За чувствителността на духовния човек. Как разбирате този цитат?

[Eлф]

Според мен "Завета на цветните лъчи на светлината" и паневритмията могат да преодолеят и тези и всякакви други летачи и сие дзверове.....

Все пак всички шамански практики, вкл. тибетски и индиански шаманизъм са доста стари, ...после идва и християнството, после откровенията на Беинса Дуно.

Времената се менят, посланията и най-подходящите техники също.

Древни са пристигащи до нас от сферата на Духа до нас достига есенцията и то по най- подходящ за възприемане начин. Смятам, че живеем във време в което всеки който иска може да вкуси от зрелите плодове на мъдростта която ни е поднесена буквално на "тепсия" остава само да възприемаме и да действаме

[Донка]

Мисъл за деня - 16 декември

Човек се изчерпва, уморява се, ако е прекалено активен във външния живот. Днешният век е много активен във външния живот. Там времето е пари. А човек трябва да разпределя времето си така, че да остави само една трета за активност във външния живот, а другото да бъде за задоволяване на нуждите на духа, на ума, на сърцето, на душата.

Закони на материалния и духовния живот

Здравей Крис_

Това обяснение много ми е помагало и продължава да ми помага за проблема, който си споделила, и който съществува и при мен. Обаче не могат да се дадат рецепти. Всеки сам иманужда да помисли внимателно, да се самонаблюдава и да преценя за себе си каква активност има във вътрешния и каква във външния живот и как точно да разпредели 1/3 и 2/3.

За себе си съм осъзнала, че това 2/3 от времето "за задоволяване на нуждите на духа, на ума, на сърцето, на душата" не е задължително да се разбират буквално - т.е. при например 15 часа обща активност на денонощие - външна активност 5 часа и вътрешна 10. Те се преплитат като периодично или в по-сложни моменти се усеща кога трябва да се "прибере астралното тяло", защото имаме нужда от вътрешна активност. Това не значи да се оттеглим и нищо външно да не вършим. Можем да наблюдаваме, да размишляваме докато вършим нещо рутинно... Всеки сам усеща и преценя според обстоятелствата си...

Редактирано Декември 16, 2009 от Донка

[Дъгата]

Mакар Сферата на Духа да е извън времето и 3-Д пространството, все пак хората са.

Древните истини за неизменни, но историческото време е.

А с него и хората, техните възгледи, философии и религии и възможноста им за въприемане на Истината и Мъдроста, и проявата на Любовта.

Поради това (според скромното ми мнение) през различните времена са се появявали периодично Мъдреци, които са давали тласък на развитието съгласно конкретните условия и народи, вкл. климат.

Интересно е как, когато много хора започват да се запознават с по-нови философии и практики, пак изплуват с огромна притегателна сила старите практики, така добре познати на душите им...

Всеки има право да чете и практикува каквото си поиска.

Въпросът е каква е дългосрочната перспектива.

Не смятам, че съвременните хора трябва да се страхуват от летачи и други същества.

А много хора, увлекли се по Кастанеда (мои познати) поради това започнаха. После ходиха и на семинари в чужбина, обособиха се група, всичко бе много тайнствено. И после започна да се развива едно огромно его, презрение към "незнаещите", после травми, болести, караници, едно момиче падна от дърво при изпълнение на някаква практика и остана парализирано...

След като има толкова много подходи за натрупване на фини енергии е добре човек ...

.... като е жаден да пие вода от най-чистите извори (според самия него)...

[Eлф]

Мда, черпейки от есенцията на мъдростта на вековете която е добра основа според мен, важно е всеки да прилага в настоящето, въпреки трудностите и криволиченията по пътя. Нали това казва и Учителя изисква се будност и стремеж към чистота/безупречност(както казват (толтеките ). Стремейки се искрено да вървим по този път, постепенно ставаме по- чувствителни, за тихия, но могъщ глас на Духа и изпълнявайки Волята Му ние постепенно се научаваме да Му се доверяваме напълно осъзнавайки, че методите слизайки от Него във всеки миг са нови и неповторими като Истината която се ражда във всеки миг вечно нова и неповторима. Въпроса е да се настроим на тази вълна, а имай вяра, че въпреки всичко случило се с приятелите ти то е изпитание, за тях по пътя. Имай вяра, че Бог е този който ще ги ръководи и те никога няма да бъдат изгубени, но рано или късно ще се осъзнаят в пътя си и ще продължат напред . Ето ти и повод, за искрена молитва за тях. Констатирайки не- доброто ние не бива да се свързваме с него (смятам, че това е и целта на темата) но е добре да потърсим отговора и дълбокото му разрешение обръщайки се към Онзи Вечен първоизточник който всякога ни е поил, а именно към Бога по най- съвършения метод който същевременно е и най- лесен за връзка с Него, а именно молитвата и формулите . И имай вяра, че всичко ще се нареди по най- добрия и Божествен начин според Неговия съвършен план за душите им.

