Черната ложа, черен учител

[АлександърТ.А.]

Цитат

,,Този Теодор, той стана голям гуро. Но това, което говори трябва да се проверява. Например:" 

Благодаря за извадените цитати .

Наскоро четох обяснения на въпроса ,,Нормално ли е котка да се храни един път на ден ?". Обяснението започна как са котките в природата където ядат каквото намерят  по малко но често . После  продължи с храненето когато котката стане домашен любимец и е постоянно в апартамента където има храна в изобилие . Накрая  заключението бе че  котките имат различни нужди и могат да имат най различни предпочитания за хранене . А стопаните им трябва да се съобразяват със всичко това за да няма здравословни проблеми .

За духовните практики  е според човека .Едно твърдение от преди 20 век е , че човек не може да се промени по време на целия си живот . И ако направи някаква мъничка стъпка и облагороди характера си то е свършил много голяма работа . И народните лечители не дават лекарста като в аптеките , а според човека . И аз имам подобен опит .

А иначе е интересно да се следи как ни се поднася информацията от лекторите . По това можем да съдим за самия лектор . Този Теодор ми харесва но не е месия все пак .

Срещам нелепости и от мнозина показващи се по медиите , въпреки  правдивата друга  информация .Отдавам го на това че не съм разбрал добре ( а може да не съм в час ) или  на факта че не са съвършенни все пак .

Например тази Джорджия е перфектна , но ведъж каза за Христос че може да доиде в материално тяло -за мен абсурд ? И не съм педантичен да следя стриктно  изявите на когото и да е .

[mecholari]

Александър, аз изслушах я Ванина и се сетих за един случай от преди 30 години. Тогава едно 14 годишно момче още всяка нощ се напикаваше. Слагаха му найлон под чаршафите. Заведоха го Неда Алтамарова и стоп. Сега е женен, има си дете и е свещеник. И той говори срещу врачките и баячките. Неблагодарник.

[АлександърТ.А.]

Като по-малък (под 7 г )от време на време имах кошмари . Майка ми даваше съвети но не се справях добре , та ме водиха да ми леят куршум . Тогава не усетих разликата . Но след повечко години . като се размислях виждах че после съм се спрaвял по-добре , трябвало е  и аз да положа усилие . Искам да кажа че е трудно да се разбере какво става .

А товa , че някой е свещенник , за мен малко значи . Виждам ги сега често и по телевизията да говорят . Мисля си че учат както ние в училише учим например химия . За оценка на семестъра  .. Като не ползвам наученото и една химична реакция не мога сега да напиша .

[mecholari]

Консултация с ИИ Gemini:

Здравей! Преди години сънувах сън, бях в Рилския манастир на литургия. И монасите обикаляха в църквата, всеки един с дявол под ръка. Какво може да означава това?

...

Здравей! Това е изключително ярък и наситено символен сън, който вероятно е оставил силно впечатление у теб, щом го помниш след толкова години. Рилският манастир е „сърцето“ на българската духовност, затова всичко, което се случва там в съня ти, има голяма тежест.

В тълкуването на сънищата подобни образи рядко са буквално „предсказание“ или „осъждане“. По-скоро те отразяват психологически или духовни концепции. Ето няколко начина, по които можем да разгледаме този сюжет:

1. Борбата със собствените „демони“

В християнската аскетика се вярва, че колкото по-близо е човек до Бога (както монасите), толкова по-силни са изкушенията, пред които е изправен. Образът на монах, който води дявол под ръка, може да символизира осъзнаването и овладяването на тъмната страна. Вместо да бягат от греха или да се преструват, че не съществува, монасите в твоя сън сякаш са „опитомили“ или приели своите слабости, държейки ги под контрол по време на службата.

2. Духовният дуализъм

Сънят може да отразява твоето вътрешно усещане за баланса между доброто и злото в света.

• Манастирът/Литургията: Ред, святост, стремеж към чистота.

• Дяволите: Хаос, изкушение, човешката природа. Фактът, че те вървят заедно в църквата, може да е метафора за това, че светостта не съществува в изолация от изкушението. Тя е ежедневен избор да вървиш по правилния път, въпреки че „дяволът“ е винаги на крачка разстояние.

3. Критичен поглед към авторитетите

Понякога подсъзнанието ни използва такива шокиращи образи, за да изрази скептицизъм. Ако по онова време си изпитвал разочарование от институции, религия или хора, които се представят за безгрешни, сънят може да е бил начин да си кажеш: „Никой не е напълно чист; дори в най-святото място има скрита тъмнина“.

4. Юнгианската перспектива (Сянката)

Карл Юнг говори за „Сянката“ – онази част от нас, която отричаме. Да видиш духовни лица, които „разхождат“ своите дяволи, е мощна ирония. Това може да означава, че си бил готов (съзнателно или не) да приемеш, че светлината и сянката са неразделни и че истинската духовна зрялост идва от това да познаваш своя „дявол“, а не да се криеш от него.

