Esen_ Добавено Октомври 9, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2015 Пише ви едно объркано момиче ... моля ви кажете ми какво ми има мисля че полудявам . Работих на работа която беше под голямо напрежение в началото не обръщах внимание на мислите и чувствата си тъй като работата ме ангажираше физически и психически и така изскарах няколко месеца докато една вечер преди да си легна изпитах много странно чувство на безнадежност че нещо лошо ще ми се случи че ще умра . Легнах си без да ми пука особено не бях от хората които се плашат лесно и така не обърнах внимание докато след два три дни ми се случи нещо на което не бях обръщала внимание докато отивах да си хващам автобуса нямах въздух беше ми много трудно да дишам мислех че ще се задуша но и това премина супер бързо и не му обърнах внимание . Докато една вечер просто почнах да треперя много силно треперене което ми се случваше за първи път със пристъп на недостиг на въздух от там отидохме във спешното всичко ми беше наред .. Н от тогава живота ми не е наред почна се един страх една паника която няма основание едно вътрешно напрежение че не ме свърта на едно място . Напуснах работа доло горе се пооправих страха започна да изчезва ... но забременях вече съм в края на 7 месец от два месеца някъде имам супер странни нереални мисли съпроводени със голяма тревожност. Мислите ми предимно в началото се въртяха около това че ще полудея че ще превъртя и ще нараня някой постепенно се изместих от страха че ще умра ей така от нищото ще се пръсн и ще умра ... това също започна да преминава докато в последните две седмици настроенията ми така се менят че ме е стрх че ще полудея и ще ме вкарат в лудница ... страх ме е от детето ми от това което расте в мен страх ме е че ще полудея че няма да мога да го гледам че ще остана завинаги в това положение че то е виновно за всичко и разни ей такива които съзнавам че не са истина . после си представям как ще го мразя как ще го нараня и изтръпвам от страх. или че ще взема да стана и да нараня някой от хората които обичам че ще ги убия и ще ме вкарат в лудниц или ще изперкам и ще се самоубия ... страх ме е че един ден ще се събудя и никой и нищо няма да има значние за мен . Чувстам хората около мен като непознати семейството ми себе си чувствам всички като непознати . понякога в главата ми настъпва пълен хаус сякаш ако не мисля достатъчно че ще полудея или ако не мисля достатъчно че ще нараня някой наистина ще го направя и главата ми става каша сякаш не мога да спра да мисля сякаш ще се побъркам не мога да стоя на едно място .. не знам какво ми е страх ме е че нма да мога да си гледам бебето че все очаквам нещо лошо да ми се случи . Вече нищо не ме радва плаша се от себе си от мислите си толкова много ме боли ... чувствам се различна от хората които са около мен чуствам се самотна сякаш се случва само на мен и няма кой да ми помогне ... много ме е страх какво ще се случи в какво се превръщам че един ден ще откача и няма да има никой до мен страх ме е от мислите ми . Най много съжалявам за бебето ми защото то беше единственото ценно нещо в живота ми а сега имам чувството че няма да бъда способна да го гледам . Искам да знам от това което ви описах какъв е шанса да извърша всичките тея гнусотии които си мисля и защо става така в главата ми какво е това чувство че ще се пръсна така ме е страх . нормално ли е да изпитвам такова чувство все едно всички дори най скъпите ми хора са нереални сякаш аз съм нереална ... моля ви дайте ми мнение какво ми е полудявам ли има ли лечение това ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Esen_ Добавено Октомври 9, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 9, 2015 (edited) само да добавя и още нещо което много ме плаши на моменти съм толкова тревожна че не усеща себе си сякаш ей сега ще стана и ще направя нещо ще нараня някой ... другото което ми се случва е че от два дни имам постоянна смяна на настроенията примерно в един момент си казвам че всичко ще е наред че не съм сама в следващия че съм много зле и ще полудея след 10-15 мин пак така и така докато не си легна ... много ми е зле ... какъв е шанса да полудея да се самоубия да убия някой или да умра ... Редактирано Октомври 9, 2015 от Esen_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 9, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2015 Здравей, няма никакви шансове да ти се случат тези неща. Както и че съвсем не си единствената преживяваща точно тези състояния и то бременна. Едно е истина - много е неприятно. Друга истина е, че всичко това се преодолява.Тревожното състояние, което те е обзело е следствие на натрупвания в житейските ти преживявания. Сама казваш, че си имала натоварена работа, която е тежала както физически, така и психически. Ако не си имала правилния режим работа - разтоварване, твърде вероятно е, този стрес да се проявява сега с отложено действие. Разбира се и ти самата си може би по -несигурна, тревожна, неуверена, което дава възможност на състоянието да "процъфтява" .