Редактирано Декември 16, 2009 от Eлф

[Дъгата]

Целият Живот ни учи и да приемаме, но и да действаме за подобряване на положението.

Дори човек да има вяра, човешкото си реагира. ..

Все пак тя (тогава на 22г.) се подобри с молитви и формули, с операции, физиотерапия, масажи, енергийно лечение - и от квадри пареза остана само пареза на краката и е в инвалидна количка вече 10 години.

Бе твърде сензитивна и интелигентна, но пак си позволи да се "плъзне по интересните стари техники, близки на душата ми". Много искаше отново да "вижда", "да лети", а наистина можеше, супер сензитивна е, но и заплати висока цена за връщането си назад.

А беше ли й истински нужно?

Или бе само любопитство, или неовладяното духовно его на супер супер сензитивен човек...

После много съжаляваше, но бе късно...

....Споделям тази история, ако някой някога евентуално би поискал да си вземе поука.....

Редактирано Декември 16, 2009 от Viki3

[Eлф]

Viki3 разбирам те напълно, за съжаление това не е проблем само при практиките свързани с толтеките, но и при други духовни учения особено когато човек е в началото така да се каже и си въобразява както малките деца, че морето е само до коленете. Точно в такива моменти трябва да има истински наставник, а по какво ще се познае, че наставника е такъв!? Според мен това е човек който е твърд и уверен в пътя, който с действията си във всеки миг доказва, че знае какво прави и чрез който настъпва мир и хармония отвътре т.е. проявата на Бога в него кара бурята отвън да утихне или нещата да се върнат в естественият си ритъм и състояние. Това поне е моето наблюдение от здравата ръка на моя духовен наставник. Безупречен беше във всяко отношение, мъдрец, при все че не беше толтек а християнин, но в основата си всичко е единно. "Звънтеше" във всеки миг, за каквото и да го потърсиш, каквото и да го попиташ, както и да го провокираш той винаги беше на ниво, защото беше достигнал до пълнолетно мъжество в Бога (изразявам се по християнски, защото това е най- естенствения начин по който го правя). Е, опази ни и не допусна да се отклоним от пътя доколкото бяха възможностите му като човек стъпил на здравата канара - Христос. Така, има такива хора и е най- добре всеки тръгнал по пътя на духовните практики да попадне на такъв, но за тези които нямат тази възможност, учението на Учителя е универсално и обсъждането на такива деликатни въпроси в сериозни сайтове като този е желателно и полезно защото всеки споделя опита си и има кой да бди за хармонията . Ето защо и аз цитирах думите на Учителя като своеобразен белег за това дали човек е в правия път или се е отклонил. Сега ще ги повторя - “Метод: Много лоши мисли и чувства могат да минат край вас, но вие не трябва да ги допущате да влязат вътре. Наблюдавайте кои желания дават свобода, кои заробват и ограничават. Свободният човек сам се ограничава”

Из* Молитви, Формули, Правила, Методи за работа* Изд. ББ- София-2003г.

И като свое собствено свидетелство ще кажа, че винаги когато съм се опитвала да предприема някакво действие смятайки, че това е Божията Воля за мен, но това не е било така, в такъв момент винаги съм изгубвала мира и хармонията от сърцето си което е "червената лампичка" която "светва" в мен показвайки, че съм се отклонила и приканяйки ме да се завърна като ме предупреждава, че излишното упорство ще ми навреди.

Станалото с твоята приятелка е станало вече и назад не би могло да се върне, но това е полезен урок за всички нас които четем и които ще го четат. От друга страна от тази си позиция вече, ако тя е будна въпреки тежкото физическо положение в което се намира това ще я накара да се смири и обръщайки се този път смирено към Бога тя ще преодолее физическото ограничение и мечтата и за полет ще се осъществи, защото Духът е този който ще я извисява. Поздрави!

Редактирано Декември 16, 2009 от Eлф

[val68z]

"...вие пристигате при Мен по различни пътища, но всички те ,

МИ  принадлежат."

това е цитат по памет ,от БХАГАВАДГИТА.

