Jump to content
Порталът към съзнателен живот

15.10.2007 - "Той ми е и брат, и сестра, и майка"


Recommended Posts

Мисъл за деня - 15 Октомври 2007 г.

Във всяка мисъл в човека се намесват безброй други същества - разумни и неразумни. Разумните същества се интересуват от вашата мисъл. И ако решите нещо криво, те казват, че не е така... След като се подчиниш на тази Божествена мисъл, която ти нашепва нещо, ти изпитваш в себе си мир и радост. И всякога, когато ние не послушаме тези разумни същества, всякога съжаляваме.

Той ми е и брат, и сестра, и майка

Линк към коментар
Share on other sites

Човек трябва да се научи да различава източника на своите мисли. Дали произтичат от сетивата, емоциите или ума; от душата или егото; дали са от самите нас или са прихванати "отвън". Само тогава ще може да се "отсее плявата от зърното". Самата мисъл е многопластова. Под повърхността има течения, които не забелязваме, но именно те определят вълните по повърхността. Трябва да различаваме коя мисъл е само кратковременна вълничка и коя е дълбоко вкоренена в съзнанието ни. Най-дълбокото течение от всички изразява нашата божествена същност. То е винаги в съгласие с божията воля. По-горните течения може да бъдат както благотворни, така и егоистични и вредни със своето влияние и в същност от тях произтичат всички проблеми на хората (някои ги наричат подсъзнание, но съзнанието е едно и подобни деления са условни).

Линк към коментар
Share on other sites

Прав човек, поне от човешко гледище, е онзи, който може да гледа на човека като на себе си. И като дойде някой човек при тебе, да можеш да споделиш неговата съдба, така както споделяш своята. Това е право, но това съзнание още го няма у хората. Ако това съзнание го има някъде, то е в тялото, между клетките. Клетките на тялото имат това съзнание. И наистина, ако човек го заболят очите или ушите, или крака, или ръката, или гърдите, всички клетки гледат да му отдадат това право, което му подобава. Сега като дойде при тебе един твой ближен, ти не знаеш откъде, от кой свят иде той. Ти не знаеш дали той иде от света на ангелите или от света на светиите, или от света на гениите, или от света на талантливите, или от света на Божествените същества, от Божествения свят, или най-после от Земята. Идва един човек при тебе и ти го питаш: „Откъде идваш“ – от Варна или от София, или от другаде някъде – от Франция, от Америка? Отникъде не идва той – нито от Варна, нито от София, нито от Франция, нито от Америка. Онзи, който разбира, той ще каже: „Аз идвам от света на гениите, от света на светиите, от света на талантливите, от света на ангелите, от света на възвишените същества, от Божествения свят.“

При един специален случай Христос каза: „Аз не съм от този свят.“ И прав е, Той не е от този свят. Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Казвате: „От кой свят е тогава?“ Дойде някой религиозен и вие го питате: „Откъде си?“ – „От еди-къде си.“ – „Какво мислиш?“ – „Мисля, че остарях и ще дойдат един ден да ме погребат, да ме опеят и да ме заровят в земята, да ме оставят самичък.“ Никак няма да те оставят сам, но като на войник, ще ти свалят дрехите само. Когато вербуват войници, нали техните обикновени дрехи ги свалят и ги турят в хранилището, докато изслужат? Като ги уволняват, свалят войнишките им дрехи, обличат ги с техните и ги пращат по домовете им. Ти в гробищата ще оставиш старите си дрехи. И няма защо да хващаш служители, които да опяват старите ти дрехи. Ти ще си ги вземеш сам.

А ти от къде си? :wub::D

Редактирано от niki0912
Линк към коментар
Share on other sites

Целият Космос е свързан като в мрежа, на всички нива. Всяка мисъл резонира на определено ниво, свързва се с даден косм. сървър, от който се обогатява според естетсвото си. Дори по приземено погледнато, от една по-плоска перспектива: човешките мозъци са инструменти за познание, които са безжично свързани един с друг и си въздействат. Сходно мислещите и чувстващи мозъци сформират определени специфични честоти на излъчване, като връзката между тях е актуална и директна.

Линк към коментар
Share on other sites

Всеки, който не те оставя свободно да мислиш, не те оставя свободно да решиш дадена работа, никакъв брат не ти е. Братът трябва да остави брата си за дълго време да бъде свободен. Всеки трябва да бъде свободен. Каквото направи, да го направи от свободна воля. Христос казва: „Всеки, който изпълнява волята Божия, той Ми е и брат, и сестра, и майка.“

А общоприетото разбиране е,че с най-близките си, с братята (не само кръвните) сме обвързани и сме длъжни с нещо един на друг. И колко "братства и роднинства" са изгнили и са се разпаднали, защото ги разбираме по обратен начин.

