Jump to content
Порталът към съзнателен живот

01.01.2008г. - Разчитай на онова, което Бог е вложил в тебе.


Guest Ла Горда
 Share

Recommended Posts

Guest Ла Горда

Мисъл на деня - 1 Януари 2008 г.

Човек не трябва да разчита на онова, което е сега. Той трябва да разчита на онова, от което е произлязъл... Не разчитай на онова, което ти си развил. Това, което ти си развил, показва доколко си работил. Това, което ти си изработил, няма да остане за тебе. Разчитай на онова, което Бог е вложил в тебе.

Из Най-голям в Царството небесно, 1ва НБ, 27.IX.1936 г.

Edited by Донка
Link to comment
Share on other sites

А Бог е вложил в теб Себе си. Но ние наричаме божествено и това, което ние сме развили. Така именно губим и двете.

Разчитай само на това, което Бог е сложил в теб, ако копнееш за единение с Него. Всекиму според пътя...

Link to comment
Share on other sites

Светъл ден на всички!

Това, което Бог е вложил в нас откриваме в сърцето си, когато укротим шумния си ум..... В тишината, мира започваме да усещаме онази частица, която ни е вложена от Бог......

А ако веднъж се докоснем до това, няма да искаме да се отдръпнем........... :3d_053:

Link to comment
Share on other sites

Мисъл на деня - 1 Януари 2008 г.

Човек не трябва да разчита на онова, което е сега. Той трябва да разчита на онова, от което е произлязъл... Не разчитай на онова, което ти си развил. Това, което ти си развил, показва доколко си работил. Това, което ти си изработил, няма да остане за тебе. Разчитай на онова, което Бог е вложил в тебе.

Из Най-голям в Царството небесно, 1ва НБ, 27.IX.1936 г.

Потенциалът на личността е достигането на душата от която тя е произлязла. Потенциалът на душата е да достигне до Духът. Това което създаваме чрез ума си, не може да прескочи нивото на човешкия ум. Потенциалът за развитие в материята е безкраен, защото в другия полюс седи абсолютния дух (ако може да използвам подобен израз), но комбинациите от нея които човек създава са ограничени от нивото на което ги е създал. Всъщност това важи за всички творения, не само за човешките. В крайна сметка ако се приеме Бог, като причина за всичко съществуващо, всичко има потенциала да го достигне, дори за това да е необходим безкрайно дълъг период от време. Остава неотговорен въпроса, "за какво са нужни човешките творения?", но темата и без този въпрос е доста сложна.

Link to comment
Share on other sites

:thumbsup2: :thumbsup2:

Имаме един пример в живота на Христа. Като дойде при Него ученият адепт, каза: „Като си Син Божий, направи тези камъни на хляб. Ето, аз съм учен човек, мога да ги направя. Ти можеш ли да ги направиш?“ По този начин ученият адепт постави Христа пред едно изкушение. Но Христос не се поддаде на това изкушение, защото не искаше да завладява хората. Христос знаеше, че тези хора не са негови. Христос му отговори: „Не само с хляб, направен от камък, може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“

Това, което съм аз сега, е резултат от моя живот в миналото - следователно това е вкамененото ми минало. Да си направя хляб от него би означавало да идентифицирам живота си с него. Но с това не миналото ще превърна в хляб, а живота си в камък.... В същото време и този камък на миналото ми е нужен, за да стъпя на него по пътя си - не да се храня с него.

А словото, което излиза от устата на Бога и ни храни може би е всичко заложено в нас като семе, което тепърва пуска кълнове и ще дава плодове...?

Може би то е и информацията, въплътена във всяка нова ситуация, в която попадаме - затова то "излиза" от устата Му?

Link to comment
Share on other sites

:feel happy:

Човек не трябва да разчита на онова, което е сега. Той трябва да разчита на онова, от което е произлязъл... Не разчитай на онова, което ти си развил. Това, което ти си развил, показва доколко си работил. Това, което ти си изработил, няма да остане за тебе. Разчитай на онова, което Бог е вложил в тебе.
Христос отговори на този въпрос кой е най-голям в Царството небесно. Той повика едно от малките деца и каза: „Ако не станете като малките деца, по никой начин не можете да влезете в Царството небесно.“ Който така се смири, той е най-големият. Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото да се смири. Ние виждаме, че този закон съществува и в природата. Големият дъб, голямата ябълка, големите дървета, изобщо, се смиряват най-после в своите малки плодове. Те се смиряват и започват оттам, отдето са излезли.

Пътят на насилието не води към добро.

Добрите деца имат доверие на родителите си.

Този свят е Негов. Затова трябва отново и отново да се връщаме към Любовта :feel happy:

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...