shawne Добавено Декември 2, 2015 Доклад Share Добавено Декември 2, 2015 Добър ден! Изпаднала съм в едно доста тежко състояние и искрено се надявам чрез вас да достигна до истината и до успокоение. От едно известно време насам не се чувствам на себе си, не се чувствам спокойна. Преди имах проблеми и със съня. Събуждах се през нощта с много силен страх и едва ли не "чаках" всеки момент да започна да чувам гласове или да имам видения, нищо, че никога до този момент не съм имала. Или поне не зная да съм имала. Сънят се поуспокои с помощта на Деанксит, който пия 2х2, чай от мента глог и валериян, чай от жълт кантарион, мащерка и маточина. Тревожността също понамаля предполагам заради чайчетата и лекарството. Проблемът обаче си остана - страх от психични заболявания, който почти непрестанно е с мен, проблеми с концентрацията и паметта и някакво странно усещане, че нищо около мен не е реално. Доста си е плашещо. Странното усещане го имам предимно през деня, незнайно защо е така. Паметта ми е направо ужасна. Много съм се вглъбила в това и се плаша, че не помня повече от половината ден от вчера например. Все си мисля, че нямам просто тревожно разтройство както психиатърката, при която ходих ми каза, а е нещо много по-сериозно. Смятам, че нормалните хора нямат усещане за нереалност, помнят си добре и не се притесняват от това дали след малко няма да започнат да чуват гласове. От този ми начин на мислене, следва, че не съм "нормална". Млада съм и искам да живея пълноценно и нормално, но не зная как да се избавя от тази напаст. Антидепресанти ли да почна, психотерапия ли, в клиника ли да вляза и аз не знам.. Но не се усещам като мене си. Понякога доста се плаша и започвам да плача и едва ли не да обвиняам другите за това, че съм такава, но не мисля, че е депресия, а просто силният ми страх и безспокойство. Ще съм ви много благодарна, ако ми обясните нещата. Някоя страшна и сериозна болест ли ме е хванала или наистина е тревожно състояние и как да се справя? Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 2, 2015 Доклад Share Добавено Декември 2, 2015 Много е сташно състоянието ти.Нарича се СТРАХ. По-страшно от него няма.То не те оставя спокойно дори за минута.Превръща живота ти в нещастен кошмар и блокита творческият ти потенциал.Това състояние е много по-страшно от полудяване или каквато и да е друга психична болест и състояние,.за него няма лечение, а, и, как и да има, като не е болест? Просто не виждам изход от него.защото изхода се казва Смелост.А , смелост, както се досещаш, няма кой да ти даде.Тя е вътрешно състояине на човека. Съжалявам, може би другите колеги ще ти бъдат по-полезни от мен. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shawne Добавено Декември 3, 2015 Автор Доклад Share Добавено Декември 3, 2015 Благодаря за бързия отговор, докторе! До някъде отговорът ви ме успокои, тъй като разбирам, че това не е някое сериозно заболяване. Но от друга страна искам да попитам от къде идва това странно усещане за нереалност? Изчетох постове на хора, със сходни на моите проблеми. Разбрах, че трябва спорт, е аз спортувам, но усещането не изчезва. Слънцето също много ме дразни и не мога да си обясня от къде идва този проблем? Когато навън има слънце, странното усещане се усилва, а вечер понамалява, но отново го има. А паметта? Психиатърката, при която ходих постъпи доста некоректно, като ми каза "Ами слагай си очила като те дразни слънцето, а за паметта какво те бърка, че не помниш вчерашния ден? Живей за днешния!". Ами не мога да живея по този начин. Искам да си спомням какво съм правила през изминалия ден, а не да сядам и да мисля по 1-2 часа, за да се сетя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 3, 2015 Доклад Share Добавено Декември 3, 2015 Мисленето за това, че не си спомняш, само по себе си е натрапливост. Схемата на натрапливостта е много проста, колкото повече я мислиш толкова повече се засилва. Затова и психиатъра ти е казала така, но без да обясни. Мислите за това, че ще полудееш или имаш странно заболяване също са натрапливости. Те идват, плашат те, държат те в техния фокус и така стават все по силни и обсебващи. За да се отървеш от натрапливостите породени от твоя явно по - тревожен и страхлив