Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Тайните на себепознанието


Recommended Posts

Използвах примера за да покажа че намерението не е просто само материално натрупване, макар и за реализацията си да се нуждае от такова.

:sorcerer:

Редактирано от Milena
Линк към коментар
Share on other sites

Използвах примера за да покажа че намерението не е просто само материално натрупване, макар и за реализацията си да се нуждае от такова.

Със сигурност не е материално по същността си :sorcerer:

:thumbsup:

Народът казва, "Интересът клати феса".

Маслоу слога интересите при потребностите в известната си пирамида от "нужди".

Неслучайно е пирамида

- времето което "средният човек" отделя за материални нужди, е по-голямо отколкото за духовни:)

- малко хора успяват да удовлетворят най-високите си мечти

Що е намерение?

Определяне на цел(и) и примерване :) :

Векторът между мерника и мушката става изолинеарен с линията от окото до целта.

стреме[ж] - служи да определи посоката на движение (стремя се)

tension - сила на опън

[my] in-tension - непроменливият Аз всред променливите сили.

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по-малко, за няколко мига или за повече И веднага тя донася със себе си сила, радост, вяра, чистота, мир, любов. В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага. Той чувства тогава връзките си с целокупния живот. В този момент за него всички са братя, сродни, близки и мили. Това са минути на вдъхновение. Тогава идват идеи.

Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите.

В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая-светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: "Познай себе си" значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея.

Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма.

Учителят за образованието - Боян Боев - Сила и Живот - Бургас 1994

:thumbsup::feel happy:

Излиза, че когато наблюдаваме и анализираме негативните си състояния, ние не опознаваме себе си, а "налепите" върху нас. Опознавайки налепите, ние търсим начин да ги изчистим. Опознавайки себе си, търсим начини да проявим възвишеното в себе си....

Линк към коментар
Share on other sites

Може би първо трябва да си отговорим на въпроса "Какви искаме да бъдем?"

Здравей,ето го вечния въпрос,много е трудно,нали,не че не съм наясно със себе си,ама ако трябва да бъда честна,и то напоследък съм много объркана,лутам се,ту се тряскам като вълна в някоя скала,после пак на изходната точка,не че не разбирам,ама там е работата как да го приложиш,убедително и утвърдително,ееееее,не е лесно,поне за мен,все пак старая се поне да не вредя ,друг е въпроса доколко съумявам да се справям,ох,колко съм благодарна ,че го има този сайт,всички тук са страхотни,добри,знаещи........да бъде

Линк към коментар
Share on other sites

1-Обръщане към Бога

Учителя казва:"Обръщането е от Бога".

2-степен -Покаяние-Учителят казва:"Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки. Чрез покаянието ти молиш за нов кредит и нови възможности."

3-степен-Спасение- Учителят казва:"Покаянието и спасението са две неща тясно свързани."

4-степен-Възраждане- Учителя казва:"След като е спасен, човек е посаден като семе в земята, за да се разцъфти и да даде плад. Като плод той се възражда за нов живот."

5- степен-Новораждане- Учителя казва, че човек се освобождава от кармичния закон и става свободен гражданин и господар на своя живот.

6-степен-Посвещение- Учителят казва:"Велико нещо нещо е Посвещението, защото тук на ученика се разкриват ключови тайни на природата и той става посветен.

7-степен-Възкресение- Учителят казва:"Възкресението, това е последната степен в развитието на човека. Възкресението е от Бога..."

Линк към коментар
Share on other sites

Учителят казва: "Човешката душа е космос. Тя е океан. Ние още не сме познали себе си. Не сме се познали и едни други. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние". "Дали човек е млад, розрастек или стар, Божественото в него не се изменя. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намерите, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. " "Ние сме още в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно". "Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила. Днес тя приготвя условията за своето проявление. Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви".В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата. Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда."
Боян Боев - Учителят за образованието

Замислих се над това:

"днес тя (душата - Божественото в нас) приготвя условията за своето проявление."

Как Божественото в нас приготвя условията за проявлението си - може би себепознанието е ключовият момент в този процес? Когато познаем едно макар зрънце от заложеното в нас Божествено, ние съзнателно ще му "дадем път" като го поставим за крайъгълен камък на мислите, битието си, свободната си воля?

