Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво всъщност е човекът?


Ваня

Recommended Posts

:D Човекът като е мост между двата свята, тоя мост като се определи само от едната страна да стои, питам се мост ли ще е или бряг, откъснат...И за пропасти се сещам сега, огромни!

Будни бъдете и умнички, Божии дечица!

Линк към коментар
Share on other sites

Медицината свежда човека до физическото тяло. Психологията, която би трябвало да навлезе в душеведението за човека, за съжаление приравнява този мост на световете(както сте писали), отново до физическото му тяло. Чак бол;но му става на човек, когато трябва да се вмести в рамките на тези "науки", защото се занимава с тях...

Съкровената наука дава едно по-пълно описание за структурата на сложния процес - човека! Всички знаем за седемте тела. Четири низши - личността ни, и три висши - индивидуалността ни - реалното Аз. За повеето хора една голяма част от вътрешните ни информационни структури е несъзнавана. В това отношение Фройд е направил голям пробив - въвел е несъзнаваното като елемент в човека. Юнг от своя страна, задълбочава тази парадигма и я свързва с изначалното, свещено знание, с езотеричното учение!

В процеса на развитие на съзнанието то прониква в личното и колективно несъзнавано, ртоест в личните и по-после колективни информационни полета. Несъзнаваното е относително - то става съзнавано в процеса на растеж на съзнанието!

В хода на това развитие (тоест по време на "пътя") биват създавани по-устойчиви и сравнително по-непреходни носители на съзнанието, като процесът раждане - смърт бива игнориран като ненужен за съзнателния човек.

Някъде по пътя човек стига предела на възможностите на Играта на живота, тази матрица - тренажор, в която сме потопени, и се събужда - в Истината, в Истинския свят. Той вече е преминал през много уроци, живял е и е общувал с Хора от космиески порядък - т.н. Йерархия! Когато стигне последното ниво на тази игра - живота - човекът е научил всички уроци, която тя е можела да му предложи, и се събужда в Истината - в този свят на Любов, Мъдрост и Волност. В Атма, Буддхи, Манас, в реалния живот!

Кажете го това на съвременните психолози, драскащи по повърхността на невежеството... :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: Да, съвременната медицина приема и разглежда човека като физическо тяло. Но ако беше само то, щяхме да имаме труп. Психологията внася известна яснота за това, че има и психика, но още не признава онова нещо наречено душа, а за дух да не говорим.

В хода на това развитие (тоест по време на "пътя") биват създавани по-устойчиви и сравнително по-непреходни носители на съзнанието, като процесът раждане - смърт бива игнориран като ненужен за съзнателния човек.

Много психолози, писатели, физици, химици и др. учени са долавяли това, но понеже науката все пак се ръководи от принципа "Око да види, ръка да пипне", т. е. да има доказателства и чак тогава ще приеме. А през това време има нови изменения, защото все пак Вселената, в т. ч. Човека и Земята се развиват, търпят промени. Сега, в новият век сякаш има раздвижване на всички нива, но още не се говори за това открито. Само се долавят промените.

А Човекът е всъщност една от проявите на Бога, но с дадени му преференции като разум, чувства, мисли. Ако съумее да ги развие става сътворител, доближава се до Божествената си същност... Или "мост", чрез, който Бог се проявява :thumbsup:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Кажете го това на съвременните психолози

Асажьоли е ок. Има и други които мислят и казват нещата между редовете.

На запад много психолози четат и Михаил Иванов и Методи Константинов.

Полека лека ще разберат.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами ние за мостове си говорехме май, не за екстремизми. Древните се целели в средата, златна я наричали. То и на Кръста Свещен имало среда. Нещо като че ли имах да ви кажа :1eye: . Anywey ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, Валентин!

Ето извадка от линка с текстовете на Асажьоли:

"Как уже говорилось, отличительным признаком гармоничного духовного пробуждения является чувство радости и интеллектуальное прозрение, а вместе с ним – осознание цели и смысла жизни; оно рассеивает многие сомнения, позволяет решить многие проблемы и вселяет ощущение безопасности. В то же время человек проникается сознанием единства жизни, и поток любви изливается через его пробужденное существо на окружающих людей и все творение в целом. Прежняя личность с ее острыми углами и неприглядными чертами как бы отступает на задний план, а нам и всему миру улыбается новый человек – мягкий и привлекательный, преисполненный стремлением порадовать, помочь и поделиться своими только что обретенными духовными богатствами, изобилие которых кажется ему чуть ли не избыточным."

Просто, ясно и красиво! Толкова ми импонира!!! Сякаш 90% от казаното от Асаджоли съм го писал аз самия ... Благодаря още веднъж, от сърце! :angel:

Редактирано от Орлин
Линк към коментар
Share on other sites

Психологията дава ли отговор за произхода на неспокойствието и неудоволетвореността от постигнатото?

