Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Християнски психотерапевт


Heart

Recommended Posts

Здравейте всички,

На 33 г. съм, омъжена. От 2г. живея е 1 неразрешим проблем, който в крайна сметка ми докара депресия и невъзможност да си живея живота нормално. Става въпрос за класически любовен триъгълник :( .Посещавах 2г. психотерапевт. Оказа се, че неговите методи и насоки за живота са в разрез с моите убеждения, като вярваща християнка. В резултат започнах да се чувствам все по-зле, тъй като проблема си остана неразрешен и до този момент.

Бих искала да отправя един въпрос към всички. Моля ако някой познава или е чувал за психотерапевт вярващ християнин, нека да сподели и да даде някакво кординати.

Благодаря ви предварително.

Желая ви успешена и ползотворна седмица.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 69
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Мила Heart, знам, че не ти е лесно, но имай предвид, че животът много често не се съобразява с нашите възгледи и убеждения. Проблемите ни възникват тогава, когато не можем да възприемем реалността такава, каквато е. " Господи, дай ми сила да приема нещата, които не мога да променя." И аз съм изпадал в любовни триъгълници. И аз съм се опитвал да променя хода на събитията. И тогава Учителят ми се яви, за да ме смъмри, като ми каза: "Не се опитвай да пречиш на душите, които искат да се слеят!" Тогава ми просветна - когато обичаш някого, трябва да го оставиш свободен. А ако любовта ти е себична - ще страдаш. Дай свобода на съпруга си, не му прави сцени на ревност. Покажи му, че любовта ти е безусловна, ако наистина е такава, и се моли да бъде Божията воля, защото тя е най - добрата за всички. Християнски психотерапевт не мога да ти препоръчам. Не смятам, че психотерапията ще ти помогне. Това е проблем, който те е връхлетял, за да поработиш върху собственото си израстване.

Линк към коментар
Share on other sites

Посещавах 2г. психотерапевт. Оказа се, че неговите методи и насоки за живота са в разрез с моите убеждения, като вярваща християнка.

Бих искала да отправя един въпрос към всички. Моля ако някой познава или е чувал за психотерапевт вярващ християнин, нека да сподели и да даде някакво кординати.

Защо се държите като малко дете? Психотерапевтът си е психотерапевт и неговата задача е да предложи методи, които работят. Това му е работата. Вие имате претенции, че "неговите методи били в разрез с вашите убеждения като християнка". Той ви предлага методи, които работят, а вие не ги приемате и поставяте условия "търся психотерапевт християнин"...Това означава ли, че вие не приемате казаното от специалиста? Защо тогава не се излекувате с помощта на "методите на вярващите християни", а сте стигнали до психотерапевт специалист? Казвам всичко това, защото мой познат също вярващ християнин е обиколил 6 психотерапевта, оставайки недоволен от всеки един от тях, защото всички му препоръчвали методи, които са в "разрез с християнската вяра"! Един му предложил хомеопатия, друг йога, трети медитация и т.н. В резултат си остава в същия омагьосан кръг и няма кой от църквата да му помогне с нещо. Принуди се най-накрая да опита йога, проведох му няколко занимания, показах му упражнения и релаксация, почувства се по-добре. Те просто предлагат това, което може да помогне без да робуват на религиозни догми. Опомнете се хора и се отърсете от сковаността в ума. Не изпадайте в сектантство, приемете всичко което може да помогне без да казвате "аз отхвърлям тези методи защото религията ги отрича".

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Heart, 2 години са страшно много!!!

Две години болка и лутане.

... е и аз съм изпитвала болка толкова дълго време, но и досега не мога да си простя, за отделеното време. Може би така е трябвало.

Никой не може да ти даде решението, то е в теб.

Само трябва да простиш.

Лесно е да се каже, и дълбоко в себе си знаеш, че да простиш е единственият начин да продължиш напред.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, Heart.

Към това, което е написано преди мен, искам само да добавя, че ако действително някой е дълбоко вярващ християнин, то, простете ми, не би стигнал до "класически любовен триъгълник", защото е в нарушение на основните християнски заповеди - "Не прелюбодействувай", "Не пожелавай...нищо, което е на ближния ти".

Казвате, че: "неговите методи и насоки за живота са в разрез с моите убеждения, като вярваща християнка". На дали този терапевт е бил против вашата вяра в Христа, по скоро ви е накарал да "прогледнете" и да видите собствените си грешки като "християнка". А за това, че не сте готова да ги приемете - вина терапевта няма. Специалиста може само да ви посочи пътя, но няма правото да върви по него вместо вас.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей и от мен!

