Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Култове и ритуали


Guest Ивета

Recommended Posts

30 април за мнозина не означава нищо - ден като всички останали.

Но, за много окултисти това е денят на Света Валбурга (или Валбори), призната от християнството за мъченица и канонизирана през 779 г.

Най-странното е, че на този ден се палят огньове и се посреща новата година (визирам определени секти и окултни общности), както се е правело от хилядолетия насам по езическите обичаи...

Въпросът ми е - къде е тънката нишка, че и граница между езичеството и християнството, за да бъде възприет този празник на Света Валбурга като сатанински (напомням - тя е светица по всички канони на християнството), и Валпургиевата нощ да стане метафора на оргиастичен ритуал и празник, наподобяващ Дионисиевите мистерии?

Както и привлекателен образ за Гьоте ("Фауст") и Михаил Булгаков ("Майсторът и Маргарита")...

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

лека поправка - Набоков е апотеоза на педофилията /"Лолита"/, а автор на "Майстора и Маргарита" е Михаил Булгаков

Валпургиевата нощ е вечерта преди Първи май.

"Честването е в името на Света Валбурга (позната в Скандинавия като "Валбори" (Valborg), алтернативни форми: Валпургис (Walpurgis), Веалдбург (Wealdburg), Валдербургер (Valderburger)), родена във Весекс през 710 г. Тя е била племенница на Свети Бонифаций, а според легендата и дъщеря на саксонския принц Свети Ричард. Заедно със своите братя достига до Франкония, Германия. Решава да стане монахиня и заживява в манастира в Хейденхайм, основан от нейния брат Вунибалд. Валбурга умира на 25 февруари 779 г. и този ден все още носи името ѝ в католическия календар. Канонизирана е за светец чак на 1 май същата година и това е датата която носи нейното име в шведския календар.

Исторически, Валпургиевата нощ е възникнала като приемственост на обичайте по посрещането на пролетта в паганизма. Празнуването е включвало паленето на гигантски огньове в името на настъпващата пролет. Оригинално древните викингски обичаи на плодородието са били провеждани около 30 април и поради съвпадението на канонизирането на Валбори, празненствата са приели нова форма. Почитането на Валбори със силата на викингските обичаи по посрещането на пролетта е било възприето и на други места в Европа. Двата празника са се смесили в единно цяло, което днес се нарича Валпургиева нощ" - това е от Уикипедия

Всичко кореказано е външната страна на един сложен магичен процес.

"Както горе, така и долу,

както долу, така и горе" - Хермес Трисмегист в "Табула Смарагдина"

В човешкото тяло системата далак-черен дроб е приемащата връзка с астралното тяло, а в сърцето и главата е предаващата връзка.

В същият аспект в България /черният дроб на Европа/ е приемащата връзка с астралното поле на Европа, а в Германия /главата на Европа/ е предаващата връзка - в планината Харц, Тюрингия. Сърцето на Европа е във Франция и предаващата връзка е край Юсат край Алби в Пиренеите.

В същата тази планина Харц в Тюрингия по предание се празнува Валпургиевата нощ от демонични сили. Това е критична точка, която може да насити астрала над Европа със съответните енергии, необходими за ....е, стига толкова :whistling:

Редактирано от valentinus
Линк към коментар
Share on other sites

За "Майстора и Маргарита", си прав, много бързам; а за Набоков - напротив, страхотен автор е.

И аз да проведа една редакция:

Не всички данни от Уикипедия са верни и аз затова не ги използвам.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

30 април за мнозина не означава нищо - ден като всички останали.

Но, за много окултисти това е денят на Света Валбурга (или Валбори), призната от християнството за мъченица и канонизирана през 779 г.

Най-странното е, че на този ден се палят огньове и се посреща новата година (визирам определени секти и окултни общности), както се е правело от хилядолетия насам по езическите обичаи...

Въпросът ми е - къде е тънката нишка, че и граница между езичеството и християнството, за да бъде възприет този празник на Света Валбурга като сатанински (напомням - тя е светица по всички канони на християнството), и Валпургиевата нощ да стане метафора на оргиастичен ритуал и празник, наподобяващ Дионисиевите мистерии?

Както и привлекателен образ за Гьоте ("Фауст") и Михаил Булгаков ("Майсторът и Маргарита")...

