Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Трудности и изпитания


wonderful

Recommended Posts

Това им е хубавото на страданията ! Трябва всеки да умее да ги разбира..........в противен случаи наистина няма смисъл от тях....но разбирането им си е цяла наука : )))

"Следователно от гледището на Любовта, всички страдания, които сега преживяваме, ще се превърнат в една велика, стройна наука за човешкото сърце, душа, ум и дух. "

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 150
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Е, ние, хората, сме цели академици тогава, в тази наука - за страданията.

И толкова сме се вкопнали да ги изучаваме, че ако ги няма, сами си ги търсим, да си ги създадем, току виж, по - мъдри и чистички и добрички ще станем.

Това, според мен, е чиста проба мазохизъм.

До нищо не водят страданията, това е грешната посока.

И никакъв смисъл няма в тях. Те са само един белег, маркер, показател... направо си е очевадно.

Спирам по тази тема с мненията си, че сама си досадих.

Линк към коментар
Share on other sites

Не искам да преодолявам никакви страдания. Те ме учат само на едно - страдам ли - отново съм сгрешила. И се налага да преосмисля каква ми е грешката, къде сбърках, че се отдалечих...

Силвия, значи ли това твое изказване, че не желаеш да видиш, че си се отдалечила от пътя, както сама казваш?

Линк към коментар
Share on other sites

"Помни закона:

Че Бог, който иска да ни обикне, най-напред ще ни тури на едно пречистване през огън и при това пречистване страдаме. И като ни пречисти, ще вложи най-хубавото, което има у себе си. Ще вложи истината у човека. Истината не може да се вложи в едно омърсено същество. Ние не искаме да страдаме. Ако страдаме, ще се пречисти нашият съд, в който ще се вложи истината в живата.

Какво нещо е истината? Щом помислиш за истината, щом сърцето ти е чисто, веднага скърбите ти ще изчезнат. Ако сърцето ти е нечисто и мислиш да истината, скърбите остават. Щом остават скърбите, знай, има някаква нечистота у тебе."

ОБРАЗЪТ НА СЪВЪРШЕНАТА УСМИВКА

брой 2 / 2001 година

ЖИВОТО СЛОВО

"Хората искат много малко да плачат. Запалят на Господа една свещ, дадат някоя скъсана риза и стари обуща или две три парцаливи банкноти. Искат евтино да минат.

Защо обичаме нещата? Ти обичаш един плод, една книга заради съдържанието им. Писанието казва: “Възлюбил си истината в човека.”

Истината сама по себе си носи два други елемента: тя носи любовта и мъдростта."

"Събрали се няколко светии да покажат кой как вярва и как обича Господа. Един казал: “Аз нищо не мога да кажа, но взел камък, стиснал го и от камъка отдолу излязла вода, а отгоре огън. Другите само разправяли как обичат Господа, а като стиснализ камъка ни огън, ни вода излязло.

Ако не можеш да хванеш едно страдание и като го стиснеш, отдолу да излезе радост, а отгоре светлина - ти си далеч от истината.

Писанието казва: “Господ ще ти бъде слънце.” А и ние трябва да станем слънце за страдащите. Да идем при тях и да озарим техния свят! Трябват слънца на новата любов, на истината, която ще ни направи свободни и Господари на живота, да служим на Бога тъй, както Той обича. "

ОБРАЗЪТ НА СЪВЪРШЕНАТА УСМИВКА

Линк към коментар
Share on other sites

Бог е любов. - Много наивно твърдение, с което може единствено да се ограничи това, което не познаваме.

Къде сме тръгнали и накъде вървим?

Имало път!

Тръгнали сме на път! Ха! И къде сме тръгнали, като не се отделяме дори за миг от съществуващото несъществувание? Как да тръгнем, когато няма накъде? Къде да стигнем като винаги сме били тук? Тук и там е едно и също нещо. Път няма, само една и съща цикличност от преповтарящи се мигове на въртене.

Самото познание е илюзия!

Самото просветление е илюзия!

Нищо не съществува!

Всичко е измамно, като сън и то е.

Разширяване и събиране и разширяване и събиране и разширяване....

Кондензиране и пръскане.