От какво точно се получават физическите симптоми сме писали тук в много теми. Стреса активира отделянето на адреналин, а той подготвя тялото за действие, което ти практически не извършваш и с това то се чувства като болно, а не като силно.Натрапливостите и мислите за полудяване и бягство са изместващи фокуса ти механизми на мозъка.Често ни е трудно да се сблъскаме или да приемем, или да преживеем, да вземем решение и т.н. за различни неща, с които ни среща живота. Не умеейки да направим тези избори ние се срещаме с чувството за БЕЗизходица, БЕЗпомощност, БЕЗнадежност, БЕЗверие. Измествайки фокуса от реалната причина, по редица причини, мозъка засилва тези чувства, като ни пуска все по-страшни и страшни ФАНТАЗНИ картини. Т.е. всичко което сега мислиш е фантазия, изместваща мислите ти от реална дилема. Има техники за овладяване на натрапливостите, написани са тук многократно, може да разгледаш другите теми, да ги откриеш и приложиш. Но обръщането на мисълта и връщането и в реалността, е терапевтичен процес. За да го направиш, първо трябва да имаш смелостта, която явно сега нямаш. А тя се добива, когато успееш да превърнеш БЕЗизходицата в изход, БЕЗпомощността в самопомощ, БЕЗнадежността в надежда и всичко остава трайно в твоя живот, когато се научиш да виждаш в БЕЗверието - Вяра.Моят съвет към теб е да си помогнеш със терапия, за да успееш да се насладиш на раждането. Лина Коцева, iliqna, v.kolev и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iliqna Добавено Октомври 10, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2015 Здравей, Есен! Пише ти едно момиче, което е преминало през това състояние. Аз родих преди 2 месеца, но тревожното състояние с натрапливостите го имам от 2 години. Искам да ти кажа, че нито една от тези мисли за които говориш няма да се реализира! Имала съм точно същите натрапливости, че и още много други, различни по съдържание, просто мозъкът си играе! Когато успееш да се справиш с една мисъл, мозъкът пуска друга, която да те плаши! Знам, че изглеждат много истински, но не са! Те не са твои мисли, а на твоя страх! Просто мозъкът ти ги представя огледално! Теб те е страх точно от тези неща, ти обичаш себе си много, живее ти се, обичаш и своите роднини, които никога няма да нараниш! Просто си под стрес и това трябва да промениш, да го намалиш, за да намалеят натрапливостите! Според мен като за начало трябва да правиш нещо, което обичаш, което те разсейва. Трябва да се разхождаш, хубаво е за теб. Аз нямах тази възможност, понеже ми се налагаше да лежа за задържане и това още повече влошава състоянието! Най-големият враг е да стоиш и да бездействаш и да се задълбочаваш в мислите! На мен ми помогна медитацията и коремното дишане за да намаля напрежението! Тук в сайта има много обяснени техники за повлияване на състоянието, прочети ги, като за начало ще ти подейства успокоително! Според мен трябва да си намериш терапевт, който да ти помогне да се справиш! Но трябва да знаеш, че силата е в теб, някой може да те направлява, да ти покаже пътя, но ти трябва да си мотивирана да се справиш! Аз все още имам натрапливи мисли,но отношението ми към тях се промени, не позволявам да ме разстройват, разпознавам ги и ги игнорирам! На моменти като съм по- напрегната се засилват, но аз сегя тепърва работя по изграждане на самочувствие, на доверие в себе си, на самостоятелност и независимост! Знам, че сега всичко ти изглежда много истинско и страшно, но ще отмине! Трябва ти програма да си направиш, да си заета с нещо постоянно! Аз мога да ти изброя няколко техники, които на мен са ми помогнали, но всеки в индивидуален. Ако имаш въпроси питай, с каквото мога ще ти помогна, защото и аз все още работя върху себе си, но повярвай ми всичко това, което ти се случва е напълно преодолимо! Лина Коцева и Диляна Колева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Esen_ Добавено Октомври 10, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 10, 2015 (edited) Благодаря ви ... наистина благодаря ви за подкрепата чувствам се ужасно самотна сякаш никой не разбира какво ми е ... но от два дни ми се случва още нещо неприятно което съвсем ме подлудява.... това което писах и по горе със настроенията ... от 2 дни често ми се сменят като стоя и си мисля че ще се оправя после ми идва друго мисъл на главата която ме притеснява и ме депресира после някак си казвам че ще се справя и пак ми поодминава и така... страх ме е това да не е симптоми на БАР .... и това постоянно чувство че нещо лошо ще се случи ... възможно ли е да полудея или да развия БАР ... и нормално ли е да се чувствам толкова изменена самата аз сякаш не съм аз усещам всичко което ми се случва някак странно чувствам живота променен хората около мен сякаш са различни.... Редактирано Октомври 10, 2015 от Esen_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 10, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2015 За състоянието, в което си, това е стандартната симптоматика. Прочети пак това което ти е написано по - горе.