Станимир Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 Оценяваш хората от собствената си позиция. Вземаш себе си като база за сравнение. Поставяш съзнанието си на пиедестал, но какво знаеш за съзнанието на душата, на монадата или на различните ангелски йерархии. Научил си се да мислиш. Изминал си пет - шест крачки - нищо повече. Остават ти още хиляда. Колко крачки е изминал Христос? Ами равнявай се по него. Вземи него за база. Или ако е твърде много, вземи за база някой от гениите на човечеството - който ти си избереш. Дай оценка първо на себе си. Някой беше казал: "Аз знам, че нищо не знам". Това не е излишно скромничене или липса на самочувствие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 Казал го е Сократ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 Аз знам, че нищо не знам, но другите не знаят и това! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 масата от хора не е по-стойностна от свлачище,а отделния човек няма повече потенциал от един камък Умът на човека е устроен така, че да вижда в хората и света около себе си само понятията, които съществуват в самия него. Няма маса от хора - всеки човек представлява уникален свят. Само че егото усеща стойността на другите като заплаха за своята собствена стойност. И за да бъде то Стойностно, свежда останалите до "маса, сравнима със свлачище". А какво му е не-стойностното на свлачището? И то си има своя добра красота - ако го нямаше планините и бреговете ни щяха ли да са толкова красиви? Камъкът има неизмеримо голям потенциал ! Както и потенциалът на всеки човек поотделно е неизмерим с човешки стандарти... И това е реалността - повярваме ли в нея, тя се случва. Повярваме ли в идеята си за нея, съзнанието ни се самоприспива, самозамразява. И откъде може да бъде някой толкова сигурен какво знаят "другите"? На колко "други" и по какви критерии сте измерили знанието? И защо сте толкова сигурни, че те сега знаят точно толкова, колкото са знаели когато сте ги "мерили"? Ами ако тези други знаят неща, за които вие дори нямате идея,че съществуват, тогава вашите измервания валидни ли са пак? :hmmmmm: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 Вселената еволюира заедо с Човека, а не с хората. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 Афористичното изказване на мисли не се отдава на всеки... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 Вселената еволюира заедо с Човека, а не с хората. Хората не са ли част от Вселената? Какви доказателства можете да предоставите (конкретни), че хората не еволюират? Какво отличава хората от Човека? Къде и кога сте срещали Човека? Според мен Човекът не съществува отделно от хората - той се изразява чрез и във всеки от нас. Ако има Човек, съществуващ отделно от хората, то това е абстракция на ум, който обича да се вари в соса на собствените си мисли и да се възхищава на супата си. :D Междувременно около него хората и Човекът в тях еволюират заедно с вселената си, но няма кой да го види, защото сетивата са заети да доказват правотата на Егото си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 Човекът седи до масата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 Вселената еволюира заедо с Човека, а не с хората. Хората не са ли част от Вселената? Какви доказателства можете да предоставите (конкретни), че хората не еволюират? Какво отличава хората от Човека? Къде и кога сте срещали Човека? Според мен Човекът не съществува отделно от хората - той се изразява чрез и във всеки от нас. Ако има Човек, съществуващ отделно от хората, то това е абстракция на ум, който обича да се вари в соса на собствените си мисли и да се възхищава на супата си. :D Междувременно около него хората и Човекът в тях еволюират заедно с вселената си, но няма кой да го види, защото сетивата са заети да доказват правотата на Егото си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 Да смеха е здраве.Ще ти трябва.Много още имаш да живееш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 (edited) Знам , че Ние /цялото човечество и планетата Земя / сме част от организма на Вселената , ние сме една миниатюра на вселенското съзнание . Нещо като мухата еднодневка . Мухата еднодневка , също е част от вселенския разум ,една много малка миниатюра , но все пак тя има своята функция и е енергийна единица. Какво ли си мисли тя за другите мухи ,как ли ги оценя и преценя като стойности , каква ли е йерархията в света на мухите ? Няма начин да няма йерархия , закон на вселената . Сигурно има , по- умни , по-силни и по - красиви мухи . Но красивата муха има една функция , силната съвсем друга и т.