Идея.

Номерът е в насладата от това, което си! Всъщност ти не си, но все пак, наслаждаването е целта на това, което не си ти или на това, което си мислиш, че си ти.

Кой, кой е?

Бог е мой и аз съм негов и би ли могло да бъде инак, разликата е в осъзнаването на това. Съвършенството не е за единицата, но е за съвкупността от привидно разделени единици. Всичко е привидно и живота не е това, което изглежда нито на пръв нито на втори поглед. Живота не съществува! Живата е мит. Всичко е сън.

Как ли ще се смея на собствената си болка след "време"?

Познание, познаваемо и познаващ са истински нереални неща и в това е най голямата философия, която си остава само и единствено философия на несъществуващото.

Всичко е измама.

Да желаеш Бога е част от така нареченото грехопадение на първите - Адам и Ева. Те пожелаха да познаят!

А ти, що желаеш? Познание ли? Единение ли? Задай си въпроси! Какво точно искаш?

Край на болката ли? Край на мъката ли? Всяко твое желание е свързано с протест и ропот, с несъгласие. Това което е трябва да бъде, защото просто Е.

Желанието те вади от "Рая" и началото на "Рая" е в края на желанията.

Не желай - в това е смисъла.

Да желаеш Бог е твърде наивно. Къде ще го побереш или къде има място Той да се побере в теб?

Да прозреш, че никога не си бил отделно от Бога и никога не си отсъствал е самото осъзнаване. Иначе си неосъзнат в съзнанието, "отделен".

Да желаеш - колко наивно, като дете!

Брей, каква стана!?

Номерът е в наслаждаването на това, което си, на това, което ти се случва, на това, което те заобикаля, на това... на всичкото.

И без това те няма - ти си един миг, защо да се губи време в напразни дерзания и мъки?

Просто живей и изпитвай живота в цялата му същност!

"Даром ви си даде, даром дарявайте."

Това е щастието и когато го споделиш.... си жив.

Бъдете.... ами просто бъдете, все тя какви.

Истински свободен е този, който не върви на никъде, който няма желания и просто се наслаждава като зрител в кино, като наблюдател на живота. ? Гледа и му се радва.

Никой не твърди, че е лесно. Простото е най-сложното нещо на света.

Та... бъдете!

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

. Да мислиш за страданието като за нещо необходимо не е мазохизъм , а желание за разбиране според мен.
:thumbsup:

lilu и Синева, поздравявам ви за постовете, съгласна съм, че всичко е чудесно, дори страданието, просто да го приемем и да благодарим....

Линк към коментар
Share on other sites

Аз съм Пътят,и Истината, и Животът"

(Евангелие от Йоана, гл. 14:6)

"В 15 глава от Евангелието на Марка се описват страданията и изпитанията на Христа - страдания на един човек, Който дойде в света с цел да помогне на човечеството. Той носеше светли идеи и очакваше да бъдат приети от хората, но остана разочарован. Не само, че не приеха идеите Му, но Го разпнаха на кръста. И това не беше обикновен човек, но Син Божий, Който се почувства изоставен от хората, даже и от Бога, но издържа геройски страданията си и предаде Духа си на Бога. Той беше разпнат и погребан, и на третия ден възкръсна.

Съвременните хора четат за това като за нещо минало, далечно от тях. Те не подозират, че това е пътят на човешката душа. Всеки човек ще мине по пътя на Христа. Който е дошъл на Земята, страдания и смърт го очакват, В каквато и форма да са те. Ще кажете, че вашият живот ще мине по друг път. Пътят на всички хора води към Голгота.

Време е вече хората да се замислят върху живота и страданията, да не ги избягват. Без страдания няма растене, няма живот. Ако житното зърно не се посади и не умре, няма да израсте. Новият живот иде след мъчнотии и страдания. Така че страданието спасява човека, но онова страдание, което той носи съзнателно.