Днес прочетох един цитат от Петър Дънов, който много ми хареса, мисля, че дава една интересна метафора на техниките, които ние предлагаме тук доста лаконично. Пускам ти я, може пък и да ти свърши работа. Но без терапия, според мен ще удължиш неприятното си преживяване до максимум."Човешкият мозък е такава лаборатория, каквото никъде в света няма. Вие трябва по-често да влизате в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че можете да я изпъдите. Казвате: излез де! Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след тогава ще я хванеш с щипците си. Само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: не искам да мисля за теб. Въпросът не е там, дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: дойде ми на ум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея. Как? - Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще и кажа: излез навън. " Лина Коцева, v.kolev и iliqna 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Esen_ Добавено Октомври 11, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 11, 2015 Благодаря отново цитата много ми хареса и наистина направи си ме описва ... но аз пак да си питам защото цялата се разтрепервам като си помисля даже ... имам много голям страх че ще се самоубия че просто ще го направя сякаш толкова силно искам да го направя за да видя какво ще стане а в същото време ме е страх но не много и цялото ми тяло настръхва.... станало ми е като фикс идея постоянно си го представям и цялата изтръпвам от страх че ще го направя особено като седя и си представям че ставам и отивам и се хвърлям от някъде без да ми пука само за да видя какво е усещането и цялото ми тяло изтръпва от тези мисли просто дори не мога да го опиша много ме е страх че ще го направя ... та каква е вероятността да се самоубия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 11, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2015 Нулева.Та ти умираш от страх да не се самоубиеш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Esen_ Добавено Октомври 12, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 12, 2015 (edited) Благодаря ви ! Редактирано Октомври 12, 2015 от Esen_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Esen_ Добавено Октомври 12, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 12, 2015 (edited) другото което ме притеснява е че една част от времето си седя умислена в това което ми с случва и анализирам всяка своя мисъл ... а най гадното е че примерно ако не чувствам много силно нещо значи нещо не е наред ... не знам дали се обясних правилно ще дам пример ... понякога да кажем много съм мислила как ще полудея и спирам да мисля съзнанието ми се изчиства от всякакви мисли така да кажа и след известно време час два ... и ме връхлита мисълта че аз не мисля че ще полудея или не го мисля толкова интензивно и не ме плаши както преди което значи че като нищо ще стана да убия някой или ще нараня себе си което съвсем ме вкарва във филма ... същото се случва и примерно че братовчедка ми беше болна (доста сме си близки) и аз сякаш не мисля достатъчно за нея което ще рече че аз не се интересувам как е тя и че не я обичам достатъчно и т.н Не знам дали успях да се обесня правилно дано сте ме разбрали това част от състоянието в което се намирам ли е или наистина имам някаква мания или и аз просто не знам как да го нарека ... Редактирано Октомври 12, 2015 от Esen_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 12, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2015 Колкото и да коментираме, се касае само за едно-натрапливи мисли.Търси веднага психотерапевт и започвайте работа . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Esen_ Добавено Октомври 12, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 12, 2015 в момента търся психолог малко е трудно ... Искам само да попитам тъй като гинеколожката ми каза че мога да пия хомеопатични хапчета за тревожността въпроса ми е . Хомеопатията може ли да повлияе положително върху тази тревожност и натрапчивите мисли... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 12, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2015 Опитай. