916. Мъдростта - Неделна беседа, 29 октомври 1916 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи

МЪДРОСТТА

29 октомври 1916 г.

„Но мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“

Яковово 3: 17

Цитат

 

Ще взема този стих във връзка с основата на Живота. Какво отношение има Мъдростта към човешкия Живот? Отношението на Мъдростта към човешкия Живот е такова, каквото е отношението на майката към детето. Какво би се ползвало детето, ако майката беше глупава? Ние никога не можем да се домогнем до онова дълбоко, вътрешно разбиране на човешкия Живот. Той има двояк смисъл – тесен и широк. Тесният смисъл е преходният живот, а широкият смисъл е безсмъртният Живот. Казахме, че Мъдростта и Животът са както отношението на майката към детето, следователно вие ще бъдете неспособни да започнете Живота си, ако Мъдростта не вземе мястото на една майка. Апостол Яков определя каква е Мъдростта, определя едно от нейните качества, един от нейните атрибути, а именно – Чистотата. Ако няма Чистота, няма Мъдрост, тъй както, ако майката няма Любов към детето, тя не е майка. Следователно имаме ли Чистота вътре в себе си, имаме и Мъдрост. Това е първата връзка и всички сполуки в Живота зависят от тази яснота и Чистота. Яснота и Чистота са синоними, защото, ако нашите очи нямаха яснота и чистота, какво бихме правили, тръгнем ли на дълъг път? Разбира се, че ще срещнем големи препятствия. Следователно, ако в Живота си имате препятствия, това показва, че в Мъдростта липсва основният атрибут – Чистотата.

И тъй, ние трябва да положим Чистотата. Тя е необходима и в науката. Всички Велики Учители, които са идвали да просвещават света, са имали тази Чистота, т.е. имали са основния атрибут на Мъдростта. Чистотата подразбира, че никога в човешката душа не трябва да има желания и страсти. Едно от основните неща, характеризиращи Живота, са страстите – те стоят като обръч около мозъка. Три пръста над ухото се намират човешките чувства и емоции. Хора, които обичат литературата, имат емоции. Чувствата съставляват най-високият праг на човешкия Живот. Под чувства аз разбирам, че човек чува, т.е. да имаш чувства, значи да чуваш. В Божествен смисъл да чувстваш, значи да чуваш, да преживяваш най-тънките усещания, на които човек е способен. И в храненето, и в четенето, и в писането ние се радваме на това, което преживяваме и усещаме – това е Животът, вън от тези преживявания всичко е невидимо.

 

Мъдростта