Всеки от нас през живота си има да преодолява различни препятствия, на всеки му се налага да разрешава различни проблеми. И те са специфични, според това, което човек има да научи, да усъвършенства в себе си, да култивира като качества и добродетели... Всички минаваме през различни изпитания и е добре, ако след тях ставаме по-мъдри и по-силни. Разбира се, понякога на човек му е трудно да се справи сам и има нужда от определена външна помощ, но никой не може да разреши проблема му вместо него. Помощта, която получаваме, също не е случайна. Ние привличаме към себе си такъв човек или събития, обстоятелства, които ще допринесат за катарзиса.

Ето, в твоя случай с психотерапевта - ти ходиш при него вече 2 години и едва ли в края на втората година си разбрала, че той има различен мироглед, но си продължила да ходиш при него...Искам да кажа, че си има причина първо да ти се случи точно такъв проблем, след това да отидеш именно при този психотерапевт, после да си поставиш въпроса за неговите и твоите възгледи и то на фона на неразрешения все още проблем, а сега попадна на този форум, където може да получиш съвети и от малко по-различен ъгъл, спрямо този на "вярващ християнин" :)

Всичко това поне на мен ми говори, че се намираш в един преходен период в твоя живот, след който определено ще разшириш своите възгледи, ще укрепиш и изчистиш своята вяра и това ще стане с едновременното разрешаване на същинския проблем (любовния триъгълник). Мисля, че процесът ще завърши около 35-тия ти рожден ден, но това го казвам от съвсем общи съображения. Ако имам дата, час и място на раждане, евентуално ще мога да коментирам малко по-точно и конкретно - при желание от твоя страна, можеш да ми ги изпратиш на ЛС.

Поздрави и успех!

P.S. Между другото, обикновено, ако помощта не ни е натрапена отвън, ами ние сме я потърсили и намерили, обикновено съдбата ни изпраща именно там, където е най-полезно за нас. Това може да бъде както намиране и отиване при съответен човек (лекар, психотерапевт, адвокат - въобще някакъв вид консултант), така и "случайно" влизане в книжарницата или библиотеката и погледа ни пак така "случайно" се спира на някоя съвсем невзрачна на вид или противоречаща на нашите досегашни възгледи книжка, намирането на сайт и т.н.

Ако човек наистина е в нужда, няма да отхвърли тази помощ, дори и да му се струва неподходяща. Ако си позволи лукса да я отхвърли, значи има сили още известно време да страда и да се блъска сам, докато ... както казва майка ми "му уври главата" :D

Линк към коментар
Share on other sites

Heart,аз не разбрах.Ти ли си във връзка с двама мъже или съпруга ти е във връзка с 2 жени ,прочетох няколко пъти поста ти ,но не се разбира.Ако желаеш може да пишеш в какво всъщност се състои проблема ти.

Аз съм християнка , но не съм психотерапевт.

Правослявието е моята религия ,но съвсем не съм зациклила в строго изпълнение на всичко прорповядвано от него.

Всички сме хора.

А тук има хора с доста опит ,които могат да ти дадат доста добри съвети,а ти да прецениш ,в какво всъщност се състои проблема ти.Може да опиташ :)

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност,католическата църква дава правомощия на свещеника да бъде и "психотерапевт", така че всеки "католически християнин" може да се изповяда, да сподели всичко със свещеника, да беседват, и, честно казано без нищо общо с християнството като наука и начин на Живот, чисто по човешки, да се даде съвет- естествено в рамките на католическия канон. Православието не предлага такава "услуга", но пък човек с проблеми може да си поръча специализирани молитви, които отчето да прочете, или пък да си проправи път към несъзнателните процеси и да ги програмира за оздравяване, решаване на проблемите и т.н., чрез "ритуалите", които се срещат у нас- палене на свещи за живи и мъртви или пък пред някаква икона на светец, и т.н., ходене до някакво "чудотворно" място и т.н.

Иначе, християнски разбиранияа, и начин на живот....Анаид съвсем правилно задава насоката, в която християнинът канализира вярата и любовта, и ги прилага в живота си.