Как да го познаем преди да сме го проявили?

Как може да се "даде път на Божественото Начало в себе си"?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

...

Замислих се над това:

"днес тя (душата - Божественото в нас) приготвя условията за своето проявление."

Как Божественото в нас приготвя условията за проявлението си - може би себепознанието е ключовият момент в този процес? Когато познаем едно макар зрънце от заложеното в нас Божествено, ние съзнателно ще му "дадем път" като го поставим за крайъгълен камък на мислите, битието си, свободната си воля?

Как да го познаем преди да сме го проявили?

Как може да се "даде път на Божественото Начало в себе си"?

Ето част от едно прекрасно според мен есе за Душата:

"... Ако искаш да я видиш, представи си един бял лотос,поръсен с утринна роса,около който се носят бяло ухание и бяла музика.Той е така непокътнат,така девствен и чист,отворен към сиянието на зората,погълнат от светлината,която разлива дъгата си върху неговата белота! Такава е всяка човешка Душа в началото на своя път-непорочна, добродетелна и красива, отворена за светлината.

Тя тръгва с теб по твоите човешки пътища и непрекъснато брани бялата си дреха.Много пъти ти забравяш за нея, за нейното изконно право на чистота и я захвърляш по бунищата, изтриваш мръсните си мисли в нея, завещаваш и жестоки погледи и лоши думи.

Приятелю, когато забравяш за твоята Душа,ти забравяш за Божественото в себе си.Но не забравяй, Божественото не може да бъде омърсено.

Лотос бял е твоята Душа"

Линк към коментар
Share on other sites

...

Замислих се над това:

"днес тя (душата - Божественото в нас) приготвя условията за своето проявление."

Как Божественото в нас приготвя условията за проявлението си - може би себепознанието е ключовият момент в този процес? Когато познаем едно макар зрънце от заложеното в нас Божествено, ние съзнателно ще му "дадем път" като го поставим за крайъгълен камък на мислите, битието си, свободната си воля?

Как да го познаем преди да сме го проявили?

Как може да се "даде път на Божественото Начало в себе си"?

Ето част от едно прекрасно според мен есе за Душата:

"... Ако искаш да я видиш, представи си един бял лотос,поръсен с утринна роса,около който се носят бяло ухание и бяла музика.Той е така непокътнат,така девствен и чист,отворен към сиянието на зората,погълнат от светлината,която разлива дъгата си върху неговата белота! Такава е всяка човешка Душа в началото на своя път-непорочна, добродетелна и красива, отворена за светлината.

Тя тръгва с теб по твоите човешки пътища и непрекъснато брани бялата си дреха.Много пъти ти забравяш за нея, за нейното изконно право на чистота и я захвърляш по бунищата, изтриваш мръсните си мисли в нея, завещаваш и жестоки погледи и лоши думи.

Приятелю, когато забравяш за твоята Душа,ти забравяш за Божественото в себе си.Но не забравяй, Божественото не може да бъде омърсено.

Лотос бял е твоята Душа"

Благодаря,че споделяте част от това красиво есе.Кой е авторът ?Може ли да го поместите цялото?

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря,че споделяте част от това красиво есе.Кой е авторът ?Може ли да го поместите цялото?

Поздрави!

С удоволствие.

От 1973г. Багрина Кларк записва 33 есета, под общото заглавие "Писма от Христос". Те са получени чрез медиумичен контакт и имат силен енергиен заряд,който създава дълбоки положителни емоции у читателя.

Редактирано от Атлантида
Линк към коментар
Share on other sites

Лотос бял е твоята душа

Мой приятелю,

Ти усещаш,че освен тяло си и друго,което не могат да видят земните ти очи-нещо,което е по-важно от тялото ти,нещо, което го прави трепетно и го движи по особен начин,извежда го от прозаичните всекидневни усещания.

Ти интуитивно схващаш,че това е Душата ти,която носи други измерения и други ценности,която има други нужди и други стремежи.-и това са твоите истински нужди и стремежи,това са твоите копнежи,това са твоите полети и творчески импулси.Душата ти раздвижва в теб добрите ти желания.Тя неуморно се бори с физическия човек в теб. Тя е твоя изповедница и приятелка,тя е в твоя спомен и в твоето бъдеще.