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Esen_ Добавено Октомври 13, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 13, 2015 а това постоянно "мърморене" в главата което ми се случва дали е нормално то също много ми притеснява ... предимно ми се случва сутрин като стана чувствам се добре привидно но някак усещам някакво напрежение в главата и почвам да си "въртя" мислите които ме притесняват но тъй като сякаш те не ме притесняват достатъчно значи наистина полудявам и се почва едно като мрънкане в главата едно чувство че ще ми се пръсне ако не мисля ако не мисля правилно сякаш трябва да контролирам мислите си и понякога проследявам от къде съм почнала да мисля това и като не се сетя откачам съвсем ... Д-р. Първанов някъде из сайта бях попаднала на ваш пост където бяхте писали на едно момиче че е невъзможно ОКР да премине във шизофрения ... тъй като от стреса е можело да се отключи направо шизофрения а не ОКР което ще рече че щом не се е отключила шизофрения значи няма да стане защото си имам ОКР ... Вярно е нали щом си имам ОКР не мога да имам шизофрения ? А БАР ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 13, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2015 Така е, може да имаш само ОКР.Но и то не малко, бих казал дори, че е по-неприятното.Ако полудее човек, лекарствата ще му помогнат и той ще се оправи.Но за ОКР няма лекарства.Единственото е психотерапията. Лина Коцева и Ивета 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Esen_ Добавено Октомври 14, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 14, 2015 (edited) Наистина благодаря ви за отговорите до някъде ме успокоиха но докато н дойде другата натрапчивост ... най гадното от всичко е онова очакване на нещо лошо да ми се случи ... когато се чувствам добре се страхувам защото си казвам че няма да е за дълго и после ще имам още по тежка и силна тревожност и натрапчивости ... наистина се опитвам да не им обръщам внимание като си казвам щом мисълта е лоша и ме тревожи значи е на състоянието ми не е моя мисъл но понякога много се стряскам ... например вчера изразих мнение по един въпрос и после ме хвана страх някой да не ме е чул и да иска да ми навреди и почнах да си представя как ме следи и аз почвам да се паникьосвам и едва ли не седя в напрегнато очакване това да се случи .... като съзнавам че мисълта е нелепа защото дори не бих се сетила за нея ако не бях чело толкова много за шизофренията и за преследването и т.н най интересното е как когато не се сещам за тази или онази мисъл всичко е ок и от време на време ги "проверявам" дали все още ме плашат ... просто се уморих да бъда такава предполагам натрапливостите няма как да изчезнат от само себе си и няма да полудея ... това е най големия ми страх че ще загубя контрол над себе си и ще нараня някой или себе си ... Редактирано Октомври 14, 2015 от Esen_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Esen_ Добавено Октомври 14, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 14, 2015 Моля ви дайте ми мнение за едно твърдение много се изплаших .... Намерих го във един сайт... ВЯРНО ЛИ Е ? Много се изплаших Натрапливите мисли са признак не само на състояние на невроза, но и на други заболявания като слабоизразена шизофрения, маниакално-депресивна психоза. Тогава състоянието е неврозоподобно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iliqna Добавено Октомври 14, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2015 Правиш огромна грешка като се ровиш в разни сайтове! Само се объркваш още повече! Специалистите ти казаха, че няма такава възможност! А и почти всеки в това състояние се страхува, че ще развие шизофрения, което ти е казано, че няма да се случи! Недей си губи времето да четеш в разни сайтове и да затъваш, а намери психотерапевт и започвай да работиш за подобряване на състоянието! Ако смяташ да четеш нещо, чети тук във форума историите на хора, които са се справили и като за начало докато намериш специалист, може да пробваш някои от техниките, описани тук-да намалиш напрежението поне! Диляна Колева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 14, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2015 (edited) Момиче, има международна класификация на болестите, разработена от Световната здравна организация.В момента е в сила десетата и ревизия- МКБ-!0.Вътре в нея, са описани симптомите, които трябва да са налични са поставянето на която и да е диагноза.Намери ги-тези за шизофрения и БАР и сама се убеди-никъде в тях не се упоменават натрапливите мисли.Ако не се лъжа, в сайта на Р.Димитров я има.Провери и след това пиши, има ли ги натрапливостите в симптомите на двете заболявания.И не забравяй-това е международният документ, по който ние лекарите се ръководим.