За християнинът любовен триъгълник извън т.нар. Света Троица не би могло да съществува, но не това е проблема. Проблема е в това, че "моите убеждения, като вярваща християнка" всъщност нямат нищо общо с християнството- всичко това е израз на психоемоционални блокажи, чувство за вина, страх, срам и т.н. ( основтите причини за възникване на всички физически и повемчето психически заболявания и болестни състояния са всъщност страхът, вината, срамът, от които се "развъждат" много второстепенни явления, предразсъдъци, и т.н.), които още от първата глътка въздух, която поемаме раждайки се на този свят, буквално ни заливат отвсякъде, и те са основните, които стоят във всички негативни енергийнии (било емоционални, или ментални, или дори чисто физически) модели, които съзнанието ни не може да "засече", но за сметка на това пък им се подчинява...

Нито това, че човек е женен или омъжен означава, че е обречен да прекара живота си с този човек. Бракът така или иначе е хомот, който надяваме...Има много причини, поради което жената се омъжва, и мъжът се жени, но причината "Любов" не съм срещал в досегашния си съзнателен живот сред всички хора, които познавам, имащи опит с брачния живот.

Така че, колкото причини има за създаване на брак, точно толкова има и за разваляне на брака, включително и Любовта, като причина да дадеш на човека до себе си възможност да бъде здрав, свободен и т.н., на децата си- да растат здрави и да се развиват...

Heart, когато потискате емоцията, влечението, "притеглянето"..или както го усещате спрямо "третия", активирате всички негативни енергийни модели, които само това чакат...и така освен това емоционално направление, се блокират и всички останали. Живеете, потискайки едно желание...а желанието което не се удовлетвори, не носи наслаждение на човека, а тъкмо обратното. Търсите оправдание в "християнски убеждения" за товна, че "нямате право", или пък се обвинявате за това, че ако си го позволите, това ще е "грях"...

Грях...това понятие като цяло има място в животга на човека, едва когато се е изкачил чрез съзнателна работа на първото стъпало от стърбата на духовното извисяване, която се нарича "максом"- на иврит това означава "граница", и в писанието еквивалента на това стъпало е изразен чрез примера, в който евреина (като сборно понятие) е осъзнал робството си в Египет (материалния свят, светът на полярното съзнание и култът към интелекта, като средство за добиване на материалниблага, власт, издигане в йерархията и т.н.), и е достигнал своето духовно пълнолетие- 40 години (тук това не означава физическа възраст 40 години), след което може да се опълчи на Фараона-съзнанието, интелектът, управляващ и експлоатиращ, трупащ само за себе си, и да победи този Фараон, да прекоси Червено море, и да заживее в пустинята още 40 години (отново това не е физически измеримо време)- Максом е всъщност преминаването на Червено море чрез разделяне на водите му- Червено море в писанието изразява нашето его-съзнание, нисшия тип съзнание, което според окултната анатомия физически се представлява от кръвта (вероятно поради това са възникнали редица изрази като "буйна кръв", "синя кръв", "млада кръв", "чиста кръв", "кръвта вода не става" и т.н.). Така че, едва когато духовно пълнолетния човек, нъвршил духовните си 40 години, сепребори с фараона, премине Червено море и заживее в пустинята, едва тогава понятието грях има съотносимъст спрямо постъпките на човека, защото в пустинята животът има за цел да пречисти човек себе си, да се освободи от всичките си "робски" навици, и така, когато се смени едно цяло "поколение"....Предполагам сте чели Стария завет, по-точно т.нар. "петокнижие на Мойсей", където е описано всичко това.

