Качества на духовния човек

[Слънчева]

Но това не значи ли да отхвърлим ближния, да го осъдим? Когато намерим нещо хубаво у него по-добре да виждаме само хубавото. Това положително може да помогне и на него да очисти негативното, а ина нас да изпитаме силите си... Нима ние сме по-добри?... Просто сме различни и на различна част от пътя.

Хубаво е, че съм прекрасна, но само като част от Божественото, както и този, когото виждам като "лош"

Edited September 25, 2006 by xameleona

[Максим]

Но това не значи ли да отхвърлим ближния, да го осъдим? Когато намерим нещо хубаво у него по-добре да виждаме само хубавото. Това положително може да помогне и на него да очисти негативното, а ина нас да изпитаме силите си... Нима ние сме по-добри?... Просто сме различни и на различна част от пътя.    

Не. Просто защото доброто е в сърцевината на всеки, в неговата най-дълбока и истинска природа. Злото е в периферията. Това, че не провявява доброто, не значи че то го няма в него. Има го и трябва да му помогнем да го разкрие, вместо да го отхвърлим. "Няма лоши хора на тази земя. Нито един!"-Шри Шри Рави Шанкар. Не мога да посоча конкретна лекция като източник.

[Слънчева]

Единомислие!

[Валентин Петров]

Когато намерим нещо хубаво у него по-добре да виждаме само хубавото.

Да виждаме хубавото и да го оценяваме.

Недостатъците и отрицателните качества често няма да се проявят.

Реакциите на проявите трябва да са адекватни.

Да търсим компанията на Светците и просветлените същества. Те действат благоприятно включително на здравето на човека.

Ще ядеш ли храна ако е нечиста, развалена, с отблъскваща миризма и външен вид?

Не. Много просто, защото е вредна.

С хората с отрицателни качества, най-важно да се спазва правилната дистанция. Тогава може да им се помогне без опасност "да се разболеем".

Некоректно отношение е да гледаме през розови очила омаловажавайки проблемите, а всъщност да бягаме от проблемите заради страх и мързел.

Особено важно е задължението на родителя или духовния учител.

Истинските духовни учители си знаят работата много добре и рядко бъркат в преценките си заради развитата си интуиция. Видимостта е до мислите и кармата на учениците включително.

Но с хората които не са техни ученици, те най често не проявяват критика, нито особен интерес към умствения им процес.

Учениците са най важни.

Edited September 25, 2006 by Валентин Петров

[Слънчева]

Нормално е стремежа ни да е към съвършенство и красота, единение с тях. Аз също оставям дистанция, но съм благодарна, че ми помагат да вървя нагоре и им благодаря, изпращам им любов... Мисля, че говорим за едно и също. Просто не трябва да забравяме и заблудените

[Валентин Петров]

 

По-важно е да се научим да обичаме мръсното, стиснатото, лошото, песимистичното, некачественото, несъвършеното, неискреното, нахалното, фалшивото, нацупено и тъмно...

едва ли може да се обичат тези качества.

Интересни мисли за любовта прочетох днес тук

Необятната любов

благодаря за линка, Благост

[Благост]

подсети ме за още нещо

Постоянството + Прилежанието в ученето и възрастването

тук

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Таня]

Благост, благодаря за линка с беседите на Учителя от Библиотека "Триъгърник".

" И тъй , ако кажеш, че си дал някому половин кило хляб, значи, ти си достигнал до физическото добро. Ако кажеш, че си го нахранил и си му дал легло за нощуване, това е духовно добро. И най- после, ако си го пратил на училище, това е Божествено добро. Учителя," Мнозина казваха","Денят господен"

[Inatari]

"Сега за да можете да разберете дълбочините на туй окултно учение, вие трябва да се справите с всички противоречия. Любовта трябва най-първо да я схванете, като един безграничен принцип, в който няма никакво зло. Да я схванете без никакво съдържание и без никакъв смисъл. Защото щом признаваш, че в Любовта има смисъл, тогава има и съдържание; щом има и съдържание, има и форма; щом има форма, има и зло. Или както казваме ние: вечното, като се ограничи, злото се ражда.

По някой път вие имате такава опитност, чувствувате Любовта като нещо отвлечено, но то е за 5–10 секунди, то е едно Божествено състояние, чувствувате като че целият свят е примирен, но туй състояние изчезне и после пак дойде старото, обикновеното, мрачното състояние. После имате известно просветление на ума, като че всичко е Божествено, всичко схващате, но след малко пак дойде обикновеният ум.

Вие, съвременните хора, съвременните ученици, имате толкова злато, турено във вашия ум, че гредите се пукат и зданието скоро ще се срути.

