Разумна икономия / Нова земя

[royalrife]

Цитат

 Казвам за бъдеще не говорете, че хората са лоши. Всичко, което Бог е създал, е добро. Всичко, което хората са създали е опаковка. И следователно, човешкото е опаковка на Божественото. Бог тури човешката система, за да се постигне Неговата цел.

 

[АлександърТ.А.]

Бог не е създал съвременните хора , каквито са днес . И днес Бог иска да постъпваме според  природните и божествени закони за да излезем от задънената улица където вървим .Бог е разделил човека на мъж и жена и ги е нароил в общество , където да се учат един от друг .Човешкото его не може да се възпита в уединение . Само живот в общество на равноправни членове ще даде тласък на новата култура .

Политиците като не се съобразяват с хората на които са началници . Затъват в кармични дългове , като утежняват живота на народа .

Ето тук може да се подчертае поведението на народа   . Защо за българите казват че сме абсурдно търпеливи ? Защото всеки политик е временно началник . След някоя година си заминава отивайки където му е мястото . А ние сме винаги тука и събираме опит .

Но вече в  20 век от човека се изисква на само да търпи , като това не се отменя .  Изисква се активна позиция изразена с думите ,,Или си с Христа , или си против него" няма среден път .Ако се чака Бог да работи за тебе , сбъркал си и . Ако не работиш за възтържествуване Царството Божие тук на земята и чакаш друг да направи това , си противник на Христос .

Бог е сътвирил тази съвършена система за живеене . Но от нас се изисква да поправим натрупаните грешки за да влезем във Волята Му .

И това трябва да напомняме на нашите държавници за да ги спасим ако ни чуят . И чрез тяхното осъзнаване да подобрим общия живот на земята .

А тяхното чуване и осъзнаване зависи от различни фактори . Но не е позволено да ги стреляме или тровим както е било в средновековието . Става с убеждаване и избори .

 

п.п. 

Цитат

„Търсете Царството Божие.“ Това е идеал, който трябва да имате, за един общ стремеж. Царството Божие показва един организиран свят, дето живеят душа с душа .     От днешната беседа .

Само в Царството Божие не се говори лошо за брата .Тука и сега мнозина живеят като животни а това в бъдеще ще се вижда във физиономиите им . Даже и сега виждам политици с особенни черти  . Можем да ги спасим ако чуят думите от народа . Спасението на човечеството е общо дело . И всички ще сме заедно до края независимо кой колко е извисен .

Редактирано Август 3 от АлександърТ.А.

[royalrife]

В 3.08.2025 г. at 9:40, royalrife каза:

Цитат

 Казвам за бъдеще не говорете, че хората са лоши.

Ето едно пределно ясно и точно Божествено предписание отправено към всички, които имат очи да виждат и уши да слушат.

В 3.08.2025 г. at 19:59, АлександърТ.А. каза:

Само в Царството Божие не се говори лошо за брата

Което означава, че при нас, дето само сме чували за Царството Божие, но не живеем още в Него всичко може да се говори за брата и хубаво и лошо. Е, лошото говорене не закъснява понеже оправданието вече е направено от кандидата за спасител на политиците АлександърТ.А.

В 3.08.2025 г. at 19:59, АлександърТ.А. каза:

Тука и сега мнозина живеят като животни а това в бъдеще ще се вижда във физиономиите им . Даже и сега виждам политици с особенни черти  . Можем да ги спасим ако чуят думите от народа .

АлександърТ.А., ако продължаваш да не спазваш , Божествените предписания ти самият имаш спешна нужда от спасение защото нещата не отиваг на добре за всички, които си позволяват да нарушават Божествените правила и закони.

[АлександърТ.А.]

Благодаря за вниманието !  Но кой съм , че да се меря със истинските ученици . Ето и пример за свят човек нарушил клетва пред Бога за да каже няколко ,,лоши" думи на друг .