Ръката 'и е непрекъснато върху сърцето ти,защото чрез него усещаш любовта. Когато се радваш и когато тъгуваш, ти изразяваш състоянието на Душата си.

За твоя ум Душата е нещо нереално и мистично, което е по-скоро символ, отколкото действителност.Въпреки това ти се улавяш, че се съобразяваш не с реалните неща,а именно с този символ.Той има някакво странно влияние над теб-влияние,което е по-силно от всичко друго.Много пъти ти пренебрегваш важни за теб земни дела, за да удовлетвориш Душата си.Тогава с часове гледаш небето,цветята и дърветата,слушаш музика и излъчваш обожание към света.

Често в теб напират странни желания и ти се чудиш от къде идват.Те идват отдалеч,от Родината на твоята Душа,от твоята истинска Родина.

Когато на сън виждаш познати красиви светове,ти ги виждаш чрез душата си.Когато чуваш непозната,неземна музика,ти я чуваш чрез Душата си.Когато Бог говори в теб,Той говори чрез душата ти.

Когато се бунтуваш срещу неправдата и грозотата,знай,че това е бунт на твоята Душа.Когато искаш да напуснеш земята,знай,че това е желанието на твоята уморена Душа.Когато страдаш от изневярата,предателството и подлостта,знай,това е страдание на твоята Душа.Когато откриваш знанието,без да положиш усилия,знай,то идва от твоята Душа.

Ако искаш да я видиш, представи си един бял лотос,поръсен с утринна роса,около който се носят бяло ухание и бяла музика.Той е така непокътнат,така девствен и чист,отворен към сиянието на зората,погълнат от светлината,която разлива дъгата си върху неговата белота! Такава е всяка човешка Душа в началото на своя път-непорочна, добродетелна и красива, отворена за светлината.

Тя тръгва с теб по твоите човешки пътища и непрекъснато брани бялата си дреха.Много пъти ти забравяш за нея, за нейното изконно право на чистота и я захвърляш по бунищата, изтриваш мръсните си мисли в нея, завещаваш и жестоки погледи и лоши думи.

Приятелю, когато забравяш за твоята Душа,ти забравяш за Божественото в себе си.Но не забравяй, Божественото не може да бъде омърсено.

Лотос бял е твоята Душа

Редактирано от Атлантида
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Съветвам те, който и да си ти, щом желаеш да се гмурнеш в най-съкровените тайни на природата- ако не намериш това, което търсиш, вътре в себе си, то никога не ще го откриеш извън себе си. Ако не познаваш качествата на собствения си дом- защо търсиш качествата на другите неща? О,ЧОВЕКО! ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ- ЗАЩОТО В ТЕБ САМИЯ Е СКРИТО СЪКРОВИЩЕТО НА СЪКРОВИЩАТА!

Абипила- арабски писател :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

За да достигне до познанието, човек трябва да обикне непознатото, а не да се страхува от него. Когато човек обикне нещо се свързва с него и го опознава. Не може да искаме първо да опознаем нещо и после да го обикнем, защото за да дойде истинското разбиране, трябва да сме се свързали с обекта на познанието чрез любовта. Когато става въпрос за нас самите, първото условие е да сме изпълнени с любов към себе си и по-точно към непознатото в себе си, към тази висша наша същност която искаме да опознаем и разберем.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 years later...

Какво е самопознанието ако не способността да различаваш всичко онова, което те диференцира от всичко останало извън теб. Самопознанието е идентификацията. Когато тя спре, остава познанието. Чистото знание. Но то не е интелектуална концепция, а чисто съществуване и знание за произхода на всяко зло. Тоест, това, което ние сме склонни от наша лична гледна точка да наречем зло. Всичко онова, което си мислим, че е лошо и всичко онова, което не разбираме или не приемаме. Доколкото не можем да разберем или приемем себе си, до толкова не се познаваме. Познаваме ли се докрай, ще знаем отлично, не как, кога и защо реагираме по определен начин, а че това, което се случва трябва да се случи независимо от последствията за нас или извън нас. В задълбочаването на самопознанието се крие огромна тъга, защото колкото повече разбираш какво си, толкова повече смирение и обикновенност откриваш у себе си. Поне при мен е така. Разбираш, че не си важен, а си една сложна и многообразна структура изградена не от самия теб, а най-вече от множество външни фактори. Нямаш право да ги обвиняваш. Можеш само да ги наблюдаваш. И разбира се, ако си склонен и чувстваш, че си струва, да променяш всичко онова, с което повече не можеш да се идентифицираш. Всъщност това се случва от само себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Тайните на самозпознието нямат тайни.