характер, първо е важно да се научиш да ги разпознаваш. Всяка мисъл която се повтаря и ти създава напрежение е натраплива. Когато успееш да направиш това всичко става по - лесно. А защо и какво те е довело да тази реакция на страх, тревожност и натрапливости е вече въпрос, на който няма как да открием отговора тук през форумно писане. Необходима е терапия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shawne Добавено Декември 3, 2015 Автор Доклад Share Добавено Декември 3, 2015 Благодаря и на Вас за отговора! След час ми е срещата с психиатърката, при която ходя и силно се надявам да не ми изпише нещо по-силно от Деансит. Но въпросът ми е: само по себе си самото състояние опасно ли е и довежда ли до заболяване? Иначе другото го разбрах за натрапливостите и ще се постарая да се преборя с тях сама, тъй като нямам финансовата възможност да ходя на терапия. Не чета из нета, защото това ми носи само допълнителен стах и хиляди въпроси, но прочетох някъде, че натрапливостите могат да са симптом на заболяване и това леко ме притесни. Зная, че може някои от симптомите да се припокриват и затова питам по-компетентните от мен - Вас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 3, 2015 Доклад Share Добавено Декември 3, 2015 (edited) Натрапливостите са следствие на твоето тревожно състояние. От това повече няма на къде. Редактирано Декември 3, 2015 от Диляна Колева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shawne Добавено Декември 3, 2015 Автор Доклад Share Добавено Декември 3, 2015 Докторката ми изписа: Cipralex i Stresan caps. Каза ми, че натрапливости не могат да се оправят ако не е с медикаменти, тъй като това е дисбаланс на някави хормони в мозъка. Не мисля обаче да ги пия. Започна да ме успокоява, че нямам психично заболяване, а генерализирано тревожно разтройство. Попита ме какво толкова ме е страх от шизофрения, като тя изобщо не е страшна.. Може ли такова нещо? Надявам се с помощта само на Деанксит, който реших да не спирам и собствените си сили да се справя с този проблем! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 3, 2015 Доклад Share Добавено Декември 3, 2015 Но от друга страна искам да попитам от къде идва това странно усещане за нереалност? Поне десет пъти съм пояснявал, че по време на стрес кислорода, който поскъпва в мозъка е по-малко и в резултат настъпват тези ,,странни ,, усещания. Слънцето също много ме дразни и не мога да си обясня от къде идва този проблем? Как няма да те дразни, като адреналина разширява зениците и в ретината влиза прекалено много светлина? Слънчевите очила наистина са решение. А паметта? Е, и малките деца знаят, че стреса блокира паметта.Ти в кой клас си та не го знаеш? Go to this Post Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shawne Добавено Декември 3, 2015 Автор Доклад Share Добавено Декември 3, 2015 (edited) Благодаря ви, д-р Първанов! Ставам банална с питанията си предполагам, но просто търся отговорите, които са ми нужни, за да се успокоя. Ето преди малко бях по магазини да пазарувам. Ей сега ако ме попитате къде како съм правила и купила, нямам идея. Не е нормално да не помня неща, които са се случили преди 20-30 минути. Направо блокирам. Притеснявам се, че с постоянните си притеснения ще изгубя човека до мен. Изглежда го тормозя малко или много. Уж си казвам да не обръщам внимание на проблемите с паметта, и че успокоя ли се и тя ще се оправи, но уви. А и не се чувствам кой знае колко тревожна, но пак и пак съм си така, вече доста време. Ще опитам да се справя сама, но ако не успея, ще се наложи да пристъпя към следващата стъпка - антидепресантите, които както ми обясниха, стимулират серотонина. ЧУвствам се странно дори като си спомня даден момент от живота ми - сякаш не съм била аз. Да не говорим, че дори снимки като гледам на компютъра и вътрешно се плаша. Особено ако на снимките е слънчево. Може би звучи глупаво, но мен доста ме притеснява. Нормално ли е това? Редактирано Декември 3, 2015 от shawne Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 3, 2015 Доклад Share Добавено Декември 3, 2015 (edited) Вчера се прибирах от София.Преди село Ясен има ж.п прелез, понеже много тъска, винаги преминавам на втора скорост - 20 км в час, и после пак увеличавам скоростта.