Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Moлитвен наряд за начало:

Утринна молитва на ученика - молитва;

Благата песен - песен;

Както Ти разбираш - формула;

Беседа: Мир вам 2

Mолитвен наряд за край: Господнята молитва

...Човешката душа живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието. Безсмъртието се урегулирва от един велик Божествен закон – закон, който човек трябва да проучи и приложи във всички области на своя живот. ....

На научен език безсмъртието е равновесие .... Тази е мисълта, която искам да ви оставя.

Знаете ли кой е основният тон на вашата душа, знаете ли да нагласявате вашата цигулка? Научете се да я нагласявате. Всяка сутрин, като станете, нагласете вашата нервна система. Малко сте разсърдени, тревожни – това показва, че цигулката ви не е нагласена; спрете се, нагласете я и така, като я нагласявате, постепенно вашите тревоги ще изчезнат. Как ще нагласите вашата нервна система? Ще отидете да се помолите – молитвата, това е нагласяване..... И Господ ще ви каже: „Започнете работата на деня“, и Мирът ще влезе посред вас, и работата ви ще спори.

И жената някой ден не нагласява хубаво цигулката и почне да бие ту това, ту онова дете; разбира се, тоя ден музиката не върви добре, казва: „Защо ми даде Господ тия деца, колко са опачни!“ Дали децата са опачни, или майката, то е въпрос. Друг ден, когато е нагласена цигулката, всичко върви добре, а децата са същите. Та има нещо разгласено, затуй първото нещо, което трябва да правим сутрин, е да се молим – да нагласим своя ум, своето сърце, своята душа, своя Живот и така да се явим пред Бога на работа.

...християнството е Божествена музика, Божествено пеене – научете се да пеете и свирите на него. Добре нагласете цигулките си, правилно движете лъка си и слушайте заповедите на Капелмайстора. Всичкият свят ще върви по този Божествен закон и вие ще се приготвите за другия свят, за другия Живот, който иде.

Edited by Донка
Link to comment
Share on other sites

На научен език безсмъртието е равновесие на нещата, на силите, които действат в Природата; смъртта е изгубване на това равновесие. Безсмъртието заключава в себе си съединение, хармония; смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония.

Разединението се ражда от противопоставянето на разликите вместо хармоничното им съжителство. Противопоставянето ражда борбата на този, който смята себе си за "правилен" срещу останалите, които той смята за "неправилни" и започва да критикува. Ако те му отговорят със същото - умира цялата система. Има и друг начин - да го оставят да умира сам, задушаващ се в собствената си дисхармония... Може би има и начин да го тласнат към хармонизиране?

Еволюционният път е този на хармонията, равновесието, добротата, миролюбието - те са ни заложени в гените. Еволюцията осигурява безсмъртието.... И на физическо, и на духовно ниво.

Аз ви казвам, че Господ ви е дал един прекрасен инструмент, но не знаете как да го нагласявате и поради това го носите на гърба си като тежък товар. Снемете го и почнете да го нагласявате да свири.

Мир вам 2

Как се "нагласява" инструментът на нашата личност, за да свири?

Наблюдавах преди време как акордьорът настройваше нашето пиано - той внимателно изслушваше всяка струна поотделно - опознаваше нейния уникален тон. После натискаше съседните клавиши последователно, после едновременно, за да постигне хармонично звучене на различните уникални тонове. После натискаше акорди... после изсвирваше последователност - гами, после леки мелодии...

Може би това е начинът да настройваме и нашия живот?

Link to comment
Share on other sites

Когато аз питам човека: „Знаеш ли да страдаш?“, подразбирам: „Знаеш ли да свириш?“ Не искаш да страдаш, значи ти не искаш да свириш. Онези, които не знаят да свирят, са мрачни, в тях нямам надежда. Казват: „Човек, който пее, свири, зло не мисли.“ Човек, който страда, значи той пее и свири в Живота и се спасява.

Онзи, който не се е научил да пее, криви си устата. Плаченето – това е криво пеене. В смеха устата се издигат малко нагоре, а при плача се накривяват надолу. Онзи, който плаче, е млад, още не се е научил да пее. И тъй, плачът е криво пеене, което впрочем е подготовка за добро пеене. Не е лошо да плачеш, защото след време този плач ще се превърне в много хубаво пеене. – „Ама горко е на човека.“ Ще бъдем снизходителни, той ще се научи да пее.

