Учителя и събитията по света. Нашето място, роля, задача сега?

[Донка]

Вчера разговарях с много възрастен брат за случващото се през тази година и за връзката на събитията със Словото, с Астрологията, с Евангелието и изобщо с нашето място, роля и задача сега. Честно казано, не очаквах точно тези отговори от него, което още веднъж доказва правилото, че всеки проектира в мислите и чувствата на другия това, което самият той мисли и чувства.

Та братът първо ми каза, че каквото трябва да се случи, случва се и ще се случи, независимо ние какво мислим и вършим, дали го смятаме за добро или не. Също ми напомни, че написаното в Евангелието (Откровението на Йоан), е било валидно до идването на Учителя, и със самото си идване и със Словото си, той е дал светлина и Път на човечеството, с които да промени тези предсказания. И това става, и ще стане. Попитах го какво мисли за войната, за напрежението, диктатурата. Той ми отговори, че няма да има нищо страшно и унищожително. Душите, които искат да си заминат, ще си заминат сами свободно, когато си приключат с кармата си. Диктатурите ще си свършат работата, за да подготвят идването на новия свят и той ще бъде свят на Любовта. "Каквото и да си кроят някои хора, няма да го бъде. Белите братя са вече на кормилото на този свят. Учителя управлява управниците." Ами ние? "Какво ние - ние да си запазим вярата в Учителя и да изучаваме и споделяме Словото, да играем Паневритмия, да пеем песните на Учителя, и най-вече да прилагаме Словото всеки ден в живота си. Каквото сме правили и досега..." 

Какво е вашето усещане, размисли, позиция?

[Донка]

И продължението... Накрая реших да му прочета нещо от беседите (които той беше чел по два пъти всички), защото вече зрението му е отслабнало.. Взех наслуки една книга от библиотеката му и... - Заветът на Любовта (последното слово). Отварям наслуки отново - стр. 105:

Цитат

 

 Значи за добрия цигулар трябва да имате ухо. Да е добре отоплен салонът. Ако цигуларят дойде и вие не може да го разберете, как ще го чуете. Днешният ден се дава един концерт. Светът се оправя. Аз виждам в света се събират багажи. Сегашните управници от осем хиляди години, сега си събират багажите, турят ги в автомобили. Къде? Отиват си вече. Станали сме напълно неутрални. Злото ще го разоръжим да си върви, в съгласие с небето сме, с никого няма да воюваме от воюващите страни. Онези, които идат да ни освободят отгоре, са Белите братя, които са въоръжени и ни дават ултиматум да скъсаме с черните братя. Не искат да воюваме с тях, но ще скъсаме. По техния ум, по тяхната философия доста ходихме. Някой от вас ще поплачат, казват: Какво ще бъде с нашите разрушени апартаменти. Не ги слушайте, апартаментите, които имате да си вървят. Не искам от тях да остане нито косъм. Каквото имат да си го занесат. Белите братя, които идат, ще донесат всичко ново: и кревати, и шапки, и паници, и тенджери, и обуща. Всичко старо навън. Няма какво да плачем, какво ще бъде в света. Ние дойдохме в един свят, дето черните братя се устроили, лъгаха ни. Доста е. Сега остава единственото нещо, което може да направим:

Единственото нещо е любов към Бога, любов към ближния, любов към всички братя и сестри. Любов към баща си, любов към майка си, към брата си, към сестра си. И слугата ти е брат. Малкото бръмбарче, дървото, всички в света са престорени братя, разни форми са взели. Казвате: То не е за нас. Туй дърво може да ти бъде брат. Под думата брат разбирам всяко същество, което може да ти услужи в дадения случай. Кравата, която ти дава мляко, ти е сестра. Ябълката, която ти дава плод ти е сестра. Едва ние сме запознати с братята и сестрите, които ни слугуват. Светлината, която иде отгоре тя е брат. Топлината, която иде тя е сестра. Аз тъй гледам. Казваме: Не е топлината сестра. Топличка е нейната дума. Отвори светлината, брат е. В светлината виждам нашия брат. В топлината виждам нашата сестра.

Сега дигнете и турете бялото знаме. Любовта се посреща с бялото знаме. Както казал онзи германец: Имаме страшно оръжие, като го изнесем, светът пепел ще стане. Мирът ще дойде веднага. Какво е туй знаме? – Бялото знаме. Щом решим да изпълним Волята Божия, знамето е дигнато. Ако всички народи решат да служат и да изпълнят Волята Божия, да дигнат бялото знаме, мирът ще дойде, навсякъде ред и порядък ще съществува.

 

Сянка и реалност

Спогледахме се, братът се усмихна спокойно... и ми каза да не забравям да чета Словото...

[royalrife]

Нашето място, роля и задача сега и за в бъдеще е да живеем тъй, както схващаме нещата, защото ученик, който няма свое разбиране, никога няма да разбере това, което учителят му преподава. Обаче, разбирането ми днес, не е това, което беше вчера. Защо пък утре да не мисля тъй както Бог мисли. Има ли по-права мисъл от Божията мисъл ? Божията мисъл води в Божествената градина. Кой какъвто плод търси, там може да го намери.

[royalrife]

"Та рекох, ние сме дошли до онзи предел на разбирането на живота, в който се намирал един от знатните мъже на Египет, който минавал своето посвещение при Хермес Трисмегист, като минавал през един голям изпит, прекарали го да премине през пирамидата.  Сега няма да ви разправям по-нататък, но след като преминал четири свои изпитания, дошъл до едно място, дето се намирал в един затворен замък и при всичкото свое знание, което имал, не могъл да мине по-нататък, казва: „Излъга ме моя учител, изпрати ме тук да умра, аз виждам нему му трябва моя живот, но аз по-добре ще разбия главата си, отколкото да остана в това подземие и да се откажа от своето учение.“ И в своето отчаяние, той си блъскал главата във вратата и тя се отворила. Та рекох, докато вие не си блъскате главата на Божествената врата, тази врата няма да се отвори. Това е един психологически момент, когато дойдат най-големите страдания и терзания, човек счита, че нещата са безизходни и непостижими, тогава може да се познае, че има една разумност, която урежда нещата. Непостижимите неща стават постижими, той вижда висшата разумност. Защото, ако в живота нямаше тази разумност, никакво постижение не би имало. Защото Божествената разумност от по-висшето слиза към по-нисшето и се свързва. Има две течения: едно от Божествения свят слиза и прави цял един кръг. Ние се занимаваме с проучване на хората, но когато те се свържат, ще има едно сближение между всички хора, ще има едно сливане между всички. И нуждите, и страданията на всичките хора ще бъдат задоволени и техните копнежи постоянно ще се реализират."

Наближило е Царството Божие                                                      

[АлександърТ.А.]

Блъскането с глава по божията врата е поемане на отговорност . До сега са ни водили и вече сами поемаме по правия път .Това не става за миг , има отърсване от света и слушане  тихия глас на Духа .Защото личното мнение може да се различава от този глас .Нека изборите които правим да са в служба на този глас .

И не се притеснявайте ,този глас има и светско име . Наричат го съвест .