Свободната воля

[dcveta]

По повод на пророчествата, написани в Библията, не мисля че всички се сбъдват. Даже напротив, напоследък се случват неща, които опровергават сбъдването на "лошите" пророчества. Доколкото зная, най-лошото пророчество за нашия век - избухването на трета световна война- не се сбъдна.

И Ванга, най-голямата българска пророчица, е питала след време дали е станало това, което е предрекла. Защото бъдещето е само сбор от възможности, някои по-близки до начина ни на мислене и с това по-вероятни. Но в крайна сметка всеки сам прави своя избор и може в последния момент да промени нещата, които се случват.

Роси, явно не си запозната с писаното в Библията. Не пише за трета световна война. Ако съм пропуснала това пророчество случайно би ли ми цитирала този точно цитат в който е писано за трета световна война?

За Ванга не знам, не съм я чела. В Библията се казва, че лъжепророчествата не се сбъдват.

Ако със свободната си воля можем да променим Божията/казаното от Бог/, което ми звучи много странно.

Коя воля би могла да се противопостави на Божията и да бъде по-силна от нея?

Та ако със свободната си воля променим вече казини Божии думи, то какво следва всъщност, какви изводи трябва да си направим за казаните Божии думи и за свободната воля?

А може би трябва да питам отново, макар че споделих - докъде се простира свободната човешка воля според тебе?

Какво точно си постигала с нея? Можеш ли да споделиш, защото много повече ме интересува практиката от теорията?

ПП За мен бъдещето не е само възможни варианти, а следствия от причини. Тези следствия и причини са описани в законите. Затова Законът за равновесието е толкова важен, да се познава и използва най-вече!

Редактирано Септември 8, 2011 от dcveta

[Роси Б.]

Цвета, нямам намерение да ти цитирам Библията. Доколкото разбирам ти си я чела повече от мен, по своята свободна воля(надявам се никой не те е накарал насила).

Между другото ще ми е интересно да чуя твоята интерпретация на "Откровение на Свети Йоана Богослова", което според мен си е истинско апокалиптично предсказание.

Предсказанието за трета световна война е от Нострадамус, не съм писала, че е от Библията.

За Ванга съм чела явно повече от теб, но нямам намерение да спорим.

Колкото до Божията воля, не я противопоставям на нашата свободна воля, напротив. Според мен, Божията воля е ние да имаме свободна воля.

А законът за равновесието си е вече друга тема.

Редактирано Септември 8, 2011 от Роси Б.

[Донка]

Ами, Стан, тъй като, струва ми се, си наясно с астрологията, то как ще се върже свободната воля на човека с това, което предварително може да се разчете по картата - като например безбрачие или развод, липса на деца, липса/наличие на приятели, липса/наличие на интерес към духовното и т.н., и т.н.?

Ще отговоря от личен опит - само един щрих:

- по всички системи - астро, нумерология, хиромантия на мен ми излиза "сама, индивидуалист" и подобни. Познайте - семейство общественици с много контакти - учители. Аз - много стеснителна, обаче не помня друг да излизаше на сцената, когато трябваше да се поднася приветствие да се импровизира нещо, то не бяха рецитали, хорове, шоута ( като сценарист) и в гимназията, и в университета и като учителка... Не можех да си тръгна от кабинета с тълпа деца около мен, сега имам 10 часа на ден и не смогвам да обхвана желаещите. За мен да остана сама е мечта... А може би точно това е искал да ми каже хороскопа и линиите на ръката - че ще ми бъде задача да умея да оставам насаме със себе си дори и когато около мен има много хора...

Още - след като започнах един по един да си разплитам кармичните възли, осъзнах, че всъщност от самото начало се страхувам да не бъда отхвърлена, да не остана сама, да не би да не ме харесат... В мен са се борили два мотива - да бъда одобрена и да имам приятели и доброжелатели и удоволствието от това, което върша. Може би това ми е било предсказанието - да осъзная тази карма и да изчистя страха от самотата....

Ето, проявих свободната си воля да интерпретирам предсказанията за мен по един от многото начини...