И с разумните и неразумните същества може би сме в същите отношения, когато те се намесват в мислите ни. Разумните ни оставят свободно да мислим - те следват Божията воля. неразумните ни налагат тяхната воля. Ако усетим в мисълта си - "мога", това е мисъл, управлявана от разумно същество. Ако "чуем" - "трябва", значи се опитва да ни управлява неразумно..... може би....

Линк към коментар
Share on other sites

:sleeping: Аз пък си мисля, че всяка мисъл, която е дошла има точно определена задача... Някои мисли са, за да ни изпитат волята и вярата... Други, за да ни научат на нещо, трети от Божествения свят,да разберат готови ли сме да работим заБога...

"Бъдете будни", ни е казал Учителя...

Според това, ние на какво ниво на вибрации сме, от там и долавяме мисли... За това е добре да се усмихнем и благодарим на деня, който започва, на слънцето, на птиците... Да изпеем вътрешно една песен... :3d_046:

Линк към коментар
Share on other sites

Та, спазвайте законите, които функционират в природата. Два закона има, които трябва да взимате предвид: някога правата мисъл идва първа, а някога – последна. Някога правото чувство идва първо, а някога – последно. Някой път правата постъпка идва първа, а някога – последна. Коя е диагнозата, по която да познаете кога правата мисъл е първа или последна? Когато не си раздвоен нито в мисълта си, нито в чувствата, нито в постъпките си, правата мисъл, правото чувство и правата постъпка са дошли първи. Щом си раздвоен в мислите, в чувствата и в постъпките си, ще знаеш, че първата мисъл, чувство или постъпка не е права. Тогава ще чакаш да дойде последната мисъл, последното чувство и последната постъпка.
:thumbsup: :thumbsup:

Следователно човек трябва да знае, че във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка, които решава, той решава една задача. Ако не си раздвоен, задачата е право решена. Ако си раздвоен, задачата не е право решена. Ако искаш да знаеш дали си добър човек, виж има ли нещо в тебе, което куца, или няма. Ако има нещо, което куца, ти не си добър. Ако няма такова нещо, ти си добър. Човек може да бъде раздвоен само в даден момент, не всякога. В първо време само житното зърно се раздвоява, но като покара коренчета и листа, то се радва вече, защото съдържа всичко в себе си. Житното зърно не придобива нищо отпосле. То носи всичко със себе си. Като се посади в земята, то само се проявява.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Реалността никога не може да съществува в своята сянка. Реалността никога не може да произтича от сенките. Сенките произтичат от реалността, но реалността никога не произтича от сенките. Следователно всяко знание, с което ти не разполагаш в даден случай, то е сянка на живота. Всяко знание, с което ти можеш да разполагаш в даден случай, то е една реалност. Следователно ти трябва да знаеш дали нещата са реални или не. Важно е да знаеш дали някой те обича или не те обича. Важно е да знаеш, ако някой те обича, дали те обича заради самия тебе, или за знанието, или за парите ти, или за силата ти, или за друго нещо. Това са странични работи.

Та, ще знаете: Единствената сила в света, която регулира живота на хората, това е любовта. Този живот се изразява във вътрешна музика и песен. Когато започне да мисли за Бога, всичко му се вижда красиво. Като мисли човек за Бога, колкото и да е тъжен, веднага душата му ще се развесели. Тогава човек и художник ще стане, и музикант ще стане, и поет ще стане – всичко може да излезе от него. Тогава светът пред него се разширява. Дето и да отиде, всички хора, всички живи същества ще го обичат.

Затова казвам: Обикнете Бога, за да се оправят работите ви. Обикнете Бога, за да станете здрави. Обикнете Бога, за да станете силни. Обикнете Бога, за да станете умни. Обикнете Бога, за да станете богати. Вършете Неговата воля в душата си. Аз искам всички да станете такива, да имате всичко, каквото пожелаете. И като имате всичко, да слезете при онзи, който нищо няма и да го научите на същите неща, каквито вие сте придобили.
:thumbsup::thumbsup::thumbsup:

В духовния свят вие не се намирате в еднаква зона, нито сте всички на едно и също място, така щото, според изгрева на вашето Слънце ще се молите...Учителят

ИЗТОЧНИК - Лозинката от Молитвеника

Редактирано от Лагорда
Линк към коментар
Share on other sites

Важността на Христовите думи седи в това, че много са говорили преди и след Него, но това, което Той е казал, никой не може да го каже. Защо? Понеже нямат тази опитност, това знание. Не е въпрос само теоретически да знае човек нещата, но трябва да ги е опитал.....
Значи, ако във всеки даден случай човек не може да отдели в себе си онези мисли, чувства и постъпки, които му помагат, той не може да познае кой е неговият брат, сестра и майка. Във всеки човек има известни мисли, чувства и постъпки, които му помагат.
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...