ОКР или нещо друго

[Габи Петрова 1993]

преди 23 часа, д-р Тодор Първанов каза:

Габи, лъжите които може да ти пусне ОКР-то са безброй.То може да те лъже, че не може да правиш каквото и да е, например да гълташ, да дишаш, да чуваш, да говориш, да ходиш и каквото и да е.Това е неговото естество - един лъжец в собственият ти мозък. Може да те лъже и че може да направиш каквото и да е, че може да полудееш, да спреш да имаш чувства, да започнеш да харесваш жени, а не мъже и така до безброй варианти.

За съжаление, лъжите му изглеждат като истина и ти им вярваш/ както и всеки с ОКР/.

Основното правило е, да не се правят никакви проверки в истинността на тези лъжливи мисли.Просто всеки път когато имаш мисъл която ти създава дискомфорт и се повява няколко пъти в съзнанието ти трябва да си казваш ,,Това е една натраплива мисъл, тя е продукт на моето ОКР и е лъжа.,, След това никакво разсъждение по нея и търсене на логика - нея няма такава. Разбира се, мисълта няма да изчезне и пак ще се връща, но всеки път това трябва да е поведението ти.

Много мощно средство е съгласяването, за него се иска доста смелост, но то е по-ефективното. Например, ОКР то те лъже,че не може да четеш.Ти му отговаряш всеки път -,, да така е,, и повече нищо не правиш.

 

 

 

Доктор Първанов, много ме успокояват нещата които ми казвате. Наистина, за това и постоянно Ви досаждам. Обещавам да следвам съветите Ви. Ще пробвам, нищо не губя, сега съм доста зле, ще пробвам и това. Благодаря, че ме подкрепяте. Днес пак имам страха да не забравя. Просто си представям как се случва и сърцето ми започва да бие ударно и усещам как ме обливат топли вълни, сякаш ще получа ПА всеки момент. Работя, но само аз си знам как. Супер напрегната съм, едва издържам на напрежението. Отделно си мисля, че от това напрежение ще мина на още по-силни хапчета, а аз не искам да пия хапчета като лудите, бе искам да съм отпусната, страх ме е и от това, но не мога да си помогна, да се отпусна, постоянно съм в напрежение. Мисля си и че от него греша като чета и смятам, просто съм разсеяна и все се следя да не сгреша и мисълта ми е обременена. Не искам да пия по-силни хапчета. Страх ме е дори да се събудя, защото знам, че се започва тормоза, тормозя се сама. Знам, че е навързано- разсеяна съм защото се притеснявам мисълта ми е в грешката и не разбирам и нищо от прочененото защото съм разсеяна и не вниквам в текста. Знам, че не съм психопат, до някъде се радвам, че усещам окр, но много ме тормози, съсипа ми живота. 

Редактирано Септември 10, 2020 от Габи Петрова 1993

[Габи Петрова 1993]

Сега пък след като колежката ми ме извика по име си викам сигурна ли съм че така се казвам, аз съм сигурна обаче тая мисъл ме напряга. Имам чуството, че мога да се захвана за плочката в банята. Страх ме е да не е шизофрения или някоя друга болест, как така ще си задавам въпроса сигурна съм, че се казвам Габриела. Наистина ще ме докара до психиатрия това състояние. Не мога да издържам на това напрежение. Всеки ден е ново, или старо ново, това го миснах преди 3 месеца, сега пак ми се връщат същите въпроси. Забелязала съм го, тъкмо си тръгне една мисъл и след време пак започвам да я мисля. Това не е нормалното, задавала съм си и въпросите сигурна ли съм, че е ден, аз съм сигурна знам, че е ден, но някак самия въпрос ме парализира. Колко още ще се слуша? Изключително се притеснявам за състоянието си. Имам чуството, че трябва да се сбогувам с целия свят и, че нещата с моята психика не вървят на добре.  страх ме е ужасно много

Редактирано Септември 10, 2020 от Габи Петрова 1993

[д-р Тодор Първанов]

Габи, рано или късно, ще трябва да замениш шопинг терапия с психотерапия.Направи го по-рано, измъчваш се напразно.

[Габи Петрова 1993]

Доктор Първанов, имам чуството, че моят терапевт няма да ми помогне. Просто не виждам разлика от сесиите до сега. Ходила съм 3-4 пъти мисля. И нищо. Дава ми съвети, но на много философско ниво. Просто как да се насоча към добър такъв? Как да реша кой ще ми помогне? Скоро и от работа ще ме изгонят, защото само плача, треперят ми ръцете, чуствам се зле и не се концентрирам. Аз разбирам, че имам нужда от терапия, но ми се струва, че не съм при точния, не знам.