Апропо - точно човек, който се занимава с астрология най-добре разбира колко е важна свободната воля...

[Станимир]

Това са предразположения. А и те с нищо не пречат на свободната воля. Отделно не ми е ясно това отношение към фактора време: каквото искам, го искам веднага. Ами това към което се стремя може да го осъществя и след един милион години. Никой не е казал, че утре трябва да го постигна. Въобще цялото отношение към свободата е малко неточно. Свободата е независимост от външните условия, а не това тези условия да са зависими от човека. Ако аз искам примерно в света да няма престъпност, но в света продължава да има престъпност, това нарушава ли свободната ми воля. Не, въобще не е задължително да я нарушава. Моето отношение към престъпността по никакъв начин няма да се промени. Свободата е независимост и от собствените ни желания. Не да нямаме желания, но да сме независими от тях, т.е. от това дали те ще бъдат реализирани или не. Самото допускане, че нашата воля задължително трябва да бъде реализирана, вече я ограничава. Всъщност волята винаги е независима, защото духът е независим, а волята произлиза от духа. Има ли зависимост, това вече е една заблуда и тя не се отнася до нашия дух, т.е. до нас самите, а ние я приемаме за своя, защото не можем да различим истинската й природа.

А как ще обясниш писаното в книгата на Друнвало, когато Духът му дава да знае бъдещето за една седмица. Всеки ден му се дава да знае какво ще стане и всичко се сбъдва, до най-малките подробности.

Не вярваш ли на писаното в книгите на Друнвало?

Не вярваш ли на пророчествата написани в Библията?

Ако вярваш, тогава къде е мястото на свободната воля, особено имайки в предвид писаното в кингата на Друнвало.

Интересно какъв ли отговор си е дал самият той на този въпрос.

Излиза, че просто участваме в практическата страна на теоретичен експеримент.

Но и всеки съдател си ограничава творенията, колкото и на тях да им се иска, да са безгранични и богове ....

Ти лично ако правиш компютърна програма, разумна -няма ли да й поставиш ограничения? Не вярвам ако човек се застрахова при сътворяването на компютърни програми, Великият Създател на Вселената, да е пропуснал това.

Просто е невъзможно. Но ние човеците в стремежът си към великото .... стигаме до подобни заключения, плод на човешкият ни ограничен ум, което е нормално.

Е, аз не смятам, че човекът е създаден. Така че всички "доводи" от последния абзац за мене отпадат. Човек няма никакви ограничения извън себе си, наложени му отвън. Колкото до пророчествата, те разбира се имат своето обяснение и то е в закона за причините и следствията. Задействаната причина ще породи своето следствие, но волята е тази, която създава и въздейства върху причинно-следствената верига и внася своите корекции в нея.

Редактирано Септември 8, 2011 от Станимир

[dcveta]

Е, аз не смятам, че човекът е създаден. Така че всички "доводи" от последния абзац за мене отпадат. Човек няма никакви ограничения извън себе си, наложени му отвън. Колкото до пророчествата, те разбира се имат своето обяснение и то е в закона за причините и следствията. Задействаната причина ще породи своето следствие, но волята е тази, която създава и въздейства върху причинно-следствената верига и внася своите корекции в нея.

Измъкваш се тънко ...

Волята е тази, която създава да. Тоест изборите, които са резултат от предопределението - къде си се родил, къде си учил, с какви гени и т.н. А предопределението е резултат от Божията воля и Вселенски действащи закони.

От където следва, че човешката воля е много ограничена, в рамките на предопределението.

Разбра ли защо ти цитирах за Духа? Защото и Той се съобразява с Божията воля!/ако не си разбрал/.

Границите се очертаха - Божията воля! Та къде остана безграничното на човешката такава или на действието на Светия Дух? Всичко проявено в света следва Божията воля и предопределение.

Не може потока на цялото създание да върви в една посока, а ти да вървиш в обратната. Само си го представи - обреченост и унищожение, смърт. Всички Планети се движат по орбита.

ПП Какво смяташ за човека/ако не е създаден/, че не стана ясно?