Наистина е странно, че един определен от църквата като сатанински празни, се провежда в денят на канонизирана от същата тази църква светица. Но според мен това е просто съвпадение с много по-стария, още предхристиянски, келтски празник Белтен. Това е много интересен и красив празник според мен. Белтен е огнен празник , който се чества на 1 май. Той отбелязва най-силното време на пролетта, което стимулира съзряването на плодовете в утробата на Земята и което ще предвести благодатна реколта по време на следващия празник - Луназа. Името му означава "Огънят на Бел", другото име на бога на светлината Луг. Белтен е празник на любовта и плодовитостта. При празнуването му в миналото обичай е било запалването на два огъня, между които се прекарвали стадата, за предпазване от болести. Хората, които си пожелавали раждане на дете или късмет, също прескачали огъня. В психологически план този празник съответства на нашето юношество - периодът, в който усещаме жизнената сила у нас, откриваме чувствеността, физическото единение и другия човек до нас. В по-далечен план можем да потърсим и вътрешното обединяване на двете начала у всеки човек - мъжкото и женското.

Ето интересни данни за него:

. Празникът е известен на древните келтски общества под много имена; Белтене (Beltain - Ирландия), Белтун (Bealtum – Шотландия), Shenn do Boaldyn на Айл ъф Мен (Isle of Man) и като Galan Mae – Уелс. Думата Белтене означава "bright" или "brilliant fire" и се свързва с огъня, който запалват друидите в чест на стар келтски бог известен като Bel, Beli, Baltar или Belenus, за който се предполага, че е британският келтски еквивалент на галския бог Кернунос (името му е известно от надпис във Франция).

По време на празника Белтене "Рогатият бог" умира или е отведен от Богинята на боговете, за да се роди отново, този път като нейн син. По време на Белтене Кернунос се появява в ролята си на съпруг на Богинята и чрез тяхното съединяване се разиграва неговото ново раждане. Същността на обреда по време на келтския празник Белтене е да се осъществи връзка с Майката на всичкото. Чрез медитация и транс е необходимо участващият в обреда да се излезе извън собствените представи, за да се доближи до вътрешните води на всепознанието. Следващата стъпка по време на друидските обреди е да се предизвика вдъхновението – огън на духа (богът – син) и така да се създаде възможност, с помощта на пазителите на портите да се прелее енергия от отвъдното. Празникът Белтене (Beltane) започва по залез слънце, вечерта на първия ден от лятото. Това е най- подходящото време, когато друидите запалват огън на висок хълм в отговор на жертвения огън на свещеният ирландски хълм. Празникът е свързван с обновяването на връзката между участниците в ритуала и богинята Ериу в Ирландия.

Този празник е празнуван много преди христянството да навлезе в Европа. Имам чувството, че Валпургиевата нощ е комбинация от келтски обичаи и християнство. "Рогатият бог" постепенно се е превърнал в Дявола и т.н. Изобщо празника се е изродил, но защо?

Линк към коментар
Share on other sites

За келтския празник Белтене (или Ярък или Чудесен огън)... Вероятно има връзка.

Хронистът от 9 век Кормак описва белтенския ритуал, в който другидите запалвали два огъня, а добитъкът бил закарван между тях в изпълнение на магически ритуал за плодородие и пречистване.

По аналогия:

Има и данни, оскъдни обаче, които споменават за специална церемония с човешки глави по време на Белтене (по данни на Ливий, Страбон и Диодор); военопленниците са били обезглавявани, а главите им са запазвани като трофеи или се предлагат в дар на светилищата. Споменава се за т.нар. ритуален лов на глави.

И още нещо интересно: в областта около Кимъридж, Дорсет, има ритуал, при който телата на стари жени били обезглавявани, а долните им челюсти - изваждани.

Защото главите играят значителна роля в уелския и ирландския мит - например, ълстърския герой Кухулин събирал главите на враговете си и ги слагал върху камъни.

Линк към коментар
Share on other sites

Нещо ми се разклати приемането на празника Белен като красив празник, след прочитането за главите. Сведенията за келтските празници и за друидите предимно съм черпила от книгата на Пако Рабан "Силата на келтите". Всъщност това са разговори с Филип Кар-Гом, върховен вожд на ордена на бардовете,оватите и друидите във Великобритания. Нещата там са представени повече от романтичната им страна. А действителността явно е била по-жестока и груба.

Може би затова е било така леко преминаването му във Валпургиевата нощ. Във магьосническите, вещерските ритуали има много жестокост и дори садизъм. Може би точно това са си харесали от съответните езически култове и ритуали и са го омешали с християнството. Получил се е страхотен коктейл. :3d_110:

Линк към коментар
Share on other sites

В магичните ритуали няма нищо романтично. Те са прагматични, само украсата е мистична.

Например, в човешките кости има голяма сила. Да се сетим за "Светите мощи", използвани например в православието и католицизма. Някои от тях наистина имат магични свойства. Защо?