н. Всяко нещо /всичко което е субстанция / има своята същност и функция . Всичко идва от формата на битие Редактирано Март 27, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 9, 2007 Доклад Share Добавено Април 9, 2007 Истинския човек няма стойност, защото е направен от материал, който никой не може да използва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasi 33 Добавено Април 9, 2007 Доклад Share Добавено Април 9, 2007 Истинският Човек е равен на създателя си - БОГ. А в него е цялата стойност! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 9, 2007 Доклад Share Добавено Април 9, 2007 На кармичната борса стойноста на човека се определя от индекса причини/следствия... Някой може да бъде богат- не на материабни блага, на знания също се богатее, има и богати на чувствителност и какви ли не още...Та, някой може да е богат човек, но да има такива дългове, че когато ги изплати, да се окаже, че трябва да си свали и дрехата от гърба, и когато с всичко това неможе да изплати дълговете си, като му ударят 100-на тояги- ето това е мометта на истинската стойност. Стойностния човек след всичко това благодари за това, че са били щедри към него и само с толкова се е оттървал, благодари и на кредиторите си, че са проявили милост и разбиране, и са го оставили жив.... Защото стойността на човека е в това, дали живее, или все още е феномен на съществуване...Къде е разликата? Чрез живия човек Бог се проявява, а чрез феномена на съществуване се проявява най-ниската по стойност "монета", с образа на "кесаря"- с тези монети търгува аз-ът, и вссеки аз иска да е с такава цена, като минералната вода във вагон-ресторанта- със 100, 200, 300, че и с повече % надценка...Но, след като изпият водата, изхвърлят бутилката...а само тя може да струва нещо...Водата в извора е безценна... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 10, 2007 Доклад Share Добавено Април 10, 2007 (edited) Истинския човек няма стойност, защото е направен от материал, който никой не може да използва. Истинският Човек е равен на създателя си - БОГ. А в него е цялата стойност! "Всичко тленно е една прича" (Гьоте) "Всичко нетленно е една притча" (Ницше) Редактирано Април 10, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Април 10, 2007 Доклад Share Добавено Април 10, 2007 Човешкият същества в по-голямата си част нямат стойност.Те просто служат за продължаване на човешкия вид. Знаеш ли - чудесно е да се чувстваш "продължител" на човешкия вид Стойността се определя от съзнанието, а съзнателните хора са еденици. Дали бихме могли да говорим за "нива" на съзнание, о-съзнатост ? Би било по-практично, отколкото да слагаме етикетчета и табелчици *извадка от "Изкуството да общуваме" - книга, която четох наскоро, благодарение на един потребител - Добромир, за което искрено му благодаря : "ПИСМО 11 Равносметка на самооценката Драги К.! Измежду старите многонарушавани общочовешки заповеди от типа на „не кради", „не убивай" има една, както ми се струва, най-неизпълнима: НЕ СЪДЕТЕ, ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ СЪДЕНИ. Като лекар и ката човек често и продължително съм размишлявал над нейния смисъл. Какво е това? Призив към смирение, към всеопрощаване? - Никого не осъждай, всички обичай и господ ще ти прости? Или практически съвет - мълчи си, не си изказвай мнението, за да не се обърне то против тебе? Както и да е, тази препоръка човечеството от далечни времена и понастоящем по най-очевиден начин пропуска покрай ушите си. Всички осъждат и всички са съдени. От това никъде не можеш да се скриеш, върху това се гради огромна част от човешките отношения. И ето сега, завършвайки разговора за самооценката, бих искал да очертая сферата, в която, както ми се струва, споменатата препоръка заслужава известно внимание. Свободни полета. Аз съм кестеняв. Имам сиви очи, бенка на лявата буза, белег на дясното кутре. Добре ли е това, или е лошо? Аз съм русин с примес от