Редактирано Септември 9, 2011 от dcveta

[Орлин Баев]

Това са предразположения. А и те с нищо не пречат на свободната воля. Отделно не ми е ясно това отношение към фактора време: каквото искам, го искам веднага. Ами това към което се стремя може да го осъществя и след един милион години. Никой не е казал, че утре трябва да го постигна. Въобще цялото отношение към свободата е малко неточно. Свободата е независимост от външните условия, а не това тези условия да са зависими от човека. Ако аз искам примерно в света да няма престъпност, но в света продължава да има престъпност, това нарушава ли свободната ми воля. Не, въобще не е задължително да я нарушава. Моето отношение към престъпността по никакъв начин няма да се промени. Свободата е независимост и от собствените ни желания. Не да нямаме желания, но да сме независими от тях, т.е. от това дали те ще бъдат реализирани или не. Самото допускане, че нашата воля задължително трябва да бъде реализирана, вече я ограничава. Всъщност волята винаги е независима, защото духът е независим, а волята произлиза от духа. Има ли зависимост, това вече е една заблуда и тя не се отнася до нашия дух, т.е. до нас самите, а ние я приемаме за своя, защото не можем да различим истинската й природа.

Напълно резонирам с твоите разсъждения! ...

Всеки ден работя като помощник на свободната воля на хората, като съединявам собствената си свободна воля с тяхната. Помагам на свободата им да асимилира зависимостта си от страха, страстта, гнева, тъгата, от болезнени ментални модели и т.н. Понякога някой колега, отчаял се при опитите си за придвижване на човека към подобрение ме пита: "Ти въобще излекувал ли си някого досега - това е безнадеждна работа...!". Аз като чуя това и просто недоумявам - аз никого не лекувам, само помагам на свободната воля на човека да се разшири - той сам се лекува. Затова и не приемам хора, пратени от друг доброзорно, идващи "от немай къде'', без лична вътрешна мотивация и воля за промяна.

Твърдо вярвам в свободната воля. И дори вяра не е нужна - познавам я, поне донякъде. Това познаване обаче е на степени и съзнавам, че сливането с нея тепърва ми предстои, ако е рекъл Господ, разбира се. Тази вътрешна свързаност с Божията Воля - тя е и личната свободна воля. Защото отвътре, там някъде в ядрото си, сме Божествени! Както казва и Станимир, духът отвътре винаги е свободен!

За пророчествата, астропрогнозите и т.н. Наистина, те са само общи параметри, предразположения. Когато обаче към тях се добави елементът от различно измерение - свободната божествена воля - всичко се променя. Тогава трудните смазващи аспекти стават динамични и тласкащи към развитие. Квадратите в синастрията се превръщат в наситени с градивна енергия пирамиди, а опозициите в хармонични шарени дъгички. Добавя им се елемент от друго измерение, от друга позиция и гледна точка не просто различна, а надвисяваща се, обемаща и променяща дори и първоначално зададените параметри!

Редактирано Септември 9, 2011 от Орлин Баев

[dcveta]

Отговорете ми кратко и ясно, с да или не. Човешката воля може ли да се простира извън Божията воля?

[Диана Илиева]

Ами няма как да бъде - човешката воля е напълно ограничена от Божията воля.

Иначе ще се окаже, че ние сме по-силни от Бог , което си е примамливо, но ... едва ли е така.

И относно предразположенията - ако моята съдба/Божията воля е да преживея развод в този живот, то аз по моята воля едва ли ще доведа до това "да ме подмине тази чаша". Е, разбира се, на мен ще ми изглежда, че лично аз и по своя воля съм решила така, обаче това, според мен, просто е една хубава илюзия.

Колкото до Ванга - а тя дали е била в състояние всичко да види? Не мисля. И затова не мога да я приема за доказателство, че нещата не са предопределени, защото тя не ги била познала. Мога да задам друг въпрос - Учителят питал ли е някой дали това, което е казал, се е сбъднало? Всичко зависи от нивото на предсказателя.

Апокалипсисът на Йоан - кой е казал, че точно сега ще се случи и заради това да смятаме, че нещо не се сбъдва?