[Габи Петрова 1993]

И се опитвам да се успокоя, че до сега е трябвало да съм полудяла, защото четох Ваш пост как до 1 седмица максимум до месец е трябвало да полудея, но после си казвам ами ако просто стреса не е достатъчно силен в момента за да ме подлуди, значи мога да очаквам да полудея във всеки момент. Всеки си викам ако не е ОКР, а нешо друго и полудея всеки миг. Защото нали от стрес се генерира полудяване, ако съм носител на ген. И всеки ден се усещам като че съм на ръба да полудея, мислите които имам не са нормални. Не знам как да реагирам, знам, че трябва да посещавам терапевт, но просто с моя явно не си допадаме. Той е прекалено спокоен, а аз съм по-дейна, по жива някак и неговото спокойствие ме изнервя, сякаш няма живинка в него, говори ми бавно като на полуидиот. Ами ако стреса не е бил достатъчно силен последните 5 месеца и все още не е отключил ген-а. По принцип знам, че баба ми е лежала няколко пъти в психо диспансер, нещо като е стигнала менопаузата и е започнала да прави нервни кризи, но мама каза, че не е била луда. Обаче аз си мисля, че и аз съм носител на това нещо. Знам, че тя пиеше ривотрил, баща ми също пиеше ривотрил и ме е страх много да не съм прихванала от тях ген-а. Да не полудея и аз или да ми изписват силни медикаменти от които да не съм себе си. Как да си помогна вече, ден и нощ страх и себе наблюдение което ме скапва. Ами може и аз да направя нервна криза като баба ми, мама каза, че са и били диазепам и след като я пусне хапчето след някво време пак ставала така. Това е наказание моето, сякаш съм прокълната да нямам един спокоен ден в живота си. Никога не съм била спокойна. Винаги съм се притеснявала за нещо, но сега от както разбрах за баба и баща ми се страхувам още повече. Дали съм носител на техния ген? Мама каза че не са били луди, баща ми го е пиел дори без назначение от лекар, просто го успокоявал и го е пиел, взимал е от баба ми, а на нея и е назначен от психиатър. Дали го нося тяхния ген? Ще полудея ли и аз? Те не са били шизофреници, нито луди пак казвам. Баща ми беше агресивен, но като пийне ако го закачи някой ей такива. Не съм ги виждала да изпадат в кризи някога и не мога да кажа дали са се държали налудничаво. Баба ми си беше сприхава, но не ми е направило впечатление да е луда. Спомням си, че си говореше тихочко сама, на нея си някакви неща. Шепнеше си. Боже ще полудея като тях. Започнала съм. 

Редактирано Септември 10, 2020 от Габи Петрова 1993

[АлександърТ.А.]

Току-що, Габи Петрова 1993 каза:

Доктор Първанов, имам чуството, че моят терапевт няма да ми помогне. Просто не виждам разлика от сесиите до сега. Ходила съм 3-4 пъти мисля. И нищо. Дава ми съвети, но на много философско ниво. Просто как да се насоча към добър такъв? Как да реша кой ще ми помогне? Скоро и от работа ще ме изгонят, защото само плача, треперят ми ръцете, чуствам се зле и не се концентрирам. Аз разбирам, че имам нужда от терапия, но ми се струва, че не съм при точния, не знам.

Да . до като бяхме роби беше лесно , няколко шамара и марш на нивата .Бачкаш и само мислиш как  да го омилостивиш . Но сега се чудя  какво ми се прави и от колебания направо изкрейзвам ... Та си мисля , че философията , като описание на нещата ,  наистина не помага . Трябва да се прави нещо , а сигурно терапевта ти е дал някакви упражнения . Като д-р Първанов на предната страница :

,, Просто всеки път когато имаш мисъл която ти създава дискомфорт и се повява няколко пъти в съзнанието ти трябва да си казваш ,,Това е една натраплива мисъл, тя е продукт на моето ОКР и е лъжа.,, След това никакво разсъждение по нея и търсене на логика - нея няма такава. Разбира се, мисълта няма да изчезне и пак ще се връща, но всеки път това трябва да е поведението ти. " .