Цитат

Sergii Smirnov
2 д
 ·
“- Високопоставен служител от СССР решил да се посмее на атонския отшелник. Но старецът нарушил 15-годишния си обет за мълчание, за да му каже само няколко думи, които променили живота му завинаги.
Той не отплавал до Атон, за да се моли. Аркадий Петрович Воронов, мъж в скъп чуждестранен костюм, виден служител на един от идеологическите отдели, отплавал до Света Гора, сякаш до етнографски музей.
В средата на шейсетте години това било почти нечувано, но на него, като част от „културната делегация“, му било позволено. И той имал едно забавление, измислено от самия него – да гледа истински „мракобес“, мълчалив отшелник.
Капитанът на малка лодка, гъркът Янис, миришещ на сол и евтин тютюн, казал с почтителен трепет:
- Петнадесет години, кириос Воронов, петнадесет години без звук. Отец Феофан. Той дал обет за мир, за да няма повече война. Само Иисусовата молитва в ума му и печат на устните му.
Аркадий Петрович се изкиска, гледайки тюркоазената вода на Егейско море. „Той мълчи за мир... А ние строим ракети, затова е мирът. Диваци.“
Килията на отец Феофан беше високо на склона, залепена за скалата като орлово гнездо. Докато се изкачваха по износените каменни стъпала, партийният деятел се задушаваше - не толкова от стръмността, колкото от вътрешно раздразнение.
Всичко тук му беше чуждо: миризмата на кипариси и тамян, вековната тишина, която не се нарушаваше дори от крясъците на чайките. Това беше тишина от различен порядък, гъста, многозначителна. Тишина, която го съдеше, свикнал с бръмченето на заседанията и пращенето на телефоните.
Килията беше в полумрак. Гола каменна зидария, тясно нарачка, катедра с икона, почерняла от времето. И самият той - отец Феофан. Воронов очакваше да види немощен, унил старец, но вместо това видя изсъхнал корен на древно дърво.
Нисък, с прозрачна кожа по скулите и дълга брада, бяла като планински сняг. Седеше на ниска пейка, опипваше броеницата си и не вдигаше очи. Сякаш не дишаше и самото време минаваше покрай него.
— Е, здравей, отче! — започна Воронов умишлено весело и високо, усещайки как скърцането на скъпото му яке осквернява това светилище на тишината. — Гост от самата Москва! От бъдещето, може да се каже. И вие все още седите тук, в миналия век. Може би цигара? „Беломорканал“! Символ на големи строителни проекти!
Отшелникът не помръдна. Пръстите му продължиха лежерния си път по възлите на броеницата.
Воронов се разгорещаваше все повече. Това мълчание беше предизвикателство за него, шамар в лицето на цялата му картина за света, където всичко можеше да бъде обяснено, подредено по рафтове и брандирано. Той обикаляше мъничката килия, почти докосвайки стареца с рамо.
- Какво, наистина ли мълчиш? Но ние говорим. И не просто говорим - ние възстановяваме света! Вестници, радио, конгреси! Създаваме нов човек! И какво си създал, а? Паяжини по ъглите?
Капитанът Янис, застанал на входа, тихо се прекръсти и пребледня, но не посмя да се намеси.
Аркадий Петрович вече се наслаждаваше на собствения си цинизъм. Той се наведе към ухото на стареца, изпълвайки го с аромат на одеколон и самодоволство:
— Слушай, старче, ще ти кажа една тайна. Няма Бог. Проверихме.
Летяхме в космоса и не го видяхме. Значи всичко е напразно. Спри с цирка си. Кажи поне една дума, нали? Е?
И в този момент се случи нещо, което никой не очакваше.
Пръстите на отшелника замръзнаха. Той бавно, сякаш преодоляваше дебел слой вода, вдигна глава. И Аркадий Петрович се удави. Той се удави в тези очи. В тях нямаше гняв или осъждане. В тях имаше такава бездънна, такава древна скръб и любов, че Воронов за миг си пое дъх.
Устните на стареца, които не бяха знаели думи от петнадесет години, се разтвориха с мъка. И той каза, тихо, но толкова ясно, че сякаш камъните на килията звъннаха:
— Ти не си Аркадий... Михаил.
Воронов потръпна, сякаш от удар. Беше кръстен Михаил в детството, в разрушена следреволюционна църква. Никой не знаеше за това.
Той самият беше изрязал това име от паметта си с нажежено желязо, като срамно клеймо.
И старецът продължи, гледайки не го, а сякаш през него, в ужасната, заключена килерче на душата си:
„Защо писа за Дмитрий, Михаил? През 37-ма... Той беше твой приятел. Четири страници донос... за стая в комунален апартамент и това яке... В края на краищата, до последния си дъх, по време на разпити, той шепнеше името ти: „Миша, Мишенка... не можеше...“.
Въздухът в килията свърши. Времето спря. Ревът на рухналото минало беше оглушителен. Мъжът в скъпия костюм, виден работник, създателят на „новия свят“, изведнъж се преви наполовина, сякаш беше пронизан с ръждясал щик.
Това, което излезе от гърлото му, не беше вик или стон, а зверски, потиснат вой. Той падна на колене на студения каменен под и, покривайки лицето си с ръце, се разтресе от ридания, каквито тази древна планина никога не беше познавала.
Отец Феофан го погледна още миг. Тогава в него блесна сълза. очи - може би първите от петнадесет години. Той тихо наведе глава и пръстите му отново започнаха да се движат, продължавайки безкрайния си път по броеницата. Великият обет беше нарушен. Душата беше спасена. Разговорът беше приключил.
По-късно капитан Янис, посивял и изсъхнал, разказа тази история през деветдесетте години на поклонници, помагайки на зашеметения Воронов да слезе до лодката. Аркадий Петрович, който по това време се беше превърнал в дълбоко религиозен Михаил, строител на църкви и настоятел на манастири, потвърждаваше всяка дума до края на живота си.
И когато го попитаха защо той, който беше направил толкова много за Църквата, никога не се осмеляваше да се върне на Атон, той отговори тихо: „Не можеш да безпокоиш свят човек два пъти в живота си за греховете си.“
Тази история, предавана от уста на уста, ни напомня, че най-голямото чудо е преобразяването на човешката душа. И че понякога една дума, изречена с любов въпреки всичко, може да разруши стената, която човек е градил цял живот.”
   / А.Деткин/