Орлине, при теб хората как попадат - случайно? А при някой кадърен/некадърен хирург как попадат - случайно или на който е следвало да му се случи случка, като за ръчичка бива заведен при некадърния, както и обратно.

[dcveta]

Ами няма как да бъде - човешката воля е напълно ограничена от Божията воля.

Иначе ще се окаже, че ние сме по-силни от Бог , което си е примамливо, но ... едва ли е така.

И относно предразположенията - ако моята съдба/Божията воля е да преживея развод в този живот, то аз по моята воля едва ли ще доведа до това "да ме подмине тази чаша".

И много пъти Бог използва нашите желания/воля/, за да ни промени. Примери много, но ще се спра на Авраам - бащата на вярата. Той иска единственото нещо което няма от Бог - син и Бог му дава потомство, първо обещание.

Докато се изпълни това обещание минават години, през които години Авраам укрепва и възсраства във вяра.

Същото е и при Йосиф. Бог му дава съня за Слънцето, Луната и звездите. И от този сън се разбираше, че той ще властва и всички останали ще му се поклонят/братя, семейство/. Точно поради този сън той се озова като роб в Египет и един ден, след много години на израстване във вяра и любов, дойде изпълнението на желанието/волята/. Моисей е друг пример. И този, който работеше седем години, за да се ожени за жената която обича също е показателен/изхвръкна ми името Яков ли беше?/.

Бог дава желанията в човека. Както е казано "Всичко е от Него, чрез Него и за Него". /във всички горни примери също/.

И чрез тези желания/воля човешка/ Бог ни води и променя, оформя, извайва, докато заблестим като диаманти.

Относно мнението на Станимир и Орлин - по-скоро те се опитват да обяснят Божията воля, не човешката, доколкото ги разбирам.

Но дори и Божията воля е ограничена, защото сама се е ограничила!. Независимо, че се казва "За Бог няма невъзможни неща". Казва се още, че и Бог няма да направи нищо, без да го открие на слугите си - пророците.

Затова пророците са толкова гонени и презиране, непризнати особенно в родината си.

Също е казано, че там където няма пророческо видение людите се разюздават, тоест се нарушава закона на равновесието.

[Донка]

Отговорете ми кратко и ясно, с да или не. Човешката воля може ли да се простира извън Божията воля?

А какво е "извън божията воля"?

[dcveta]

Отговорете ми кратко и ясно, с да или не. Човешката воля може ли да се простира извън Божията воля?

А какво е "извън божията воля"?

Не знам какво е. Нали това се опитвате да ме убеждавате, че човек с човешката си воля може да се разпростре извън Божията воля. За мен подобна представа не съществува и не мога да дам пример за нея, нито обяснение.

[Орлин Баев]

А какво е човешка воля? За мен Човешката воля е равна на Божията воля - защото Човекът в същината си е божествен! Другото са его илюзии! Все едно гаечният ключ да иска да управлява ръката, която го движи... Не, ролята му е да бъде добър инструмент!

Дияна, за хората, които идват при мен: тези, с които наистина съм успешен, с тях резонирам дълбоко и те с мен също!

[Станимир]

Е, аз не смятам, че човекът е създаден. Така че всички "доводи" от последния абзац за мене отпадат. Човек няма никакви ограничения извън себе си, наложени му отвън. Колкото до пророчествата, те разбира се имат своето обяснение и то е в закона за причините и следствията. Задействаната причина ще породи своето следствие, но волята е тази, която създава и въздейства върху причинно-следствената верига и внася своите корекции в нея.

Измъкваш се тънко ...

Волята е тази, която създава да. Тоест изборите, които са резултат от предопределението - къде си се родил, къде си учил, с какви гени и т.н. А предопределението е резултат от Божията воля и Вселенски действащи закони.

От където следва, че човешката воля е много ограничена, в рамките на предопределението.

Разбра ли защо ти цитирах за Духа? Защото и Той се съобразява с Божията воля!/ако не си разбрал/.

Границите се очертаха - Божията воля! Та къде остана безграничното на човешката такава или на действието на Светия Дух? Всичко проявено в света следва Божията воля и предопределение.

