Namaskar Добавено Май 4, 2017 Доклад Share Добавено Май 4, 2017 (edited) Здравейте всички, след дълго търсене открих и вас. Не зная от къде да започна. Моля ви, не приемайте това като поредната досадна любовна история, тя е само част от проблема ми, който се опитвам да осъзнавам. Мъж на 28 години съм. Преди 9 години започна цялата тази нереална история. Поради много обстоятелства, бях стигнал дъното, оставиха ме най близките ми хора. Преди това имах всичко (малко, но достатъчно да не руптая за още и да бъда добре). След това срещнах момиче, в което незнайно как преоткрих любовта, и даже видях буквално жената и майка на децата ми(После разбрах с четене, че съм преоткрил майчината ми любов и съм я прекроил за да пасва на нея). Срещане, раздели, обяснение, пак раздели, пак звънене след години. От толкова отрязване от нейна страна започнах да я искам все повече. Тя си имаше друг, после втори, сега и трета любов която остави в чужбина откакто се прибра в България. Изпитвам страх, СТРАХ, да не изчезне възможността да бъда с нея, дори и имагинерната такава. Изпитвам страх да не живея целия ми съзнантелен живот по този начин и да мисля, за нея и да не мога да продължа напред и да срещна друга. Това ме преследва всеки божи ден, като петно в съзнанието ми. По 20 пъти на ден стомаха ми се стяга, обземат ме натрапчиви мисли за нея, дали ще се срещна с нея, да ли тя не спи с друг. Сексулаността ми е доста изразена и това пак ме връща само към нея, не искам друг да и дава това което мога аз. Понякога мисля, че съм луд, но всички тези мисли обземат съзнанието ми почти по цял ден. Пречат ми на живота, пречат ми на комуникацията с любимите ми хора, които са много малко. Когато е най-зле не искам да си покажа носа навън, не искам да се порадвам дори на слънчевите лъчи. Единственото което исках е да се грижа за нея и да и давам. Тя ми каза, че я задушавам, което е истина, и я разбирам. И тя има вътрешни терзания, които не и дават покой. Но тук тя не е главния герой. Аз искам да помогна на себе си и да продължа напред без мисли за нея и за това да бъда с нея, и да правя секс с нея. Повярвате ми все едно съм обсебен от тези мисли и нямам контрол. Започват от нищо, засилват се, докато стане нетърпимо, стомаха ме заболява, получавам сърцебиене, свивам се като охлюв в черупка и искам да си затворя очите и да свърши всичко. Бях държавен служител 5 години, което още повече донясяше тотален стрес в ежедневието ми и тотално ми липсваше нейната подкрепа, дори и имагинерна. Уви успях да избягам от това нечувано зло и станах инженер. Тази промяна ми даде тласък, но за малко. Искам да мога да говоря отново пак със жени нормално и спокойно, без да виждам нея в тях. Повярйвате ми тя е най-красивата жена, която някога съм виждал. Моментите с нея са ми толкова скъпи и явно за това не ги пускам да си заминат. Но уви, още не е късно да срещна Жената и да създам семейство, за което да се грижа докато мога да дишам. Изпаднал съм в безвремие и омагьосан кръг, тъга и безразличие се редуват с неимоверно силно желание за секс с нея. И това е всеки ден. Живота ми е една каша. Постигнах повечето неща към които се бях засилил. но съм сам и нищо няма смисъл, не виждам смисъл да продължавам напред щом изпитвам това. Трябва да се преборя с това. Осъзнавам, че го искам и ми е необходимо, но от друга страна не желая да се разделям с МИСЪЛТА за нея. Страх ме е да се пусна от любовта ми и за момент да поставя себе си над любовта ми към човек, който не я иска. Знаете ли, стяава ми леко докато пиша, но знам, че след 2 часа пак ще мисля за нея и това ще доведе до всички негативни събития в главата ми. Сега вместо да мисля и да работя аз пиша, защото осъзнавам, че ми трябва помощ. Искам да престана да имам тези мисли и да живея пълноценно. Най-големия проблем е пак казвам, че осъзнавам проблема ми отлично, но не го контролирам и не мога да се справя с него, и някак не искам да се откажа от него от страх да не изгубя спомените ми. Надявам се да има някой, който може да ми даде насоки как да се справя с това отчайващо ежедневно положение. Благодаря предварително на отзовалите се. Поздрави. С.К. Редактирано Май 4, 2017 от Namaskar Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 4, 2017 Доклад Share Добавено Май 4, 2017 ,, Изпитвам страх да не живея целия ми съзнантелен живот по този начин и да мисля, за нея и да не мога да продължа напред и да срещна друга ,, ,,,, но от друга страна не желая да се разделям с МИСЪЛТА за нея. ,,,, ??????? Двете изречения си противоречат, трябва да избереш едното. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Namaskar Добавено Май 4, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 4, 2017 Всячески вътрешно отричам, да прекъсна връзката с нея. Не говоря за физическата, защото не сме заедно, а за тази в главата ми. Идват леки моменти на просветление от типа - щом до сега не е станало, няма и да стане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 5, 2017 Доклад Share Добавено Май 5, 2017 (edited) Ами, щом не искаш да я прекъснеш, страдай.Страданието е много мощен фактор за промяна.Мисли си за нея колкото се може повече, курдисвай си нощем часовника, ставай и пак мисли за нея.Не излизай от къщи, за да мислиш за нея и .......един ден, просветлението ще дойде. Тогава, при теб ще идват други хора в подобна ситуация и ти ще им помагаш, давайки им тези съвети и служейки за пример, за тяхната ефективност. Така че, действай, като си даваш сметка,че го правиш не само за себе си, а най-вече за да помагаш на други като теб.Да помагаш на другите е много мощен стимул за промяна, най-мощният. Редактирано Май 5, 2017 от д-р Тодор Първанов v.kolev, Орлин Баев и DilianaD 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Namaskar Добавено Май 5, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 5, 2017 Имате предвид да погледна себе си (страха си) в огледалото и да се взирам без значение колко изблици на гняв, любов, разочарование, надежда, безнадежност, огромно желание за секс, и отвращение ще срещна по пътя. Трябва ли да се противопоставям на тях или да ги преживявам? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 5, 2017 Доклад Share Добавено Май 5, 2017 Ха, ха ! Разбира се, че ги преживяваш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Namaskar Добавено Май 5, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 5, 2017 Това означава ли, че сам ще трябва да извървя този път, без помощ от психотерапевт? Защото има много неща, които не съм споделил горе, които нямат нищо общо с въпросната жена, но само са отежнявали положението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
DilianaD Добавено Май 5, 2017 Доклад Share Добавено Май 5, 2017 Човече, всеки решава за себе си докъде може сам да стигне и кога има нужда от помощ. Д-р Първанов ти е дал много добра посока, пробвай се, пък прецени... Някои хора успяват сами да издрапат, но какво им е коствало само те си знаят. Други нямат тази решителност, смелост, интелект или просто не искат сами да проправят пътека като успоредно до тях има добре отъпкан път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 5, 2017 Доклад Share Добавено Май 5, 2017 Давам ти съвет, който може да използваш веднага, до среща с психотерапевт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Namaskar Добавено Май 5, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 5, 2017 Благодаря ви! Труден път ме чака, но искам след време да пиша тук, че съм успял да се справя с този проблем... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.