Снощи в един момент се усетих,че излизам от селото и не помня минаването на прелеза.Погледнах, бях на 4 скорост с 50 км в час.Не възможно да съм минал с тази скорост през прелеза и да не помня-тресенето би било много силно.Това означва, че съм намалил, приминал съм на втора предвака, след това увеличавайки скоростта съм бил и на трета за да стигна на 4-та.Нямах спомен за това, но понеже знам че е нормално не почнах да се вайкам като теб.Скоро пътувайки за София, с изненада видях, че влизам в Зл.Панега.Изненада, защото нямах спомен да съм минал през предният град Луковит. И последно- Един човек помолил Айнщайн да му даде телефонният си номер.За изненада на питащият ученият извадил бележника си и започнал да търси там номера на телефона си, казвайки, че никога не се обременва да помни неща които са написани. Стига с тази памет!!!!! Наистина ставаш банална. Редактирано Декември 3, 2015 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shawne Добавено Декември 9, 2015 Автор Доклад Share Добавено Декември 9, 2015 Здравейте отново! Искам само да попитам мога ли да пия Деанксит + Магнезий и винамини Б комплекс за треожността и според вас биха ли ми помогнали тези медикаменти? Искам нещо леко за успокоение, за да мога да пооправя и паметта си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 9, 2015 Доклад Share Добавено Декември 9, 2015 Да, определено ще ти помогнат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shawne Добавено Декември 11, 2015 Автор Доклад Share Добавено Декември 11, 2015 (edited) Добре, трябва ми още малко помощ, защото знам, че съм в правилната посока. Пия си Деанксита и магнезий с витамини Б комплекс. Не знам дали съм си внушила, че хапчетата ще ми помогнат, или наистина така е станало, но от както пия деанксит, съм в пъти по-добре от преди. Натрапливостите за полудяване ги няма, или поне се появяват много по-рядко и не ме плашат както преди. Чувството за нереалност вече не е постоянно и изчезва от време на време, но ме дразни фактът, че все още го има, макар и по-рядко от преди. Но огромен проблем ми е паметта, както вече споделих с вас. До толкова ме притеснява, че днес си купих Гинко Гуард, да видя дли ще ми повлияе добре. Знам, че и това е натрапливост, но не мога да се справя, а много силно искам! Все си казвам да гледам настоящето и бъдещето, но уви не ми се получава. Събуждам се сутрин и сякаш съм "рестартирана". Спомените ми от изминалия ден/дни сякаш се изтриват и това си е направо ужасяващо. Обяснихте ми, че не трябва да се плаша, но... Не знам кое кога се е случило, а да не говорим, че спомените ми от преди 4-5 години съвсем ги няма. Това симптом ли е на нещо друго освен тревожност? Искам да се преборя и с това и да заживя живота си нормално, както до преди няколко месеца! И нормално ли е да чувствам спомените си чужди? Като си спомня нещо (от малкото спомени, които са ми останали) сякаш не съм била аз, а друг човек. Благодаря ви предварително! Редактирано Декември 11, 2015 от shawne Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 14, 2015 Доклад Share Добавено Декември 14, 2015 ,,Това симптом ли е на нещо друго освен тревожност? Искам да се преборя и с това и да заживя живота си нормално, както до преди няколко месеца! И нормално ли е да чувствам спомените си чужди? Като си спомня нещо (от малкото спомени, които са ми останали) сякаш не съм била аз, а друг човек. ,, Всичко е само стрес. Нищо друго. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shawne Добавено Декември 15, 2015 Автор Доклад Share Добавено Декември 15, 2015 Тоест от това по-зле не може да стане, така ли? И ако например след ден-два се оправя, при следащ по-силен стрес възможно ли е пак да вляза в това състояние? Или ако този стрес се поддържа, възможно ли е да не се излезе от него? Питам защото съм студентка, сега влизам в изпитсна сесия, а съм отличничка и ме чака голяма борба с учебниците. Може ли предстоящият стрес да ме поддържа по-дълго време в тази ситуация? "Всичко е само стрес. Нищо друго. " Но не е ли именно стресът виновник за повечето заболявания било то психични или не? И по какъв начин би ми помогнала терапията? Ще ми помогне да изчистя натрапливостите, но как да знам, че няма да се върнат пак и пак да стана така? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 15, 2015 Доклад Share Добавено Декември 15, 2015 (edited) В тази книга -http://openb00ks.altervista.org/blog-post_28/, професор Липтън казва, че деветдесет и пет процента от всички болести се дължат на стрес.Останалите 5 са генетично обусловени, но за да се проявят и за тях е нужен стрес. След десет - петнадесет години, стреса ще доведе до някакво заболяване в теб, но то няма да е психическо. Терапия, означава промяна.Чрез тази промяна ще започнеш да контролираш собственият си стрес.И, това - психотерапията , трябва да започнеш да я правиш веднага. Редактирано Декември 15, 2015 от д-р Тодор Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shawne Добавено Декември 16, 2015 Автор Доклад Share Добавено Декември 16, 2015 (edited) Благодаря за отговорите, докторе! И за последно питам и ви оставям : чувството за време, сякаш всичко тече по-бавно от преди също ли е от стреса? И паметта кога ще се оправи? Тъй като от седмица някъде се чувствам в пъти по-спокойна, но паметта ми куса много. Снощи например излизах с приятели на кафе, но това го знам просто като факр, а като спомен ми го няма, или дори да има някакви откъси от спомени, то те са много мътни и сякаш даденото нещо се е случило преди 2-3 месеца. Много е неприятно да не си спомням вчерашния ден, а да имам само наченки от спомени, които са толова мътни, че ми е трудно да ги разбирам. Също, преди да започна да уча това, което уча в момента, бях в друга специалност за 1 семестър само, защото не ми хареса. Това се случи преди 4 години. Сега не помня имената на колегите си (най-много на 4-5). Също виждам хора, които със сигурност познавам, с които преди 6-7 години съм излизала, но не им помня имената и не ги свързвам с никакъв спомен. Спомените ми от училище също МНОГО ми куцат. Та, мисълта ми е спомените ми ще се върнат ли, излизайки от това състояние? Защото както веднъж вече казах, се чувствам като получовек без спомените от миналото ми. Все още получавам странно усещане, когато гледам мои снимки от преди тревожността и от снимки на които има слънце. Това също преминава ли? Защо се притеснявам от слънцето и защо то ми носи неприятно вътрешно усещане? Редактирано Декември 16, 2015 от shawne Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 16, 2015 Доклад Share Добавено Декември 16, 2015 Папагал да бях, пак щеше да ми писне на повтарям едно и също. Отказвам да ти отговарям повече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bliss Добавено Декември 16, 2015 Доклад Share Добавено Декември 16, 2015 Ами, освен да разкажа аз как си реших с проблема с паметта, пък белким помогне... Преди около 3 години, след раждането на дъщеря ми и вследствие на натрупан стрес по време на бременността, получих психотичен пристъп, последван от депресия съчетана с тревожност и натрапливи мисли. Оттогава приемам лекарства, Както и да е - след година и половина - две, вече бях укрепнала и се върнах на работа след 5-годишно отсъствие (2 майчинства едно след друго). И тогава разбрах колко се е влошила паметта ми - не можех да възпроизведа оферта, която бях дала буквално преди пет минути, не можех да си спомня какво сме коментирали с колегите преди половин час...Най-фрапантният случай беше, че забравих да си запиша детето на детска градина. Абе - пълна трагедия! Не мога да кажа, че ми е било фикс-идея, но отделях доста време и нерви да се тревожа за този проблем и да си блъскам главата откъде идва: дали е от стреса, свързан с връщането на работа, дали е следствие на преживяното или е от лекарствата. И така в един момент дойде време да се срещна с лекаря, който ми назначи лечението за гореспоменатите "болежки" и да коментираме дали вече е подходящо да се изведат медикаментите, Държа да подчертая, че той е от друг град и след изписването ми от клиниката, в която работи ме беше виждал точно три пъти за 3 години. По принцип работя с психолог, който е и психиатър в родния си град. Та сядам аз при този мастит психиатър и веднага започвам с проблема с паметта - колко е страшен, неприятен, колко глупава и непълноценна ме кара да се чувствам и как сигурно е страничен ефект от хапчетата. При което той направо ме "съсича" с репликата: "Ами, от хапчетата! Това твоето е от състоянието ти - развила си т.