Не може потока на цялото създание да върви в една посока, а ти да вървиш в обратната. Само си го представи - обреченост и унищожение, смърт. Всички Планети се движат по орбита.

ПП Какво смяташ за човека/ако не е създаден/, че не стана ясно?

Представите ни за Бог и Божия воля са много различни. За мене Бог не е някакво съвършено същество, което проявява волята си и се меси в живота във Вселената, а е същността на всяко едно съществуващо нещо в тази Вселена. Той не е съвършен, а е самото Съвършенство. Бог се проявява в една или друга степен чрез волите на всички същества във Вселената, защото той е основата на всички същества, но някакво уникално проявление на Съвършенството само по себе си според мен не съществува. За мене Божията воля е волята на тези същества, които са проявили божественото в себе си в далеч по-голяма степен, отколкото това са направили хората. Цялата еволюция на Вселената се ръководи от съвсем конкретни и също развиващи се същества, а Бог е същността на всички тях или с други думи: всички те са Бог. Божия воля за мене е всяка воля, която действа съгласно същността на всичко съществуващо. Дали ще кажем, че ние проявяваме божествената си същност или, че божествената ни същност се проявява чрез нас, няма никакво значение. Двете са едно. И двете твърдения са верни от определена гледна точка и в същото време са непълни.

Божествените закони. Писал съм защо те не само, че не нарушават свободата на човека, но всъщност я гарантират. Ако аз искам да полетя във физическото си тяло,пренебрегвайки закона за гравитацията, това желание само по себе си ме прави зависим. Ако аз искам този закон да престане да действа за мен, но да продължи да действа за всичко останало, то това е едно егоистично желание. Ако пък искам този закон изобщо да спре да действа, това е пълна глупост, защото вселената би се разпаднала. Самото желание да летя не е лошо, но начина по който искам да го реализирам е неправилен. А свободата е в независимостта от самото желание. Ако желанието е толкова силно, че не мога да мисля за нищо друго, то как можем да говорим за свобода, дори и да съм в състояние да реализирам желанието си? Все едно да кажем, че пияницата, който си е набавил отнякъде бутилка алкохол и така е в състояние да удовлетвори желанието си е свободен.

Можем да кажем, че свободната воля е волята, която проявява свободния човек. Свободата от своя страна е състояние на съзнанието. Тя е в нас – в нашите мисли, стремежи, чувства. Сега някой може да каже: хората не са свободни, следователно и волята им не е свободна. Това е така и в същото време не е така. Истинският човек, божествената същност в човека е винаги свободна. Тя няма как да бъде зависима. Зависимостта е илюзия, поради отъждествяването на човека с формите чрез които се проявява – физическо тяло, мисли, желания и др. под. Човекът е свободен, а това че не е свободен е илюзия породена от незнание, неосъзнаване на действителността. Всички ограничения се отнасят до живота на телата, но те не само не пречат, но спомагат на истинския човек да се прояви. Ако кажа: искам да няма страдания в света, това няма да е воля, а едно желание резултат от невежеството ми. Волята е изборът който човек прави по отношение на това как и дали ще прояви божествената си същност, т.е. истинското си аз. Ако аз предприема действие, което ме отдалечава от тази същност, това е резултат от същата тази моя воля и ограничения вероятно ще последват, но не за волята ми, не и за божествената ми същност. Ако един художник рисувайки допусне някаква нежелана линия в картината си, това няма да се отрази на самия художник, а единствено върху картината.

[dcveta]

Можем да кажем, че свободната воля е волята, която проявява свободния човек.

В съвършената любов няма страх. Тоест свободният човек живее в съвършената Любов./Колко от нас живеят в нея непрестанно, освен Бог?/ Говориш за Божията воля значи, не за човешката.

Ако продължиш мислите си още малко и ще е достатъчно.

