Велина Добавено Юни 1, 2005 Доклад Share Добавено Юни 1, 2005 здравейте , приятели, вчера пътувайки в градския транспорт ми мина една мисъл: стойността на една вещ се определя / поне по общоприетото мнение/ от търсенето - предлагането и на пазара кое определя стойността на един човек? пазарът / в най-общия смисъл / ли е този , който определя какво да ценим и какво да отхвърляме като маловажно? на какво най- вече се осланяме в своите преценки ? - на наученото или прочетеното? - на опита си ? - на морала / догмите на обществото? - на сърцето си ? как постъпвате вие ?? аз се осланям на сърцето поздрав на всички ) да е живо детето във всеки един от вас Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 8, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2007 да е живо детето във всеки един от вас Тази картина се нарича "Краят на маскарада". Там без маска е само едно дете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Февруари 8, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2007 (edited) Картинката е... абе нямам думи. Незнам, аз гледам на нещата така: Се си мисля, че човек се познава най - добре. Или поне все пак той си е живял живота, а ние си изграждаме преценки, мнение за другите хора, по това което ни казват за тях. Е са примерно като видя неква мноо яка мацка, ще си изградя мнение само заради краката и, ма тва е друг въпрос. Все си мисля, че това уж познанство ни дава правото сами да мислим и да решаваме за себе си, доколкото ни е възможно и ако може да не пренебрегваме вижданията на другите за нас. Защото, макар и неПЪЛНИ те също могат да ни помогнат да си доПЪЛНИм картинката. Та затова си мисля, че стойнноста на нещата за нас самите можем само ние да си я определим. Стойността на една вещ наистина се определя по - общоприетото мнение, въпроса е дали то съвпада с нашето, за да се превърне в наша собствена преценка или не. За мен най - стойностната вещ е човека. Тва ми е любимата играчка вече Общоприетото мнение, обаче може да определи само цената на един продукт, в зависимост от търсенето му. Примерно бананите - 1 лв. килото след време 10 лв. Обаче ползата му за нас си остава една и съща. Нас не ни трябвав да знаем кой какво си мисли за банана - на нас ни трябва да знаем какво ще получим от него - като енергия, калории и др. Са някой може да каже аз незнам нищо такова за банана обаче го предпочитам пред сливите. Е тва вече е въпрос на вкус. И той пак е изграден от ползите, които сме извлекли или вредите. Примерно не си пробвал да пушиш никога цигари, ма тва не е щот нямаш вкус, ами защото знаеш ползата и вредата от тях или знаеш само вредата, се тая. Той не се изградил на принципа пробите и грешките. Принципно да пробваш да заговориш някого и да го пиаш що пушиш ти цигари, бре маймуно ? То си е проба, защото теб може да те интересува само какво ще каже човека за това нещо. И един вид да освоиш неговия опит. И да си изградиш... абе там квот беше, вече въобще забравих за кво говоря. Пазарът предлага стоки, ние си избираме какво да ценим или какво е стойностно важно за нас. Примерно цел свет пие Кока Кола, аз никак не я тача, дори съм сигурен, че е по - вредна от някои наркотици - като кафето например. В кафето има адски много антиоксиданти а в колата май нищо полезно няма, освен вода да слагат. Ма стига реклами. Тва, че някои хора търсят да закупят, това което съседа примерно купува си е техен личен избор. Кто цяло те мислят така: Щом всички го правят трябва да има неква истина в него. При което не е задължително да няма... Те обаче решават, че ще го направят още преди да разберат, чия е тази истина, до какво ги води, за какво могат да я ползват. Това, че 10 милиона човека примерно могат да са в грешка тях не ги интересува. Те искат просто да са като другите... Още преди да вкусят плода определят за какво ще го ползват и докога. - Не мисля, че е правилно. А пазарът, според мен определя само какво въобще ИМА, а не какво ни трябва на нас. Да тва да ти налага някои какво искаш и какво цениш и какво да правиш въобще с живота си, зависи донякъде доколко ти и той сте прави въобще. Или дали ти ще освоиш неговите думи лесно, понеже са истина или като ги чуеш нещо в теб ще прищракне и ще ти каже - ма нали онзи път аз вика го пробвах и то стана еди кво си и са той въобще кви ми ги обеснява. Е може и да не е било в миналото а да сме се сетили кво може да стане нещо в бъдещето, все пак човек си прави планове, демек и това би трябвало да можем да преценяваме. БЛЯХ... Пък и челния дял на човешкия мозък имал такава фукция. Та направо се скъсал да работи. А стойността на един човек той сам си я определя. на какво най- вече се осланяме в своите преценки ? Понякога не ги правим въобще, мен ако питаш. На наученето и на прочетеното - то и двете са част от опита. Аз лично се опитва да се оповавам на критичността си, доколкото съм я изградил. Проверявам едното и проверявам и другото, с добре познатите ни скучни методи ха - ха де да ги познавах. Аз вика, за морал немога да говоря. Ако ти ми обесниш какво е това ще се зарадвам. Обществото като цяло го почитам дотолкова, доколкото спазвам нормите на морала. Велина, може ли да те попитам как по - точно се осланяш на сърцето си ? Защото то наистина говори, ако има кой да чуе гласа му. Ти как разпознаваш гласа на сърцето си ? И какво представлява той за теб ? Редактирано Февруари 8, 2007 от PeaceMAker Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 9, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2007 Ако смисълът на въпроса е на какво се основава преценката, която другите правят за нас, то отговорът в повечето случаи е - на нашите действия, думи и излъчване + това на наблюдаващия. Действията ни и резултатите от тях са видни за всички. Същото важи и за думите. При излъчването нещата не стоят точно така, но то може би оказва най-силно въздействие от трите. Говорейки за излъчване имам предвид човешката аура - физическа, емоционална и ментална. Когато възприемаме даден човек, ние го правим през призмата на собствената ни аура. Т.е. не възприемаме думите и действията му "в чист вид", а оцветени с нашите собствени разбирания (мисли и емоции, формирани от морални ценности, възпитение, общественото мнение, религиозни норми, мода, навици и др.). На кратко, за да бъдем оценени "добре" от някого, нашите думи, постъпки и излъчване не трябва да влизат в конфликт с вибрационната честота на човека отсреща (т.е. двете аури трябва да бъдат хармонични). В действителност товя което се оценява не е човека, а неговата аура (действията и думите почти винаги съвпадат по-качество с последната). Разбира се самият човек е безценен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 10, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2007 кое определя стойността на един човек? пазарът / в най-общия смисъл / ли е този , който определя какво да ценим и какво да отхвърляме като маловажно? на какво най- вече се осланяме в своите преценки ? - на наученото или прочетеното? - на опита си ? - на морала / догмите на обществото? - на сърцето си ? как постъпвате вие ?? аз се осланям на сърцето Човекът е тълпа... Само просветлените може би са вътрешно единни. Забележете, че и най-преданите, уж решаващи всичко със сърцето си, в решаващи моменти се повлияват я от мнението на другите, а от някоя теория и ли на инерцията на предишния опит (а той при променените обстоятелства може и да подведе). И също так най-строго рационални индивиди се подвеждат от съвсем абсурдни от гл. точка на други предразсъдъци... Но има разбира се, преобладаващо звено, на което в даден период съответния човмек разчита. Но пък това, което той цени и това, което другите ценят в него, също обикновено се мерят с различни аршини... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 10, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2007 Че се влияем и подвеждаме, да, случва се. Но важен е разумът. Да се мисли и да се осъзнават някои грешки /макар и смешно/абсурдни/. Случва ми се, хора, които имат мнение по дадени въпроси да не искат да чуят друго, моето. Но пък не значи аз да се влияя от тяхното. Когато разумът работи и сами проверяваме истинността на нещата, няма страшно да се подведем. Стойността на човека е бързият ум и доброто сърце. Ако има синхрон между тях нещата са чудесни.... има добри действия.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 кое определя стойността на един човек? пазарът / в най-общия смисъл / ли е този , който определя какво да ценим и какво да отхвърляме като маловажно? на какво най- вече се осланяме в своите преценки ? А защо изобщо трябва да преценяме човека по някакви критерии? Всеки си има своя несравнима с тази на останалите лична стойност и тя от Бог му е заложена. Докато търсим определители и степени на стойността на човека, ние сме загърбили Любовта и Бог и се опитваме да сътворим своя "идеален стойностен човек" в един измислен от нашия горд и суетен ум свят на стойности, пазари, цени, предлагане и търсене... Друг е за мен въпросът: Как да открием индивидуалната и уникална стойност на всеки човек до себе си и своята собствена без да се сравняваме, без да очакваме конкретни прояви или резултати, без да правим предположения без да степенуваме качествата си по ценност и полезност и без да допускаме лично отношение? