето бъдеще, нищо повече! Не ви учим едно учение на калугерски живот, но това е като един занаят, като един колар, абаджия, гайдарин, цигулар - туй, което знаеш, да го знаеш добре.

 

......

И сега като ученици ще бъдете бодри и весели. Ученикът като си вземе торбичката, тури си книжките, ще учи и ще знае, че баща му е приготвил и храна, и дрехи, а той трябва да учи. И туй, което вас ще ви спаси, туй, което вас ще ви въздигне, то е самото учение. Сега трябва да имате търпение. Не мислете, че знаете. Знанието идва постепенно и любовта ще се прояви постепенно, тази Божествена Любов. При сегашното ви състояние, ако Божествената Любов се прояви, вашият организъм ще бъде стопен. Та постепенно телата ви, умовете ви ще се приспособят към любовта. Вие не може да издържите един момент на интензивна любов, защото любовта заедно с доброто носи и огън със себе си. Може да имате още някои мисли, които ви спъват. Този въпрос ще се разреши през цялата година, като работите. Идущата година аз ще ви дам нещо по-хубаво. Ще работите, ще проучвате всичкия наряд, ще садите и върху туй, което е казано, ще мислите и ще размишлявате. И вън от живота, каквото ви се случи, ще проучвате.

Edited September 25, 2015 by Ани