Прочетете и "биографията" на Давид, който също е един от 7-те Патриарси на еврейския народ. Нима Давид не пожела жената на ближния си, при това не на кой и да е ближен, а на съратник, приятел и най-добър пълководец, сражавал се рамо до рамо с Давид....Е, Давид намери "вратичка" в "закона"- ако жената е вдовица, може да се ожениш за нея...и с присъщата му аналитичност, "изчисли" как може харесваната от него жена да се превърне във вдовица...В писанията намираме "личности",описани както с положителните си кацества и добродетелитеее си, така и с негативните си качества, ще намерим много "кръв" и насилие в писанията, ще прочетем, че Бог раздава мъст, издпитва ревност, води си "черен списък" и изтребва до седем колена от род в род и прочие неща, които небихме могли да разберем, но по една или друга примина, имаме си институции-църкви, ортодоксални, източноправославни, католически, протестантски и т.н., които са консервирали християнството в стъкленици, подобно на онези сбирки в катедрите по анатомия и патоанатомия в медицинските университети, в които се поставят анатомичните препарати- органи, части от тялото, консервирани и потопени във формалинов разствор- както "нормалните" части и органи, така и различни видове "патология"- от вродените аномалии, до..например черен дроб с рак например, 6-7 месечен плод с някакви уродливи аномалии...Това е християнството днес като официална институция- консервирано, без развитие, и Живото Слово присъства в това християнсдтвот точно толкова, колкото живота присъства в "стъклениците" с формалин...Така че, човек ако пребивава повечко време в една дисекционна зала, формалиновите изпарения започмват да го тровяат, дисекциите (т.е. четенето на писанието, службите и прочие там ритуалности- Коледни, Великденски и каквито други има) деформират сетивата, зрението свиква да разглежда "трупове", а съзнанието непрекъснато си набива само за себе си същото, което студентът по медицина си набива в главата, четейки анатомията- хиляди латински думички, които не разбира в повечето случаи, с които се обозначават всички неща, изгрлаждащи човешкото тяло( т.е. всичко онова, което е "добро"), и ги зубри наизуст, защото няма "логика" по която да ги запомни...а като изкара анатомията, в патоанатомията учи отново една купчина латински думи, обозначаващи онези неща, които НЕ са НОРМАЛНИ, а представляват болести (т.е. всичко ононва което е "грях" ако сравним с църковните дисекции на писанието)...Е, християнските църкви не могат да се похвалят с нито един свой папа или патриарх, който да е следвал стъпките на Исус и да е извървял пътя на болката- виа долороса, нито пък с папа или патриарх, който е жертвал живота си за човечеството и след това е възкръснал....защото църквата и анатомията изучават устройството на "живота" само върху трупове, в които има видим дефицит на живот...

Не знам как приемате християнството, и вероятно примерите ми Ви изглеждат драстични и доста съмнителни, но всичко може да се опита от "първа ръка", но така или иначе, можете да помогнете на себе си ако се опитате да не се обвинявате, да различавате емоционалните привързаности и емоционалните зависимости, в които живота ни се оплита от осъзнати ценности, от чието приложение човек израства духовно, и чувства щастие, осезава и осъзнава Любовта на Този, в Когото вярва...или да осъзнае, че всъщност не вярва, а просто е в капана на множество създадени суеверия, от молитвите, от контактуването с други християни или от изучаване на писанието вместо да има като резултат вдъхновение, сили, воля, здраве и т.н. неща, придобива само усещане за вина, за грях, чувство за непълноценност, нещастие, самота, усещане че няма с кого и как да сподели, дори и с тези, които са му най-близки всъщност...тоно с тях пък да му е най-трудно да споделя, точно най-близките да са всъщност най-далечни, хората които обичаме уж...да са причина за най-големите ни страхове...е, във всичко това със сигурност няма нито нещо християнско, нито нещо ценно.

Емоционалните аспекти на личността ни, особено ако са включени в житейските ни проблеми, несгоди, болести и т.н. болезнени състояния, е нужно да можем на първо място да признаем първо на самите себе си, и в много случаи това е достатъчно за да намерим сами решението на определен проблем или ситуация, но понякога това не е достатъчно, и е нужно от наша страна малко по-задълбочено изучаване на самите нас, за което често е нужно да потърсим помощ от друг човек, който има повече знания, повече опит от нас, и може да е опората, чрез която да успеем да се справим с непосилните за нас самите проблеми и т.н. В същото време и ние имаме житейски опит, усвояваме, учим, и можем да подадем ръка на някой, който ни помоли за помощ и имаме нужното, за да му помогнем....

Така че, оценете ситуацията. Какво желаете всъщност- да живеете живота си с депресия, но с "опазени чисти" лични разбирания, в случая свързани с християнството, или да успеете да почувствате удовлетворение от живота, да изпитвате радост, да дишате и да ви е "сладка" всяка глътка въздух, но с "ремонтирани" възгледи и лини убеждения, ако се наложи дори и с напълно сринати стари лични убеждения, на чието място може да построите от основите изцяло нови лични убеждения, ценностна система..или както Вие си го определяте.

Със сигурност потискането не води до нищо друго освен проблеми. Явно нямате "инструменти" чрез които да трансформирате емоциите, енергиите и т.н., така че вместо да ги блокирате и задържате, да ги изразите, но в друга посока, от което също бихте се чувствали здрава, щастлива, хаармонична като личност- ако у Вас няма желание да намерите тези инструменти, който и да е човек отвън, не може да Ви ги достави. Отвън може да получите само "методика" чрез която да боравите с инструментите си, нужните знания да нахвърляте "чертежа", по който ще се двмижите, понякога пък, за да построим нещо голямо, е нужно да напарвим макет в умален вид- тези неща може да получите като помощ отвън, от другите, но трудът, работата с инструментите- желание, намерение и воля, зависи изцяло от Вас.