Любов, която не е в сила да заглажда греховете, не е любов! Това е първото нещо, първото качество на Любовта. И казва Бог тъй: „Ще залича всичките им грехове и сълзите им ще изсуша, ще ги изтрия“. Следователно, това е първото качество на Любовта. А силата в какво седи? Ако твоята Любов може да заличи вътре в тебе твоите погрешки и погрешките на твоите ближни, това е Любов.

Време е вече да кажем: „Моята Любов може да заличи моите прегрешения“. Не е въпросът може ли или не може. Никакви съмнения! Всичките други правила, които окултистът дава, аз ги заличавам. Любовта с правила не работи! Тя, като дойде, всичко заличава, свършена работа! Като дойде тази Любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични! То е първото нещо. И в дома ви вече няма да има неприятели, ще има само приятели.

огава ще завършим школата и ще влезем, къде? В новата епоха, дето нито за мъж отиват – как е казано там? – „Нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангели.“ И Тази епоха ще бъде. Туй може да стане, то е в трансформиране на съзнанието. Не говоря за човешката плът, то е във трансформиране на съзнанието в човека."

От " Необятната Любов "Беинса Дуно

12 школна лекция на общия окултен клас,

18.V.1922, четвъртък 8 1⁄2–9 1⁄2 ч. в. Ст. София

[Донка]

Ако твоята Любов може да заличи вътре в тебе твоите погрешки и погрешките на твоите ближни, това е Любов.

Любовта с правила не работи!

Значи духовният човек няма в съзнанието си свод от правила, към които да се придържа.

Щом няма точно определени правила и критерии, значи няма и грешки - има само опитности.

Ограничим ли съществуването на Любовта до форми и "прилагането" и до правила и критерии - това е Любов - това не е, вече сме вън от нея.

Излезем ли вън от нея, излизаме и от духовността.

Интересно ми е мнението по един друг въпрос - зависимостта от духовността.

Как се проявява тя? Кой "духовен човек" е зависим от нея, а кой не?

[Синева]

Живота и любовта сами доказват, нуждата за спазване на определени правила.

Истинската Любов е над правилата, но как се достига до Нея?

Според мен вярващия човек, чиято вяра е слаба е зависим!

А има ли нещо напълно независимо?

Независимостта е самостоятелност.

Има ли нещо, което само да притежава себе си, за да се нарече - независимо?

Представете си, да се събудите някоя сутрин и да се окаже, че сте изгубили вярата си. Започвате изцяло да се съмнявате във всичко и във всеки.

Зависими ли сте били преди това? А след това зависими ли сте?

Според мен, е невъзможна независимост, след като не се притежаваме.

Какво нещо е вярата – тя е всичко.

[Слънчева]

Какво нещо е вярата – тя е всичко.

Макар и да има моменти, в които да се чувствам чудесно, олекнала, независима без да се съмнявам в нищо, тези моменти не са постоянни. А че има правила, има. Без тях не може, но пак стигаме до вътрешното Аз. То ме води при Отца ми и слушам него. Другите да решават за себе си, ще ги обичам такива, каквито са. Но съм отговорна за собствените си решения.

[Синева]

Живи и здрави да сте всички, защото аз без вас нямам нищо, защото вие сте всичко!

[Благост]

Здарвейте, приятели!

Значи духовният човек няма в съзнанието си свод от правила, към които да се придържа.

Щом няма точно определени правила и критерии, значи няма и грешки - има само опитности.

Донче, интересни предположения + изводи правиш...от къде значи какво няма в съзнанието си духовния човек - субективно е знаеш го. Играе си света на тук има - тук няма...Има - няма правила, критерии, грешки....думи ... думи. Опитности разни и разнообразни...но все " приспиващи + сковаващи + гърчещи " душата. То щото уж няма критерии/правила, затуй и Луцифер ослепя...

Сериозно си е - просто няма шега...Отношения и Обмяна на всички и с всички нива, Сърцемисления + Умочувствания се преееплитат тук и сега , всеки сам ще си усеща/ отговаря дали е все още и доколко в стария човешки ред и порядък и докога ще се задържа там и после принципа на барон Мюнхаузен.

Сещам се за една класификация за човеците: духовни - психични/душевни - телесни.

Духовните били спасени, Христос е дошъл за втората категория , а третата са били за някога после.

Туй го пиша за сведение - размишление- препроверяване...с изключен ум

Мисля си сега за връзката с Духа...и духовен...дух-овен или пък дух - о - вен ( венера, венец...)

Любов + Светлина + Мир + Радост

Edited October 1, 2006 by Благост

[Донка]

Предположения не правя, защото нямам предвид конкретен човек, а понятието "духовен човек" по принцип.

Изводи се опитвам да направя за себе си само - никак не ги смятам за правила, защото и правилата са много относително нещо. Кажем ли:

"Не трябва да има правила"

вече сме написали първото правило.