Само дето в реалния живот много рядко се стига до сполучлив ,,от наша позиция" край .

Беше хубаво да ме попиташ да ти обясня , преди да ми приписваш качества . Значи говориш лошо без да се интересуваш и събереш информация . А ето и информация :

Да речем че човек живее спокойно и по някога ходи да гласува , като с това се изчерпва политическата му активност . Значи каквото и да се случи , той е спокоен и знае че нещата ще се оправят и Божието Царство ще слезе и на Земята .Само че Бог изисква всеки да положи усилия за жъзтържествуване на Неговото Царство .И който не работи по този въпрос не работи за Христос .Значи остава да се прецени кое точно е доброто поведение а не само да има активност .Не само да се моли но и да проявява и друга активност . Ние сега сме като затворници и не е достатъчно да се молим за свобода . Но и да работим физически за общото благо . Като общ работник в затворническата кухне , например . Мъдреците ни учат че е важно да се работи и в трите области . Във физическата , в емоционалната и умствената .Всяка пасивност в някоя от тези области внася дисонас . Ето това е смислен за разнищване въпрос .

 Да пророчествата са за голями катаклизми , социални и природни .Но това е да събуди и активира хората за подобряване на тяхното отношение към ... всичко .

п.п.   ,, Казвам за бъдеще не говорете, че хората са лоши."

--Какво означава това като се знае че говоренетото е усвоено за предаване на информация касаеща качеството на ежедневния живот ?Без говорене се обезмисля човешкия живот , като се възпрепятства самата еволюция .Този цитат , третира говоренето ,,зад гърба" или клюката . Той не касае  политиците .  За публичните личности всяко публично произнасяне е друга категория . То е говорене в лицето на човека , както той говори с избирателите от всички партии , през медиите .  Не е възможна друга комуникация в най общ случай .Когато гласуваш за политик си казваш мнението . Когато той действа пак си казваш мнението , публично . Това даже се изисква от разбирането за демокрация .

И още  Хората постъпват лошо , но не са лоши . Те могат и да постъпват добре ако разберат какво мислят другите за тях .

 

Редактирано Август 6 от АлександърТ.А.