И се питам , ти какво не разбра . Както бицебса(мускул) се увеличава с гирички . Така и способноста на ума да борави с мислите се увеличава с подходящи упражнения .

[Габи Петрова 1993]

преди 4 часа, АлександърТ.А. каза:

Да . до като бяхме роби беше лесно , няколко шамара и марш на нивата .Бачкаш и само мислиш как  да го омилостивиш . Но сега се чудя  какво ми се прави и от колебания направо изкрейзвам ... Та си мисля , че философията , като описание на нещата ,  наистина не помага . Трябва да се прави нещо , а сигурно терапевта ти е дал някакви упражнения . Като д-р Първанов на предната страница :

,, Просто всеки път когато имаш мисъл която ти създава дискомфорт и се повява няколко пъти в съзнанието ти трябва да си казваш ,,Това е една натраплива мисъл, тя е продукт на моето ОКР и е лъжа.,, След това никакво разсъждение по нея и търсене на логика - нея няма такава. Разбира се, мисълта няма да изчезне и пак ще се връща, но всеки път това трябва да е поведението ти. " .

И се питам , ти какво не разбра . Както бицебса(мускул) се увеличава с гирички . Така и способноста на ума да борави с мислите се увеличава с подходящи упражнения .

Това което ми казва терапевта ми е когато усетя напрежението да вдишвам, да задържа въздуха и да издишам. Общо взето сме до тук. Обясни ми механизма на ОКР, но това не ми помага. Може би имам нуждата да ми се казва “да Окр е” на всяка откачена мисъл, защото за мен всяка следваща е все по-откачена. Плашат ме, изглеждат истина наистина, не знам дали сте имал ОКР, но ако не сте имал едва ли ме разбирате напълно. Ясно е, че трябват усилия и от моя страна, не очаквам терапевта ми да ме влачи нагоре, но просто аз не се чувствам добре, не съм спокойна. Вероятно аз съм проблема, а не терапевта, може би прекалено много съм се отпуснала и чакам някой да ме измъкне. Просто щях да кажа в такъв момент, но то не е момент, а при мен е ежедневие, ми е страшно трудно да се вдигна на крака. Случва ми се понякога, имам и хубави моменти, когато забравя за ОКР. Обаче се наблюдавам и понеже знам, че го имам когато не съм напрегната си казвам “ето психопатка” или нещо такова и отново започваме да се гоним, аз него, то мен. Много трудно намирам силите, защото мислите са супер тегави. Както каза Орлин, на човек с ОКР му трябва преживелищен терапевт, или такъв кокто да познава отлично неговите игри. Моят терапевт е супер добър като човек, усещам го, и може би ме съжалява дори, виждам го, че се опитва да ми помогне, но просто аз вечно съм с рогата напред, явно трябва да поработя и върху характера си, който съм далеч от илюзията, че на 27 години ще се измени съществено...Благодаря за хубавия пример с бицепса, наистина ме замисли  може би ми трябва практика, аз си кажа 1-2 пъти за деня например, че това ми е ОКРто видя, че няма промяна, откажа се и започвам да плача. Общо взето така ми минават дните. Може би ако ми се обясни по-разбираемо, не, че се имам за глупава, но явно не съм развита достатъчно интелектуално, ще го схвана по-добре. Почти като на дете, а забележете, че не се имам за полуидиот . Миже би ми трябват простички примери, все пак съм жена  

[д-р Тодор Първанов]

,,Може би имам нуждата да ми се казва “да Окр е” на всяка откачена мисъл, защото за мен всяка следваща е все по-откачена.,,

Не да ти се казва / мислите на ОКР са безброй и няма кой да седи денонощно до теб за да ти казва -това е ОКР/ ти трябва да го правиш.Написал съм ти го в предният пост -ТИ ТРЯБВА ДА СИ ГО КАЗВАШ. САМА .

[Габи Петрова 1993]

Да, обаче си мисля, че съм ненормална с тези мисли или, че ще се побъркам от тях и ми е трудно. Знам, че няма кой да е 24/7 до мен. Най-трудния въпрос който не ми позовпява да продължа напред е “защо да съм щастлива, кой е казал, че трябва да сме щастливи” тази мисъл ме деградира като човек. Сякаш е грешно да съм щастлива. Това е въпроса който скапва всичко. Казвам си, за да съм добре, за да се радвам и пак авто въпроси от същия ред. Това ми е трудното, трябва да съм все сломена, за да го нямам въпроса. А ако бях носител на този ген щях ли да полудея до сега? Те луди ли са били или невротични?