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 (edited) Объркването според мен идва от там, че Учителите, макар и да са оценявали всички еднакво според духовната им същност, в същото време са давали различни "оценки" на всекиго именно според конкретната му проява в света. Това те може да не са го усещали като "оценяване" в нашия смисъл, но не е имало как то да прозвучи по друг начин - защото разбирането ни е такова... Дори и в нашия свят, например ако за един стойностен проект се правят конкурси с цел избиране на най-подходящите хора - как ще се избегне впечатлението, че те се оценяват?! По-скоро проблемът е не, че се оценяват изобщо в определени прагматични моменти, а че обществото е натрапило една ценностна система, според която точно този вид оценка е решаващ. Иначе, ако всеки се цени на своето място, т.е. уважава се неговата уникалност, какъв ще е проблемът? Той самият би следвало да не сепритеснява напр. че не е силен по математика, ако се проявява по-добре в изкуството, нито че не може да стане шампион по спортно ходене, ако играе хубаво шах и т.н. Даже и в това, което му харесва да не е на "ниво", той може да не се сравнява с другите, а със своето положение от по-рано, отчитайки собствения си напредък. Значи, дори и без специално духовно равнище, биха могли до голяма степен хората да се освободят от илюзията, че оценките и сравнението по някакви показатели значи и отричане на уникалната стойност на "ниско оценения" изобщо. Редактирано Февруари 11, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 (edited) Ние преценяваме хората - съзнателно или не, но важното е да ги приемем такива каквито са и да не се опитваме на всяка цена да поправяме недостатъците, които виждаме в тях. Критиката винаги следва да се избягва. Човекът насреща може би влага сериозни усилия да развие слабите си страни - нужно ли е да го обезкуражаваме? Ако можем ще му дадем съвет, идея, ще го поощрим - просто ще предложим помощта си. Другото зависи от него. Разбира се ние също не сме съвършени и не трябва да го забравяме. Редактирано Февруари 11, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 (edited) Ние преценяваме хората - съзнателно или не, но важното е да ги приемем такива каквито са и да не се опитваме на всяка цена да поправяме недостатъците, които виждаме в тях. Критиката винаги следва да се избягва. Човекът насреща може би влага сериозни усилия да развие слабите си страни - нужно ли е да го обезкуражаваме? Ако можем ще му дадем съвет, идея, ще го поощрим - просто ще предложим помощта си. Другото зависи от него. Разбира се ние също не сме съвършени и не трябва да го забравяме. Дано да е така! Стори ми се ,че доста хора действат избирателно дори когато имат с кокво да помогнат. Редактирано Февруари 11, 2007 от dina_qneva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Февруари 14, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 стойността на човека = неговата форма + съдържанието и + смисъла му Любов + Светлина + Мир Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 14, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 Стойности на човека . Стойностите ги задаваме самите ние . Тоест ако аз позволя определен човек или хора ще бъдат ценни за мен . Колкото стойности открия аз в тях толкова ценни ще бъдат те за мен . Безценни са хората , без цени и без стойности , сложа ли буквичка , цифричка или въобще някакъв знак пред някой аз чувствам , че съм ограничила любовта си към него , тоест определила съм му стойността . А случи ли се това вече има някакъв предел и стойност на отношенията има теглилки и мерки . А като , че ли това някакси ме прави несвободна и и небогата . Винаги когато искам да изкажа любовта си към някой аз казвам :Безценен човек е едикой си . Т.е. никога не бих продала , разменила и съизмерила качествата , отношенията и любовта между мен и този човек . Не бих дала никаква цена , не бих разменила и един грам от нея за нищо на света . Ценен човек е този , който се продава . Той става ценен защото за мен, той е някаква разменна монета , или пък чувствам че съм продала , купила или разменила нещо с този човек . Затова той е станал ценен за мен . За любовта няма стойности , качества и предели , граници които да бъдат оформени от ценности . Условия за качества на душата , ума или тялото . Окачестви ли се нещо , аз вече съм го изложила на продан . Аз не съм 100 % сигурна , че искам да бъде част от моя живот . Забелязала съм , или по - точно улаввяла съм се , че казвам за някой , че е много ценен , когато не е мой роднина , близък , приятел , или възлюбен , всеки друг бих определила като ценен . Странно нещо е човешката природа . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 15, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2007 Виждам, че тук много упорито се изпада в крайности по отношение на въпроса за ценностите - или се поддържа тезата, че всички и всичко имат една и също ценност, или (пряко или косвено) - тезата, че има точни критерии, чрез които да се определи кой е по-еволюционно развит, т.е. в определен смисъл по-ценен като индивид. Както много пъти на разл. места казах, според мен това са двете страни на една и съща монета. Може би във връзка със специфичните психонагласи, забелязвам, че жените по-често твърдят, че не трябва да има никаква разлика в ценностите (макар че и те практически едва ли го демонстрират в живота си); при мъжете по-често се дава превес на йерархията (макар че и те като стане въпрос за някои аспекти на духовността, приемат иманентното присъствие на Едното във всичко). Нека не гледаме само вършините на идеалите си (при жените повече в насока одухотворяване на природата, при мъжете - предимно в посока трансцендентиране). Да видим всекидневната си настройка на съзнанието и отразяващото я поведение - тогава няма да заемаме едностранчиви позиции... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 15, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2007 Разбирам защо имаме раздразнение от оценяването на човека, както и негативната оценка на Донка към системата на оценките в училище Илюзиите породени от мислите за оценяване на хората идват от капиталистическият метод да се оценява всичко в количество от онези малки вулгарни хартийки парите. Това разбира се наслагва цинизъм в отношенията Може и по-практически да се подходи За това загатна и Ина Душата на човека е безценна, факт. За повечето практически приложения, оценяме времето за вниманието на човека Зависи от целите които си поставяме със сигурност Необходимо е да си прекопаем лозето. Наемаме един човек за деня и накрая му даваме примерно една жълтица Големият духовен учител може да ни помогне. Доколкото оценяваме възможността, дотолкова оценяваме помощта Когато ценим пиене на бира и слушане на чалга музика с приятели, плащаме с нашето внимание и съответните следствия. Бог е безценен тъй като всичко ценно идва от Него. Но, повечето хора предпочитат видимите ценности и не оценяват техния източник Кога приятелите се изхабяват и обезценяват? Когато се използват за нещо което не харесват. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария - Мими Добавено Февруари 15, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2007 (edited) Все хубави мнения и с верни според мен неща. Наистина всеки носи божествената искра в себе си и всички сме Едно. На тази основа безспорно всички сме безценни. Но тъй като аз, в този свят имам някаква индивидуалност, за себе си определям ценността на всеки човек, спрямо това, как нашето взаимодействие може да ни приближи до Бог. Струва ми се, че човек "види ли" божественото, неразрушимото, невидимото само в една душа, този процес е необратим и тръгва, разширява се. И на определен етап от развитието на душата, това може да се осъществи с всички души. И май тогава този въпрос - “за стойността” едва ли може да бъде задаван. Редактирано Февруари 15, 2007 от tamin Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 15, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2007 оценим ... човек, спрямо това, как нашето взаимодействие може да ни приближи до Бог. Струва ми се, че човек "види ли" божественото, неразрушимото, невидимото само в една душа, този процес е необратим и тръгва, разширява се. И на определен етап от развитието на душата, това може да се осъществи с всички души. всеки процес в човешкия живот е обратим, дори еволюционният, за съжаление. затова времето и скоростта е от значение, през различните периоди на живота има различни неща за постигане черешите зреят през май, дренките са по-късно, ябълките, крушите и дюлите още по късно имаме индивидуалност Не знаем какво ще донесе утрешния ден. Затова да ловим момента! Да направим едно малко добро, малка медитация, малко съсредоточаване, малка молитва. Това е може би най-ценното в живота. И май тогава този въпрос - “за стойността” едва ли може да бъде задаван. учителите виждат духовния прогрес и потенциала за такъв, също устрема те оценяват ситуацията, но поради липса на користен интерес, едва ли може да се говори за оценка в стандартния смисъл като доколко нещо е носещо полза Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Roemy Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Има една стара българска поговорка: " Човек го посрещат по дрехите, а го изпращат по акъла" Понякога много пребързваме с личните преценки за хората. От друга страна има хора, който се представият за едно, а излиза съвсем друго. Общо взето, преценката зависи от гледната точка и личния мироглед. Според мен, всеки човек е уникален и неповторим и ние едва ли имаме това право, да даваме оценки за хората. Това означава да даваме оценки на Бога. Единственото ни право е да преценяваме , кой ни допада и с какво, можем ли да общуваме с този човек, имаме ли общи теми и интереси, можем ли да разчитаме на него в трудни моменти и т.