Когато за пръв път прочетох това, бях доста озадачена и дори усетих съпротива... За мен тогава страданието беше обратното на песента, плачът я убиваше...

Може би под страдание тук се подразбира не нашето усещане, а проблемната ситуация, в която ни поставя животът. Ситуация, която е влезнала в конфликт с изградените ни вече модели на мислене и поведение, с очакванията ни към средата около нас, с критериите ни за правилно и добро. Тя със сигурност разклаща спокойствието ни, предизвиква най-малкото объркване, недоволство, съпротива...

Реакцията на промяната в средата вече би трябвало да бъде плач или песен. Плачът може би означава съпротива срещу промените и нежелание да се адаптираме към тях. Това е "криво пеене" - недоволство - може да се изрази в съжаление (вътрешна съпротива) или гняв (външно изразена съпротива).

Който се е научил да пее "зло не мисли" - т.е. той се е научил да намира добрите страни в промяната на средата и в проблема, да настройва себе си (струните на личността си) по "диригента" - ситуацията, живота.

Знаете ли кой е основният тон на вашата душа, знаете ли да нагласявате вашата цигулка? Научете се да я нагласявате. Всяка сутрин, като станете, нагласете вашата нервна система. Малко сте разсърдени, тревожни – това показва, че цигулката ви не е нагласена; спрете се, нагласете я и така, като я нагласявате, постепенно вашите тревоги ще изчезнат. Как ще нагласите вашата нервна система? Ще отидете да се помолите – молитвата, това е нагласяване. Някои питат: „Защо трябва да се молим?“ – Да нагласите цигулката си. Щом така нагласите цигулката си, ще кажете на Бога: „Моята цигулка е нагласена.“ И Господ ще ви каже: „Започнете работата на деня“, и Мирът ще влезе посред вас, и работата ви ще спори. ...

Христос е дошъл да види как пеем и свирим на Земята.

Това, което все още се опитвам да проумея е по какъв начин "плачът е криво пеене, което впрочем е подготовка за добро пеене. Не е лошо да плачеш, защото след време този плач ще се превърне в много хубаво пеене".

Как плачът се превръща в пеене? Как негативната реакция към изпитанията се превръща в позитивна? Явно не става от само себе си.

Как човек се учи на това?

Link to comment
Share on other sites

Сетих се за жабата, дето паднала в кофа с мляко. И тя за да не се удави, махала усилено с крака, докато не се получило буца масло , на което стъпила, и така успяла да излезе от кофата, спасила се.

Та така, дори и да плачеш , все си упражняваш гласа, не си в застой. Когато е притиснат от изпитанията, и начините за спасение са или да се удавиш с бездействието си, или да действаш, дори и да риташ . Все някога плача ще го докараш и на песен.

Link to comment
Share on other sites

Сравнението с музикален инструмент ми харесва много, като се сетя какво мъчение за околните е да слушат дни и месеци някой малък начинаещ цигулар :) . Но ако го изтърпят в началото, ще жънат и плодовете на насладата и удовлетворението.

Според мен страданието може да се разбира като упражнение да ползваш дадените ти ресурси в живота.

Ако не си ги ползвал добре, грешиш и страдаш.

Виниш за това най-напред околните, обмисляш ситуациите, започваш да виждаш тези, в които си могъл да постъпиш по-добре... опознаваш себе си и възможностите си.

А същевременно и силата, с която преодоляваш момента на страдание.

Чрез своето страдание най-добре разбираш и другите, които са страдали или явно са се насочили по път на страдание. Затова народът казва: "Не питай старило, а питай патило."

Лично за себе си ще кажа - ако не бях преминала през някои страдания в живота си, нямаше да познавам способностите си така добре. Сега това ми е от полза.

Известно време ми се случваше следното: всяко нещо, на което се учудвах с неодобрение и неразбиране, по-късно се случваше на мен самата и ми се налагаше да реагирам точно като човека, когото съм критикувала. Добре че се усетих сравнително бързо - днес не се учудвам на нищо. Знам, че животът може да ме постави във всяка ситуация.

Сещам се също, как настоящото пеене може да се превърне в плач:

Доволни сме от новата си бърза кола и си пеем, а не забелязваме как изразходваме атмосферата и земните ресурси за прищевки.

Бащите ни са се радвали на студената бира във фреоновия хладилник,без да подозират, че той ще докара жеги и катаклизми.

Но да бъдем и реалистични оптимисти - веднъж усетили фалшивенето, имаме възможност да го поправим и да сме пак в хармония със Вселената.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...