Редактирано Септември 11, 2020 от Габи Петрова 1993

[АлександърТ.А.]

Ооо, интелигентна си , няма спор . Но ти не правиш нищо и позволяваш на ОКР-то да говори през устата ти .

Цитат

, Просто всеки път когато имаш мисъл която ти създава дискомфорт и се повява няколко пъти в съзнанието ти трябва да си казваш ,,Това е една натраплива мисъл, тя е продукт на моето ОКР и е лъжа.,, След това никакво разсъждение по нея

това бе упражнението ! колко пъти го прави ? Няма да цитирам нищо , направо ти казвам че може да го правиш постоянно и непрекъснато , само него без да се отплесваш . Опитай един ден и после може да говорим пак .

[Габи Петрова 1993]

Определено приключвам с моя терапевт. Сцепих се да бързам, отидох на уговореното място в утечения час, не вдига 2 пъти, звъня 3 път на една жега и ми казва, че не е на адреса да го почакам 15-20 мин. Това не е ли несериозно или пак моето ОКР се включва. По принцип много държа на точността и коректността, като са казали един час и едно място значи остава така и това не се променя. За мен е несериозно. И така, моля да ми се препоръча добър терапевт в София занимаващ се успешно и сърцато с ОКР. 

[Габи Петрова 1993]

Здраяейте отново! Доста време ремисия т.к.  За съжаление имах доста стресова седмица и тревожността ми се вдигна отново. По време на първата си бременост имах ужасни мисли, че детето не е от мъжа ми, без реално да съм била с деуг мъж, просто си мислех, ами ако съм била к не помня е такива. Страшни дни изживях. Сега имаше шанс да съм бременна отново, и в началото бях с много приповдигнато настроение, радвах се, после пак ми мина мисълта “ами ако изживея същото като първия път” това помрачи щастието ми. Пак започнах да се чудя дали не съм пропуснала нещо, дали не съм забравила, и така това ме завъртя отново в ОКР и не можах да го увладея  . Признавам, че повече от месец бях добре, почти никакво ОКР, и добро овладяване, още в начален стадий. Е, оказа се, че не съм бременна, но започнах да си мисля за бебе, че искам, отново. Пак започнах да се радвам в трепетно очакване, и отново мислите, в опит да ги избутам, защото наистина ми помрачаваха емоциите, се върнах назад, в момента след който бях прочела пост на момче с раздвоение на личността. Имах дни в които се гледах в огледалото и се питах “аз ли съм наистина” това ме плашеше, казвах си “разбира се, че съм аз, Габриела, кой друг може да е” това също отмина с времето. Е, до преди няколко дни, явно, за да изместя мисълта за бебето се настани тази. Ужасно е, гледам се и не си вярвам, че съм аз. Страх ме е, че имам раздвоение на личността, че ще се излагам пред приятеля си, сигурно и ще ме зареже. Не искам да си мисля това, знам, че съм аз, не знам какъв друг отговор очаквам. Кълна се, че преди да прочета поста му никога не съм се питала такива въпроси, просто явно се филмирах тогава и не съм го надживяла щом все още ме владее. Това отново ли е натраплива мисъл? Нормално ли е да се гледам и да си задавам този въпрос? Сякаш не съм сигурна в птражението в огледалото (това също го прочетох, как се гледа и нв се разпознава) ще развия ли раздвоение? Има ли шанс? На 27 години съм. Тези мисли могат ли да ме объркат до толкова, че да не се разпознавам вече? Отново живота ми започва да прилича на ад. Отново се будя с нежелание, защото знам, че ще е пореден ден на оцеляване. Срам ме е да кажа на приятеля си, защото не знам каква ще е реакцията му, почти съм сигурна, че ще му падне мнението за мен, ще ме мисли за луда и няма да иска да се занимава изобщо с мен. Даже, честно Ви казвам, сутринта докато пътувах към работа видях един старец и му завидях, че е изживял живота си, а на мен ми остава още много време да се мъча.  

[д-р Тодор Първанов]

,,Не искам да си мисля това, знам, че съм аз, ,,

E, когато не искаш една мисъл, но не може да се отървеш от нея, тя каква е?

Всичко което те плаши са само едни натрапливи мисли, нищо истинско няма в тях.

[Габи Петрова 1993]

А мога ли да развия раздвоение на личността? 