Пожелавам Ви приятен и слънчев ден, не само отвън, и успех- тези неща зависят на първо място от Вас- зачеват се вътре във Вас, а когато това стане, ще осъзнаете, че има много хора, които могат да "бдят" заедон с Вас, и да помогнат в "раждането", т.е. в реализирането на идеите и желанията, които сте посели вътре в себ еси, и които са се развивали, оформяли, нараствали до степен да се появят на бял свят :)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Кристияне,

Много хубаво пишеш, изглежда днес ти е творчески ден. Можеш ли да ми дадеш рождените си данни/на лични/, за да видя на кои аспекти се дължи това/интересът ми е свързан с учебна цел/ :smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

Heart, един християнски метод за разплитане на кармични възли в човешките взаимоотношения: Купи си за целта химикал и тетрадка, в която вечер преди лягане и сутрин след ставане да вписваш: " В Името Исус Христово нека Божията милост да се излее над мен и съпруга ми (името) и нашите взаимоотношения да се развият според Божествения План на Живота. Амин. Да бъде Божията воля! 0123456789 "

Това ще бъде и изпитание на вярата ти, защото, ако можеш да приемеш развоя на събитията (какъвто и да е той!) като част от Божествения план на живота, тогава всичко ще бъде наред. Пожелавам ти го!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за постовете.

Мен днес това ме впечатли:

Мисля, че трябва да се грижим за психиката си много - повече и по - целокупно отколкото го правим .

Дали това ,ще стане като посетим подходящия психоаналитик /защото много е важно чисто човешки да се чувстваме комфортно с него/ или ще започнем духовни практики и сами ще търсим самоусъвършенстване и промяна това е изцяло свободен избор. Неудачи и опасности винаги могат да се случат и в двата пътя.

Според мен най- опасно е човек да си мисли ,че сам би могъл да си бъде психоаналитик ,когато има особено сериозни проблеми със себе си ,а не им обръща нужното внимание.

Има си болести на психиката ,а има си и духовни проблеми.

На всеки може да бъде помогнато. Всеки може да бъде приласкан, успокоен и "нахранен". И да се завърне в Рая, в Зората на собствения си свят с нови сили за живеене. Възможно е и е Нормално. Достатъчно е само една подадена ръка навреме и с много любов.

И както е казано - нито едно същество няма да бъде непомилвано и непогалено.

Дефектът се представя като духовна чувствителност, депресивността като медитативно вглъбяване, социалната фобия като желание за усамотяване (духовно) и различност в смисъла на специалност. Деперсонализацията и дереализацията като контакт със свръхсъзнанието, натрапчивостите като духовни практики и ритуали, манийните епизоди като духовен подем, хранителните разстройства като стремеж към чистотата. Общата невротична слабост на неврастенията и психастенията се представят като фина психичност и нежна душевност, присъща на изфиненото духовно съзнание...
Човек понякога се нуждае от психологическа терапия, но най-важното е да има съзнание за своето психологическо състояние. А той дори няма съзнание за своето телесно състояние.

Нека видим какъв е средностатистическият клиент които идва при мен Най –често той е бил при трима психиатри и един психотерапевт .Убеден е, че е тежко и едва ли не неизлечимо болен и не вярва, че има нещо или някой който може да му помогне .В случая аз имам само един шанс – да го убедя в това ,че е здрав и че нещата зависят изцяло от него.И повярвайте ми това никак не е лесно.Не напразно едно от определенията за психотерапията гласи че тя е,, Процес при който клиента се превръща от човек резултат в човек решение” .И така аз трябва да помогна на един човек който е пасивен и обвиняващ за всичко в своя живот болестта и другите хора и обстоятелства да приеме и каже ,Аз съм отговорен за нещата които стават в моя живот и имам сили да ги променя’- трудна задача .

първата крачка в това направление е да го убедя , че не е болен – че не е пациент, а клиент .Клиент означава и че аз приемам този човек за равноправен на мен ,който не само си плаща ,но и има право да контролира това което получава.Докато пациента е винаги в подчинено положение и се признава неговата некомпетентност в неговото състояние , нещо което ние отричаме твърдо.

