zifri Posted October 7, 2016 Report Share Posted October 7, 2016 Здравейте! Става въпрос за дъщеря ми,която е на 7 години.Понеже от този септември вече е ученичка,през лятото отделихме вкъщи една стая,която подготвихме за нея.Да си има своето място за игра и учене.Просторна,красива и само за нея.До този момент спеше с нас в една спалня,но решихме,че вече е време да се отдели.Но привикването към стаята се оказа трудно.През деня не е проблем,но нощем казва,че я е страх и се буди и става по няколко пъти на нощ.Нарушава съня си и стана доста нервна.Тук е мястото да отбележа,че по начало е с труден и непокорен характер.След започването на училището помислихме,че ще е достатъчно изморена,за да не забелязва обстановката около себе си,но будуването нощем продължава.Често я приютяваме в родителското легло,но накъсването на съню вече се отразява и върху нас,а най-важното-детето е разсеяно и разтревожено.Казва,че е прекалено тъмно и тихо.Опитахме с нощна лампа,която стои постоянно светната;включвахме радиото нощем,но за момента няма резултат.Подозирам,че започва да си създава навик да се буди по едно и също време всяка нощ,често говори насън,рита.От малък град сме и нямаме детски психиатър или изобщо някакъв,с когото да проведем консултация.Опитахме да сме настоятелни,после меки и търпеливи с детето,но вече нямаме идеи.Какво бихте ме посъветвали?С какво можем да помогнем на детето? Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Posted October 7, 2016 Report Share Posted October 7, 2016 Здравейте, това е нормална реакция на късното отделяне. Това което сте направили сега е трябвало да се случи много по - рано още през втората година. Периодът на отделяне ще е по - дълъг и труден. Връщането на старото положение и допускането на детето във вашето легло на тази възраст и особено в периода на отделяне е фактор да се забави още повече този процес. Детето е достатъчно голямо, за да се поставят нужните граници. На светло, в началото на отворени врати, с много разговори и насока в посока възприемане и свикване с обстановката. Необходимо е да бъдете по - категорични и да спазвате правилата, които вие - родителите сте поставили, в противен случай създавате атмосфера за развиване на манипулативно поведение от детето към вас. Известно време ще бъде по - превъзбудена не толкова заради накъсания сън, колкото заради преживяването на отделянето. Бъдете категорични в решението си и скоро нещата ще се оправят. bliss 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Донка Posted October 8, 2016 Report Share Posted October 8, 2016 (edited) Здравейте темата беше отделена със съгласието на авторката, за да имат възможност повече хора да вземат отношение към този често срещан проблем. Напълно съм съгласна с Диляна. Смятам, че нещата се усложняват и от факта, че детето няма братче или сестриче, с което да споделя стаята и да не се чувства самотно и застрашено. Предлагам на първо време единият от родителите - сменяйте се, за да не свикне и с това - да спи в стаята на детето (надявам се не сте сложили само едно легло ), но с ясната и категорична уговорка, че това е само временно докато тя порасне достатъчно. Забележете - не докато свикне - докато ПОРАСНЕ. Децата на нейната възраст силно желаят и смятат себе си за големи. При вашето дете порастването не се е свързало със самостоятелността. Ще наваксвате постепенно, но уверено и категорично! Във възрастта на училището децата постепенно променят т.нар. референтна група - т.е. авторитетите си. До този момент това са били родителите - постепенно фокусът се измества към връстниците и други възрастни авторитети в техния живот - учители, треньори и т.н. Използвайте тази вълна. Дайте за пример другите деца, но в никакъв случай не като засрамващ и критикуващ пример. Добре е да дадете пример с малко по-голямо дете или връстник. Отделянето на стаята може би се тълкува от детето като отхвърляне и промяна в чувствата ви към нея. За нея това, че сте и осигурили самостоятелна красива стая (с разход на време, труд и средства) никак не е признак на любов. "Те вече не ме искат при тях" - басирам се, че в главицата и се въртят подобни мисли. На тази възраст много деца се сдобиват с братчета и сестричета и тя очевидно подозира нещо такова, съответно - опитва се да го предотврати по някаква причина. Може би смята, че то ще отмъкне вашето внимание и грижи и любов. С всички сили компенсирайте самостоятелната стая с интересни занимания заедно с нея в останалата част от времето на семейството. Променете ежедневието си и начина си на общуване с детето - то да усеща, че вече не е малкото "бебе", на което се радвате и забавлявате, а пълноправен член на вашата група, с който вие обичате да прекарвате свободното си време. Мисля, че вече схаванахте подхода Успех! Edited October 8, 2016 by Донка bliss 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.