[Габи Петрова 1993]

А мога ли да развия раздвоение на личността? Според моя терапевт, човек се ражда или психотичен (носи гена на лудостта) или невротичен (каквато съм аз за него) и изключи всякакво такова заболяване при мен,  тъй като съм с осъзнато ОКР от 6 месеца, не осъзнато може би повече от 7 години и ако съм носител до сега е трябвало да се отключи при мен. Поне така ми го обясни той. Знам, че и Вие сте ми казвал, че никога няма да полудея, но явно страха си е на приливи и отливи. Отстрани погледнато няма причина да съм в това състояние, живея с приятеля си, обичам го, децата ми са живи и здрави, задоволена съм от почти всичко което желая,  нямам някаква свръх драма в живота си. Не разбирам състоянието си, вместо да се радвам на това което имам аз буквално се съботирам сама.

Редактирано Октомври 29, 2020 от Габи Петрова 1993

[д-р Тодор Първанов]

Коментирай това с терапевта си.Ние, нищо повече от това което сме ти казали не можем да ти кажем.Самата същност на ОКР-то е да те кара да се съмняваш във всичко.

[Габи Петрова 1993]

Долу горе гледам, че пиша веднъж на два месеца което значи, че има надежда хихи. Здравейте отново. Последно време отново ми се изостриха симптомите, пак различни мисли, но забелязах нещо смущаващо. Преди около седмица в работата ми ми се стори, че шефа ми ме повика, когато се обърнах обаче видях, че това не е било така и страшно се сдухах отново, че започвам да имам звукови халюцинации. Дори само като го пиша и корема ми се обръща. Сега около 2 седмици нося очила и тази сутрин пък ми се привидя, че има салфетка на едно място така ми се стори, но като погледнах видях, че реално няма. С периферното зрение ми се видя като салфетка. Сега не знам дали тези неща са случайни или съм започнала да полудявам. Но отново съм супер притеснена, че ще полудея, че ще започна да халюцинирам и да не знам на кой свят съм. Какво е медицинското обяснение на това, че хората с окр не полудяват? Да, чела съм, че ако човек е носител на гена на лудостта при окр то той би се отключил, но аз ит къде мога да знам дали при мен стреса е бил достатъчно силен, за да го отключи? Вече 8 месеца тази мисъл ме товари, наблюдавам всяко свое движение и действие дали са нормални, на моменти съм спокойна, дори бих казала, че вече не изпадам в кризи от страх, но топката в стомаха си седи  Тези неща мога ли да ги квалифицирам на зрителни и звукови халюцинации? Аз знам, че не е нормално да ми се виждам неща или чуват които не са истина. Защото едната психиатърка ме беше питала дали някой ми говори, ами аз ако отида и и кажа, че ми се струва, че чувам да ме викат и виждам неща които ги няма то значи тя би заключила, че не съм в ред? Дори сега препрочетох горния коментар как всичко което ме плаши не е истина, и си го повтарям, но как да не е като знам, че ми се стори че ме вика или че ми се привижда? До някъде си мисля, че ако лудите осъзнаваха, че им се привижда то те не биха имали проблем, но това е моята логика, не знам дали има истина, но защо ми се причува и предвижда? Успокоявам се, че лудите не вършат нищо общо взето за това и за под запрещение, това сама си давам кураж Хахах, говоря си с терапевта казва, че никога няма да се случи, но, защо ми е трудно да повярвам, наистина като хипохондриците, те така си измислят като чели имат симптоми на болест и вече я изживяват. Вероятно и аз си измислям не знам

Редактирано Декември 15, 2020 от Габи Петрова 1993

[АлександърТ.А.]

Интересно ми е ...Като че ли нарочно влизаш в страха и стоиш там .

Цитат

Последно време отново ми се изостриха симптомите, пак различни мисли, но забелязах нещо смущаващо. Преди около седмица в работата ми ми се стори, че шефа ми ме повика, когато се обърнах обаче видях, че това не е било така и страшно се сдухах отново, че започвам да имам звукови халюцинации. Дори само като го пиша и корема ми се обръща. Сега около 2 седмици нося очила и тази сутрин пък ми се привидя, че има салфетка на едно място така ми се стори, но като погледнах видях, че реално няма. С периферното зрение ми се видя като салфетка.