,,Аз работя само със здрави хора. Уча ги да използват мозъка си по нов начин и така те се справят със страха си ..Психиатър съм и мога да определя кой е психично болен и кой здрав, и ако Вие имате дори най- малкото съмнение че сте психично болен аз няма да работя с вас Може да отидете при някой мой колега, който работи с болни хора ,това е ваш избор . В края на краищата лекарствата които пиете са най – добрите и Вие ги пиете достатъчно дълго време и ако наистина бяхте болен отдавна да сте излекуван „.

Обикновено след тази моя тирада човека казва ,,Да бе и аз си знам че не съм луд ,но нали лекарите ми казват че съм болен .Съгласен съм с вас че не съм болен и искам да работя с вас.”

- страх за целостта на тялото си (физическото);

- страх от загуба на общественото си положение; страх от публичен провал;

- страх от загуба на собственото си одобрение, страх за комфорта в съзнанието си; сртах от провал пред самия себе си;

Ако аз трябва да отговоря за видовете страх, ето някои от тези, които съм наблюдавал: страх от смъртта, страх от промяна, страх от страха (това звучи смешно но е факт), страх от загуба на любим човек, страх от побъркване, страх от свръхсетивното, страх от провал пред обществото и пред себе си, страх от неяснота по основни задачи в живота, страх от някои видове общуване, страх от преходността на всичко, страх от мнението на обществото, страх от неизпълнение на обещание/задължение и последиците от това, страх от определени мисли, които ни посещават, страх от определени чувства (не искаме да ги изпитваме, а въпреки това го правим... и така ги подтискаме), страх от самота, страх от изоставеност, страх от конкретни хора или обекти, страх от задържане на едно място(с едно действие, един човек и т.н.) - страх от познатото, страх от неибежното страх от ограниченост и т.н. Сега не се сещам за други... но предполагам че листата може да се продължи доста още.

Според мен най - честия страх е страхът от социален провал. В това да пропаднете в очите на приятелите си.
Определено Любовта спасява, но от какво. Логическия отговор е собственото ни Его. По отношение на страха, ако сме осъзнали илюзорността на Егото си и усетим частичката Вечност у нас, то страха губи веднага смисъл и съдържание. Живота в мен е дар от Бог, а аз всъщност нищо друго не притежавам, поради което няма и какво да изгубя.

Смъртта като се е разбързала, ти не бягай по-силно, а се спри и я погледни в очите. Попитай я какво иска от теб. Тя се плаши от очите на човека, нейният патент е да диша в гърба.

Повярвай, зная за какво говориш, ЗНАЯ!

И с мен беше така. Но аз имах силите да се спра и да се обърна. Погледнах я в очите. Нищо страшно не видях. От тогава живея втори живот и той е по-жив отвсякога! Обичам те, Диди!

Да мисля ли, че съм здрав? Да мисля ли, че съм просто клиент?

светците казват, че дори и болката не е наша.

А лъжата и лицемерието, объркаността? Аз имам и друг страх - че с депресивно-агресивната си отчаяност влияя и на околните.Не знам дали и подобни постове не са отровни за вас. И от това ме е страх. Сякаш лъжата, която е в мен иска да смуче любов.

Линк към коментар
Share on other sites

Heart, един християнски метод за разплитане на кармични възли в човешките взаимоотношения: Купи си за целта химикал и тетрадка, в която вечер преди лягане и сутрин след ставане да вписваш: " В Името Исус Христово нека Божията милост да се излее над мен и съпруга ми (името) и нашите взаимоотношения да се развият според Божествения План на Живота. Амин. Да бъде Божията воля! 0123456789 "

Това ще бъде и изпитание на вярата ти, защото, ако можеш да приемеш развоя на събитията (какъвто и да е той!) като част от Божествения план на живота, тогава всичко ще бъде наред. Пожелавам ти го!

:thumbsup2:
Същото ми дойде наум
:)
, само ще допълня че понякога се моля пишейки, всичко което е в мен, дори и нещата които не искам да си призная ги изписвам във вид на молитва към Бога и обикновено докато пиша ми идва отговора на въпроса и усещам освобождение и лекота. Дори и в момента да не дойде отговора ще почустваш освобождение и като свършиш спри да мислиш, развръзката ще се случи много скоро. И знай, че каквото и да стане то е най-доброто! Бог не те осъжда, Той познава нашето естество също не е и тесногръд, Той е Любов, така че се успокой, отпусни се и му се довери
:):3d_047:

Защото Той познава нашия състав,
,
.