Когато не могат да се разрешат въпросите на живота, хората се запитват защо идат страданията. Да се задава такъв въпрос, това е равносилно да се запитваме защо човек се мие, защо яде, защо иска да стане богат, учен, силен и т.н.. Щом има желания, той прави дългове, които не може да изплати и започва да страда. Съвременните хора четат свещените книги, говорят за убеждения, но търсят лесния път. Те искат да станат добри, учени, богати и силни без страдания. Това е невъзможно. Доброволно ще приемете страданията, които идат, и ще вървите напред. Иначе те сами ще ви се нало-жат. По-добре е нещата да стават по добра воля, отколкото чрез насилие. Христос даде най-добрия пример за това. Той прие доброволно страданията, понесе ги съзнателно и бе възнаграден.

Сега и на вас казвам: Колкото и да се плашите от страданията и да ги избягвате, не мо- жете да се освободите от тях. Със своя живот Христос показа какво ви очаква. Той се помоли за себе си, да се отмени участта Му, но не Го послушаха. Следователно и вас няма да послушат. Няма по-голямо благо за човека от това да приеме страданията си доброволно и да умре на kръста като герой. Много от римските войници, като видяха геройството на Христа, се разкаяха и повярваха в Него. Те първи Го признаха за велик човек. Всички хора, които видяха Христа и Го познаха още преди разпъването Му на кръста, повярваха в Него, разбраха учението Му и днес са Негови последователи. Които не Го видяха, обезверяват се и търсят път без страдания и мъчнотии."

Линк към коментар
Share on other sites

Диана, това не е изказване и нищо не значи, сестрице. Едно е да виждаш, а друго е да ти се привижда.

Синева, да изпитвам живота си ли ме съветваш, братче. А, мерси, ти си го изпитвай.

На изпитания нищо не подлагам. Отивам да си го живея живота с радост и благодарност.

Линк към коментар
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

Не се молете за лесен живот. Молете се да бъдете по-силни хора. Не се молете за изпитания според вашите сили. Молете се за сили според вашите изпитания. Тогава свършването на вашата работа няма да бъде чудо, но вие ще бъдете чудото.

(Филипс Бруукс) Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Я стига с тия дяволи! Не сме племена от поречието на Амазонка, а модерни хора. Бог не е изпратил никакви дяволи никъде.

Докато продължаваме да приемаме всичко буквално и най-вече буквално да четем религиозни текстове, Спасението ще си остане Илюзия. Но най-вече ще пострада мъдростта и познанието. Който смята, че болката е естественото състояние на човека, е заблуден мазохист.

СилвияСД Изобщо не вярвам, че до Любовта се стига по пътя на страданията

Напълно съм съгласен и с двете мнения на Мона и на Силвия :thumbsup2:

Не вярвам в дяволите, елементарно е всяка несполука да се обяснява все с дявола, за всичко ни плашат все с дявола. Банално е, не се връзвам на такива приказки-свободни съчинения на религиите. Това е остарял средновековен метод.

Има една съществена разлика между източната и западната философия. На запад смятат, че само чрез страдание можеш да достигнеш Бога, докато на изток казват, че това става чрез радост и празнуване. :sorcerer:

Много по-логична и близка до сърцето ми изглежда източната версия-Бог е сътворил света в радостта си, и най-логичното е ние да го постигаме в радост, а не в страдание. Сигурен съм, че никое живо същество на тази планета не желае страдание, всеки търси радост. Е, кажете ми тогава кое е естественото за нас и нашата душа? Кой от вас, които застъпвате идеята за страданието може с ръка на сърцето си да каже, че иска да страда, пък било то и за да се пречисти? Аз например никога не съм искал да страдам, винаги съм гледал да ми е удобно и приятно. :hypocrite: Искам да ми е ведро и приятно, вдъхновяващо да играя паневритмия на езерата под красиви върхове и така да постигам Бог. Кой от вас би избягал от това и би приел страдание като алтернатива?

Линк към коментар
Share on other sites

Отговорът е никой, разбира се. Освен някои мазохисти, но това е ненормално, болестно състояние (поне според съвременните разбирания).

Ако Бог ни питаше: "Кой от вас иска да страда много през живота си?", едва ли щяха да се намерят желаещи.