И нищо необичайно. И нищо отвъдно. Знаеш кое е пред теб и можеш ли. Обикновено не могат. Страх цари.

Та това е познанието. И то е кратко, до следващата болест и немощ, до следващия издиханен миг.

Тук всичко свършва.

Отвъд 12 нощ на края.

Спи, спокойно, призрачно спи, зад тебе има други същности, които не са толкова слепи :-) Умрели сме да си запазим копанката, че е свещена храна за нашия духовен дух :-)

Линк към коментар
Share on other sites

Самопознанието (или себепознанието) представлява изследване на умствените и психо-физическите характеристики на личността; разбиране на самя себе си. То започва в ранна детска възраст и продължава през целия съзнателен живот на човека. Формира се постепенно, представлявайки комбинация между познанието на самия себе си и отражението на влиянията, идващи от външния свят. Себепознанието е самоидентификацията на личността.

Себепознанието е свързано със самооценката на собствената личност.

Психолозите посочват три причини, поради които хората се опитват да направят самооценка на личността си:

- разбиране на себе си, търсене на точни знания за самия себе си

- повишаване на собствената си значимост, повишаване на самоуважението си, търсене на благоприятни знания за себе си

- самопроверка, сравняване на собствената си самооценка с оценката на околните хора

Нивото на самооценка, на самоуважение, на самочувствие зависи от степента на удовлетвореност или неудовлетвореност на човека от самия себе си, от своите собствени действия или бездействия. Адекватната самооценка и адекватното самочувствие съответстват на реалните възможности на човека. Ако самооценката и самочувствието на някого са под или над неговите реални възможности, говорим за наличие на занижена или надвишена, с други думи - неадекватна, изкривена - представа за себе си у този човек.

Ето формулата на самоуважението:

самочувствие = успех / претенции

От формулата става ясно, че самооценката може да се повиши или като се увеличават успехите и постиженията на индивида, или пък - като се намаляват изискванията за постижението на идеалната представа за себе си.

Кои са основните пътища за себепознание:

- анализ на собственото поведение и на собствените дейности на базата на сравнение с други хора

- самонаблюдение, което може да бъде както външно - чрез аудио и/или видео записи, така - и вътрешно - изследване на собствените си чувства, мисли и реакции спрямо някакви събития

- самоизповядване (вътрешен доклад, даден на самия себе си).

- себепреценка

Аз -образът (или - аз-концепцията) е относително устойчива, в по-голяма или в по-малка степен осъзната и фиксирана в словесна форма представа на човека за самия себе си. Тази концепция се постига в резултат на (само)обучение и оценка на самия себе си чрез отделни представи в различни реални и въображаеми ситуации, както - и чрез мнението на други хора и взаимовръзката с тях (с другите).

Всичко, което се случва на някого, е отражение на неговия вътрешен свят. Хората, които среща, отношението им към него, историите, които се повтарят в живота му... - всички тези неща съответстват на неговите най-дълбоки съзнателни и подсъзнателни убеждения, страхове, нагласи и очаквания. Когато започне да опознава себе си, да открива бариерите, които му пречат, и започне да ги преодолява, той ще усети как с всяка промяна в него самия се променя и всичко около него.

Защо тръгваме по пътя към себе си и кое ни кара да го правим? Любознателност, търсене на начини за справяне с проблемите, страданието и болката или това е просто вътрешен неосъзнат стремеж, сякаш някаква Сила ни води натам?

Всеки ден човек може да си задава въпросите: "Кой съм аз?, Какво съм аз?, Откъде идвам?, Накъде отивам?, Какъв съм?, Защо съм такъв?, Какъв искам да бъда?, Какъв мога да бъда?, Как да стана такъв, какъвто искам да бъда?...".

И всеки ден ще открива нови и нови неща за себе си. Ще реди пъзела на себепознанието - частица по частица. И ще върви по Пътя към себе си.