Редактирано от Лагорда
Линк към коментар
Share on other sites

Heart, един християнски метод за разплитане на кармични възли в човешките взаимоотношения: Купи си за целта химикал и тетрадка, в която вечер преди лягане и сутрин след ставане да вписваш: " В Името Исус Христово нека Божията милост да се излее над мен и съпруга ми (името) и нашите взаимоотношения да се развият според Божествения План на Живота. Амин. Да бъде Божията воля! 0123456789 "

Това ще бъде и изпитание на вярата ти, защото, ако можеш да приемеш развоя на събитията (какъвто и да е той!) като част от Божествения план на живота, тогава всичко ще бъде наред. Пожелавам ти го!

:thumbsup2:
Същото ми дойде наум
:)
, само ще допълня че понякога се моля пишейки, всичко което е в мен, дори и нещата които не искам да си призная ги изписвам във вид на молитва към Бога и обикновено докато пиша ми идва отговора на въпроса и усещам освобождение и лекота. Дори и в момента да не дойде отговора ще почустваш освобождение и като свършиш спри да мислиш, развръзката ще се случи много скоро. И знай, че каквото и да стане то е най-доброто! Бог не те осъжда, Той познава нашето естество също не е и тесногръд, Той е Любов, така че се успокой, отпусни се и му се довери
:):3d_047:

Защото Той познава нашия състав,
,
.

Всяка егоцентрична молитва свързва с Княза... <_<

Линк към коментар
Share on other sites

Нямах в предвид егоцентрична молитва, а това човек да навлезе дълбоко в себе си т.е. в тайната си стаичка и да си признае всичко. Знаеш, че не е много лесно да застанеш и да признаеш Истината пред себе си и пред Бога. Освобождението идва когато застанем в смирение и молитва и излеем цялата си душа :)

10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.space.gif11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.space.gif12 Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.space.gif13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.space.gif14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.Лука 18

Линк към коментар
Share on other sites

Нямах в предвид егоцентрична молитва, а това човек да навлезе дълбоко в себе си т.е. в тайната си стаичка и да си признае всичко. Знаеш, че не е много лесно да застанеш и да признаеш Истината пред себе си и пред Бога. Освобождението идва когато застанем в смирение и молитва и излеем цялата си душа :)

10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.space.gif11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.space.gif12 Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.space.gif13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.space.gif14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.Лука 18

:3d_066::thumbsup::thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

Може би малко неуместно ще прекъсна приятните неща, за които говорите като кажа, че мисля, че е добре да се разграничи духовната психология от досега практикуваната, за да може да се използват целенасочено методите й за тези, които не са просто "лигави домакини".

Може би малко неуместно ще прекъсна приятните неща, за които говорите като кажа, че мисля, че е добре да се разграничи духовната психология от досега практикуваната, за да може да се използват целенасочено методите й за тези, които не са просто "лигави домакини".

Извинявам се за двусмислието на което може да ви наведе израза "лигави домакини". Това не беше обръщение към някого, а израз взет от един приятен филм, в който ставаше въпрос за това, че психоанализата е за "лигавите домакини".

Това, което исках да кажа е, че би било наистина полезно разбиращите душите хора и посветилите се на професията "психолог" да се отграничат в т. нар. "духовна психология" и да прилагат нейните методи за пациентите си.

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: Един уважаващ науката и себе си психолог не би се ограничил нито в едната, нито в другата крайност - би ги обхванал двете. Хората са толкова различни, че ако имаме за професия да опознаваме техния вътрешен свят, не бихме могли да го разберем без да дадем свобода да бъдат такива, каквито са. Не бихме могли, например, да "влезем" в света на един мюсулманин, ако християнската ни вяра отрича правото му на неговата и я смята за низша или неправилна.

Трудно бих приела за професионалист един психолог или психотерапевт, който не интегрира в анализа и терапията си вярванията и религиозната принадлежност на хората, които са се обърнали към него за помощ.

