Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Непрекъснато мисля за някого, като обсебена от него съм!


faithfull

Recommended Posts

Здравейте! Имам нужда от Вашата помощ и мнения, тъй като наистина не разбирам какво се случва с мен. Историята е следната - като ученичка /в 10-ти клас/ се запознах с момче, с което изживях прекрасни моменти. Това беше първата ми голяма любов, първият ми интимен партньор и т.н.След 2-годишна връзка той замина за САЩ и пожела да прекратим отношенията си, понеже не смята, че при такова разстояние връзката ни би оцеляла. В началото си пишехме, споделяше ми как тече животът му там, аз му разказвах за студентския си живот, но ангажиментите си казаха думата и с течение на времето спряхме да поддържаме контакт. Откакто замина, го видях за първи път 2012 г, и сякаш някакъв ток протече през тялото ми, въпреки годините, които бяха минали, Той е женен, аз имам мъж до себе си, от когото имам прекрасно детенце. Обичам и държа на семейството си, но от около година непрекъснато мисля за въпросния човек и не мога да си обясня защо. Не мисля, че имам чувства към него, но мисълта за него не изчезва. Дори когато  за момент мисля да нещо друго, пак усещам, че той е там някъде-в съзнанието ми. Моля Ви, помогнете ми да разбера защо мисълта за него изведнъж се появи и не мога да я прогоня по никакъв начин /а може би на някакво подсъзнателно ниво не искам да я гоня, знам ли.../ Държа на семейството си и самия факт, че мисля за някой друг ме влудява.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей и добре дошла в нашия форум :) 

От личния си опит мога да предположа, че основната причина е в недоизживяната връзка. Тя е била неестествено прекратена и подсъзнанието се опитва да я възстанови, за да разбере какво би се случило, ако се бе развила. То е останало в момента на прекратяването и не е успяло да извлече необходимия житейски опит. Колкото повече си налагаш да НЕ  мислиш за този човек и връзката ви, толкова повече ще настоява... В такъв случай е добре да му дадеш каквото му е нужно - т.е. да изживееш докрая връзката. Разбира се, не реално, а виртуално. Разбира се, не романтично, а максимално честно реално. Това е техника, която аз наричам "ветрилото" - срещала съм я в една от книгите на Лазарев. 

Първо си представяш, че той е останал в България и вашата връзка се е развила до максимално възможната, вие сте щастливо семейство и нищо друго не съществува. Запомняш усещането за щастие. 

После честно си преразглеждаш реалностите и си даваш сметка има ли нещо във вас и между вас, което би нарушило щастието във вашето семейство тук в България. Осъзнаваш тази реалност и с любов се разделяш с него, за да може всеки от вас да поеме по пътя, по който той ще бъде по-щастлив. Този път ви довежда до сегашния ви живот, но в него остават следите от миналия. 

Повтаряш тази процедура във всякакви варианти на приключване на връзката ви, за които можеш да се сетиш. Включително - ти заминаваш при него в Америка и оставате да живеете там... Всички варианти трябва да завършват по гореописания начин. Бог просто ви е спестил това, което ти ще си изживяваш виртуално. може би то е било твърде болезнено и за двамата и е щяло да ви отклони от истинските ви места и живот. 

Успех 

Линк към коментар
Share on other sites

Донка, благодаря за топлото посрещане, както и за интересният и изчерпателен отговор. Няколко пъти го препорчитам от онзи ден и се опитвам да направя това, което описвате. Прилагайки тази техника стигнах до прозрението, че всъщност ми липсва приятелството с този човек, което беше неестествено прекъснато, както казвате. През лятото на 2012г, той се беше върнал в България и пожела да се видим-да ме запознае с годеницата си, аз да го запозная с човека до мен, да поговорим, да ми разкаже за живота си там... Тази среща така и не се осъществи-оказа се, че годеницата му не е съгласна не само да се виждаме, но и да поддържаме какъвто и да е контакт. Това беше нещото, което ме нарани най-много-че го загубих като приятел. Когато си дълго време с някого, той става и твой най-добър приятел. Сега си давам сметка, че съжалявам по-скоро за прекъснатото приятелство отколкото за прекратената връзка.

Линк към коментар
Share on other sites

Радвам се, че техниката е помогнала. Няма нищо по-важно от осъзнаването на реалностите вътре в себе си. С толкова лични митове и филми живеем в това време на виртуалност, че пропускаме да видим и изживеем истините. 

Всъщност, ако едно приятелство е истинско, то не се прекъсва дори и с години хората да не се чуват или срещат. Може би ти липсва приятелство, в което да се чувстваш така, както си се чувствала в това. Но това ще си го обмислиш ти.

Светлина и любов!

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

Няма нищо по-трайно от желаните, но неосъществени неща.

И още един поглед към темата: ранено самолюбие. Изглежда фрапиращо, но ще обясня: връзката е била силно емоционална от твоя страна, любовна (човек обикновено не спи с приятелите си), прекратена е рационално по инициатива на мъжа, което ти впрочем си приела също рационално и де факто сте се разделили со благо, со кротце и всеки е поел по пътя си (доказателство - две семейства и дете или може би деца).

Срещате се отново след време и!!!! (забележи върховната глупост!) двамата се договаряте да срещнете двете семейства. Абсолютно нелепо, излишно, ненужно, обременяващо, неловко и всичко друго, за което се сетиш в този порядък., освен ако,. разбира се, не е имало някаква макар и малка неосъзната корист в идеята за общата среща. Никой не среща мъжа си с бившия си любовник, защото това е унизително за съпруга, обещаващо някакви трудно дефинируеми  бъдещи дивиденти на любовника и въобще създаващо кълбо от излишни и на този етап явно ненужни отношения и проблематика.

Е, хубаво, но влиза тежката артилерия в лицето на жена му и ви посича мераците - впрочем с абсолютно основание. Значи не ТОЙ и ТИ решавате, а ТЯ. Това е моментът, който ранява. Че ДРУГА взима решение ЗА НЕГО. Не ТИ. Разбираш ли? Докато сте били двамата, си командвала ти или сте решавали заедно. Но сте решавали само за вас двамата . Сега сте опитали да наложите стария модел за общностно решение на други две действащи и също заинтересовани  лица, сякаш тях ги няма, сякаш не съществуват, сякаш сте си пак само вие двамата. Няма как да успее такава тактика. И ти е показано по най-болезнен за теб начин. Отказът на жена му те е уцелил в сърцевината на бивша обичана. Затова ти е трудно да го приемеш. По-точно - за това ти е трудно да се помириш.

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...