Свободата от своя страна е състояние на съзнанието. Тя е в нас – в нашите мисли, стремежи, чувства. Сега някой може да каже: хората не са свободни, следователно и волята им не е свободна. Това е така и в същото време не е така. Истинският човек, божествената същност в човека е винаги свободна. Тя няма как да бъде зависима. Зависимостта е илюзия, поради отъждествяването на човека с формите чрез които се проявява – физическо тяло, мисли, желания и др. под. Човекът е свободен, а това че не е свободен е илюзия породена от незнание, неосъзнаване на действителността. Всички ограничения се отнасят до живота на телата, но те не само не пречат, но спомагат на истинския човек да се прояви. .Ако кажа: искам да няма страдания в света, това няма да е воля, а едно желание резултат от невежеството ми Волята е изборът който човек прави по отношение на това как и дали ще прояви божествената си същност, т.е. истинското си аз. Ако аз предприема действие, което ме отдалечава от тази същност, това е резултат от същата тази моя воля и ограничения вероятно ще последват, но не за волята ми, не и за божествената ми същност. Ако един художник рисувайки допусне някаква нежелана линия в картината си, това няма да се отрази на самия художник, а единствено върху картината.

То и нашият живот също е илюзия, защото сме виждали като през огледало - отраженията си.

Във второто подчертано изречение обясняваш Божията воля.

Няма какво да кажа повече. Разбиранията ти са правилни, макар и изразени по друг начин. Така е и за теб съществува само една воля - Божията. А човешката воля я наричаш - желания/плътски, егоистични/. Поне така те разбрах.

Тогава за какво спорим?

[dcveta]

А какво е човешка воля? За мен Човешката воля е равна на Божията воля - защото Човекът в същината си е божествен!

Значи правилно съм разбрала - описвате Божията воля със Станимир.

Само пропускаш един фактор в който живеем - времето.

Извън времето, в някое си бъдеще навярно Бог ни вижда прославени или божествени, както казваш, но тук на Земята и във времето все още израстваме и се усъвършенствуваме и сме в плът, която ограничава.

[Диана Илиева]

Да, и аз така разбрах Станимир - той говори за Божията воля.

А ние говорим за човешката воля - свободна ли е или не?

Божественото в нас - да, има го, но доколко се проявява, доколко го осъзнаваме, разбираме и ползваме? За мен е интересно да говорим за човека тук и сега, а не да философстваме само, какъв бил той в дълбоката си (и никак или само частично проявена) същност, какво би било след време и т.н.

Човек казва - аз искам да направя нещо - и го прави. Първото е желание, второто е воля. В този смисъл човешката воля обслужва човешките жеалния, или ако така повече ви харесва - волята е инструментът за реализиране на мислите и желанията. От силата на волята зависи доколко и как ще бъдат реализирани. И тук вече идват въпросите - позволено ли ни е да направим всичко, каквото поискаме, или нещо, макар и невидимо, но твърдо ни ограничава. Говоря за уж изпълними неща, а не за такива, каквито примери бяха дадени. Дори и при много силна воля, често се случва да не успяваме да направим това, което сме запланували. Актуален е и въпросът дали мислите и желанията в нас са наши, или са инспирирани в нас отвън.

Орлин казва - ама аз виждам, как хората пред очите ми се променят, проявяват волята си да променят живота си; добре, разбирам, но дали просто ти и твоята терапия не сте "заплануваната" не от самия човек стъпка (слагам в кавички, за да избягна обвиненията за персонализиране на Бог, защото и аз съм на мнение, че Бог не е същество)? Просто в този живот този човек е трябвало да се срещне с теб, именно по повод на психотерапия и т.н.

Това важи и за най-дребни неща - казваме: ето аз сега ще се изправя, а сега пак ще седна ... Това уж са проявления на свободна воля. Но дали?

[Донка]

Свободната си воля може да осъзнае само човекът, който я е постигнал...

[Диана Илиева]

Ами по същата логика може да се каже, че само тези, които са дораснали, могат да разберат, че нямат свободна воля ...

Включително могат да се намерят достатъчно звучащи разумно, подкрепящи доводи.

Но не и доказателства.

Както впрочем и за наличието на свободна воля.

[Орлин Баев]

А какво е човешка воля? За мен Човешката воля е равна на Божията воля - защото Човекът в същината си е божествен!