Линк към коментар
Share on other sites

Същото би трябвало да се отнася и до изучаващите официалните религии. Свещениците би трябвало да са в час с постиженията на психологията и да имат представа за основните психологични тенденции, школи, и методи, и да могат да се ориентират, защото всички ние се храним с психология, религия, духовност във всеки един момент, в който общуваме съзнателно помежду си, защото влагаме чувства, използваме умът си, и в крайна сметка придобиваме опит- и да не ни се иска, или пък дори и да не ни оттърва, е така. Ето защо няма значение дали човек е вярващ или не, дали е фен на психологията, или я отрича като наука- всеки път човек е изложен на въздействието на Закона, нездависимо дали вярва или не, дали изобщо е запознат с него или е неграмотен абориген, и в същото време участва в изявата на психологическите процеси. Резултатът е винаги едно и също нещо- опит. Опитът е съизмерим споредз мен с нивото на духовност. Бог контактува и се изявява само като Любов, и в това отношение човек не може да бъде богат или беден откъм Любов, може да бъде проводник с различна степен на проводимост, но иначе със сигуност може да бъде духовно богат или беден, като това е мярката на неговия опит, който е придобил както от грешките си, така и от успехите си. Любовта, доколко се провежда от един човек е показател относно това, доколко човек е способен да раздаде всичкото богатство, което е придобил, или доколко му допада да търгува с него и да работи само за своето благо. Блажен е нищия духом, защото бидейки богат, т.е. имайки преизобилен опит, е осъзнал, че щом започне да раздава, т.е. да се освобождава от натрупаната енергия (опита е информация, а щом има такава, енергията е неизбежно присъстваща), в него проводимостта спрямо Любовта се увеличава и Любовта протича в него...Следвщото блаженство вече е относно полюсите, и влиянието на Любовта върху тези полюси..и т.н. докато се изрездят всичките блаженства.

Малко отдалечено е от същността на темата, но пък поне на мен ми служи като като пътен знак, с който по правило би било добре да се съобразяваме...:)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте , всъщност жената пишейки във форума имаше конкретна заявка , ако някой знае да я насочи към ,,христиански - психотерапевт ".Доколкото виждам никой конкретно не е написал познава ли такъв и би ли насочил към него .

Може би е по удачно ,ако някой познава такъв да и го препоръча , ако ли не да си мълчи .

Някак си това ми прилича да отида в магазина за сирене и понеже такова няма ,продавача да се мъчи да ме убеди ,че и млякото ще ми свършии същата работа Може би така е правил и нейният терапевт, предлагал и неща които тя не е искала от него .Чао

Линк към коментар
Share on other sites

Една отворена вече тема във форума не принадлежи и не се отнася на човека, който я е отворил, а на всички участници тук.

Това дали Heart ще прочете и дали ще се ползва от написаното и споделеното от другите участници, не е наша грижа, мисля.

Много по-интересно е какво мислят и споделят участниците във форума за връзката между психотерапията и религиозната принадлежност на пациента по принцип, според мен.

Друг интересен и спорен аспект е дали и доколко може да окаже влияние на психотерапията религиозната ориентация на психотерапевта и неговото лично отношение към духовните школи и практики....

Има, разбира се, и много други въпроси, свързани с тази тема, които могат да се дискутират и не толкова определени съвети, колкото дискусиите ни и размяната на мнения, са ни полезни.

Има случаи, в които се оказва, че накрая млякото ни свършва по-добра работа от сиренето, за което сме отишли. :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

по-интересно е какво мислят и споделят участниците във форума за връзката между психотерапията и религиозната принадлежност на пациента по принцип

Както по рано беше споменато, в случая се намесват психология, но също така етика и морал. За човек който следва в живота си практически християнството или друга голяма религия, едва ли един психотерапевт стоящ на вулгарно материалистическа позиция може да бъде от някаква реална полза, освен за отрезвяване и намиране на себе си по принципа на контраста. Такава терапия е успешна когато е кратка :)

Хубав подход съм виждал в книгите на Виктор Франкл. Въпреки че е последовател на юдаизма, той е имал пациенти последователи на други религии и също агностици.

Мисля че Нeart има основание да търси психотерапевт който в същото време е вярващ и практикуващ християнин. Защото ще бъде разбрана правилно и може да получи истинска помощ.

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Anaid, подхвърлих само една идея и няма да водя научни или псевдонаучни спорове за нея. "Духовната психология" съществува и е въпрос на време тя, като по-добър начин за помагане на обърканите ни човешки души да влезе в действие. Не зная дали е във връзка с психологията само или е една по-обща идея, но Учителя казва, че в бъдеще ще има "наука за душата". Не е случайно, че много от т.нар. "духовни хора" учат психология. Тъкмо на тях ми се искаше да им го напомня, за да се отграничат от "вулгарно материалистическата позиция", както много сполучливо пише Валентин, за да бъдат истински психолози.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...