Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ОКР и лечение


Recommended Posts

Здравейте!

Искам да разкажа своята история и да задам няколко въпроса към по-компетентните абонати във форума:

Всичко започна преди година и половина с ужасна мисъл със сексуален контекст към роднина. След няколко месеца на обсебване от тази мисъл и въпроси от сорта на, защо се е появила, тя се прехвърли към мъже и се появи въпрос към сексуалната ориентация. Всички те бяха против мен и аз ясно знаех, че те нямат почва, но страха ме беше обзел до такава степен, че друго не можеше да мине през мислите ми. Започна отбягването на определени ситуации, които биха породили подобни мисли. В тази година и нещо са се появявали и други обсесии от сорта на загуба на контрол и нараняване на близки, обсесии за заразяване, свръх осъзнаване на прости неща като мигане и дишане, последната обсесия е съсредоточена върху погледи в хората и в различни части на тялото. Всичко това звучи напълно абсурдно и го осъзнавам, но това не помага да освободя мислите си. Интересува ме в България има ли специалисти, които се занимават с CBT(когнитивно поведенческа терапия) и ERP(Exposure response prevention) и дали бихте ми посочили имена. Ако не, бихте ли ми препоръчали четива, които биха ми помогнали за самостоятелна работа. Искрено ви благодаря и се надявам да получа отговор. Хубава и спокойна вечер на всички