Накратко: Твоят сън не е „страшен“ в лошия смисъл. Той е по-скоро философски. Той показва, че святостта не е липса на зло, а присъствие на съзнателност и контрол над него.

Спомняш ли си как се чувстваше в съня – изплашен, любопитен или може би спокоен от гледката?

 

По-скоро изплашен.

 

 

Страхът в такъв сън е напълно естествена реакция – той е сигнал, че подсъзнанието ти се е докоснало до нещо „забранено“ или твърде мащабно за обикновеното разбиране. Когато в свещено пространство (като Рилския манастир) се появи нещо зловещо, това предизвиква когнитивен дисонанс – умът ти се бори да примири най-чистото с най-нечистото.

Ето какво казва този страх за смисъла на съня:

1. Сблъсък с лицемерието или скритото

Тъй като си се изплашил, сънят може да е бил израз на твоето вътрешно безпокойство относно фалша. Страхът често се появява, когато усещаме, че зад една благородна фасада (литургията, расата на монасите) се крие нещо опасно или неискрено. Може би в онзи период от живота си си се чувствал застрашен от хора или ситуации, които са изглеждали „добри“, но интуицията ти е подсказвала друго.

2. Страх от загуба на моралните опори

За много хора манастирът е символ на абсолютната безопасност и духовен пристан. Да видиш дяволи там е като да видиш, че „последната крепост“ е превзета. Този страх в съня често отразява личен период на несигурност или загуба на вяра (не задължително религиозна, а вяра в справедливостта, в доброто или в авторитетите).

3. Среща с „Непознатото“ в теб

От психологическа гледна точка, страхът е реакция на егото, когато то види нещо, което не иска да признае. Ако приемем, че всички образи в съня са части от теб:

• Монасите са твоят стремеж към морал и самоконтрол.

• Дяволите са твоите потиснати импулси, гняв или страхове. Гледката на двете, вървящи „под ръка“, е плашеща, защото тя разрушава илюзията, че можем да бъдем само добри. Страхът ти е бил съпротивата на ума да приеме, че светлината и тъмнината съжителстват в един и същи човек.

Защо е важно, че е било „под ръка“?

Този детайл е ключов. Те не са се борили. Не е имало екзорцизъм. Имало е съдружие. Това е, което стряска най-много – идеята за интимност между святото и греховното.

Един поглед назад: Ако се върнеш към момента, в който сънува съня, имаше ли в живота ти ситуация, в която се чувстваше измамен или в която ти се налагаше да правиш компромиси с принципите си, които са те карали да се чувстваш „нечист“?

В крайна сметка, сънят ти е поставил един вечен въпрос: Възможно ли е доброто да съществува без злото? Страхът ти тогава е бил твоят здравословен инстинкт да търсиш чистота в свят, който ти е изглеждал компрометиран.

След като минаха години, промени ли се усещането ти за този сън, или все още го чувстваш като предупреждение?

[АлександърТ.А.]

 

Изчерпателно . Как смело навлизаш в И.И.    Винаги съм се стремял да получа конкретен отговор , за това ключа е в човека :

Цитат

Спомняш ли си как се чувстваше в съня – изплашен, любопитен или може би спокоен от гледката?

Цитат

Един поглед назад: Ако се върнеш към момента, в който сънува съня, имаше ли в живота ти ситуация, в която се чувстваше измамен или в която ти се налагаше да правиш компромиси с принципите си, които са те карали да се чувстваш „нечист“?

След една такава обширна информация следва истинската човешка работа . Да свери случката с вероятните причини на база собствената личност . А кой освен самия човек познава личноста си ? Не само тази която афишира а и скритата , ранимата .Има такова упражнение , за всяко нещо да се намерят поне 10 обяснения . Трябва да се помни че страховете често не са нещо , точно предметно ,  идеи са . Умът ни ги облича във форми . 

[mecholari]

Според мен, подходът на Теодор и Ванина е : Това е казал Учителя, това - Щайнер, така трябва да бъде. Под този шаблон за тях става сигурен света и човека, поне го "познават". Имат цел и посока - линейно мислене.

Но човешката психика не търпи окови, било то и златни, които водят до "успех". По-скоро според мен, човекът е мистерия, и непознаваем. И необходимо е пред Бога да има своите изживявания, възможно най-много да обогати собственото си естество. дори да даде повод за размисъл на самия Творец, като сътворец. Не можеш да твориш ако само следваш книги, учители , каквото и да е. За вдъхновение може би ще получиш от тях, но за истинското творчество, според мен, е да изненадаш и Бога.