нар, "негативна симптоматика". Това няма как да се поправи, така ще си си доживот." И други, все хубави работи ми наговори, вследствие на което излязах трепереща от кабинета му. Два дена не бях на себе си и на третият си казах: "Добре де, в крайна сметка, толкова ли е фатално, че вече не помня както преди? Ако не мога да разчитам на паметта си ще се опитам да съм по-организирана, ще наблегна върху комуникационните умения в работата си - все ще намеря как да компенсирам". Беше неделя. А в понеделник открих, че съм чудодейно изцелена Отивам на работа - в кондиция, адекватна, работата ми спори...Е, забравям понякога по нещичко (както и всички останали в офиса). Това, което предполагам се случи, е че цялата психична енергия, която бях вложила в "циклене" върху проблема, в момента който се успокоих и приех нещата, такива каквито са, се освободи и се насочи там където беше нужна и полезна - в запомняне и повишаване на концентрацията. Дано историята ти е била полезна! Успех! Ивета, Орлин Баев, д-р Тодор Първанов и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 17, 2015 Доклад Share Добавено Декември 17, 2015 Bliss Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shawne Добавено Декември 17, 2015 Автор Доклад Share Добавено Декември 17, 2015 Много ти благодаря, bliss! От сърце се радвам за теб и за това, че вече си добре!! Уж съм по-спокойна, но изглежда не е достатъчно. Ще се постарая повече! Надявам се всичко да си дойде на мястото! А на д-р Първанов поднасям извиненията си! Съжалявам, че съм ви досадила! bliss 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Декември 17, 2015 Доклад Share Добавено Декември 17, 2015 В 15.12.2015 г.,, д-р Тодор Първанов каза: В тази книга -http://openb00ks.altervista.org/blog-post_28/, професор Липтън казва, че деветдесет и пет процента от всички болести се дължат на стрес.Останалите 5 са генетично обусловени, но за да се проявят и за тях е нужен стрес. Първата ми магистратура е по биология и мога да потвърдя думите на д-р Първанов - прав е, с едно уточнение - да, всички болести са от стрес, с изключение на трипера, който е от любов Впрочем, длъжен съм да поясня, че благодарение на трудовете на няколко биолози в началото на миналия век, понятието и определението за стрес и дистрес са позволили на психолозите да развият първоначалните идеи на биохимиците, а именно, че щастливия живот не значи липса на стрес. Напротив - животът е несъвместим с липсата на стрес - да изпитваш стрес значи, че си жив! Въпросът е, че той трябва да е "дозиран" правилно, както казва самият проф. Селие - "да не горите свещта от двата и края". В допълнение Х. Селие продължава: "...вероятно можете да нарушите всеки един морален, етичен или обществен закон и да ви се разминат последствията, но няма нито един биологичен закон, който да бъде нарушен без последствия!" И правейки преход към психологическата си школовка, ведната бих задал въпросът - защо е важно да си отличничка в университета? И какво според теб би ти помогнало състоянието на известно колебание по отношение на паметовите си способности, ако се вслушаш в думите на проф. Селие? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shawne Добавено Декември 18, 2015 Автор Доклад Share Добавено Декември 18, 2015 Благодаря много на всичи! Отличничка съм в университета заради стипендиите, които получавам, за да помагам на семейството си. Уча, за да мога след като завърша да стана учителка на ниво, да имам знания и да се развивам. Самата оценка дали е 4,5 или 6 ме вълнува само заради стипендията. Но има и друго нещо.. Стремежът ми винаги да бъда първа. Винаги съм искала аз да съм най-най едва ли не, специално в университета и това отнема много от силите ми. Ето, за 2 седмици имам 4 шестици, но се съсипвам от четене, а ми остават още два изпита. А относно паметта, дразни ме това, че не съм като преди. Не мога да кажа "Ей хора, онзи ден си изкарахме много хубаво" (например), само защото не знам какво съм правила онзи ден. Имам спомени, не е като да не помня, но просто не знам кое кога се е случило. Изпадам в някакви крайности и постоянно задавам въпроси за