Това са фактите . Останалото са преживявания в следствие неправилни расъждения . Подобни факти  преживява всеки нормален човек . А когато го е страх , намира логиката на несъстоятелноста им . Ще ти разкажа за един мой страх започнат от два случая . Първия , На вилата жената изкрещя името ми . Изтичах само за да видя как една змия се скрива в камъните . То нищо особено . Както жената вървяла покрай къщата , една змия и изсъскала да я предупреди и се скрила в камъните . Но стреса си е стрес  . После сина , на около  4г. , както си играе , пред него в тревата се разшава змия . Бях на около 3 метра и я смачках . Нищо особено , на практика ...Но после започнах да чувам съскане по всяко време със съответната телесна реакция и изпотяване , Много неприятно да усещаш сърцето си в гърлото . Нямаше какво да правя освен да се науча да различавам естествените от фантазни шумове ....

Да човек много неща може да научи при съответната мотивация . Но това са неща за човек който желае да прави нещо в живота си .

[д-р Тодор Първанов]

Имаш ОКР и темата с която те плаши в момента е за психично заболяване. Ще те плаши до момента в който  приемеш истината - в собственият си мозък имаш един лъжец.Това е ОКР-то. Да, стреса при теб бе толкова голям,че ако имаше ген отдавана да си полудяла.Е, не си луда и няма да полудееш.Това, което описваш се нарича илюзия и е нещо важното, което трябва да направиш е, да си забраниш да четеш за психични заболявания в нета. Просто се наслаждавай на живота, не си губи времето с лъжите на ОКР-то.

[Габи Петрова 1993]

преди 21 часа, АлександърТ.А. каза:

Интересно ми е ...Като че ли нарочно влизаш в страха и стоиш там .

Това са фактите . Останалото са преживявания в следствие неправилни расъждения . Подобни факти  преживява всеки нормален човек . А когато го е страх , намира логиката на несъстоятелноста им . Ще ти разкажа за един мой страх започнат от два случая . Първия , На вилата жената изкрещя името ми . Изтичах само за да видя как една змия се скрива в камъните . То нищо особено . Както жената вървяла покрай къщата , една змия и изсъскала да я предупреди и се скрила в камъните . Но стреса си е стрес  . После сина , на около  4г. , както си играе , пред него в тревата се разшава змия . Бях на около 3 метра и я смачках . Нищо особено , на практика ...Но после започнах да чувам съскане по всяко време със съответната телесна реакция и изпотяване , Много неприятно да усещаш сърцето си в гърлото . Нямаше какво да правя освен да се науча да различавам естествените от фантазни шумове ....

Да човек много неща може да научи при съответната мотивация . Но това са неща за човек който желае да прави нещо в живота си .

Не, че е нарочно, едва ли някой иска да му е гадно, просто се наблюдавам за всяка крачка която правя и това неминуемо ме изтощава и кара да се вглеждам в неща, за които на човек не биха направили впечатление, като човек е нормално и да греша понякога или да забравям и тн само, че когато се държа под око т.к няма как да не ми правят впечатление. Което пък ме завърта в другата крайност, а именно, че ми се случват, защото не съм нормална. Но се замислих какво ли значи нормален. Това е тема над която мисля от известно време и кой може да гарантира за себе си, че е “нормален” може би до някъде е въпрос на възприятие, тъй, като съм чела за доста хора, които са на високо умствено ниво които са смятани за луди от масата които не се доближават до летвата. Но да не навлизам в меката на медицината. Благодаря, че сподели за себе си, ще се опитам да ги парирам, до колко ще успея е друг въпрос....:) 

 

[Габи Петрова 1993]

