Отче наш

[Ани]

Беседата е част от наряда за 22.09.2009 г

Днес ние празнуваме деня 22 септември, който наричаме ден на работата, на труда. Какво значение има този ден? Астрономически този ден е свързан с движението на слънцето. Този ден слънцето минава през нашата граница, вследствие на което ние го изпращаме тържествено. Като минава през нашата граница, слънцето взима нещо от нас и го занася в южното полушарие. Значи, на 22 март слънцето иде при нас от северното полушарие и носи нещо, а на 22 септември взима нещо от нас и го занася в южното полушарие. Понеже на 22 март слънцето иде при нас и ни носи нещо, ние го уподобяваме на млада мома. На 22 септември, обаче, слънцето ни напуща. Тогава ние го уподобяваме на стар човек, който взима нещо от нас и го отнася със себе си. От 22 март тревите и цветята започват да никнат, да цъфтят, а птичките радостно цвъртят и пеят. Весела е пролетта! На 22 септемри цялата растителност повяхва, листата на дърветата пожълтяват и окапват. Като погледнете градините, полетата и горите – всичко е посърнало и пожълтяло. Онази веселост, която пролетта носи, сега е изчезнала. Всички казват: Тъжна е природата. Есента е дошла.

„Отче наш". Докато казва в себе си „Отче наш", човек ще има всичко на разположение: живот, храна, вода, въздух, мисъл, чувства. Забрави ли думите „Отче наш", той всичко губи: и живот, и храна, и въздух, и вода, и светлина. Докато „Отче наш" съществува, човек е богат, разполага с имоти, с къщи, с пари. Той е в пролетта на живота.

Днес, понеже хората, религиозни или светски, още не са постигнали това, към което се стремят, вие трябва да бъдете снизходителни към тях. Бъдете снизходителни не само към обикновените хора, но и към учените, към музикантите, поетите, певците. Всеки човек има възможност да греши. Детето греши, цапа се, но майката го чисти, изправя погрешките му, без да го съди. Старият, болният правят погрешки, но близките им не ги съдят. Тъй щото, не бързайте и вие да критикувате, но помагайте, дето имате възможност.

„Отче наш". Това са две думи, които крият в себе си магията на живота. При думите „Отче наш" всичко е възможно. Без тези думи нещата са непостижими. Дръжте в себе си тия думи като магическа пръчица, с която да разрешавате всичко. Кажете "Отче наш" и вярвайте във възможностите на живота. И аз казвам „Отче наш" и ви желая да постигнете всичко, към което душата ви се стреми.

Отче наш

[томи]

В беседата :Отче наш,е скрит принципът на единоначалието .От прилагането му в живота ни зависи в каква степен ще успяваме да се справяме със задачите си.

[Слънчева]

Отче наш-молитва

Виждам един щурец, който ту излиза от дупката си, ту се крие в нея. Подаде главата си навън, погледне към слънцето, запее своята еднообразна песен и скоро пак се скрива в дупката си. Какво прави този щурец, като излиза и влиза в дупката си? Някой ще каже, че щурецът прави научни изследвания. Научните изследвания на щуреца са толкова големи и важни, колкото и тия на обикновения човек, който с един поглед иска да обхване цялата вселена. Ще кажете, че с молитва всичко се постига. – Ако това е вярно, защо, след като се молят, хората пак не успяват? Защо, след като слуша урока си, ученикът не го разбира? – Две причини има за това: или ученикът не внимава и не може да разбира, или учителят не обяснява добре. За да разберете, къде е грешката, вие трябва да намерите повече от онзи, който греши. С микроскоп човек вижда нещата по-ясно, отколкото с просто око. Това показва, че при обикновени условия някои неща се разбират мъчно. При специални условия, обаче, същите неща стават лесно разбираеми. Запример, за обикновения певец или музикант, богатият не отваря сърцето си. За великия певец и музикант, същият богаташ широко отваря сърцето си и дава изобилно.

Кои са специалните условия? Бог поставя всеки човек при специални условия, важното е да ги използва, за да учи, да прави своите изследвания.

Реализирането им допринася много за тяхното растене и развиване. – „Отче наш". Желая на всички да изпълнявате волята Божия, всеки според разбирането си. Аз вярвам, че всеки човек знае, как да изпълни волята Божия, но отлага нещата. На физическия свят нещата могат да се отлагат, но Божественият свят не търпи никакво отлагане. На физическия свят има промени и измени; в духовния свят има изявление на нещата, а в Божествения свят съществува абсолютно единство. Божественият свят е подобен на центъра на кръга, поради което в него не стават никакви промени. В този център е прекарана ос, която играе роля на радиус. При движението на радиуса около центъра се образува крива линия наречена окръжност. Който се движи по периферията, по окръжността, той се намира в света на постоянните промени. Който не иска да се движи в света на промените, той трябва да живее в центъра. Обаче, за живота в центъра се изисква велико разбиране.