това или онова кога точно се е случило. Ето снощи бях навън и 15 минути питах и спорих кога сме излизали за последно. Знам, че сме излизали и къде сме били, но кога не знам. Оказа се, че е било вторник. Когато ми казаха седнах и се замислих и след 15-20 минутки, осъзнах, че наистина е било тогава. Иначе ученето на уроците не ми се губи. Прочитам ги по 2-3 пъти и ги знам, но пак не знам кога точно съм ги чела. Дали събота, дали неделя.. Нямам идея. Ето това ме влудява. Не, че съм забравила какво съм правила. Иначе за дереализацията - купих си Гинко Гуард, магнезий и витамин Б комплекс, чай от маточина и Деанксит вече по 1 на ден и се опитвам да ходя по-дълго време пеша. Пея, слушам музика, гледам да се забавлявам и да не го мисля (от време на време и рисувам предимно детски картинки - психоложката ми каза, че означавало проблеми в детството). По-слабо я усещам от преди, но си я има. Най- вече на слънчева светлина. Послушах съвета на психиатърката ми и на д-р Тодор Първанов и има ли слънце навън, ходя със слънчеви очила. Силно се надявам някой ден всичко това да прикючи и да изляза по-мъдра, по-спокойна и както казахте по-устойчива на стрес, защото животът ми никак не е лесен и не искам да се предавам. Скоро искам и семейство да имам, как ще се грижа за него, ако цикля на едно и също място? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shawne Добавено Март 22, 2016 Автор Доклад Share Добавено Март 22, 2016 Добър ден! Ходя на терапия от два месеца, като давам и последните си пари за тях. Лошото в случая е, че имам чувството, че изхвърлям парите си на вятъра. За два месеца не виждам абсолютно никаква полза от тях, освен някакви упражнения за паметта, с която както съм ви казала имам проблем. Че не помня - не помня, но някак си свикнах с това. Пак се плаша, пак се тревожа като не си спомня вчера какво съм правила и къде съм ходила, но - здраве да е! Притеснявам се, че след толкова много време все още си имам дереализация, която вече не е постоянна, но е доста честа. Най-силно я усещам, когато съм изплашена или силно притеснена. Страхувам се от факта, че не изчезва каквото и да правя и да не правя. Замислям се дали няма вечно да си остана така? - с дереализация и силно влошена памет. Знам, че НЕ СЪМ болна, знам, че е състояние, но бога ми до кога? С приятеля ми мислим след 1-2 месеца да заминем на почивка в чужбина и веднага изникват въпросите - Как ще замина? Ако ми стане нещо? Ако ми прещрака нещо? и все някакви такива. Искам да съм щастлива, да замина и да се забавлявам без тези притеснения. Как да постъпя в случая? След два месеца терапия - всяка седмица по веднъж + задачки за в къщи без нито едно обяснение какво ми има и защо го има? Изглежда не мога да попадна на терапевт и не знам до кога ще се лутам така.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 22, 2016 Доклад Share Добавено Март 22, 2016 Ти не спортуваш.Питаш едно и също и отказваш да слушаш какво ти се казва. А, то е просто-спортувай и всичко ще се оправи. Това е цитат от книгата ,, 12 правила на работа на мозъка,, Джон Медина ,,Мозъкът се влияе от стреса точно така, както имунната система. Хипокампът, тази крепост на човешката памет, е целият осеян с кортизолови рецептори, както бут шунка с гвоздейчета карамфил. Това го прави много възприемчив към стресови сигнали. Ако стресът не е прекалено силен, мозъкът работи по-добре. Собственикът му е в състояние по-ефективно да решава проблеми и има по-голяма вероятност да запомня информация. За което е налице еволюционна причина. Животозастрашаващите събития са някои от най-важните преживявания, които запомняме. В саваната те са протичали със светкавична скорост и онези, които запаметявали тези преживявания най-бързо (и си ги припомняли точно със същата скорост), били по-пригодни да оцелеят, отколкото онези, които не се справяли. Изследванията наистина сочат, че спомените за стресови преживявания се формират в човешкия мозък почти мигновено и се припомнят много бързо в кризисни моменти. Ако стресът е твърде силен или твърде продължителен обаче, той започва да вреди на ученето. Влиянието може да е опустошително. Виждате ефекта, който стресът оказва върху ученето, във всекидневието. Стресираните хора не