Човешките кости са кристализиралия аспект на силовите линии, от които са изградени телата на Божиите синове, чиято проекция в тази реалност са някои от хората. Пиша някои, защото имаме различен произход и съдба, но това е друг въпрос. Те, костите, могат при определени условия да въздействат определящо върху нашата реалност и да предизвикват направлявани от водещия ритуала промени. Включително върху причинно-следствената рамка. Върху етерните /енергийните/ концентрации и тяхното вибрационно ниво. Например, да лекуват /директно премахват проблема в етерното тяло на "пациента, а после ефекта се екстраполира и във физическото тяло в низходяща вибрационна посока, и в астралното и менталното във възходяща вибрационна посока/...толкова.

Линк към коментар
Share on other sites

За "Майстора и Маргарита", си прав, много бързам; а за Набоков - напротив, страхотен автор е.

И аз да проведа една редакция:

Не всички данни от Уикипедия са верни и аз затова не ги използвам.

на същото мнение съм за Уикипедия. В случая външния, екзотеричен текст е без значение. Който и да е текст ще е еднакво далеч от....действителността.

Никъде не твърдя, че Набоков не е талантлив. Лично на мен половите извращения са гнусни, независимо от медийния натиск да ги "прегърнем". Въпрос на свободна воля. Междупрочем коренът им е в магични сексуални ритуали с голяма сила. Както и на пушене, пиене и опиати. Но тези неща са широко известни...

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина е странно, че един определен от църквата като сатанински празни, се провежда в денят на канонизирана от същата тази църква светица. Но според мен това е просто съвпадение с много по-стария, още предхристиянски, келтски празник Белтен.

Защо странно? Католицизмът целенасочено е подменял "езическите" празници с християнски такива. Най лесно това става посредством канонизация на светци. След това хората които продължават с езическите ритуали се обявяват за еретици или сатанисти. Това задейства отново кръга на страха и огледалните отражения и оттам се появяват истинските сатанисти. И т.н.

Всичко това идва от невежество неразбиране и от включването на религията в системата на насилие.

Има природни духовни сили. Те биват всякакви цветове, светли, тъмни и др. Знанието помага да не се правят прибързани заключения, да се изучават и овладяват.

Както се показа в темата за ересите, догмата, отричането и страхът раждат "ерес".

При действия и мисли, неадекватни на реалността, вместо за ерос, може да се говори за errors

:3d_146:

Линк към коментар
Share on other sites

За "Майстора и Маргарита", си прав, много бързам; а за Набоков - напротив, страхотен автор е.

.....

Никъде не твърдя, че Набоков не е талантлив. Лично на мен половите извращения са гнусни, независимо от медийния натиск да ги "прегърнем". Въпрос на свободна воля. Междупрочем коренът им е в магични сексуални ритуали с голяма сила. Както и на пушене, пиене и опиати. Но тези неща са широко известни...

Ох, Набоков - наистина е много талантлив и много силен, въздействащ, обаче в каква посока - брррр!

Не бих посегнала към Лолита за нищо на света. Внушението е толкова силно, че човек се чувства лично и персонално изцапан и омерзен, дори не я дочетох до края и ми трябваха няколко дни да се отърся от калта :3d_077:

Линк към коментар
Share on other sites

valentinus,

The cold wind to Valhalla

And ride with us young bonny lass

with the angels of the night.

Crack wind clatter

flesh rein bite on an out-size unicorn.

Rough-shod winging sky blue flight on a cold wind

to Valhalla.

And join with us please Valkyrie maidens cry

above the cold wind to Valhalla.

Break fast with the gods. Night angels serve

with ice-bound majesty.

Frozen flaking fish raw nerve ---

in a cup of silver liquid fire.

Moon jet brave beam split ceiling swerve and light

the old Valhalla.

Come join with us please :sorcerer:

Valkyrie maidens cry

above the cold wind to Valhalla.

The heroes rest upon the sighs of Thor's trusty

hand maidens.

Midnight lonely whisper cries,

"We're getting a bit short on heroes lately.''

Sword snap fright white pale goodbyes in the

desolation of Valhalla.

And join with us please

Valkyrie maidens ride

empty-handed on the cold wind to Valhalla.

:3d_146:

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

В магичните ритуали няма нищо романтично. Те са прагматични, само украсата е мистична.

Например, в човешките кости има голяма сила. Да се сетим за "Светите мощи", използвани например в православието и католицизма. Някои от тях наистина имат магични свойства. Защо?

Човешките кости са кристализиралия аспект на силовите линии, от които са изградени телата на Божиите синове, чиято проекция в тази реалност са някои от хората. Пиша някои, защото имаме различен произход и съдба, но това е друг въпрос. Те, костите, могат при определени условия да въздействат определящо върху нашата реалност и да предизвикват направлявани от водещия ритуала промени. Включително върху причинно-следствената рамка. Върху етерните /енергийните/ концентрации и тяхното вибрационно ниво. Например, да лекуват /директно премахват проблема в етерното тяло на "пациента, а после ефекта се екстраполира и във физическото тяло в низходяща вибрационна посока, и в астралното и менталното във възходяща вибрационна посока/...толкова.

