Guest Мона Добавено Март 19, 2007 Доклад Share Добавено Март 19, 2007 Все пак, пишех за друго. Страданията не учат на нищо, това исках да кажа. Или най-малко поуката от тях е мъдрост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 19, 2007 Доклад Share Добавено Март 19, 2007 Не можеш да познаеш обичта ако не си обичал и не си бил обичан, успяваш да оцениш истинската и стойност обаче , когато я загубиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 Това, на което учат страданията, е смирението. А достигането до мъдростта няма как да не мине през смирението. Обичта не се губи, по простата причина, че не е ничие притежание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 Страданията не смиряват почти никой. Страданията ожесточават и раждат нови и нови страдания. Вижте какво става в Близкия изток. През последните хилядолетия там няма ден, в който да няма кръвопролития... Вероятно са им малко страданията, тъй като изобщо тези хора не се смиряват. Възможно е да се смири вглъбеният човек и то не след страдание, а след осъзнаване. Да се смирим след страдание е преди всичко поетично пожелание. Обикновено, хората след преживени големи трагедии, не се смиряват, а посърват, обезкървяват се, изтръпват и .... проклинат. Да бъдеш снизходителен и добър към ожесточения човек, е най-големият хуманизъм и проява на човешко разбиране. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 Учим ли се от страданията? Учим се. Как се учим? Много бавно. Нужни ли са страданията? Вече не. Вече сме самосъзнателни. Имаме избор. Защо страдаме? Защото не гледаме къде вървим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 (edited) Все пак, пишех за друго. Страданията не учат на нищо, това исках да кажа. Или най-малко поуката от тях е мъдрост. Мона, не съм съгласен с теб. Това е едно твърде крайно твърдение... Мислех си да ти пиша за разумните и неразумните страдания, изпитания и трудности, но видях мисълта за деня. Ще си позволя да я цитирам: "Да страда човек, това е голяма привилегия. Природата гледа благосклонно към всички същества, които страдат. Тя не е благосклонна към онези, които не страдат. Радостите са само последствия на страданията. Те са плод на страданията. Човек, който не е страдал, не може да има този плод - радостта. Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания. Разумните страдания в природата са една привилегия. Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдаш вътрешно, морално, за някаква идея, и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона, това страдание ще ти донесе радост." (Беинса Дуно) Също по темата, статия от Георги Томалевски: Смисълът на страданията Редактирано Март 20, 2007 от Иво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 20, 2007 Автор Доклад Share Добавено Март 20, 2007 (edited) Мога да кажа само за себе си. Преди бях ранима, чувствителна. След това, което ми се случи се научих да оцелявам. Станах далеч по-силна. Дори и сама да съм си причинила страданията, поради неопитност, много, много се промених. Калена с огън и вода. Сега отново мога да обичам. Преди бях по детски наивна, щастлива, и глупава. Сега отново мога да се радвам на слънцето , но погледът ми е по-всеобхватен. Редактирано Март 20, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 Страданията не смиряват почти никой. Страданията ожесточават и раждат нови и нови страдания. Вижте какво става в Близкия изток. През последните хилядолетия там няма ден, в който да няма кръвопролития... Вероятно са им малко страданията, тъй като изобщо тези хора не се смиряват. Възможно е да се смири вглъбеният човек и то не след страдание, а след осъзнаване. Да се смирим след страдание е преди всичко поетично пожелание. Обикновено, хората след преживени големи трагедии, не се смиряват, а посърват, обезкървяват се, изтръпват и .... проклинат. Да бъдеш снизходителен и добър към ожесточения човек, е най-големият хуманизъм и проява на човешко разбиране. Не съм съгласна с теб. В Близкия изток не се смиряват, защото искат да победят, да остане само един. И това е цената коята плащат. Ако признаеш правото на другия да съществува, значи няма за какво да се воюва. А в личен план за моите си страдания. Ако за всяко страдание се обезкръвявах и кълнях, сигурно щях да съм черна от злоба. Напротив, все още посрещам деня с усмивка. И се радвам когато успея да си легна усмихната. Признавам на моменти е малко трудно, но аз съм оптимист, че утрешният ден ще е по-добър от днешния. И не приемам, че страдам. Приела съм, че това са препятствията през които трябва да премина за да стигна там, където съм се запътила. Усмихнат ден на всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 "Да страда човек, това е голяма привилегия. Природата гледа благосклонно към всички същества, които страдат. Тя не е благосклонна към онези, които не страдат. Радостите са само последствия на страданията. Те са плод на страданията. Човек, който не е страдал, не може да има този плод - радостта. Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания. Разумните страдания в природата са една привилегия. Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдаш вътрешно, морално, за някаква идея, и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона, това страдание ще ти донесе радост." (Беинса Дуно) Аз лично не възприемам "разумните страдания", като страдание. Те са си наш осъзнат избор и ние сме ги приели, защото това е което ни носи удовлетворение. Това е доброволна саможертва в името на нещо различно от нашата личност и в същото време толкова близко до нашата душа. Личностния аспект отсъства, а страданието обитава точно там. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 (edited) А аз долавям нотки на мазохизъм. Повтаря се ситуацията с греха.Човек не е роден грешен, а още по-малко да страда.Ако все пак някой страда то това не е нито благородно, нито разумно, а плод на неприемането на нещата такива каквито са и придържането към нещо и отказа да се разделиш с него. Редактирано Март 20, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 20, 2007 Автор Доклад Share Добавено Март 20, 2007 (edited) Иска или не живота на човек не е само песен. Има страдание. Нали сме емоционални същества, имаме чувства, усещания. Ако да си съвършен означава да си безчувствен, непривързан към нищо, не ми трябва това съвършенство.Не го искам. Редактирано Март 20, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 Страдам, но защо? Дали невземам нещата прекалено на сериозно(или може би ти). Когато другите празнуват първа пролет аз ще давам 12 години от смърта на дядо ми. Не страдам, защото всичко е така както трябва да е. Хората страдат защото се отъждествяват със света около тях, и когато нещо изчезне от познатата картинка те страдат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 20, 2007 Автор Доклад Share Добавено Март 20, 2007 (edited) Такава всеотдайна обич като обичта на баба ми, която може да се види във всеки един нейн поглед отправен към мен, аз не съм получавала. Писах, че са минали две години откакто не е сред нас, за да почета паметта й. За да споделя с вас колко красив човек бе тя. А тази нейната любов е жива. Част от нея живее в мен. За съжаление в живота ни има трудни моменти, който е живял повече ще го потвърди. Нека бъдем здрави всички ние и хората, които обичаме. И да се радваме на живота в цялата му пълнота. Редактирано Март 20, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 (edited) Природата гледа благосклонно към всички същества, които страдат... Радостите са само последствия на страданията. Те са плод на страданията. Човек, който не е страдал, не може да има този плод - радостта. Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания. Разумните страдания в природата са една привилегия. Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдаш вътрешно, морално, за някаква идея, и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона, това страдание ще ти донесе радост." (Беинса �”уно) Аз лично не възприемам "разумните страдания", като страдание. Те са си наш осъзнат избор и ние сме ги приели, защото това е което ни носи удовлетворение. Това е доброволна саможертва в името на нещо различно от нашата личност и в същото време толкова близко до нашата душа. Личностния аспект отсъства, а страданието обитава точно там. Отлично казано. Бхагават гита 18.36-40 "...чуй сега за трете вида щастие които изпитва въплътената душа, знаейки което можеш да сложиш край на страданието. Това което е първо като отрова, а в края като нектар - това щастие се нарича сатвично, идващо от чистотата на ума поради Себеосъзнаване. Удоволствието идващо от контакта на сетивата със сетивните обекти, което е първо като нектар и в края става като отрова - това се нарича раджастично удоволствие породено от желание и активност. Удоволствието което от началото до края е заробващо Аза в заблудата, идващо от сън, мързел и илюзия - е родено от невежеството, тамас гуна. Няма същество на земята нито на небето сред боговете свободно от тези три качества на природата" Коментар от Свами Прабхупада: "Млад мъж и млада жена се срещат и сетивата карат младия мъж да я вижда, да я докосва и да има полови отношения с нея. В началото това може да е много приятно за сетивата, но в края или след известно време това става като отрова. Те се разделят или развеждат, преживяват мъка, плачат и др. Това удоволствие е породено от страстта. Щастието идващо от съединяването на сетивата със сетивните обекти е винаги причина за нещастие и трябва да се избягва с всички средства... Когато човек успее и достигне до трансцедентно състояние, той вкусва истинския нектар и се радва на живота" Редактирано Март 20, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 Нека бъдем здрави всички ние и хората, които обичаме. И да се радваме на живота в цялата му пълнота. Искрено ти го пожелавам, но докато сме се впили отчаяно в миналото и пием с жадни глъдки от горчивината му не ще вдишаме свежеста на живия живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 (edited) Този, който по-дълго е живял, не значи че е и повече преживял. Няма такова нещо според мен. Сега знам това, което знаех и на 23, дори тогава знаех повече. Възрастта е бреме или обременяване. Редактирано Март 20, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 20, 2007 Автор Доклад Share Добавено Март 20, 2007 Аз не правя това, Вендор! Аз се радвам на настоящето, което имам. Но не искам да забравям корените си. И тази, която преди много