френска и татарска кръв, имам три изкуствени зъба, 42-ри номер обувки - а това как Ви харесва? Обичам котките и кучетата, не обичам студения вятър, не умея да играя преферанс - а това добре ли е, или е лошо? Ами никак не е. Всичко това, разбира се, може някому да се хареса или да не се хареса, но на такъв човек аз с нищо не мога да помогна. Просто това го има, както има трепетлика, пеперуда, звезда Алфа от съзвездието Кентавър. За наш късмет не всичко на този свят е хубаво и не всичко е лошо, не всичко е черно и не всичко е бяло. И далеч не всичко в нас, слава богу, има отношение към оценките и самооценките -има и свободни полета, в които ние просто живеем, без да получаваме бележки и без да се грижим за тях, където просто има това, което е. Да Ви призная, аз обичам тези места - по чудо запазилите се резервати от Страната на Детството, и Ви каня да ги посещавате по-често. Не бих искал Вие да разберете моята покана като призив към отказване от всички самооценки и оценки. За нормалния човек това е и невъзможно, колкото и да го желае. Но на хармоничния човек му е необходимо да умее да мисли и чувствува много мерно. Оценъчният подход е приложим към всичко и цената на всичко се определя от човека, но човекът все още не е продавач на Вселената. Към всичко е приложим и извьноценъчният подход - съзерцателният и изследователският, побиращ в себе си всички цветове и връзки, всички светове на света. Такъв подход прави човека свободен и позволява диалогът да се води като равен с равен... Казано по-просто: понякога нещо просто приемай. Понякога просто гледай. Просто мисли-За съжаление има хора, които това не го разбират. Екстремисти на собственото мнение, те виждат света изключително черно-бял. За нищо не могат да мислят по друг начин, освен в категориите .добро-лошо", „полезно - вредно", поставят бележки на звездите, слоновете, дърветата, бебетата. Техният взискателен поглед оценява вашите сънища и мечти, както и джинсите, и косите, те задушват със своите бележки вашето дишане. Това е тежка преграда към общуването и е прискърбен признак на духовна бедност... Човек е равен на Безкрайността. Най-страшната грешка ца оценъчната психология е приравняването на човека към неговите принадлежности, към разните параграфи. към функциите и ролята. Циничната крайност на това е овеществяването, превръщането във вещ. Психологията на еснафа е груб и откровен вещицизъм. Но още по-страшна грешка е сам отъждествяването на човека с цялата тази вехтория. Проникването на вещицизма в самооценката. Пазарното отношение към своето достойнство. Вече Ви писах за това, което става, когато човек има глупостта да се отъждествява със своята талия, с носа или с дипломата си -този списък може да бъде продължен неограничено. Вещицизмът може да се престори на най-истинска висока духовност. Да признаваш Висшата Ценност. Абсолюта у всичко живо, във всеки живот." * повтарям се /но това си е мой "поблем" / Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 10, 2007 Доклад Share Добавено Април 10, 2007 Всеки живот е ценен, сам по себе си, заради общия план на Творението и ролята му в него.Сройността на отделния индивит се определя от взаимоотнушенията му с околните, и от това до колко той допринася за издигането на общото съзнание на общността.Но в масата се наблюбава стремеж към оеднаквяване и статичност, връщане към един вегетативен модел на съществуване(тип разсадник), с цел запазване стабилността на групата.Това води до деградация и "обезценяване" на личноста като катализатор за развитие. Еволюцията на съзнанието се развива на "скокове" подбудени от намеса на "стойностни" личности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 10, 2007 Доклад Share Добавено Април 10, 2007 (edited) Но в масата се наблюбава стремеж към оеднаквяване и статичност, връщане към един вегетативен модел на съществуване(тип разсадник), с цел запазване стабилността на групата.