Спомням си как през студентските си години гледах някакъв филм (с Дейвид Карадайн в главната роля), в който майстор на някакво бойно изкуство търсеше знанието. Трябваше да намери някаква книга, посветена на висшето познание. По Пътя срещаше всякакви бойци - свои конкуренти или - пазители на книгата, които побеждаваше един след друг. Накрая намери тази книга. Оказа се, че книгата е с дървени страници, а в средата на всяка нейна страница имаше кръгло огледало. Тоест, идеята на филма беше, че премъдростта се придобива чрез самопознанието, а Силата е в теб. Всичко, което търсиш, е скрито в теб и ти само трябва да го откриеш.

Орфей казва: “Познай себе си и ще познаеш Вселената и боговете.”.

Конфуций казва: "Ако познаваш съседите си, ти си просто знаещ,. Познаваш ли себе си, ти си мъдър.".

Сун Цзъ казва: "Ако познаваш себе си и врага си, ще победиш в битката. Ако познаваш само себе си или само врага си, или ще победиш, или ще загубиш. Ако не познаваш нито себе си, нито врага си, ще загубиш и битката, и войната.".

Модераторска бележка:

Благодаря на ISTORIK за предоставените източници:

http://ru.wikipedia....ki/Самопознание

http://en.wikipedia....dge_(psychology)

http://sebepoznanie....i-si-promqnata/

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Всеки ден човек може да си задава въпросите: "Кой съм аз?, Какво съм аз?, Откъде идвам?, Накъде отивам?, Какъв съм?, Защо съм такъв?, Какъв искам да бъда?, Какъв мога да бъда?, Как да стана такъв, какъвто искам да бъда?...".

И всеки ден ще открива нови и нови неща за себе си. Ще реди пъзела на себепознанието - частица по частица. И ще върви по Пътя към себе си.

Можем да добавим още няколко въпроса - "Какво не съм?, Какъв не съм?, Какъв не мога да бъда?, Какъв не искам да бъда? Накъде не мога да отида? Накъде не искам да отида?"...

Линк към коментар
Share on other sites

Самопознанието (или себепознанието) представлява изследване на умствените и психо-физическите характеристики на личността; разбиране на самя себе си. То започва в ранна детска възраст и продължава през целия съзнателен живот на човека. Формира се постепенно, представлявайки комбинация между познанието на самия себе си и отражението на влиянията, идващи от външния свят. Себепознанието е самоидентификацията на личността.

Себепознанието е свързано със самооценката на собствената личност.

Още в тези начални думи прозира една гледна точка приравняваща човека до неговата личност, която умира заедно с физическото му тяло. Истинският човек е отвъд личността и нейните характеристики.

Ще разгледам един аспект на опознаването на себе си. Да опознаеш себе си, означава да се абстрахираш от моментното си положение, от моментните условия и да откриеш себе си независимо от тях. Ако показваш едни качества при определени условия, но не ги показваш при други условия, това не си ти. Тези качества очевидно са следствие на условията. От тази гледна точка всичко, което сме постигнали или не сме успели да постигнем в живота си, можем да разглеждаме като резултат от съвкупното влияние на нашите собствени качества и на условията в които живеем (тук включвам и кармата). Това е външната страна на нещата, външните постижения. Опознавайки себе си, ние трябва да сме наясно каква част от това, което сме постигнали външно е резултат от нас самите и каква поради добри условия.

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с това:

...

Всичко, което се случва на някого, е отражение на неговия вътрешен свят. Хората, които среща, отношението им към него, историите, които се повтарят в живота му... - всички тези неща съответстват на неговите най-дълбоки съзнателни и подсъзнателни убеждения, страхове, нагласи и очаквания. Когато започне да опознава себе си, да открива бариерите, които му пречат, и започне да ги преодолява, той ще усети как с всяка промяна в него самия се променя и всичко около него.

...

То ... противоречи в голяма степен на другите твърдения, които си изказал относно себепознанието. Имам чувството, че твоят пост се състои от няколко мнения на различни хора. Може би това са мисли и убеждения по въпроса на различни твои приятели, учители ... или?

Не искам да те засегна някак, просто ми стана интересно.

Линк към коментар
Share on other sites

А, не се засягам. Преведох този текст.

Но само тази част я вмъкнах от друг текст.

Защо пък този откъс да противоречи на останалото? Аз нямам това усещане.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...