Здравейте отново, изглежда стреса отново взема връх в дните ми и окр не ме оставя в покой. Ще бъда кратка. Вчера се скарах с приятеля си и сънувах, че ме убива когато се събудих се чувствах отвратително зле, помня кристално съня (за съжаление). За няколко часа започнах да си мисля, че ме е страх от него въпреки, че знам, че не би ме наранил, може би за да се измести тази мисъл започна следваща, че ме е страх от хората като цяло, да излизам и да ги срещам. Аз съм супер комуникативна, дори работата ми е свързана с общуване с доста хора лице в лице. В момента плача, защото не искам да съм асоциална или да имам страхова невроза, братовчед ми се роди с нещо подобно като диагноза, сам не излиза от вкъщи и тн. Само, че аз живея в голям град, а той на село, за него е по-лесно да се изолира. Моля Ви кажете ми възможно ли е да развия такава невроза да мее страх от хората и да не искам да излизам. Това би съсипало целия ми живот. Отделно имам две деца, аз ще сък като инвалид. Това само мисъл ли е или реален страх? Спомням си, че имах номер в който си мислех, че ме е страх от всички, но психиатърката ми каза, че това не е така. От доста врене съм спряла хапчетата, не мога да свикна да ги пия, а и не искам. Но просто си мисля, че съм непълноценна вече, какво друго остана? Вече почти няма нещо от което да не ме било страх. Страшно разстроена съм. Не знам как да отида на работа и да продължа да върша всичко в ежедневието си. Страховата невроза пак ли е вид психиатрично заболяване? То развива ли се на 27 години? Защото за шизофрения да кажем ми е късно. Отделно лекува ли се напълно и това при мен такова ли е ? Не искам да ме е страх да излизам, нито да се отделям от света. Много ми е трудно вече  казвам си, че е лъжа, че мозъка пак си играе с нен, но докато не се замени с друга мисъл щЕ ме преследва. Не се чуствам нормална вече, само глупости мисля. От известно време отново плаче всекидневно. Разбира се ще излизам на пук на мислите, но ще съм под напрежение. Ще се опитам да не се затварям вкъщи, но ще ми е трудно с тази мисъл да се преборя. Ще развия ли такава невроза? И лечима ли е? Например имах голям напредък, относно окр и сега приятеля ми каза, един вид за какво съм вярвала на лекарите, че няма да полудея като реално могло просто като съм лесно внушаема било нормално да ме лъжат, за да ме успокоят, което отново нарастна огромен страх у мен. Писах на терапевта си и ми каза, че не е етично да се лъже и, че не ме лъжете реално, но той казва, че можело. Споделих му за това, че имам притеснение да изляза и той ми каза, че имам психиатрично отклонение, при което аз му зададох въпроса дали и хората които имат фобия от насекоми например също са луди той каза най-вероятно. Не желае да дойде с мен на лекар да му се обясни какво точно ми има. За мен е редно дори и да си мисли, че ме лъжете да не ми го казва, дет се вика благородна лъжа да се съгласи с общото мнение, за да не се тормозя. Казах му че това че имам страхове не ме прави луда, защото тях не ги е страх и той каза, че и те се страхуват, не знаел как съм се изразявала неподготвена. И аз сега какво това, че от вчера имам тази натрапливост за излизането значи ли, че наистина имам отклонение? Това е фобия която знам, че лесно се лекува ако я имам изобщо, но според него аз не съм в ред. Не мога да се успокоя това ми подейства много много зле, вкара съмнение в мен и сега ми е още по-зле, защото до сега съм говорила с много хора и всички се смеят като им кажа, че съм луда, но той не мисли така, за него аз не съм в ред. 

Редактирано Декември 30, 2020 от Габи Петрова 1993

[Габи Петрова 1993]

Междо другото трябва да разкажа и нещо друго предполагам. Като бях на 15-16 майка ми ме води на психолог отново, защото ме беше страх да спя сама това беше около 2 седмици, понеже тогава гледах постоянно филми на ужасите, изгледала съм най-големите класики в жанра и нормално си ме беше шубе чат пат хахаха от тогава ми забраниха и не съм гледала такъв тип филми. Винаги съм имала и страх от починали хора може би отново свързано със филмите, но дядо ми почина не мога да кажа, че изживях голям страх, но преди около година има сън с него, ужасен сън и много се бях изплашила и пак така ме беше страх 2-3 нощи да спя сама. Сигурно е смешно за жена с две деца, но така се случи. Тогава си спомням, че пак го мислех съня, представях си го, но само 2-3 дни след това забравих за случая и заживях нормално отново без страх. Та сегашната ситуация ми напомня много тогавашната, защото и тогава се изплаших от съня и сега също. Но възможно ли е до такава степен мислите да ме плашат, че да спра да излизам и тн? 

[д-р Тодор Първанов]

Mило момиче, ти имаш ОКР и то винаги ще се активира при стрес / докато не решиш проблема с помощта на психотерапия/ .Темите с които те лъже то са безброй и няма никакъв смисъл да ти отговаряме .Просто се придържай към аксиомата - всяка една натраплива мисъл, независимо от съдържанието и е лъжа и не трябва да влизам в съдържанието и, и разсъждавам по нея. Това е.

Весели празници!