Това води до деградация и "обезценяване" на личноста като катализатор за развитие. Еволюцията на съзнанието се развива на "скокове" подбудени от намеса на "стойностни" личности. �”а, напълно съм съгласна Вендор , че това е така . Има обезценяване на личността , стойностните хора развиват цялото човешко съзнание , ние като цивилизация се развиваме , благодарение на стойностните хора . Но всяко едно човешко същество има своята функция , там далеч ,в Божествения план и глупавия ,и недодялания и грозния ,и недъгавия, и насилника, и побойника ,и убиеца и крадеца ,имат своето важно място и функция , чисто и просто функция . Кармичната борса /както се изрази Кристиян/, изисква всички тези различни стойности на човека ,всеки има своята функция в кармичното колело . Но що се отнася до истински позитивните, градивни хора , те просто си вършат работата , и като я свършат получават още работа , по- сложна и изискваща все- повече качества на духа и концентрация и стремеж и отдаденост . В крайна сметка всичко е подложено на развитието , всичко се променя . Усъвършенства се , еволюира . Освен това всичко е временно , сезонно,как можем да го определим като стойности ? Там в поредицата от животи, от успехи на духа и разочарованията от грешно взети решения , винаги ще бъдем субективни в определянето на стойностния човек ! Винаги ще бъдем субективни , иначе трябва да излезем извън човешината си ,за да съзнаем обективната истина , да мислим обективно . Трудно може да се прозре Божествения план , дори и от най- стойностните . Затова си мисля , глупаво е да се остойностяваме , окачествяваме , закичваме със звания и титли на ценни или стойностни. След като не можем да прозрем Божествената мисъл напълно . Единствено можем да се отдадем на своята цел , на своята страст , на своята любов . Отдаването за мен е пътят на духовното развитие , желанието за разширяване , за отказването от ценности и ограничители на духа . Проявяването на любовта е всъщност най- ценното, най- стойностното решение , което можем да вземем в живота си. Това разбира се е мое мнение , не е задължително всички да са съгласни с него. Редактирано Април 10, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 11, 2007 Доклад Share Добавено Април 11, 2007 :thumbsup2: Проявяването на любовта е всъщност най- ценното, най- стойностното решение , което можем да вземем в живота си. Напълно съм съгласна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Април 11, 2007 Доклад Share Добавено Април 11, 2007 Инатари, много ми харесва аватара ти Има обезценяване на личността, стойностните хора развиват цялото човешко съзнание... Никой не може да бъде "обезценен" ако сам не позволи това да се случи; "вътрешното" отношение към самия себе си се проектира навън и това е, което другите "виждат"... Но всяко едно човешко същество има своята функция , там далеч ,в Божествения план и глупавия ,и недодялания и грозния ,и недъгавия, и насилника, и побойника ,и убиеца и крадеца ,имат своето важно място... Етикетчета Инатари - етикетчета - "побойникът" може да има душа на поет, "убиецът" със сигурност има майка, недодяланият - да е безпаметно влюбен... "Нищо" не е само Черно и не е само Бяло... Отдаването за мен е пътят на духовното развитие , желанието за разширяване, за отказването от ценности и ограничители на духа . Допада ми начинът, по който си изразила мислите си... Само не бих се отказала от ценностите си... /вероятно ти имаш предвид "материални ценности"/. Най-синтезирано - Пътят на Състраданието е един от начините да изразяваш Любовта си... Но в масата се наблюдава стремеж към оеднаквяване и статичност, връщане към един вегетативен модел на съществуване(тип разсадник), с цел запазване стабилността на групата. Изборът принадлежи на Човека... масата е и ти, и той, и тя и всеки един от нас, свързани помежду си - много повече отколкото предполагаме Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 11, 2007 Доклад Share Добавено Април 11, 2007 (edited) Инатари, много ми харесва аватара ти Благодаря , Милена ! Това е една от роклите , които направих на тема Матриархат и първобитно изкуство . По повод :Кое определя стойността на човека и етикетите , и аз тъкмо това казах , че всеки един човек има своята функция и качества и е ценен за единството на Вселената .