"Правило" произлиза от корена "прав" - правилен ( отговаря на разбирането за добро), и управлявам - т.е. насочвам хода на събитията и поведението си и на други може би в правилна посока.

Но кое е правилно? Днес това може да едно - утре друго. За един е едно, за друг - друго. Има само едно универсално "правило" - Любовта. Тя пък допуска съществуването и действието на всички "правила" - дори на право противоположните.

Тогава се оказва, че всички правила имат право на действие, а ние имаме право да си избираме и да си ги променяме.

Зависими от тях според мен ставаме, когато абсолютизираме някакво правило (освен Любовта) - за неизменно, ненарушимо, валидно за всички хора. Зависимостта се проявява, когато усетим недоволство или порив да "поправим" онези, които не спазват нашето "абсолютно" правило. Зависими сме от правилата и от духовността и когато започнем да "сортираме" хората и себе си според това доколко споделят нашето абсолютно правило или нашата Вяра.

Не познавам нищо по-страшно и жестоко от Вярата, която е забравила, че вярва в Любовта и Свободата.

Модераторска бележка: Следващите 20тина поста бяха преместени в темата Правилата

[Inatari]

Духовният човек е изпълнен с любов и изпълва с любов всичко и всички около себе си .

Той знае как да говори на езика на любовта .

Различни са съвременните разбирания за " духовен човек " . Не са модерни аскетизма , зависимостта от стремежа към познание и култът към мъдростта , особено когато тя е осъдителна .

Съвременната мъдрост и духовност се състои в това , да бъдем като "дялани камъни " както се казва да пасваме навсякъде и да работи безспирния поток на светлината .

Съвременният "духовен човек " владее точно тази - икономика на духа , за която Благост спомена . Съвременния " духовен " човек използва мъдростта си не за да упреква другите ,рецензира , а напротив да ги направлява да живеят щастливо и пълноценно , но го прави така , че те самите да не разберат това .

Омръзнало ми е от "духовни " хора , които са загубили своите душевни качества и са престанали да обичат , да живеят пълноценно и да имат мечти . За мен тези хора не са духовни .

Понякога е много по - духовна една обикновена жена от село , която носи много повече любов в сърцето си и мъдрост и знание за живота , отколкото всички тези

окултисти , мъдреци и духовни хора .

И пак ще повторя , че не е лесно да се обича , ама никак дори .

Може за в бъдеще и да се ходи в университет за да се учи любовта , просто още не сме стигнали дотам .

Може би тогава когато езотериката и науката се обединят в едно цяло , /макар че и сега границата между двете е много тънка / .

[Аделаида]

Доброта, толерантност, справедливост, смирение, търпение, вяра, интуиция, себеотричане..

[zenon]

Според вас какви са качествата на духовния човек?

Какво е да си духовен в най-дълбокия и красив смисъл на думата?

Истински духовният човек посвещава живота си в търсене на Истината и не се задоволява с нищо по-малко.

През малкото отредено му време, с всички сили се стреми към съвършенството и Бога, към самоосъществяване.

Той вижда красивата хармония в природата и животът му е част от нея, но радостта и вдъхновението от това не могат да утолят онзи копнеж..

Ще цитирам Учителя:

"Всички разумни хора в света, които искат да разберат истината, трябва да я търсят, да я изучават, понеже свободата в света не може да дойде без истината. Тя е велик закон. Когато хората разберат истината, само тогава ще имат едно вътрешно гражданство. Но преди да дойде истината, преди да дойде свободата, на тях предстои усилена работа. Човек не е пратен на Земята за радости, човек не е пратен на Земята за щастие, човек не е пратен на Земята за блаженство, човек не е пратен на Земята за богатство, човек не е пратен на Земята за слава, човек не е пратен на Земята за сила- той е пратен да научи пътя Господен, той е пратен на Земята да научи закона на служенето, закона на смирението; той е пратен на Земята да научи онова истинско знание на вечността, което ще му служи за съграждането на неговия бъдещ безсмъртен живот. Туй е великият закон, туй е великият идеал!"

Източник: "Книга на законите", Петър Дънов, Издателство "Астрала", 2004г., стр.668.

Исус ни е дал съвършен пример за този идеал. В него в най-чист вид са всички качества на истински търсещия, както и неговия живот, неговия път, борбата му, Любовта му, постижението му..

[Валентин Петров]

Истински духовният човек посвещава живота си в търсене на Истината и не се задоволява с нищо по-малко.

През малкото отредено му време, с всички сили се стреми към съвършенството и Бога, към самоосъществяване.

Той вижда красивата хармония в природата и животът му е част от нея, но радостта и вдъхновението от това не могат да утолят онзи копнеж.

той е пратен да научи пътя Господен, той е пратен на Земята да научи закона на служенето, закона на смирението

или с дрги думи закона на движението по пътя на Божественото

[Guest Кристиян]

[zenon]

Какво е Чистотата

и какво е Красотата?