Редактирано от ocdfree
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей,
аз съм от много години с натрапчивости и докато не започнах терапия не разбирах какво става с фалшивите сигнали (натрапчивите мисли).Ще се опитам да помогна и се надявам добре да осъзнаеш, това което ще ти кажа!
1.Те не са ненормални-ти ги приемаш като такива и понеже ги интерпритираш,раздуваш и най-вече им отдаваш огромно значение ги предъвкваш многократно. T.е не мислите ти те тормозят а ти тормозиш тях като не искаш да ги оставиш да отминат,а ги използваш и се определяш чрез тях.Пример: виждаш мъж и ти си мъж в този момент ти минава мисъл:;Правя секс с него. (мисъл,въображаема картина и т.н) или каквото там минава със сексуален характер през главата ти<--- такава мисъл е минавала на много други мъже,те обаче или са и се присмяли или са осъзнали че е вероятно някаква абсолютно безразборна асоцияция на мозъка от някакъв филм или случка която са гледали или чули.Какво правиш ти обаче вкопчваш се в тази мисъл и си казваш,ами след като ми мина значи може да съм гей или пък съм сексуално ненормален или някакъв извод за себе си.Следва изплашването от този извод и ето ти тема за размисъл и почваш да е дърчев дъвчеш ама докато и ти незнаеш защо я дъвчеш.
2.Приемаш всичките си неморални мисли за чиста монета!Самоопределеш се чрез мислите си<--мислите това си ти!Да ама не!Мозъкът е орган като всички останали и той дава накъсо (което незначи че е нещо лошо).Това което обаче не си осъзнал е че е голям магьосник.Той и въображението раждат и асоцират такива картини като могат да ти ги поднесат толкова живо и страшно,обаче те са само сценарий!Знам ,че в главата ти и представите ти тези неща изглеждат толкова лесни да се случат,обаче пропускаш наи-вайното в деиствителност не е така.Разгледай този процес по-задълбочено...мисъл:Ще нараня майка си!...едно е да си го помислиш ,друго да го искаш ,друго да станеш да го направиш и друго да се осъществи!само се замисли,позволи си да стигнеш до край с мисълта и да видиш колко е безумна само и точно тогава направи избора си да си губиш ли времето с тази просто мисъл или да седнеш да гледаш един мач по телевизията или каквото ти харесва да правиш.
Така като теб и аз мислех че съм лизбийка,а никога не сум имала контакт с жена(смятам го за нещо неморално),имала съм всички видеове познати натрапчивости докато не разбрах че съм страшно самокритична,страхлива и невероятно ограничена в смисъл не широко скроена с повишена здравна тревожност склонна кум натрапчиво мислене,защото;"Шубето е голям страх".Разчипи черупката и отприщи чувството си за хумор дори и да ти се вижда малко черен хумор.Ти си човек и нищо човешно не ти е чуждо.Фокусирай се не в мислите си а в жйвота около теб,хората природата,звуците а не в тялото си в мислите си т.н . Осъзнай че не ти си центъра на света!Спри да вярваш на филмите в главата си те са просто някакви сценарии ,доста често лоши сценарии.Разбери че това са просто мисли и само ти си в състояние да им даваш сила и че ти си този който ги обсебва и ги предувква и направи избора си..просто им се смеей и продължавай.
3.Надявам се да си разбрал и да не си с очакването че ще стане от веднуж!Просто вместо да се концентрираш в това да се отървеш от тях и да не мислиш за тях всъшност ти поддържаш обсесията.Просто се пусни по течението без очакване казвай си и пак пак .." тва са просто мисли мога да си мисля и за много други неща да ги правя страшни,смешни и крайни,с цветове и без цветове ако искам дори ще миришат ",и така почивствай контрола над тях това ще ти помогне да почувстваш че наистина ти контролираш нещата а не те теб.Повтаряй това упражнение и всеки път ще се чувстваш по-сигурен че ти си сценариста и като поискаш сменеш и сценария,защото истината е точно такава ти ги режисираш само че не си осъйнал че те са просто нищо и никакви нормални мисли които минават през главите на всички хора.
4.Ако те е страх че с мозъка ти нещо не е наред ще ти кажа само,че за мозъка ти няма никакво значение какво мислиш дали е добро или лошо.Неговата функция е в това да мисли,той не се поврежда от естеството на мислите.Значение има само за теб,защото мислите пораждат чувствата т.е ако си мислиш лоши неща се чувстваш дискомфортно,и какво от това,не можем постоянно да си мислим само хубави неща,но можем да ангажираме мозъка си с дейстия,които да ни карат да се чувстваме добре .Kогато той ти поддава сигнал че има нужда да е ангажиран ,то тогава Мозъкът ти иска да ражда идеи,разбираш ли,пренасочи го ,направи го творец той има нужда да твори да разнищва неща,ти не го ангажираш с приятни творчески неща и той си търси занимания дори и да не са за теб толкова хубави.Незнам какво харесваш за да ти дам идеи.Но ако пишеш ще се опитам!
5.Не разбравяй,не очаквай тези мисли да изчезнат те няма да изчезнат ,просто ти ще промениш отношението си към тях и те няма да те претисняват вече ,и няма да са така чести ,и дори да се появяват ти ще им се смееш!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Искам да обърна внимание на нещо, което може да остане незабелязано  ,,докато не започнах терапия   не разбирах какво става с фалшивите сигнали (натрапчивите мисли). ,,

Според мен, това е най-важното, което е направила пишещата-започнала е терапия.Това е нещото, което трябва да направи всеки който има ОКР.

Стоянска може да потвърди или отхвърли това мое твърдение.

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

  Здравейте,

Радвам се,че този форум съществува и ако успея да помогна поне на един човек ще съм наистина много щастлива и доволна от себе си.