ето още едно цитатче, което надявам се,сте чували, -

"...СВЕТЛИНАТА ПРЕЗ РАЗЛИЧНИ ПРОЗОРЦИ ИДВА"

Всеки следва своя път, следваики вътрешният си глас, и сърцето си. 

някои са по- избиколни ,други по- преки.

някои са доста по- безопасни, други не толкова безопасни .

а кои е казал ,че винаги ще е лесно или безопасно.

дълбоко в нас има глас, които като затворим очите си и се вслушаме в него,

приближили кръстопът , може с точност да определи посоката ,дори и в непрогледен мрак.

мое мнение е, в че голяма част от ученията, може да се намери.... поне малка частица истина.

елена блаватская в "таината доктрина" споменава ,че е имало и има два вида магия -бяла и черна.

този път далеч не е безопасен, и едва ли е занятие за всеки , поради много тънката разделителна линия между двете.

смята се причините за упадъка на предишната супер цивилизация -атлантида , се коренят в злоупотребите със сила и мъдрост.

ако някои е избрал подобен път, следваики обещания за сила , могъщество , и безсмъртие едва ли е на верен път.

няма такъв филм , никои не дава даром.

наи -добре е да следваме гласът на собствената си душа. ние сме идвали тук, не само веднъж и имаме различни оптиности.

въпреки това ние живеем, в дуален свят и сме дуални същества , това е част от равновесието на системите.

в този свят.

"...Оглеждай всеки път внимателно и отговорно. Изпробвай го толкова пъти, колкото намериш за необходимо. После задай на себе си и само на себе си един въпрос. Ще ти кажа какъв е той: Този път има ли сърце? Ако има, пътят е добър. Ако няма, той е безполезен."

Дон Хуан към Карлос Кастанеда

а на определен етап от пътя си, мисля че всеки става малко повечко сензитивен.

а това не е особено весело.казват че е част от играта.

[val68z]

 

"...Честно казано, повечето ученици са прекалено доверчиви и наивни, особено по въпросите за това, по какви начини силите на Тъмнината завладяват каналите, чрез които оказват негативно влияние на земното развитие. Всеки ученик, стремящ се съзнателно и убедено да работи за своето духовно развитие и преобразяване, трябва да запомни веднъж завинаги, че само в нея или него да има каквото и да е слабо, незащитено място, противодействащите ни сили на мига ще го изберат за такъв негативен канал. Именно затова съвсем съзнателно и умишлено ние поставяме за разглеждане тази толкова неприятна, но иначе толкова важна и сериозна тема чак сега, в края на втората книга.

Докато много езотерици се придържат към мнението, че противодействащите ни сили са способни да действат само чрез тъмните, злобните хора или чрез кармично тъмните народности, опустошаващи земята и сеещи зло, към тях по никакъв начин не трябва да се отнасяме като към истински реалисти, тъй като на никого от хората, представляващи макар и най-малка ценност за делото на осъществяването на Плана в живота, не ще се удаде да се спотаи незабелязано зад заключени врати. Именно тази тяхна ценност за работата е за нас онзи основен критерии, ръководени от който ние ги призоваваме при нас и следим  всеки служител на света, всеки сериозно работещ ученик да се използва по подходящия начин в служба на Силите на Светлината тук, на земята. В същото време си даваме ясна сметка, че същият този служител ще бъде най-щателно пробван и изпитван не само от нас, но и от нашите тъмни братя, които с не по-малко усърдие и старание ще се опитат да го пренасочат към своята вяра или да го лишат от качествата, присъщи му като на служител на Светлината, и по този начин да го принудят да бъде проводник не на светлите, а на тъмните сили.

Необходимо е всички ученици твърдо да усвоят този тежък урок: никога не бива да се подценяват Князете на Тъмнината, които са големи майстори в откриването на слабите места и точки, така че учениците, без да подозират това, предоставят своите присъщи негативни страни на разположение на тези тъмни господа и се отдават на „служене” на тъмните сили.

Как ученикът може да почувства и установи, че го използват в борбата против силите на Светлината? Много просто - благодарение на бдителността. Бдителност, скъпи приятели, и още веднъж бдителност! Ако ученикът вижда, че в него както и преди присъстват страхът или жаждата за власт, нека не се съмнява: именно на тези фактори ще заложат тъмните сили и ще ги използват, за да го отвлекат от пътя на Светлината и да разстроят из основи онази групова езотерична работа, чието отделно звено се явява даденият ученик.

