756. И ще родиш син - Неделна беседа, 28 януари 1940 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

 

Цитат

 

И ще родиш син

„Отче наш“ „Ще се развеселя“ Ще взема само няколко думи от 1-ва глава на Евангелието от Лука, от 31-ви стих, а вие сами ще си прочетете цялата глава. „И ще родиш син.“ „Изгрява Слънцето“ Великото в създаването на света е отбелязано със създаването, т.е. появяването на човека. В този смисъл целият материален свят е създаден за човека. Значи, създаването на човека съставя една от великите епохи в материалния свят. В естеството на човека има две основи. Ако разгледаме човека индивидуално, ние виждаме, че той се явява и изчезва. Той иде отнякъде, заминава, изчезва, без да знаем къде. Сега да оставим какви са вашите религиозни вярвания по този въпрос. Ако имате религиозни вярвания, които се дължат на вашата опитност, това е един въпрос. Ако сами сте проверили нещата, това е едно, но ако се осланяте само на вяра, че този или онзи са писали или казали така, това е друго нещо. Защото нещата, които са писани, могат да бъдат верни, а могат да бъдат и неверни. Ако всичко, което досега е [писано, е вярно], защо тогава съществува този дисонанс в света? Ако всичко в света е зло, тогава откъде произтича доброто? Или ако всичко е добро, откъде произтича злото? Ако целият свят е лош, откъде иде доброто? Човек има две естества. В свещените книги е казано, че човек е създаден от земя, от пръст. Това е едното естество на човека. Второто му естество е това, че Бог е вдъхнал в човека дихание и той е станал жива душа – духовното естество на човека. Значи, едното естество на човека е от земята, а второто – от духа. Та, злото в света се явява от човека, който е направен от земя, а доброто – от човека, който е излязъл от Бога..................................

Първо трябва да изучаваме физическия човек, а после духовния. Като се изучава духовният човек, методите са съвършено други от тия, с които се проучава физическият човек. Като изучаваме съвременната култура на един народ, запример, ние можем да изучаваме училищата и църквите. Питам: Отде и как са произлезли училището и църквата в човека? После можем да проследим индустрията и земеделието как са произлезли...............................

Материалният човек мисли само за себе си. Питам: За какво мисли едно яйце, което е в кошницата? Яйцето не мисли за нищо. За какво мисли едно пиле, което се е излюпило? Пилето ни най-малко няма това разположение, каквото яйцето има. Щом се излюпи и тръгне да ходи, то мисли вече за храната си. Има вярващи хора, които казват: „Ние не трябва да мислим много, има кой да промисли за нас.“ Да, яйцето не мисли за нищо. За него трябва да мисли кокошката, която го е снесла, и господарката, която го е турила в кошницата. Обаче, щом пилето се излюпи от яйцето, то започва вече да мисли за нещо. Пилето може да мисли най-малко за две неща: или за да подобри своя физически живот, или да подобри своя духовен живот. Но между физическия и духовния живот има една връзка. Ако човек подобрява жилището си, за самия човек ли го подобрява или за самото жилище? Той подобрява жилището си заради човека, който живее в него. Ако ние подобряваме своя физически живот с оглед на това да подобрим условията на своя духовен живот, това подобряване има смисъл. Следователно всичко, каквото правим, знанието и силите, които придобиваме, това са все спомагателни средства за подобряване положението на човека. Питам: Какво е допринесла сегашната епоха, в която живеем, със своите богатства? В една от Своите беседи Христос казва: Какво се ползува онзи, който постоянно се безпокои и грижи, за да придобие нещо? Той може ли да стане по-висок и по-богат? Ако ти се безпокоиш, ще станеш ли по-учен? Ако се обезсърчаваш и обезверяваш, какво ще постигнеш? Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, очакват нещо особено, големи постижения. За да се развиват правилно, те трябва да поддържат и двата възгледа: едновременно човек е духовно и материално същество. Духовното същество е господарят на материалното. Духовното трябва да взима грижи за материалното в човека. Ние поддържаме идеята, че в света има нещо разумно. Вярно е, че в света има една разумност, но тази външна разумност може да ползува дотолкова, доколкото прониква в нас. Ако тази разумност не прониква в нас, какво може да ни ползува, кажете ми. Не само това, но ако поддържаме съществуванието на Бога, Който е създал всичко, Който е всесилен, а нямаме никаква връзка с Него, ние няма да се ползуваме от нашите твърдения. Какво ни интересува този Бог, ако не можем да се ползуваме от всичко, каквото Той има? Сега не е въпросът до нашите вярвания, до това, което ние поддържаме. Ние можем да опишем това Същество, Което различни философи са Го описвали, във всички времена. Учителите на човечеството са Го описвали по един или по друг начин, но ако не сме свързани с Него, никакви описания не могат да ни ползуват. 

И ще родиш син

 

Интересна лекция .Няма  да цитирам всичко .  

Спокойна и ползотворна вечер .