[Габи Петрова 1993]

Доктор Първанов, разбирам досадата която провокирам, но ако и Вие спрете да ми отговаряте ще се почуствам като изоставена един вид отхвърлена. Разбира се съзнавам факта, че никой във форума, а и извън него не е длъжен да ме търпи, но не ми се иска да спирате да ми отговаряте. Знам, че е изнервящо да се пише едно и също, но аз наистина изживявам нещата за които Ви споделям. Те ме тормозят до крайност. Сега отидох до магазина, сама, знаех, че трябва да го направя, за да не се поддавам и бях адски тревожна, а не искам да е така. Знам, че нищо не би ми се случило да съм сама в магазина и сред хора и не разбирам “страха” който се появи от вчера, но ми генерира супер стрес и отчаяние. Страх за бъдещето, как ще го карам така, страх за децата ми, защото ако имам агорафобия баща им ще ми ги вземе, а и аз няма да съм пълноценен родител за тях. Срам ме е да споделя на някого нещата които ме притесняват. Дори едва казах на приятеля си, докато му казвах се притеснявах много, защото знам, че не е нормално да ме е страх да изляза и то без причина. Отделно аз трябва да работя тъй, като сама се грижа за тях, като ме е страх да изляза как ще ходя на работа и как ще съм адекватна там. И преди съм имала страхове подобни, но като чели сега е много натраплив. Опитвах се да си повтарям колко е приятно времето, колко е хубаво като има слънце да мисля за някакви неща които са позитивни, но страха си остана. Всъщност не знам дали е страх да изляза или страх да не би да започне да ме е страх, защото си давам сметка, че ако не излизам всичко отново ще рухне, а и физически няма как да стане да съм цял живот затворена. Може би е просто страх от страха. Хубавото поне е , че и приятеля ми не е много по светските събирания та няма да е проблем ако отказвам да излизаме, но отново не ми се вижда решение. До сега миже би си спомням за 4 случая на периоди в които се притеснявах да изляза и всички те ми минаха от само себе си. Просто като се обадя да ме сменят в работата не ме сменяха и знам, че нямам избор и отивам. За това и сега се насилих да изляза. Това агорафобия ли е? Или лъжа на окр, че всъщност ме е страх? Аз не искам да имам този страх, а и знам, че е неоснователен. Не съм изживявала нищо драматично докато съм извън пределите на двустайния апартамент който обитавам та да имам страх да го напусна. За това вече си мисля, че не съм в ред, защото няма как да има страх без причина. Просто вчера си го измислих след този сън и някак му повярвах и той не завладя. Отчаяна съм наистина, сякаш отново съм на дъното, в началото преди 8 месеца когато усетих окр и ме е страх да не падна отново така, че да ми трябват месеци да се изправя. До вчера бях щастлива, че съм си намерила хоби, исках да изработвам разни неща с които да си отвличам вниманието и вярвах, че това ще е начина да се разсея, разведря и да се почуствам по-пълноценна. Тези неша исках да продавам, не толкова за парите просто като ги произвеждам трябва да има и на кого да ги давам, но днес когато се опитах да се успокоя, че ще имам хоби и нешо което да ме връща към нормално ежедневие си викам ок аз ще ги правя ама как ще ходя до куриерите като ме е страх? И просто сякаш сама се навивам. Не знам как да се справя. На терапия ходя, но явно при мен ефекта е непостоянен. 

[Габи Петрова 1993]

Знам, че е празничен ден, но тревогите ни не стихват. Имах няколко ПА от снощи, изглежда тази мисъл най-ме натоварва от всички до сега. Аз си мисля, че имам параноя. Просто те решават, че има заговор срещу тях (без да има) и, че някой иска да ги убие. Това не са нормални мисли. Аз осъзнавам, че никой няма да ме нарани, но страха е толкова голям и то не от “убийството” ами мислите ме плашат. Притеснява ме, че ги имам. Чудя се дали им вярвам, дали наистина ме е страх или се поддавам. Днес съм на работа като не мисля за това в моментите в които се разсейвам съм ок, но изведнъж тръгва импулса и отново треперене на ръце и сякаш имам слабост в капачките. Просто не искам да съм параноична, ако съм как ще живея? Свита на кълбо? Това лекува ли се? Страх ме е не искам да съм такава, ще си загубя и децата. Кажете ми параноична ли съм и това реален страх ли е да не ме нарани някого? Защото ако е реален е ясно какво се случва с мен от тук нататък.  Всъщност сега прочетох, че параноята е свързана с халюцинации, а аз нямам.  Добре де ако не е и параноя какво е? 

Редактирано Декември 31, 2020 от Габи Петрова 1993