Запомнете: която и да е верига не е по-здрава от най-слабото от своите звена! Затова в тези наши събратя, членове на езотеричното сдружение, които макар и да служат на Светлината, но ги мързи да се потрудят над своето собствено индивидуално развитие, има много слаби точки, въздействието върху които от страна на Тъмните сили може да нанесе голям ущърб и на Братството, и на самият ученик, и на цялата осъществявана от тях духовна дейност.

Всеки ученик непрекъснато и най-старателно трябва да изучава и препроверява себе си, да се пита: „Имам ли аз слаби места и точки? Колко са? Къде се намират? Кои точно от тези точки могат да бъдат подложени на негативно въздействие или използвани с негативна цел? Има ли у мен склонност към негативно мислене или приписване на негативни мотиви на другите? Доколкото е силна гордостта в мен?” и т.н. и т.н. Менталните пороци – това са най-тънките и най-незабележимите от всички пороци и точно Князете на Тъмнината са големи майстори по тая част - да се възползват от тях.

В което и от телата да се намират слабите места или точки на ученика, нека той не се съмнява: именно от тях ще се възползват противодействащите ни сили. Затова никой и никога не трябва да си прави илюзии за своите ментални съвършенства: видите ли, ние с нашите дълбоки ментални знания не ще позволим да ни изиграят или завлекат на страничния път. Но макар самите ученици никога съзнателно да не си и помислят за подобно нещо, обаче именно на основата на гордостта, самолюбуването и самодоволството от своя ментален потенциал те често се превръщат в лесна плячка на Князете на Тъмнината, които чудовищно раздуват всяка тяхна ментална слабост и притискат тази слаба точка, заставяйки ги да изпратят отровните стрели на злото в невинни хора. И ако това им се удаде, ако стрелите вече са изстреляни – бедата е неизбежна, тъй като по този начин ще бъде нанесена колосална вреда и на този, когото са поразили стрелите, и на този, който ги е изпратил, че и на това съобщество, род или група, представител на които се явява изпращачът на стрелите на злото.

Когато учениците осъзнаят това с цялата надлежна сериозност, те от този момент завинаги ще престанат да си пъхат носа в чуждите работи и ще се грижат само за чистотата на собствения си дом, т.е. ще слушат само със сърцето, ще мислят чрез сърцето, ще говорят от сърцето, ще чувстват със сърцето и ще постъпват от чисто сърце. И ако те постигнат това, ако постъпват само така, а не иначе, то никакви негативни сили няма да могат да ги завербуват на служба при себе си и цялото ни Братство на Светлината с огромна радост и душевна любов ще приеме в своите обятия тези нови, млади, пълни с топлина и сърдечност сътрудници на Светлината.      "

ДЖУАЛ КХУУЛ.

[Eлф]

"...Оглеждай всеки път внимателно и отговорно. Изпробвай го толкова пъти, колкото намериш за необходимо. После задай на себе си и само на себе си един въпрос. Ще ти кажа какъв е той: Този път има ли сърце? Ако има, пътят е добър. Ако няма, той е безполезен."

Дон Хуан към Карлос Кастанеда

Абсолютно Още преди години когато го прочетох вече го бях разбрала по един много интересен начин

[val68z]

държа на този цитат , за да не бъда тълкуван нeправилно.

не убеждавам ,нито насилвам никого ,

просто държа да отбележа че пътищата към една и съща цел,

обикновено са повече от един

.

...."Аз съм Душата, неродена, непреходна, но владетелка на всички същества; все пак, бидейки Господар на Своята природа, Аз започвам да се проявявам посредством магическата сила на Душата." Гита, ІV.6

 

  "Бял маг е този, който е установил контакт със своята душа.

Той е възприемчив и осведомен за целите и плана на своята душа.

Той е способен да получава впечатления от сферите на Духа и да ги регистрира във физическия си мозък

...Констатира се също, че Бялата магия е:

а. работа, която се извършва от горното към долното;

б. резултат от слънчевите вибрации и, следователно, от егоичната енергия.

в. не е резултат от вибрациите на формената страна на живота, тъй като е нещо различно от емоциите и менталните импулси.

Енергийният поток, нисходящ от душата, е резултат от:

а. постоянното вътрешно осъзнаване /recollectedness/.

б. концентрираната еднопосочна връзка на душата с ума и мозъка.

в. устойчивата медитация над плана на еволюцията.

Душата, следователно, се намира в дълбока медитация в течение на целия цикъл на физическото въплъщение, и това е всичко, което засега касае учащия се.