смятат никак добре. Допускат грешки в езика. Паметта им е по-бедна и в краткосрочните, и дългосрочните форми. Стресираните хора не обобщават и не адаптират старата информация към новата така добре, както нестресираните. Не могат да се съсредоточат. Хроничният стрес уврежда способността ви учите - в почти всеки аспект, който може да се измери с тест. Според едно изследване възрастни индивиди с високи нива на стрес се справят с някои когнитивни тестове наполовина по зле, отколкото индивидите с ниски нива на стрес. Конкретно стресът уврежда декларативната памет (нещата, които може те да заявите) и изпълнителната функция (онзи вид мислене който включва решаване на проблеми). Това, разбира се, са уменията, необходими за отличен успех в училище и в профсията. Злодеят и героят Биологията зад това очевидно покушение срещу нашата интелигентност може да се опише като повест за две молекули - едната злодей, другата герой. Злодеят е кортизолът, за който стана дума по-рано и който е член на сборен отбор от хормони, известни с труднопроизносимото име глюкокортикоиди (аз ще ги наричам стресови хормони). Те се отделят от над- бъбречните жлези, които са като покривче над бъбреците ви. Надбъбречните жлези са толкова изключително възприемчиви към невронните сигнали, че сякаш някога са били част от мозъка ви, която незнайно как се е отделила от него и е кацнала в средата на коремната кухина. Стресовите хормони могат да причинят на мозъка ви истински гадости, ако големи количества от тях получат свободен достъп до централната ви нервна система. Което всъщност става, когато сте подложени на хроничен стрес. Стресовите хормони изглежда имат особено предпочитание към клетките в хипо- кампа, и това е проблем, защото хипокампът е тясно свързан с множество аспекти на ученето при човека. Стресовите хормони могат да направят клетките в хипокампа по-уязвими за други видове стрес. Стресовите хормони могат да прекъснат невронните мрежи - онази паяжиноподобна структура от мозъчни клетки, която служи като трезор, съхраняващ най-ценните ви спомени Могат да попречат на хипокампа да ражда чисто нови неврончета. В екстремални условия стресовите хормони могат дори да убият клетките на хипокампа. Съвсем буквално, силният стрес може да предизвика увреждане на мозъка точно в онези тъкани» които е най-голяма вероятността да помагат на децата ви да си вземат изпитите. Мозъкът изглежда е наясно с това и е вкарал в повестта не само злодей, но и герой. Ние сме срещали този боец в Глава 1 - физически упражнения". Става дума за невротрофичния фактор на главния мозък, НФМГ. Той е в елита на мощна група протеини, наречени невротрофини. В хипокампа НФМГ действа като постоянна армия, въоръжена с чували вълшебен тор, който помага на невроните да оцеляват и да растат в присъствието на враждебни действия. Докато има достатъчно НФМГ, стресовите хормони не могат да пакостят. Както казах, НФМГ е герой. Тогава как системата се срива? Проблемът започва, когато прекалено много стресови хормони циркулират из мозъка прекалено дълго - ситуация, която се среща при хроничен стрес, особено от разновидността „научена безпомощност". Колкото и чудесни да са армиите с вълшебния тор НФМГ, има възможност те да бъдат надвити, ако глюкокортикоидите ги подложат на достатъчно силна (и достатъчно продължителна) обсада. Като нашественици, завладели крепост, доволно количество стресови хормони с течение на времето преодолява естествената отбрана на мозъка и се развихря там. Пак ако са достатъчно количество, стресовите хормони са напълно в състояние да изключат гена, който произвежда НФМГ в клетките на хипокампа. Правилно сте разбрали: те могат не само да преодолеят естествената ни защита, но и всъщност да я прекратят. Уврежданията са трайни - факт, който ясно се наблюдава при хора, подложени на катастрофален стрес. Може би ще се сетите за бодигарда, седял в колата на принцеса Даяна в нощта на смъртта й. И до днес той не може да си спомни събитията от няколко часа преди или след катастрофата. Това е типична реакция при силна травма. По-безобидният й братовчед, забраванството, се среща доста често, когато стресът е може би по-слаб, но по-постоянен.,, Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.