Интересно... като познание.

Аз споделям, а и не само за остеоцитите. Всяка една клетка на организма човешки крие тези способности в себе си, неоткрити от съвременната медицина. Всяка телесна клетка е според генезисния си вид проводник на нещо космично. Костите са камъните, а максимално изкристализиралата енергия е наречена най-твърда материя. Камъкът е бъдещо растетие, растението (и такива се намират из нас) - бъдещо животно, животното - бъдещ човек и т.н.

Липсва изпуснато от "поглед", няма ненагледано.

За магически ритуали нищичко не зная. Видно е - има по-"знаещи"...

Линк към коментар
Share on other sites

Трудът на Е. Кришнамачария, озаглавен "Трактат за ритуалите", ни представя значението на ритуалите, символите в тях, представяйки ни ги, като ведически, пураничесли и тантристки ритуали, заедно с всички включени в тях течение.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Ето нещо интересно за разделението на древните религии на лунни и слънчеви вярвания в които е заложен фактически женския и мъжкия принцип, както и за ритуалите свързани с тях. Епохата, която описва авторът е тринайсет века преди Исус Христос.

По онова време Тракия се раздира от ожесточени борби. Слънчевите и лунните религии си оспорват върховенството. Тази бойна между поклонниците на слънцето и на луната не е дребен спор между две суеверия, както би могло да се помисли. Тези две вери представляват противоположни теологии, светогледи, религии и социални организации. Небесните и слънчеви вярвания имат своите храмове в планините, своите жреци и строгите си закони. Лунните вярвания господстват в горите и долините, те имат жриците си, сладострастните си обреди, неправилно практикуват изкуството на тайните и всеки обред завършва с оргия. Смъртоносна война се повежда между жреците на слънцето и жриците на луната.Това е борба между половете, борба между мъжкия и женския принцип, борба древна и неизбежна, открита или тайна, но вечна - това е борбата между мъжа и жената, която изпълва историята на човечеството и в която се крие тайната на световете. Както сливането на мъжа и жената е самата същност и тайната на божествеността, така и равновесието на тези два принципа може да породи велики цивилизации.

Мъжките, космогонични и слънчеви богове в Тракия обитават високите планини и пустите места. Народът предпочита съблазните на женските божества, които предизвикват опасните страсти и слепите сили на природата. Тези религии приемат, че върховното божество е от женски пол.

Жриците на луната, или тройната Хеката, проявяват своето могъщество, присвояват си обожаването на Бакх и го придружават с кървав ритуал. В знак на своето върховенство те се наричат вакханки и така узаконяват господството на жената над мъжа.

Те са или магьосници и прелъстителки, или кръвожадни приносителки на човешки жертви и обитават светилищата си в затънтени и диви долини. Какво мрачно обаяние, какво пламенно любопитство привлича народа в тези усамотени местности, обрасли с разкошна и величествена растителност? Разголени жени, нежни танци вдън горите... после смехове, силен вик - и стотина вакханки се хвърлят към чужденеца и го повалят на земята. За да не умре, той трябва да им се закълне, че ще им бъде покорен и ще изпълнява техните обреди.

Вакханките опитомяват пантери и лъвове и ги водят на празненствата си. Със змии, увити около ръцете им, те нощем коленичат пред тройната Хеката, после с буйни хора призовават подземния двуполов бог Бакх с лице на бик. Това е спомен от древни вярвания, който изобщо не принадлежи на чистата орфическа традиция. Орфей пречиства и преобразява простонародния Бакх в божествения Дионис, символ на божествения дух, който еволюира във всички царства на природата. Любопитно е, че вакханският Бакх не е забравен и преминава дори в средновековието като Сатаната с лице на бик, призоваван от магьосниците в техните нощни бесовски сборища. Но тежко на чужденеца, тежко на жреца на Юпитер или на Аполон, който идва тук - той бива разкъсан.

В началото вакханките господстват в Гърция, докато тракийските племенни вождове остават верни на старите традиции. Но по-късно жриците обайват някои техни царе, чиито варварски нрави ги изкушават да живеят в азиатски разкош и изтънченост. Вакханките ги запленяват със своето сладострастие и ги опитомяват със заплахи. Така боговете разделят Тракия на два враждебни лагера. Жреците на Юпитер и на Аполон обаче са безсилни срещу Хеката, която царува в долините и от бездните си заплашва олтарите на синовете на светлината.

Едуард Шюре-"Великите посветени",Евразия-Абагар,1992г. (може да се намери в Спиралата)

Хеката остава в християнската епоха, но вече в нелегалност B) . На нея се покланят вещиците и магьосниците, заклеймявани от църквата.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...