Медитацията е ритмична и циклична по своята природа, както и всичко останало в космоса. Душата диша, и по такъв начин нейната форма живее.

Когато комуникацията между душата и нейния инструмент е съзнателна и стабилна, човек става бял маг.

Затова работниците на бялата магия по самата природа на нещата неизменно са напреднали човешки същества, тъй като са нужни много въплъщения, за да се подготвят и станат магове.

Душата доминира над формата посредством сутратма, или нишката на живота, и посредством нея оживотворява троичния инструмент (менталния, емоционалния, физическия), като по такъв начин установява връзка с мозъка. [58] Посредством съзнателно контролирания мозък човек се пробужда за познавателна активност на физическия план.

 

Бялата магия   -   практическо учение, което би позволило на стремящия се:

а. Да разбере своята собствена природа. Тук влиза познанието за някои учения от древността относно състава на човека, а също и оценката и интерпретацията им от източни и западни изследователи.

б. Да контролира силите на своята собствена природа и да научи нещо за силите, които го заобикалят.

в. Да разгърне скритите си способности така, че да може да работи над своите конкретни проблеми, да стои на собствените си крака, да управлява собствения си живот, да разрешава собствените си трудности и да стане толкова силен и уравновесен в Духа, че да добие признание като работник на Плана на еволюцията, като бял маг и един от групата посветени ученици, които наричаме "Йерархията на нашата планета"

източник "трактат за бялата магия"

-джуал кхуул чрез алис беили.

а как мислите, нима пътят на тези индиански племена, е по -малко духовен от редица западни учения,

да речем?

http://www.secretsbg.com/civilizations/civ.php?num=n18

 

[risty]

"...Оглеждай всеки път внимателно и отговорно. Изпробвай го толкова пъти, колкото намериш за необходимо. После задай на себе си и само на себе си един въпрос. Ще ти кажа какъв е той: Този път има ли сърце? Ако има, пътят е добър. Ако няма, той е безполезен."

Дон Хуан към Карлос Кастанеда

Абсолютно Още преди години когато го прочетох вече го бях разбрала по един много интересен начин

И на мен ми хареса този цитат, нищо че може да си го разбира всеки по свой начин. Точен е. Свързвам го с писаното от Петър Дънов, че всяка работа която я вършиш от сърце се превръща в Божествена.

Редактирано Декември 19, 2009 от risty

[risty]

"Там, дето влиянията са хармонични, ще се разширявате, колкото си искате, но щом дойдете при неблагоприятни условия на живота, ще се прибирате."

Петър Дънов, "Нова книга за здравето", стр. 37, 38

Тези думи ги свързвам с разни други и най-вече с писаното за вярата. Когато вярата на човек не е укрепнала с пълната увереност тогава по-добре да не споделя с всички, защото има хора, които ще възрастат тази вяра в него има и които ще я съборрят. В този смисъл трябва да се постъпва мъдро и да се споделя с хора/дето влиянията са хармонични/, които ще те разберат и повдигнат, помогнат.

В продължение на години работя с огромни "потоци" от хора и това много ме радваше. Чувствах се много добре. В един момент обаче, започнах да се напрягам, да усещам някакво странно напрежение, последвано от чувство на раздразнение и от желание "да ме оставят на мира", което и до този момент не мога да разбера от къде идва. Пренатоварване ли е това? На какво се дължи? Как може да се изправи?

До колкото разбирам това се дължи на закона за осъждението. Когато човек контактува с много хора, наистина трябва да е брониран от всякъде с Божият мир и най-малкото съмнение, неверие или притиснение може да допусне това, което отсрещната страна има в изобилие и в повечето случаи хората са настроени критикарски, осъдително. И когато се допусне това осъждение в нас то отваря врата за много други неща. А никак не е лесно ако целодневно си в контакт с такива хора, да не се поддадеш и да устоиш или ако си го допуснал по възможно най-бързият начин да се върнеш в Божият мир.

Относно плача, намерих следния цитат, но на някои места не го разбирам:

"Следователно сълзите на човека не трябва да пресъхнат, но трябва да се канализират. Ако водата не е канализирана, тя ще образува мокри места, мочурлуци. Думата „мочур“ е турска, на български се казва „кално място“ или „тресавище“. Водата не е виновна, но тя трябва да се канализира, да се тури на работа."

Какво означава водата да се "канализира", "да се тури на работа"? Какво се има предвид под "мокри места" - те в човека ли се образуват? До какво водят? Как може да се оправят?