н. Има хора , който ни одблъскват само с аурата си, но това не значи нищо, защото за някой други, те са невероятно привлекателни. Тук също има значение и кармичната връзка между хората от предишните животи. Нещо лошо си направил на някой ,в предишният си живот и в този живот , той те ненавижда, ей така без причина. Обратния вариянт (принципа на сродните души). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Има хора , който ни одблъскват само с аурата си, но това не значи нищо, защото за някой други, те са невероятно привлекателни. Тук също има значение и кармичната връзка между хората от предишните животи. Нещо лошо си направил на някой ,в предишният си живот и в този живот , той те ненавижда, ей така без причина. Обратния вариант (принципа на сродните души). Да! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 (edited) Всеки човек е безценен. Не мисля, че подобно на стоките трябва да бъдем оценявани. Редактирано Март 27, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 Човешкият същества в по-голямата си част нямат стойност.Те просто служат за продължаване на човешкия вид.Стойността се определя от съзнанието, а съзнателните хора са еденици. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 Вътрешния потенциал във всяко същество е безкраен. Дали е осъзнат или не - няма значение. Бог е във всичко. Как можеш да кажеш, че някой няма стойност, когато сам Бог е в него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 Може да се каже и обратното - че човекът е в Бога. Може всеки от нас да е безценен, но това не значи че не може и не трябва да бъде оценяван. Сещам се за нещо, ако няколко полуидиота поради религиозната си "убеденост" имат заръката да избият 100 човека, каква е стойността им и как бихте я оценили. Аз лично бих я оценила по достойнство. Гъмжи от подобни "човешки същества", които се раждат, женят се, хранят се и всичко останало. Те нямат стойност, освен чисто вегетативна. Хората са на много различно интелектуално и психическо ниво един от друг, не трябва да се забравя това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 Лично аз се старая да не вредя на никого. И нямам желание, който и да е друг да ме оценява. Не преча, не навлизам в чужда сфера. Според мен нека всеки види и оцени себе си. Ей така просто да оценяваме другите-едва ли имаме това право. Иначе за всяко навреждане, за всяко престъпление си има и наказание, действащи органи, закони и механизми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сев Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 Аз лично често поставям оценки на хората, така както и често оценявам себе си. Лошо или не, засичам се как го правя съзнателно и несъзнателно. Като цяло оценките ми се базират на различни фактори, много зависи от ситуацията, от моментното ми състояние - дали съм положително настроена или не. Разбира се голямо влияние имат и оценките, които обществото налага по някакъв начин, но засичам че напоследък това влияние е намаляло и базирам оценките си повече на личен опит и на прочетено из книгите. Незнам дали ползвам сърцето си при даването на оценки. Не мисля обаче, че го ползвам. В крайна сметка как мога да оценя някого отрицателно примерно и да кажа че това идва от сърцето, може да идва от емоциите ми, но според мен емоциите и сърцето са две коренно различни неща. Иначе концепцията на даване на стойност на човек не ми допада въобще. Ние не сме предмети, за да бъдем оценени с някакви цифри, буквички и всякакви други скали за оценяване. И все пак, Мона е права като твърди, че хората са различни и може би има основание за някакъв вид оценка. А и когато примерно се стремим да се развиваме духовно, това не е ли пак базирано на оценка за себе си, че в даден момент не сме достатъчно напреднали в тази област? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 (edited) Вътрешния потенциал във всяко същество е безкраен. Дали е осъзнат или не - няма значение. Бог е във всичко. Как можеш да кажеш, че някой няма стойност, когато сам Бог е в него. Точно съзнанието е важно, защото масата от хора не е по-стойностна от свлачище,а отделния човек няма повече потенциал от един камък Редактирано Март 27, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.