Имаш мечта - постигаш я и си неудоволетворен от резултата и така безкрай.

Линк към коментар
Share on other sites

а нам и всему миру улыбается новый человек – мягкий и привлекательный, преисполненный стремлением порадовать, помочь и поделиться своими только что обретенными духовными богатствами, изобилие которых кажется ему чуть ли не избыточным."
:thumbsup::yinyang:
Линк към коментар
Share on other sites

Привет, Виктор - неудовлетвореността е нормален тласък на развиващото се съзнание. Ако растението нямаше неудовлетвореност, не би растяло ине би се развивало! Ако говорим от позицията на езотеричната психология и си послужим с термините на индуизма - неудовлетвореността се проявява в тамас гуна във вид на страх, раздразнение, похот. В раджас гуна във вида на страстен алчен стремеж към лична облага, страстна егоистична любов, гняв. В сатва гуна неудовлетвореността се проявява като радостен съзнателен стремеж към растеж и развитие, към сливане с Аза и експлориране на бездните на дълбоката ни същност!

Линк към коментар
Share on other sites

:) Е, и :1eye: Човекът е Човек, когато е на Път :sleeping: май поетът Пеньо Пенев беше казал тъй :v:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

:D:1eye: А, тя думичката " трябва " е виновна. Като чуя или видя някъде написано някой да ми казва какво трябва или не трябва да правя, си задавам много въпроси. Щото през много нови режими минахме и в нови общества и нови строеве живяхме и все на някого трябвахме за нещо. :D И все безмозъчни " трябваше " да бъдем.
Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup::thumbsup::feel happy:

В нашия език тази дума е универсална и това прави доста поразии в съзнанието ни - то лесно се поддава на манипулации,

Под трябва ние разбираме едновременно:

1 - нуждая се от (need)

2 - мисля, че е необходимо (should)

3 - поел съм доброволно ангажимент да (have to, have got to)

4 - чувствам за свой дълг да (ought to)

5 - задължително е да (по правило) (must)

:D Размиването на драстичните разлики между тези изрази позволява да се замаскират измислени от някого правила (т.5) като значение 1, 2, 3, 4

Може би е време да се вслушваме внимателно в това, което говорим и мислим. Езикът ни е достатъчно богат и изразителен... :)

Психологията дава ли отговор за произхода на неспокойствието и неудоволетвореността от постигнатото?

Имаш мечта - постигаш я и си неудоволетворен от резултата и така безкрай.

Това не е мечта, а желание или план. Те винаги имат този ефект на стремеж към измислена представа за резултат, чието постигане води до неудовлетворение и така - в затворен кръг - нещо като наркоманиите. Неудовлетворението и неспокойствието са симптоми за агресия. Това, че сме постигнали някаква цел, нормално поражда радост - "окриляване" - стимул да си поставим нова и да работим за постигането и като сме готови да я променим, ако обстоятелствата го изискват без да изпитваме недоволство....т.е. "нека бъде волята Ти Господи"

Мечтата не се постига, тя се сбъдва - има огромна разлика, нали? Ако една мечта се "приземи" с конкретни представи за резултати в определен срок и с определени средства, това вече дали ще е мечта?

Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: Ами това отхвърляне/неприемане на думичката "трябва" не е ли вид бунтарство? Не те ли кара да отхвърлиш нещо старо, което ти причинява дискомфорт и да продължиш към новото?.. Пътя, какъв ли е той? За това сме мислещо-чувстващи проводници на Любовта :feel happy::smarty:
Линк към коментар
Share on other sites

:) Не е отхвърляне, нито разрушаване, нито бунтарство - хубава си е думичката. :D Само е необходимо да различаваме в кое от значенията си "играе" - т.е. да я обичаме повече, да я разбираме по-добре, да не злоупотребяваме с нейното "богатство" :D .
Линк към коментар
Share on other sites

желание или план. Те винаги имат този ефект на стремеж към измислена представа за резултат, чието постигане води до неудовлетворение и така - в затворен кръг - нещо като наркоманиите.

Размиването на драстичните разлики между тези изрази позволява да се замаскират измислени от някого правила

Чудесен пост, уважаема Донка :)

Благодаря! :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

:smarty: За думичката "трябва", иска ми се след като аз не принуждавам никого и мен да не ме принуждават. Но :feel happy: явно "трябва" с Любов, разбиране и търпение да се обяснява и покорява околния свят :thumbsup:

Т. е. да служим на другите, да ги обичаме, докато и те не разберат, че се обичат и ни обичат... :feel happy::unsure::thumbsup:

Донче, благодаря!

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

неудовлетвореността се проявява в тамас гуна във вид на страх, раздразнение, похот. В раджас гуна във вида на страстен алчен стремеж към лична облага, страстна егоистична любов, гняв. В сатва гуна неудовлетвореността се проявява като радостен съзнателен стремеж към растеж и развитие, към сливане с Аза и експлориране на бездните на дълбоката ни същност!