Да вървим към Центъра, към Бога. Трудно е, но пък имаме помощ, специфични условия... Всеки според силите и възможностите си. Важното е да се учим... Тук, на физически план може и е нормално да имаме различни възгледи, но в Божествения свят сме Едно, т. е. там се разбираме и не се променяме. Тук имаме просто различни роли...

Много от страданията и противоречията на хората се дължат на недоверието, което имат един към друг. Запример, днес вие сте събрани тук, но нито доверие имате помежду си, нито се цените един друг. Мнозина не могат да се търпят, но един ден ще съжаляват. Когато Бог види, че хората в едно общество не живеят задружно, Той започва да ги разредява. Постоянно чувате, че този или онзи заминали за другия свят, за небето. Радвайте се едни на други, докато сте заедно. Като се разделите, ще съжалявате, защото в тази форма, в която сте днес, никога повече няма да се срещнете. Всеки човек е на мястото си. Никой никого не може да махне и да замести. Ако сте недоволни от някого, вие искате да го махнете. За предпочитане е този човек да остане на мястото си, каквито да са недостатъците му, отколкото да отидат напразно всички разходи, направени за него, отначало на живота му досега. Ако, наистина, трябва да се махне нещо от живота на човека, първо недоволството му трябва да се махне. Ще дойде ден, когато недоволството ще се замести с доволство. Няма нещо в живота на човека, което да не се задоволи. Щом желае нещо, това желание все ще се реализира. Ако не се задоволи днес, утре ще се задоволи.

Да се научим да се търпим и да се разбираме... Да не виждаме все лошото и да не се съдим... По-добре е да кажем на някого, колко много значи за нас, колко е хубаво, че сме заедно, дори и да правим грешки... Трудничко ни е още.

Отче наш".

– Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.

Из Отче наш

Упражнение с молитвата "Отче наш"

Редактирано Септември 22, 2009 от xameleona

[Донка]

На физическия свят има промени и измени; в духовния свят има изявление на нещата, а в Божествения свят съществува абсолютно единство. Божественият свят е подобен на центъра на кръга, поради което в него не стават никакви промени. В този център е прекарана ос, която играе роля на радиус. При движението на радиуса около центъра се образува крива линия наречена окръжност. Който се движи по периферията, по окръжността, той се намира в света на постоянните промени. Който не иска да се движи в света на промените, той трябва да живее в центъра. Обаче, за живота в центъра се изисква велико разбиране.

И тъй, за да живее в центъра, в Божествения свят, човек трябва да развива всички свои способности и чувства. Божественият свят е разнообразен. Той обединява всички способности и чувства на човека в едно цяло.

Отче наш

Прозвуча ми като поредната задача - как движейки се по кривата на окръжността да определим на какво е изявление всяка точка и да намерим центъра на окръжността си.

Редактирано Септември 22, 2009 от Донка

[Розалина]

Когато изпаднете в мъчнотии и започнете да растете, ще знаете, че Божественото работи вече във вас. Мъчнотиите се дават на човека, за да се види силата му. Иначе, човек не може да се развива. Той познава силата си в мъчнотии и изкушения.

В Господнята молитва е казано: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукавия". Какво означава този стих? Това значи: да не ни поставя Бог на изпитания, за които още не сме готови. Да турят на гърба на юнака пет-шест килограма тежест, разбирам. Но да турят тази тежест на гърба на малкото дете, това значи, да го поставят на изпитание. Човек трябва да се моли, да не изпада в изпитания, преди да е развил силата си. Щом стане силен, каквито изпитания и да му дойдат, той може да ги преодолее. Христос беше поставен пред няколко изпитания. Последното изпитание беше най-тежко. Сатаната му каза: „Ти си дошъл да реформираш моя свят, но ще ти покажа, как ще го реформираш. Аз ще те закова на кръста, да видиш, какъв е резултатът на твоето учение. И наистина, той закова Христа на кръста. След това хората взеха този кръст и го направиха свещен. Съвременните християни целуват дървения кръст, но не прилагат учението на Христа. Приложение е нужно! Днес всички хора носят кръста, на който Христос е бил разпнат, но приложение на учението Му няма. Всички несгоди, мъчно-тии и страдания, които мъжете, жените, децата, учителите и учениците, господарите и слугите, генералите и войниците носят, не са ли все Христовия кръст? Страшен е кръстът, който сегашните хора носят! Ние искаме да ликвидираме с този кръст. Ние искаме да бъде той разумен, да почне сам да се движи.

 

Двете царства