Значи правилно съм разбрала - описвате Божията воля със Станимир.

Само пропускаш един фактор в който живеем - времето.

Извън времето, в някое си бъдеще навярно Бог ни вижда прославени или божествени, както казваш, но тук на Земята и във времето все още израстваме и се усъвършенствуваме и сме в плът, която ограничава.

Това бъдеще време е Сега - защото е състояние на осъзнаване на нещата, а не някакво линейно време! Плътта ограничава Кого? Кой живее през тялото, през чувствата, през мислите, през интуицията дори? Кой е донякъде ограничаван? Кой е Човекът? Личната ми опитност в живота и вътревзирането ми сочи, че Аз съм същата Божественост, която се проявява през все по-сгъстяващата се материя на мисли, емоции и тяло. Казвате, ние човеците сега сме ограничени и т.н. Няма такова нещо. Ограничени са инструментите на проява, не и Този, който се проявява! Нито тялото е Човекът - то е тяло на животно. Нито логиката - всяка бинарна машина я има много повече. Нито пък емоциите и страстите са Човекът - те са само телесна репрезентация на когнитивни процеси или пък психоенергийна такава на ментални процеси. Не е това Човекът - това са само тела, ножници, инструменти и проводници за проявата му в този плътен свят. Кой е Човекът тогава? Извън философстването Човекът се преживява директно в дълбока молитва, която прераства в съзерцание. Тогава Човекът малко по малко разширява достъпа си, каналите на проявата си в този плътен свят. С времето на практикуването на тази връзка и сливане с Човека извътре, проявата му се разширява в ежедневните действия. Това проникване на безкрайното в крайното на изток понякога се нарича бездействие в действието... Този Човек, АЗ отвътре обаче е малка Божествена частичка от тъканта на Разумната Божественост. Така се преживява чисто практически след известно време медитативна практика. Всеки може да го усети ако има повик отвътре и известно време упорство в следването на молитвена/ медитативна практика. А свободната воля е динамичното проявление на този събуден и въплътен до ежедневието Божествен АЗ. Така го усещам, така пиша. При това малката личност с нейните паметови следи продължава да си има нейните си предпочитания, вкусове, кусури. Поне засега така го чувствам. Може би при едно по-пълно сливане с Аза и това се променя...

А свободната воля съдържа любовта и интуитивната мъдрост и знание. Едно много фино и тихо вътрешно познание от различен тип е - пълно с обич, светлина и свобода състояние на истинност! Това са чисто практически и преживяеми от всеки факти. Дори ми е странно как това не се разбира. Всъщност, за да се разбере, е нужен преживелищен опит. Иначе спекулациите на чистата логика могат да извадят всякакви доводи - но логиката сама по себе си не е в позиция да знае нищо за този сърдечен разум, освен изкривените отблясъци на отраженията му в кривите огледала на малкия ум!

Редактирано Септември 10, 2011 от Орлин Баев

[Донка]

Например, можем да приемем атмосферата и гравитацията на планетата за ограничение, което спъва свободната ни воля. Обаче можем да ги приемем и като дар Божи, който ни е дал свободата да живеем пълноценно. В същото време Божествената воля ни е дала свободата да смятаме атмосферата и гравитацията за това, което си изберем сами - можем да се чувстваме ограничени, а можем да се чувстваме и свободни....

Ако аз чувствам, че нямам свободна воля, това автоматично означава ли, че се чувствам ограничен от нещо?

[Диляна Колева]

Съвсев спонтанно ми дойде един пример, четейки темата, интересно ще ми е да чуя други мнения.