Похотта и раздразнението не спадаха ли към раджас гуна?

Истината е, че желанията изпълнени или не никога не носят пълно удовлетворение. Ако се изпълни едно желание, веднага се появява второ, след него трето и т.н. Те нямат край, по този начин животът се превръща в преследване на мираж. Затова се появява неудовлетворение. Но има един вид неудовлетворение, който е много ценен! Този вид неудовлетворение е продиктуван от копнежа на душата. Неудовлетворението предизвиква копнеж, копнежът е присъщ на пробудената душа и те води към най-висшето, към Бог. Животните никога не изпитват копнеж, защото при тях неудовлетворение няма. Те не познават това чувство. На тях им стига този живот-само да се хранят, пият вода и спят. При тях има много тамас. Докато на човек е присъщо и качеството просветленост или "сатва". Затова на една еволюирала душа не й е достатъчно само да яде, пие и спи. Ако е само това, дори и кариера и семейство да си направил, пак остава някаква празнота, някакво неудовлетворение. Това е този копнеж на душата към познание за Аза, за Бога, за висшата Любов, който показва че ни е присъща и божествената природа. :)

Редактирано от Макс
Линк към коментар
Share on other sites

Но има един вид неудовлетворение, който е много ценен! Този вид неудовлетворение е продиктуван от копнежа на душата. Неудовлетворението предизвиква копнеж, копнежът е присъщ на пробудената душа и те води към най-висшето, към Бог. Животните никога не изпитват копнеж, защото при тях неудовлетворение няма. Те не познават това чувство. На тях им стига този живот-само да се хранят, пият вода и спят. При тях има много тамас. Докато на човек е присъщо и качеството просветленост или "сатва". Затова на една еволюирала душа не й е достатъчно само да яде, пие и спи. Ако е само това, дори и кариера и семейство да си направил, пак остава някаква празнота, някакво неудовлетворение. Това е този копнеж на душата към познание за Аза, за Бога, за висшата Любов, който показва че ни е присъща и божествената природа.

:thumbsup: Този именно копнеж ни прави различни, прави ни Човеци :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Предрасъдъицте са много по-повличащи от някакви думи. Думите няма да ни помогнат да разберем какво всъщност е човекът, но предрасъдъците ще ни попречат. А Новото не е друго освен път напред, който иска да го върви.

Отговорът на този въпро може само да се изживее, но чак тогава е възможно, когато станем свободни, каквито НЕ СМЕ! Е всеки вижда свободата си някъде, но и тя се живее, но първо постига. Как?

Имаме показан път, но не и очи да го видим. Но който... И не гурута, ни учители, ни групи, а Христос го показва, който трябва да се роди във Витлеем и да порастне, както го е правел, но в други - така да го направи и в нас!

Който го търси навън, нека си вземе икона и ще бъде спасен.

Линк към коментар
Share on other sites

Похотта и раздразнението не спадаха ли към раджас гуна?

Истината е, че желанията изпълнени или не никога не носят пълно удовлетворение. Ако се изпълни едно желание, веднага се появява второ, след него трето и т.н. Те нямат край, по този начин животът се превръща в преследване на мираж. Затова се появява неудовлетворение. Но има един вид неудовлетворение, който е много ценен! Този вид неудовлетворение е продиктуван от копнежа на душата. Неудовлетворението предизвиква копнеж, копнежът е присъщ на пробудената душа и те води към най-висшето, към Бог. Животните никога не изпитват копнеж, защото при тях неудовлетворение няма. Те не познават това чувство. На тях им стига този живот-само да се хранят, пият вода и спят. При тях има много тамас. Докато на човек е присъщо и качеството просветленост или "сатва". Затова на една еволюирала душа не й е достатъчно само да яде, пие и спи. Ако е само това, дори и кариера и семейство да си направил, пак остава някаква празнота, някакво неудовлетворение. Това е този копнеж на душата към познание за Аза, за Бога, за висшата Любов, който показва че ни е присъща и божествената природа. :)

:feel happy::thumbsup::feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Това е този копнеж на душата към познание за Аза, за Бога, за висшата Любов, който показва че ни е присъща и божествената природа. :)

Да! :) И още показва, че в момента ръцете и краката ни са по- близо до нас от тази Божествена природа ... Иначе защо ще ни изгаря този копнеж? Нима човек копнее за нещо, което и без друго му е достъпно, пребивава в него?

Линк към коментар
Share on other sites

Нима човек копнее за нещо, което и без друго му е достъпно, пребивава в него?

:thumbsup::thumbsup::thumbsup:

Ако поддържаме илюзията си за благородството на този копнеж, дали изкуствено не задържаме осъзнаването на Божественото, което пребивава в нас? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...