Аз дефакто незнам точната ми диагноза ,доколкото ми бе обяснено съм със засилена здравна тревожност  като елементи на хипохондрия и елементи на окр се премесват и засилват от повешената ми тревожност която е модел на мислене.Генералният проблем е обсебващ страх от психически заболявания и представете си какво бе за мен да се обърна към психиатър,като да си докажа още веднъж че съм психично болна.Ще съм много откровенна с вас ,ходих при двама със идеята и надеждата да ми кажат че нещо ми няма,поставиха ми диагноза тревожност,която на мен ми се видя трагична изписаха ми един много лек антидепресант Inlift ,на който 20 пъти четох листовката и ми се сковаваха краката от страх и го пих само 7 дни в които се чувствах ужасно и по цял ден си поставях диагнози сама и най-малките промени в тялото и настроението ми бяха доказателство и симптом на психическо заболяване дори всеки фалшив сигнал като мисъл който се пояняваше във вътрешния ми диалог тълкувах като начална фаза на шизофрения,незнаех други хора дали са преживели нещо подобно но това което знам е че буквално ударих дъното .Така отидох при третия психиатър и психолог работят съвместно,при които ходя от година веднъж месечно.Отивайки бях убедена ,че ще ме изпратят в психодиспансер веднага.Настоявах да ми поставят диагноза но всеки път в който попитам каква е диагнозата ми получавам отговор:Тук не слагаме диагнози! Сред като му разказах не всичко,тъй като и аз незнаех от къде да започна и къде да свърша, той ми каза:Ти каква диагноза си поставяш? И честно казано се обърках нацяло.И така споделих за антидепресанта и той отговори:Никакви хапчета!Помислих си:Все му е тази още една луда повече или по-малко!После ми каза ще се видим след месец....

Споделям с вас това,защото чета доста тук за доверието и химията от доктор-пациент.Въпреки че не получих "адекнатно отношение" според моите тогава невротични представи реших да дам шанс на съвместната ни терапия.И така цяла година ходя веднъж месечно.И се чувствам все по-добре.Опитвах се да следвам съветите стриктно.Може би нещата при мен щяха да се случат малко по-бързо но факта, че съм в чужбина и говорим на чужд език често усещам че е пречка тъй като не винаги разбирам какво точно иска да ми каже .

Точно по тази причина посетих форума и няма да го крия но с 2 думи само, доктор Първанов  ми даде един от важните ключове.Каза ми: Ти си страхливка! Най-голямата истина която съм чувала от доктор.Радостна съм,че проявих смелост да си го призная!Повярвайте ми трудно е знам обаче доверете се на специалист недоверието е най-мощния катализатор на невротичния кръг!

Лично към доктор Първанов:

Бих желала да Ви помоля за съвет ,доктор Първанов ,това е последното нещо с което все още не съм се справила ако можете да ми помогнете.Не искам да Ви лъжа всеки ден имам натрапчивости и най-претисняващата е да не се самоубия.За пръв път ми се появи след като прочетох листовката на антидепресантите.Веднага си поставих диагнозата клинична депресия и прочетох всичко в интернет.Реших че всичко ще стане за миг без да разбера дори и край с мен.И така желанието за свръх контрол ме доведе до едно предъвкване логическо каква е вероятността т.н .Исках да спра да мисля но неможех буквално мозъкът ми работеше на свръх обороти а краката ми сковани.Страхувах се да оставам сама.Наскоро разбрах целият механизъм на подхранването на мисълта и страха.Въображаемите картини изчезнаха страхът вече е мигновен или само като остатъчен спомен .Мисълта не ме ангажира за много дълго,но има няколко неща които четох и вероятно под влиянието на страхът ми не съм разбрала и съм ги интирпритирала в резултат на което ме задържат в състоянието в което все още съм. 

Възможно ли е под влияние на биохимични реакции в мозъка и организма ми да си посегна без да го осъзнавам при положение че страхът и силният стрес подтискат рационалното мислене?

Възможно ли е тази мисъл да спре да ме претиснява и повече никога да не ме притеснява(не да изчезне а просто да спре да ми създава този дискомфорт) или всеки път в по-стресови ситуации ще се сблъсквам с нея?

Смятате ли че в моя случай би било по-ефикастно да откланям вниматието си от мисълта или по-добър ефект ще има да се сблъсквам челно със нея?Понеже препоръчват да отклатяш мисълта обаче аз усещам че уверението че няма как да се случи има много по-мощен и траен ефект,но някъде бяхте писали да не я разработваме (което аз лично не разбрах какво точно искате да кажете и се страхувам в желанието да си помогна да не си навреждам допълнително)?