години ме е създала, създавайки майка ми и която успя да ме обича винаги. Пазя нейната любов, а не горчивина. Когато видя дъщеря си, която дружелюбно тича и се сприятелява с хората и не се притенява да ги заприказва, независимо на каква възраст са, аз виждам част от наследството на моята баба Елена. Живеем в нейната къща. Радвам се на цветята в градината, които тя е сяла. Тя се е докосвала и е влагала себе си във всичко, което е около мен. И вечната усмивка. Колелото на живота се върти. Искам да съм един достоен наследник на Елена, доколкото мога. Този, който по-дълго е живял, не значи че е и повече преживял. Няма такова нещо според мен. Сега знам това, което знаех и на 23, дори тогава знаех повече. Възрастта е бреме или обременяване. Е аз до 23 преживях доста, даже съм се чувствала като старец. Но все пак един човек на 70 години е познал повече радости и тревоги от по-младият на 30. И сега ми се иска да ме съпътства радостта, а не болката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 Интересно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 20, 2007 Доклад Share Добавено Март 20, 2007 Аз не правя това, Вендор! Аз се радвам на настоящето, което имам. Но не искам да забравям корените си. И тази, която преди много години ме е създала, създавайки майка ми и която успя да ме обича винаги. Пазя нейната любов, а не горчивина. Когато видя дъщеря си, която дружелюбно тича и се сприятелява с хората и не се притенява да ги заприказва, независимо на каква възраст са, аз виждам част от наследството на моята баба Елена. Живеем в нейната къща. Радвам се на цветята в градината, които тя е сяла. Тя се е докосвала и е влагала себе си във всичко, което е около мен. И вечната усмивка. Колелото на живота се върти. Искам да съм един достоен наследник на Елена, доколкото мога. Този, който по-дълго е живял, не значи че е и повече преживял. Няма такова нещо според мен. Сега знам това, което знаех и на 23, дори тогава знаех повече. Възрастта е бреме или обременяване. Е аз до 23 преживях доста, даже съм се чувствала като старец. Но все пак един човек на 70 години е познал повече радости и тревоги от по-младият на 30. И сега ми се иска да ме съпътства радостта, а не болката. Разбира се , че е така Wonderful! Когато имам големи вътрешни питания , аз отивам на гости на моята баба. Никога не задавам пряко въпроса си , тя ми отговаря без дори да сум я попитала , направо ми е като вътрешен ветропоказател . Имам си духовната връзка . Имам си духовните отношения . И това е абсолютно незаменимо . Младото ми съзнание , тепърва опипва почвата под краката си , тепърва се затичва в живота , защо да не се огледам в някой който е спрял вътрешния си бяг и се любува на движението от бягащи ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 21, 2007 Доклад Share Добавено Март 21, 2007 Всеки има своята история. Винаги съм знаела, че романите бледнеят пред истинския живот. Няма човешко въображение, което да замени или да се "изправи" срещу въображението на Съдбата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 21, 2007 Автор Доклад Share Добавено Март 21, 2007 Всеки има своята история. Винаги съм знаела, че романите бледнеят пред истинския живот. Няма човешко въображение, което да замени или да се "изправи" срещу въображението на Съдбата. Колко си права, Мона! Така е! Хубав ден ти желая! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сев Добавено Март 21, 2007 Доклад Share Добавено Март 21, 2007 Това дали някое събитие е трудност, страдание, изпитание, непреодолима спънка, добър урок зависи от начина, по който го възприемаме. Важно е да разберем и променим начина, по който възприемаме света, за да променим и значимостта на дадено събитие. Е това вече е трудно, но не и непостижимо. Според мен затова и имаме трудности по пътя си, за да може да се вгледаме в себе си и да осъзнаем начина, по който мислим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 21, 2007 Доклад Share Добавено Март 21, 2007 Каквото и да се случи, на когото и да е, аз си зная - страданията са ненужно изпитание. Радостта и веселостта дават криле. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 21, 2007 Доклад Share Добавено Март 21, 2007 Да има някой, който обича страданията? Не включвам тук патологии. Да, страданията са абсолютно ненужни, така мисля и аз, но до определен момент на развитие се минава през тях, докато не осъзнаем, че в Пътя на Любовта липсват страдания. Те са само един индикатор, че сме се отклонили от този път, грешна ни е била посоката. Те са безстрастни страданията, като камънаците и тръните, като гъстата материя, в която затъваме и се оплитаме. И търсим криле, че да се измъкнем. Защо страдаме? Защото не гледаме къде вървим. Много съм благодарна на баща ми. Той не ми е давал никакви бащини съвети, освен един, скоро след като проходих: Когато вървиш, гледай си в краката! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сев Добавено Март 22, 2007 Доклад Share Добавено Март 22, 2007 Каквото и да се случи, на когото и да е, аз си зная - страданията са ненужно изпитание. Радостта и веселостта дават криле. За да може да оцениш радостта, трябва да минеш през страданието. Не мислиш ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.