Поради Чистотата ли

виждаме Красотата?

И какво застава на пътя между тях?

Чистотата начало на Истината ли е?

Красотата може ли да бъде Път?

--- ---

[zenon]

Мисля си, че може да ви харесат и донесат отговор на някой въпрос думите на Хазрат Инаят Хан (Hazrat Inayat Khan)- голям суфи мъдрец, за красотата и духовността..

"С най-съкровената си същност човек търси щастие, красота, хармония, затова когато не откликва на красотата и хармонията, която е пред него, той пропилява живота си, пропилява възможността да изпитва радост. Какво безумие и самоотричане е да отричаш божествената красота, която е пред нас? Ако не виждаме божествената красотта, която ни заобикаля, тогава красотата, която е вътре в нас няма да може да се разгърне, защото душата се ражда с очи отворени навън. Тя не вижда живота вътре. Единственият начин да се събуди за вътрешната красота, за вътрешния живот, е първо да отговори на красотата отвън. Този свят с цялата му неограничена красота, природата с нейното величие, личностите с божествено излъчване- ако игнорираме всичко това, тогава защо сме дошли и какво ще свършим тук? Човек, който го игнорира, който обръща гръб на нещо, което непрекъснато търси, е най-голям враг на самия себе си. Докато отрича, той не може да бъде духовен, не може да бъде религиозен. Отказвайки се от всичко красиво наоколо, той не може да се въодушеви. Защото, ако целта на човека е да отхвърля всяка външна красота, Бог не би го създал такъв, какъвто е и не би го изпратил на земята.

Ако имаме очи да видим красотата на земята, можем да събудим нашето вътрешно зрение за красотата на духа. Някои казват, че външната красота е твърде чувствена и не води до духовно просветление. Това е вярно, само ако човек остане погълнат от външното и забрави, че има нещо извън това. Красотата, която е отвън, без съмнение има преходен характер. Тя отминава. Затова, ако някой зависи изцяло от тази красота, погълнат е от нея и е обърнал гръб на вечната, непреходна красота, със сигурност ще изпадне в заблуда. Но нито една душа не е стигнала до съзерцанието на духовната красота, която се намира вътре, без да е била събудена за величието на външната красота.

...

В моите обяснения духовно означава живо. Духовен човек, който се събужда за красотата на поезията, който се възхищава от нежността на строфите, който оценява красотата на мелодията и хармонията, който може да се радва на изкуството и да се въодушевява от красотата на природата, който живее като живо същество, а не като мъртвец, само този човек може да бъде наречен духовен. И вие винаги ще откриете склонността на духовните личности да се интересуват от всеки човек в живота си и от всичко красиво и ценно. Това е признакът, че са живи. Човек, който се е затворил в себе си, се ограничава. Изградил е 4 стени около себе си, а те могат да се окажат гроба, в който сам се е погребал. Човекът, който е истински жив, вижда всичко. А когато вижда всичко, симпатизира на всичко, откликва на всичко, оценява всичко и всеки и по този начин събужда в себе си възвишеното видение на необятното Божествено присъствие."

(източник: "Пътят на озарението", Хазрат Инаят Хан, © Шамбала, София, 2005; стр.133-136)

.. ..

[Слънчева]

Ако не виждаме божествената красотта, която ни заобикаля, тогава красотата, която е вътре в нас няма да може да се разгърне, защото душата се ражда с очи отворени навън.

Когато човек започне да вижда всичко това, значи се е събудил, значи е във верния път.

Много е хубаво, че има толкова красота

[Inatari]

Точно така , Zenon , духовно , означава живо . Изпълнен с живот е духовния човек . Събуден и жив за света около себе си . Способен да види красотата около себе си . Да бъде част от нея .

Абсолютно съм съгласна със всяка дума , която си цитирал .

Велики са тези неща . Наистина идеали , към които се приближаваме малко или много .

Но най - важното е будността на съзнанието и желанието за живот , за отвореност към красотата на света и живота .

Такъв е съвременният духовен човек .

Свободен , незатворен в ничии рамки , дишащ с цялото си същество .

Поздрави : Ина

[zenon]

Изпълнен с живот е духовния човек . Събуден и жив за света около себе си . Способен да види красотата около себе си . Да бъде част от нея .

..  

Но най - важното е будността на съзнанието и желанието за живот , за отвореност към красотата на света и живота .

Такъв е съвременният духовен човек .

Свободен , незатворен в ничии рамки , дишащ с цялото си същество .

Дам, напълно съгласен

Будност, и дори повече от будност е необходима, съвършено разбиране и проницателност бих добавил още, не само за да виждаме и живеем красотата на живота и света, но и за да се предпазваме от грешки.

Поздрави!

Edited October 22, 2006 by zenon