Svetlioo Posted October 2, 2018 Report Share Posted October 2, 2018 Здравейте на всички. Мъж на 28 години ви пише. Имам нужда от насоки. Попаднах на форума и реших да споделя своята история и до къде съм стигнал в работата със себе си след 5 години страх, започнал заради панически атаки вследствие употреба на трева. Много се радвам че тези страхове се появиха, благодарение на тях станах много по смел в действията в живота, направих много неща които ме развиха добре във финансова гледна точка,изцерих се от мързела си с две думи. В момента получавам пак панически атаки от време на време, забелязвам че мисленето ми не е от най оптимистичните, опитвам да мисля оптимистично, да видя хубавите неща в живота. Имам моменти в които зациклям само на кофти мисли, притеснения за здравословното ми състояние,имам проблеми с кръста, притеснения за бъдещето Започва например и от нищото да имам буца в гърлото и дори и да не мисля за това почва да расте напрежението и хоп паник атака хаха. Минава и ми олеква, напрежението изчезва.Може ли да ме насочите в каква посока да работя за да се справя с това? Преди не мислех за това как съм и виждам че това е една от основните грешки, че мисля изобщо как съм, за бъдещето и от там идва всичко. Преди не е притеснявах, казвах си каквото дойде, каквото стане, сега все едно се вглъбявам и това е най важното за което да мисля. Ще съм благодарен на всички включили се! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Андрей Филипов Posted October 3, 2018 Report Share Posted October 3, 2018 (edited) Здравейте! Често усещането за буца в гърлото се появява по време или след стресови ситуации - сякаш гърлото се свива, трудно преглъщате, не достига въздух. Това се дължи на факта, че когато сме нервни и неспокойни се напрягат всички мускули - включително и гърлото. Обикновено в подобни случаи, буцата изчезва, когато се успокоим. Ако количеството на стрес в живота ви е прекалено голямо и усещане за буца в гърлото не дава спокойно да живеете, е най-добре е да се обърнете към психотерапевт. Започнете със спорт и по чести разходки сред природата. Edited October 3, 2018 by Андрей Филипов Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Svetlioo Posted October 3, 2018 Author Report Share Posted October 3, 2018 Да така е, това са все реакции на тялото при стрес. Всичките до една ги знам, интересното е че живота ми преди първата атака беше с доста повече стрес(който намалих след случката) в същото време доста увеличих разходките сред природата, спорта също зае доста важно място в живота ми. А всички тези реакции ги има от нищо. Реално аз не намирам нещо, което да ме стресира, има ги без да съм в стрес. Имал съм с 3 терапевта срещи, единия ми показа пътя за справяне, разбирам го, осъзнавам го, като си го кажа например изглежда супер лесно и работещо, но смятам че проблема е в мен, защото това което ми показа при прилагане от мен нямаше ефект. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Андрей Филипов Posted October 3, 2018 Report Share Posted October 3, 2018 Потърсете доброволческа работа и се отдайте на нея. "Смисълът е нещо, което по-скоро откриваме, отколкото изобретяваме. Той има своя собствена реалност, независима от съзнанието ни. Като "вградена фигурка" или "скрита картинка", той е там, за да бъде видян, и не е нещо, създадено от въображението ни. Може не винги да успяваме да видим изображението, или смисъла, но това не значи, че не съществуват. Смисълът може да бъде намерен и не може да бъде даден." В. Франкъл Орлин Баев and АлександърТ.А. 2 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Полина Юлиева Posted October 21, 2018 Report Share Posted October 21, 2018 В 3.10.2018 г. at 17:32, Svetlioo каза: А всички тези реакции ги има от нищо. Реално аз не намирам нещо, което да ме стресира, има ги без да съм в стрес. Едва ли има нещо, което на ежедневно ниво да причинява по-голям стрес, от излъганите очаквания. Животът ти не е това, което си искал да е, на което си се надявал, и чувството, че имаш все по-малко контрол върху развитието на нещата е достатъчен повод за тревога. Разбираемо е, че искаш да анастезираш тази тревога. Но възможно ли е да не мислиш за бъдещето? Нима това не е най-човешката способност? Вместо да бягаш от мислите за бъдещето, инвестирай в това да разбереш защо те тревожат. Това би бил най-сполучливият начин да се освободиш от страховете в настоящето. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.