Ако ни постави въпроса обаче така: "Ще бъдеш подложен на трудности и изпитания, които ако преминеш успешно, ще доведат до голям напредък (щастие, развитие, добро...) в твоя живот, съгласен ли си?", то тогава сигурно щяха да се намерят смелчаци, но малко ( и аз нямаше да съм сред тях).

Е, по тази причина и Бог не ни пита, ами направо ни изпраща трудностите и изпитанията, които просто по моето скромно мнение могат да ускорят развитието ни напред. Някой се изказа, че могат и да ожесточат човека, да го депресират и т.н. - вярно и това става, но просто е въпрос на избор, пак според мен.

А вие да сте забелязали хора, които живеят много спокоен, материално задоволен и безметежен живот, които да горят от желание да се развиват духовно, да се усъвършенстват, да се променят въобще в каквато и да е положителна посока? Аз не съм. Явно нещо трябва да ни тласне натам.

Също така ми е ясно, че страданието е достатъчно, но не и необходимо условие, т.е. човек може да се стреми към духовно развитие и усъвършенстване и без да преминава през ужасни изпитания, но колко са тези хора? Аз май не познавам нито един такъв.

Линк към коментар
Share on other sites

Отговорът е никой, разбира се. Освен някои мазохисти, но това е ненормално, болестно състояние (поне според съвременните разбирания).

Ако Бог ни питаше: "Кой от вас иска да страда много през живота си?", едва ли щяха да се намерят желаещи.

Ако ни постави въпроса обаче така: "Ще бъдеш подложен на трудности и изпитания, които ако преминеш успешно, ще доведат до голям напредък (щастие, развитие, добро...) в твоя живот, съгласен ли си?", то тогава сигурно щяха да се намерят смелчаци, но малко ( и аз нямаше да съм сред тях).

Е, по тази причина и Бог не ни пита, ами направо ни изпраща трудностите и изпитанията, които просто по моето скромно мнение могат да ускорят развитието ни напред. Някой се изказа, че могат и да ожесточат човека, да го депресират и т.н. - вярно и това става, но просто е въпрос на избор, пак според мен.

А вие да сте забелязали хора, които живеят много спокоен, материално задоволен и безметежен живот, които да горят от желание да се развиват духовно, да се усъвършенстват, да се променят въобще в каквато и да е положителна посока? Аз не съм. Явно нещо трябва да ни тласне натам.

Също така ми е ясно, че страданието е достатъчно, но не и необходимо условие, т.е. човек може да се стреми към духовно развитие и усъвършенстване и без да преминава през ужасни изпитания, но колко са тези хора? Аз май не познавам нито един такъв.

Да, разбирам те, сестричке, какво се опитваш да кажеш.

Но внимателно по тази плоскост - бог изпращал трудности и изпитания и ред страдания и после уа, какъв живот само ни чака. И какви смелчаци сме, а... Тук много внимателно, че има хлъзгави моменти. Какъв е този бог, който изпитва и налага трудности на хората?! Аз в такъв бог не вярвам. Този е човешка измислица, на човеци, които се стремят да оправдаят грешките си и се крият зад някакъв зъл деспотичен бог.

Този, който е Любов, Той не изпитва, Той обича, обича, обича безпределно чадата си! Това добре го проумейте. А който те обича, дали ще те кара да страдаш, дали ще те изпитва, когато вижда в сърцето ти?! Бог е Милосърдие, Утешение, Ласка.

Страданията са наш патент. Ние ги създаваме, с нашите си ограничения, с нашата си затвореност, с нашите си задръствания и невъзможност да възприемем Любовта. Не обвинявайте Бог за страданията си!

Линк към коментар
Share on other sites

Кой от вас ... би приел страдание ...?

ще приема Божията воля за моя живот, било страдание, било друго

всекиму - своето

Линк към коментар
Share on other sites

трудностите и изпитанията... могат да ускорят развитието ни напред.

...да сте забелязали хора, които живеят много спокоен, материално задоволен и безметежен живот, които да горят от желание да се развиват духовно, да се усъвършенстват, да се променят въобще в каквато и да е положителна посока? Аз не съм.

... човек може да се стреми към духовно развитие и усъвършенстване и без да преминава през ужасни изпитания, но колко са тези хора? Аз май не познавам нито един такъв.