И това което най-много подхранва състоянието ми е :"Една мисъл прехвърляна многократно се превръща в убеждение."-може би точно това твърдение което спещнах в много книги по самопомощ ме кара да се въртя в невротичния кръг и държи страхът ми все още жив.Страхувам се,че прехвърляйки я толкова много през месеците ще се превърте в убеждение и накрая ще се реализира или пък ще се превърне в лош навик на мозъка и ще го повредя (т.е ще получа необратими мозъчни изменения-увреждания).Има ли такива вероятности?Какво искат да кажат с това?

Моля дайте ми напътствия за да продължа напред,опитах да задам тези въпроси на психолога ми ,но фактът че говоря чужд език не ми е чак дотам богат речникът ,създава проблеми в общуването и колкото и да се старае и той и аз има неща които не мога да му обясня добре.Питам Ви,защото вярвам в компетентността Ви и това,което най-много ми харесва в подходът Ви е че казвате истината,а не това което ние искаме да чуем и знам че Вие и Орлин Баев работите със сърце !

Благодаря Ви предварително за отделеното време и се извинявам ,че задавам много въпроси  .

 

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Когато четях за психиатъра при който ходиш, само си мислих как ще поискам името му, защото това което описваш е много близко до мен.

После бях разочарован,че е в чужбина.Преди двадесет години един шведски екип направи семинар в София и стилът им беше същият.

На въпросите ти-

Възможно ли е под влияние на биохимични реакции в мозъка и организма ми да си посегна без да го осъзнавам при положение че страхът и силният стрес подтискат рационалното мислене?

E, ти май забрави коя си-страхливка? ОКР-то дава като тема винаги най-големият страх на човека, защото той не се осъществява и така може с го

Възможно ли е тази мисъл да спре да ме претиснява и повече никога да не ме притеснява(не да изчезне а просто да спре да ми създава този дискомфорт) или всеки път в по-стресови ситуации ще се сблъсквам с нея?

Много пъти съм го писал-ТЕМАТА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ.Днес тя е една, утре ОКР-то ще я смени.Правилният въпрос е, ,,Възможно ли е ОКР-то да престане да ме претиснява и повече никога да не ме притеснява(не да изчезне а просто да спре да ми създава този дискомфорт) или всеки път в по-стресови ситуации ще се сблъсквам с него?

И, на него отговора е ,,ДА,,- когато станеш устойчива на стрес, то ще се започне да изчезва и колкото по-устойчива си толкова по-незабележимо ще е то.

 

Смятате ли че в моя случай би било по-ефикастно да откланям вниматието си от мисълта или по-добър ефект ще има да се сблъсквам челно със нея?Понеже препоръчват да отклатяш мисълта обаче аз усещам че уверението че няма как да се случи има много по-мощен и траен ефект,но някъде бяхте писали да не я разработваме (което аз лично не разбрах какво точно искате да кажете и се страхувам в желанието да си помогна да не си навреждам допълнително)?

Това не го разбрах добре.За това ще ти кажа основният принцип-да не се влиза в съдържанието на натрапливостта.Това става по много начини-отлагане във времето, пренасочване на мисълта в друга тема, съгласяване и т.н.Никой не използва само една техника.

И това което най-много подхранва състоянието ми е :"Една мисъл прехвърляна многократно се превръща в убеждение."-може би точно това твърдение което спещнах в много книги по самопомощ ме кара да се въртя в невротичния кръг и държи страхът ми все още жив.Страхувам се,че прехвърляйки я толкова много през месеците ще се превърте в убеждение и накрая ще се реализира или пък ще се превърне в лош навик на мозъка и ще го повредя (т.е ще получа необратими мозъчни изменения-увреждания).Има ли такива вероятности?Какво искат да кажат с това?

Ти не си направила най-важното нещо.Не си разбрала, че мислите на ОКР-то не са твои мисли.За това и се наричат натрапливи.Погледни в тълковният речник какво означава думата ,,натраплив,,.Те никога  не стават наши убеждения и не се осъществяват .

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...