Открито е, че макари рядко се раждат хора с една "У" хромозома в повече. Това е т.нар. "хромозома на престъпността".Този тип хора са извършители на тежки престъпления, обикновено рецидивисти. При тях факторът съвест е силно притъпен, за сметка на силното желание да навредят на друго човешко същество. Всичко това съвсем физиологично. Преди години обаче, на млад мъж, все още в юношеска възраст, при кръвна проба му откриват въпросната хромозома, обясняваща особеното му поведение до момента. Тъй като е достатъчно голям му се обяснява, защо получава тези импулси да вреди на хората и съществуващата опасност. Този, все още младеж, решава да докаже, че човешката воля е по-силна от генетиката и отдава целия си живот на борба с този импулс. Става полицай, за да си постави точно обратните цели, да помага, а не да унищожава и успява. При изслушванията той споделя, че този избор му коства ежедневни усилия. Определя живота си като кошмарен на моменти в борба със силните пристъпи за унищожение, доказва, силата на човешката воля живеейки в борба с биологично отреденото му. Единственият от този вид.

Мисълта ми е : кое в случая е проява на свободна воля? Кошмарната борба с инстинкта или отдаването на инстинкта?

[Орлин Баев]

Мисълта ми е : кое в случая е проява на свободна воля? Кошмарната борба с инстинкта или отдаването на инстинкта?

Инстинктът сам по себе си е част от автоматизма на биологията и няма много общо със свободната воля - макар, че съдържа окованата и виталност в себе си докато не бъде овладян. Как да стане това овладяване обаче? Едва ли чрез кошмарна борба! Подобна борба е проява по-скоро на свободния инат . Свободната воля съдържа в себе си приемащата мекота на Любовта и светлата виделина на сърдечната мъдрост - тя трансформира, използва, употребява и преобразува, впряга и сублимира! Според вътрешното ми усещане, което сега вербализирам, това е проявата на свободната воля по отношение на гена и нагона.

Редактирано Септември 10, 2011 от Орлин Баев

[dcveta]

Съвсев спонтанно ми дойде един пример, четейки темата, интересно ще ми е да чуя други мнения.

Открито е, че макари рядко се раждат хора с една "У" хромозома в повече. Това е т.нар. "хромозома на престъпността".Този тип хора са извършители на тежки престъпления, обикновено рецидивисти. При тях факторът съвест е силно притъпен, за сметка на силното желание да навредят на друго човешко същество. Всичко това съвсем физиологично. Преди години обаче, на млад мъж, все още в юношеска възраст, при кръвна проба му откриват въпросната хромозома, обясняваща особеното му поведение до момента. Тъй като е достатъчно голям му се обяснява, защо получава тези импулси да вреди на хората и съществуващата опасност. Този, все още младеж, решава да докаже, че човешката воля е по-силна от генетиката и отдава целия си живот на борба с този импулс. Става полицай, за да си постави точно обратните цели, да помага, а не да унищожава и успява. При изслушванията той споделя, че този избор му коства ежедневни усилия. Определя живота си като кошмарен на моменти в борба със силните пристъпи за унищожение, доказва, силата на човешката воля живеейки в борба с биологично отреденото му. Единственият от този вид.

Мисълта ми е : кое в случая е проява на свободна воля? Кошмарната борба с инстинкта или отдаването на инстинкта?

Този пример говори, че човешкото желание определя и насочва волята. Желанието за градивност в случая е надделяло в този човек. Сещам се примерът с Хари Потър и шапката, която определяше кой в кое училище да учи.

[dcveta]

Всеки може да го усети ако има повик отвътре и известно време упорство в следването на молитвена/ медитативна практика.

Има ли някаква подобна медитивна практика, която може да се прилага без да сядаш и без да се усамотяваш, без да исква специални пози?

[dcveta]

А свободната воля съдържа любовта и интуитивната мъдрост и знание.

Грешен извод! От което следва, че за теб свободната воля е повече от Бог и свободната воля съдържа Бог в себе си?!?

Казва се "Бог е любов" и като такава, тя съдържа всичко в себе си, включително и Божията воля, която наричаш свободна.

Имате се за повече от мене, щото сте се докоснали уж до Бога, но всъщност тези ви грешки, ме държат на разстояние от ученията ви и от вас.

Ако нямахте подобно високо мнение за себе си, щях да си кажа - добре, нормално. Но някак си не пасва високото ви мнение/повечето участници тук имам в предвид/ и грешките които допускате.

Хем ме поучавате, хем се получава като в онази история с ученика, който виждал грешките на учителя си ...