така е. Подробностите са дадени от Учителя в описание на етапите на развитие на човека... Новораждане и т.н.

многократно сме говорили за това вече Пътища и методи ...

разбира се идеологията на филма "Тайната" или "Тайната доктрина" са друга и съвсем друга опера

Линк към коментар
Share on other sites

Божията воля за хората е Радостта, Любовта.

Нашата воля, когато се отклонява от горната, и на която робуваме, е страдание.

И нищо не може да ме убеди в обратното.

Линк към коментар
Share on other sites

Не, Силве, наистина не си ме разбрала добре! В началото на последния си пост просто се опитах да се изкажа малко по-метафорично, но какво да се прави, като нямам литературен талант :sleeping: . А това за злия и деспотичен бог, зад когото се крия (крием), откъде го измисли, не знам :rolleyes: .

Що се отнася до:

Той обича, обича, обича безпределно чадата си! Това добре го проумейте. А който те обича, дали ще те кара да страдаш, дали ще те изпитва, когато вижда в сърцето ти?! Бог е Милосърдие, Утешение, Ласка.

Страданията са наш патент. Ние ги създаваме, с нашите си ограничения, с нашата си затвореност, с нашите си задръствания и невъзможност да възприемем Любовта. Не обвинявайте Бог за страданията си!

съм напълно съгласна с теб.

Но пък ми се щеше точно ти да кажеш нещо по това:

А вие да сте забелязали хора, които живеят много спокоен, материално задоволен и безметежен живот, които да горят от желание да се развиват духовно, да се усъвършенстват, да се променят въобще в каквато и да е положителна посока? Аз не съм. Явно нещо трябва да ни тласне натам.

Също така ми е ясно, че страданието е достатъчно, но не и необходимо условие, т.е. човек може да се стреми към духовно развитие и усъвършенстване и без да преминава през ужасни изпитания, но колко са тези хора? Аз май не познавам нито един такъв.

, явно нямаш желание - жалко. Мисля, че имаш на какво да ни научиш.
Линк към коментар
Share on other sites

Да, познавам такива хора, за мое най - голямо удоволствие. Слънчеви същества - има ги и такива. На тях не им трябват проблеми, за да са отворени за Любовта.

Аз кого да уча и какво - никой никого не може да научи на нищо. Всеки се учи сам. Да споделяш научено е едно, но съвсем друго сам да си научиш урока.

Линк към коментар
Share on other sites

Понякога си мисля, че няма уроци за научаване. Живеем сякаш в свят на "стъклени стени" или образите ни и лицата ни имат нужда от огледално четене, за да се разпознаят... Ние не сме нито грешни, нито припознати като деца на Господ. Ние сме сами и трябва да припознаем единствено близките си, а те са навсякъде из Вселената.

Може би трябва да се Завърнем.

Линк към коментар
Share on other sites

"Страданието е духовен процес- то представлява най- великото нещо в живота и предизвиква най- голямото раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят." П. Дънов- Енциклопедичен речник

" Сега вие можете да запитате: Защо така е нареден светът? Тогава дайте вие една програма как по интересно може да бъде нареден светът. Направете вие една драма, в която да няма страдания, в която героите да не се влюбват, да не страдат, а само да ядат и да пият, да седят като мумии, като восъчни статуи, да се гледат, да нямат никакви плачове, да не разговарят по между си. Къде ще бъде тогава приятността на живота? Вие сега се възмущавате, че нещата ставали така или иначе, но не както вие очаквате. Питам какво лошо има в плача? Когато един човек плаче, той ви показва, че страда, а щом страда, той е жив. Щом плаче, този човек има сърце, което чувства."

"И великият човек, и обикновеният страдат, но великия страда и се повдига, а обикновения се ожесточава" П. Дънов- Енциклопедичен речник .

Линк към коментар
Share on other sites

А кое е твоето мнение?

Остави учителят Дънов.

Моето мнение е , че без страдание, няма развитие. За да завършиш университета, трябва да взимаш изпити, да покажеш какво си научил, а

понякога те и късат , но това е част от програмата.

А от друга страна живота би бил невероятно скучен , ако всичко ти е наред.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...