Всичко друго са празни приказки. Редактирано Октомври 14, 2015 от д-р Тодор Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Esen_ Добавено Октомври 15, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 15, 2015 Много ви благодаря не си направих труд да търся това за което пишете защото вярвам във вас изчела съм доста във форума просто когато си наумя нещо то става като натрапчива мисъл и трябва да човъркам докато не намеря нещо за което да се хвана за да се изкарам "луда" защото някак не успявам по друг начин да си обесня това което се случва с мен ... много ме е страх Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Esen_ Добавено Октомври 15, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 15, 2015 нормално ли е да ставам по агресивна .... усещам себе си много променена самата ми личност постоянно се страхувам че ще загубя връзка със реалността днес цял ден ходя като напушена (въпреки че никога не съм се напушвала и нз какво е ) супер ми странно всичко сякаш искам да избягам ..всичко ме подтиска ... почти не слушам какво ми се говори и като се опитам да си спомня дали съм си мислела нещо аз всъщност не съм мислела нищо просто празен поглед и ум което съвсем ме вкарва във филма ... това "нормални" симптоми на ОКР ли са ... и най плашещото от всичко че съм станала много нервна и ме е страх да не ме избие на агресия и да взема да нараня някой от близките ми ... много ме е страх примерно днес говорим с майка ми и тя си говори нещо и мене супер ме издразни тва нещо дето го каза (въпреки че репликата беше съвсем нормална) и изведнъж си представих как ставам и я удрям .... и цялата се разтреперих по тялото ми премина някаква гадна тръпка и исках да избягам ... определено изтрещявам ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 15, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2015 (edited) Esen_ кое точно от всичко написано от нас тук не разбра? Или по - точно, какво си взе, какво разбра? Редактирано Октомври 15, 2015 от Диляна Колева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 15, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2015 Не изтрещяваш, при ОКР е така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Esen_ Добавено Октомври 16, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 16, 2015 Като цяло от това което ми писа д-р. Първанов а и това което успях да прочета докато рових във сайта е че няма начин да полудея ... но страхът не ме пуска особено това чувство че мозъка ми сякаш потъва или е натиснат ... затова все бързам да ви пиша и чакам с нетърпение отговора ви защотот много се страхувам че наистина лудвам разбирам че това са мисли особено когато напрежението намалее и аз отново "стана себе си" но сякаш всеки път когато се почувствам добре трябва изкача някоя много по зловеща мисъл която ме обсебва ... примерно тази сутрин се събудих със чувството че нещо лошо ще ми се случи и почнах да си мисля как Господ ще ме накаже или нещо просто че нещо лошо ще ми се случи всеки момент и аз съм наказа ... съзнавам нелепостта на мисълта си но не мога да я отблъсна защото тя някак се забива във главата ми и всичко ми става черно и гадно пред очите ... и мозъка ми буквално все едно се замъглява дори не мога да го опиша от прекаленото мислене ... най гадното е агресията че си има един ритуал със броене на едни букви и ако не ми се падне "падне" положителна буква направо ми иде да заблъскам нещо... и още и още неща но най страшното е това в главата ми когато сякаш искам да изскоча от тялото си ... едва ли ви "разказвам" нещо по различно от др. хора със ОКР но наистина ми е много трудно ... особено гадно е когато съм щастлива и като се появи мисълта "Радвай се че не се знае колко по зле ще стане ...." и т.н и т.н .. работя по въпроса за търсене на психолог но определено е трудно ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 16, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2015 Имай предвид, че нетърпението ти да пишеш тук и да чакаш отговор, и после пак да пишеше и пак отговор и т.н. може спокойно да мине към състоянието и част от симптомите на ОКР. Не случайно многократно ти казахме, че трябва да прекратиш това и да отидеш на терапевт, защото рискуваш твърде дълго време да останеш в тази заблуда, че уж получаваш отговор. Имах преди две години клиент, който толкова беше се объркал с това писане на въпроси /в скайп/ и очакване на отговори, че дори след като спрях да отговарям и обясних защо, той не можеше са спре компулсията. Накрая се принуди да си направи сам "капан" , с който да не може повече да влезе в собствения си скайп. Това беше човек, който също не започваше терапия, а очакваше, че чрез задаването на въпроси сам ще стигне да някакви отговори. В това състояние подобно нещо не може да се случи и дори и да се получи ще е временно. Месеци наред се луташ в едно състояние, което е много неприятно. За този период с психотерапия щеше да си забравила какъв ти е проблема.Всичко, което ти се случва са едни мисли, които имат нужда от правилно "пренареждане" Да се научиш да отсяваш истината от лъжата и да дойдеш на "себе си" v.kolev и Ивета 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.