Независимо от общото, общественото мнение , етикета . По -горе вече беше разяснено , черното , бялото и всички нюанси между тях. По отношение на ценностите , имам предвид не само материалистичните цености , но и тези от духовен характер . С колкото повече ценности се ограждаме и затваряме и затрупваме съзнанието си ,толкова повече започваме да поставяме условия , толкова повече се умъртвява духовния ни живот , натрупваме определени изисквания които ни стопират като развитие чисто съзнателно . Етикетите за добро и зло , духовно и недотам духовно ни карат да упрекваме ,да не обичаме безусловно, нито себе си , нито останалите . Започваме дългия критичен диалог с душата си . Самокритикуваме се , самопоставяме се , ограничаваме се . Ценностите са важни за формирането на духа , на характера на духа , но оттам нататък , като развитие , можем само да се отказваме от тяхната рамка . Какво имам предвид ? Например : Аз имам ценности , които изискват определени качества в хората , за да бъдат мои приятели , или да ги обичам или да им помогна . Аз страдам от собствените си ценности , които ми пречат да проявя любовта си към хората , те затварят моята общочовешка любов и аз не съм способна да я проявя максимално ползотворно. ?#8221;руг вариант :Моите ценности за ме застопорили на един самотен остров , където от късогледство , просто не съм способна дори и за миг да си представя какво е светът извън този самотен остров на ценностите . Мъртва конструкция са за мен ценностите . В момента се вълнувам много повече от функцията от начина , по които работи моето съзнание от възможностите ми за разширяване на кръгозора , а не стесняването му до изградените ценности , ограда за всеки мироглед, за всяко развитие. Това имам предвид . Редактирано Април 11, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 11, 2007 Доклад Share Добавено Април 11, 2007 Днес Божидар Димитров разказа, че прабългарите имали обичай. Когато някой човек сам постигне и развие своите ценности /надмине масата/, му казвали, че не е за при тях и го бесели. Давали го на Тангра. Май и до днес се предпочита да няма много различни. Сякаш има страх, дали това, което някой е постигнал няма да накара другите да са като него? Сякаш тук никой не обича личностите, лидерите /истинските!/. По повод :Кое определя стойността на човека и етикетите , и аз тъкмо това казах , че всеки един човек има своята функция и качества и е ценен за единството на Вселената .Независимо от общото, общественото мнение , етикета . Разбира се, в земния, чисто материалния живот има разделение и то може би е полезно до определен момент, докато не се тръгне по духовния път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
semiramida Добавено Април 11, 2007 Доклад Share Добавено Април 11, 2007 ...Toзи, които е: светлина без сенки, живот без прекьсване, любов без промени, знание без грешки и свобода без ограни4ение - се ограни4и в 4овешко тяло за да изяви Бог говореики на нашия език. После плати за нас сьс живота си - на разпятието. За нас е платено с Исусовата смьрт. Това определя нашата стоиност. Затова ние сме безценни и много специални. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Април 11, 2007 Доклад Share Добавено Април 11, 2007 Мъртва конструкция са за мен ценностите . Етикетите - да. Но нима ценностите ти са за теб само вятър и мъгла? Не ми се вярва. В изразените от теб мисли се вижда че имаш пред вид предразсъдъците и условностите. Човек без ценности и идеали е най-често циник, опортюнист. Нима не цениш верността, истината, честността, обичта, приятелството, прошката, състраданието? Съгласен съм донякъде с мисълта за изживяването на рамката. Една картина с барокова рамка не пасва добре на спартанска гостна в стил ранно-византийски. Също мога да си представя един човек с бурен динамичен темперамент невписал се в католическото си семейство да пожъне сериозен успех като завеждащ отдел маркетинг. Някои хора наистина се нуждаят от специални условия и колектив за да развият пълния си потенциал. Един Ролс Ройс на полуобитаем остров 2х2 км освен излишен е и невъзможен за поддръжка. Ценността му е ниска, за разлика от стойността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 11, 2007 Доклад Share Добавено Април 11, 2007 Нима не цениш верността, истината, честността, обичта, приятелството, прошката, състраданието?-цитат Валентин Петров Разбира се , че ценя тези качества във всички хора . Да ролс ролсройсът на ценностите , на самотния остров не струва нищо нали , неизползваем е ? Мисля ,че ме разбираш . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.