Голям грях - депресия

[rayazzz]

Здравейте, преди 30 дни направих голям грях, хора! Срам ме е от себе си и не мога да повярвам, че го направих.

Хаправих аборт. От тогава не съм на себе си. Не зная как да си помогна

Пиша, понеже имам нужда от свет, съдействие, подкрепа или каквото и да е, защото положението не се търпи.

Преди 30 дни направих аборт по желание и мъката, страданието, вината, съжалението е нещо непосилно и тежко и нещо, което според мен е непосилно за мен.

Аз съм на 41 години, имам деца. Искам да си върна любовта, любовта и радостта си към живота. Толкова съжалвам за случилот се, не мога да си простя, че направих тази ужасна постъпка и не спирам да се самообвинявам....Чувствам се сама в моята тъмнина. Чувствам, че всичко около мен рухва.  Ходя на психотерапия  - не усещам да ми помага кой знае колко. 

Сигурно повечето от вас сега ме критикуват - повярвайте ми - аз съм най-големия си критик. Моя приятелка направи това трудно решение и аз разбира се - започнах да я съдя. Но ето, че и при мен се случи!Трудно ми е дори да функционирам...Моля ви - дайте ми съвет! Не се радвам и съм супер унила, а не съм такъв човек! Трябва да се стегна  за децата и семейството ми, а ми е толкова трудно....Понякога си мисля, че по-добре да ме няма - толкова съм безполезна, а мъката е толкова голяма....

[АлександърТ.А.]

Това което знам е , че сега , за да излезеш от ,,дупката" , преставаш да се оценяваш . Вече си се оценила и се обърни към бъдещето . Там са децата и семейството . За опора си спомни мъничката причина накарала те да влезеш в тази случка . Не я преекспонирай . Само помни че си искала да направиш нещо добро  и няма значение сега какво мислиш ...  Сега , Мисли , че живееш за децата и семейството . Животът , сега вече е твоя грижа и ще го подреждаш по добре ,Сигурен съм ! Само трябва време за да спре болката .

Редактирано Октомври 6, 2021 от АлександърТ.А.

[д-р Тодор Първанов]

Уповавай  се на Господ, той  е Любов и всеопрощение. Никой от нас не е съвършен и той го знае, за това и ни обича и подкрепя в трудните моменти.  Той е все опрощаващ.

Вярвай  в него,..... умолявам  те!

 

 

[Донка]

А може би това е била Божията воля? Може би това е шансът ни да се научим да овладяваме съденето и да го трансформираме в Любов. А то става възможно само като се пренесем на мястото на човека, когото съдим... И разберем, че сме съдили поради невежеството си преди... Има само един начин да се спрем да съдим другите - като се научим да не съдим себе си, а това значи да се откажем от критериите си за добро и зло. 

И да - благодаря на д-р Първанов - когато се научим да уповаваме на Господ, да се опитваме поне да проявяваме частичка от неговата Любов и всеопрощение...