Решение

[otherguy]

Здравейте, 

истината е че не знам какво да правя. Бях решил, че ще работя на кораб като ел механик. В месеца преди да се кача се запознах с ново момиче. Започнахме да излизаме, нещата бързо станаха сериозни. Забавих качването до 4тия месец. Факт, че на борда не ми хареса. Исках при нея, да прекарам всяка частица и може би заради това слязох по рано. Имам професия свързана с продажбите и значителен опит и реших, че това ще е. След като слязох тя започна да се отдръпва от мен. Имаме 9 години разлика, родителите и са религиозни и все още не знаят за нашата връзка. Тя се притеснява, че съм сериозен в отношенията ни и че може би ми губи времето, защото в момента искаме едно и също, но не знае след 3-4 години дали няма да поискам семейство, деца и прочие. Обяснявах и че няма нищо сигурно на този свят, слушва се в думите ми, но се държи изключително дистанцирано от мен. Комуникацията ни намаля, виждаме се веднъж седмично... почти не си пишем или говорим. Правих опити в началото да я запазя поне до колкото мога нормална, но... сякаш защитната и реакция е прекалено силна. Страх я е от родителите и защото няма да одобрят, а не иска да се кара с тях. И ето тук идва моя казус. Дали да си седна на задника и да си работя в бг, като я се издигна я не, защото тя ми е мотивацията или да се върна към плана с корабите. Там също няма да съм щастлив, но поне ще съм финансова независим и стабилен. Колкото до нея бяхме се разбрали да каже на техните и реално от този момент нататък тя започна така да страни от мен. Почувствала се сякаш и поставям ултиматум или мен или тях. Но си и призна, че на нея и е писнало да ги лъже, но пък я е страх от тях и не иска да се карат.... общо взето. Аз съм изключително нервен сега, от 3 седмици го карам на хапчета, почти не спя и не ям.. Убива ме отношението и в момента и сякаш ми се иска да съм на кораба, да се счупя от физически труд и да заспивам вечер с празна глава, без мисли по нея. 

 

Не знам какво да правя.. появяват се и самоубийствени помисли. Че ще е по добре всичко за мен да свърши просто. За сега успявам да ги изгоня от главата си, заради чувството на вина което ще оставя на близките си. Но пък да изглежда като инцидент започва да ме блазни. Както си карах вчера и ми се прииска да настъпя педала и да се забия в мантинелата.. Костваше ми доста усилия да не го направя. Снощи стоях буден до 4 с мисълта днес да изляза на магистралата, с 200 и в някой стълб. Не вярвам, че ще оцелея...

Знам, че решението е само мое и че аз ще живея с последствията. Но ми се искаше да споделя. Психическата болка започна да ми се проявява като физическа. Не мога да споделя това на никой близък... Говоря за тези самоубийствени мисли. Две мои приятелки май надушиха, че има неща гнило.. и периодично ми звънят и проверяват дали не съм на лобните места за самоубийство.

Страх, ме е че каквото и решение да взема може да е грешно. А искам просто да съм щастлив..

[АлександърТ.А.]

Момент за проверка на човека ! На пръв поглед колко може да издържи . Но в същност е за разтоварване на напрежението .

[Диляна Колева]

Всяка ситуация има различни варианти за развитие според това от къде е започнала. Нека да уточня, какво разбрах:

Ти си влюбен в момиче, което е по- малко от теб с 9 години / за мен това няма значение, но тъй като го казваш най- напред, явно за теб и за нея това има някакво важно значение/В зависимост в кой възрастов диапазон сте, значението на това е различно.

До колкото разбрах това момиче е силно зависимо от родителите си. Ако е непълнолетна го разбирам, но ако е над 20 това е проблем, който ще се развива във времето. В крайна сметка да не се окаже, че имаш връзка не с нея, а с родителите и. Защото нещо такова се очертава. Ако ще е така, готов ли си за такава действителност?

 

[Ines Raycheva]

Желанието ти за самоубийство е всъщност желание за живот и индикация, че посоката, в която си поел не е съвсем правилна за теб В МОМЕНТА. 

 

Поговори с приятелката си откровено, открийте картите, така да се каже, изяснете кой какво иска от тази връзка и ще я бъде ли. Жени на света, с които ще ти е хубаво, с които ще създадете смислено партньорство много, повярвай ми,  макар сега да не ти се струва така. 

В 9.06.2018 г. at 12:33, otherguy каза:

А искам просто да съм щастлив..

Щастието не е самоцел, то е състояние. При това, от твоя страна болно "свързване" с тази жена, трудно ще стане. Имаш урок по самостойност тук, по себезаявяване - в момента преживяваш себе си през другиго, твоето щастие е в ръцете на друг, което е много различно от това да задоволяваме потребностите си като хора, приятели, любовници и тн. 

Да си поискаш, да заявиш нужда, която друг да задоволи, е сила. 

Но да твърдиш, че без този конкретен човек да задоволи тази конкретна нужда, животът свършва - това не е любов. В такова състояние сме като паразитчета. И нека не звучи осъдително - разбирам какво е това състояние. 

Мисля, че си сърцат мъж, добър човек, който има да преработва и трансформира убеждения - казваш, че си  тревожен - ами това е писта за развитие! Бих ти препоръчала да се срещнеш с терапевт, ще си благодариш после за това решение!

Успех! 

Редактирано Юни 11, 2018 от Ines Raycheva

[Лина Коцева]

В 9.06.2018 г. at 12:33, otherguy каза:

Страх, ме е че каквото и решение да взема може да е грешно. А искам просто да съм щастлив..

„Всяко решение, което вземаш — всяко решение — не е решение за това какво да правиш. То е решение за това Кой Си Ти.

Когато видиш това, когато го разбереш, всич­ко ще се промени. Ще започнеш по нов начин да виждаш света. Всички събития, възникващи обстоятелства и ситуации ще се превърнат във възможности да направиш онова, заради което си дошъл тук.“

„У дома при Бога“, Нийл Доналд Уолш.