Този цитат го свързвам с едни други думи. Кално място, тиня, мочурища се получават доколкото разбирам когато водата застоява. Един вид получил си благословение, но не си дал и това благословение стои и запълва мястото.

Когато се даде от полученото благословение Бог отново ни благославя и така водата се движи, не тинясва, когато сме споделили радостта си също.

Но да имаш дарба и да не я използваш - мястото тинясва, дарбата закърнява. В такъв смисъл ги разбирам тези думи за сълзите и водата/като един вид дарбата/.

[risty]

"Когато се занимавате с духовни работи, става натрупване на излишни енергии и се пораждат известни опасни състояния. Духовният човек става чрезмерно чувствителен, всичко го засяга.

Пропуснала съм да ти отговоря на основния въпрос и все пак не забравяй, че най-добрият отговор е вътре в теб за твойта ситуация.

Тези думи ги свързвам с едни други, че който се качвал нависоко повече го брулели ветровете и по-лесно падал/ако нямал здрава основа/ и така ги разбирам.

Когато навлизаш в духовните светове един вид се изкачваш и след като ти усещаш повече духовни сили и те съответно те усещат и оказват влияние.

Качваш се по духвни стъпъла и всяко от тях си има определена цел на обучение в нас. Някои си научават урока и продължават нагоре, други не успяват и падат, връщат се на предното стъпало. Затова се говори и за "стръмна пътека". Не е лесно да устояваш с вяра в Божие слово, когато всички обстоятелства говорят противното, но точно непоколебимата вяра в любовта, истината, увереността в тези моменти издига човека, приближава го към Бог.

[Крис_]

Здравейте!

Най-сърдечно благодаря на всички за изчерпателните отговори! Благодарение на вас, научих много нови неща. Надявам се темата да бъде полезна и на други.

Междувременно, виждам, че сайта е станал много хубав. Остава ми само да се ориентирам в него.

поздрави,

Редактирано Януари 26, 2010 от Крис_

[Крис_]

Здравей Крис_ !

Имам въпрос, от кога четеш беседи на Учителя?

И ще споделя нещо, което може и да ти е от полза. В началото, първите години, когато четях и опитвах да прилагам някои малки нещица от беседите имах доста противоречия. Едно разбирах, друго-не. Започвах вътрешна битка, много въпроси... Но се научих нещо много важно. Ако нещо в момента не разбирам, просто го премествам някъде назад в ума си и след време случка или нещо прочетено ми го изясняват.

В твоя случай ми се струва, че имаш нужда да 'изключиш' външния свят. Не трябва да те интересува. Обърни внимание на вътрешния си свят. Него подреди и ще видиш, че ще се получи хармония и с околните.

"Когато се занимавате с духовни работи, става натрупване на излишни енергии и се пораждат известни опасни състояния. Духовният човек става чрезмерно чувствителен, всичко го засяга. Неговият етерен двойник се удължава повече навън, астралното му тяло се разширява и той започва да се оплаква, че не може да търпи влиянието на хората.

Вие трябва да разбирате закона, как да се прибирате в себе си. Като научите закона, няма да пущате двойника да излиза навън. Там, дето влиянията са хармонични, ще се разширявате, колкото си искате, но щом дойдете при неблагоприятни условия на живота, ще се прибирате."

Не мисли за закони, двойници, етер. Анализирай себе си и другите, вглеждай се в ситуациите и виж, какво ти носят... Другото ще си дойде само. Знай, че има хора, привидно добри, но вътре-хищници. Та изучавай света, задавай въпроси и търси отговор. Идва момент, когато нещо просветва и започва разбиране...

На мен ми бяха нужни 12г. да разбера това простичко нещо. Но е трябвало да направя определени стъпки, за да стигна до отговора. За всеки е различно.

Успех и се радвам, че си при нас.

Здравей Xameleona!

Благодаря за топлото посрещане!

От няколко години чета беседите на Петър Дънов, както и на Елеазар Хараш. Намирам ги за много полезни.

Нещата, които казваш са ми познати. Наистина нужно е време, докато човек получи отговор на въпросите си, но пък веднъж получил го, продължава въодушевен напред и научава все по-нови и невероятни неща.

Извини ме, че отговарям сега. Трябваше да се преборя с един трудничък въпрос.

Редактирано Януари 26, 2010 от Крис_

[Silviya]

Всичко описано от теб е нормално да се случи, когато са събрани на едно място хора с различни вибрации (не е задължително да са отрицателни). При мен в такива случаи си мисля, че най-често бива засегната областта около слънчевия сплит в човека.

Абе, другия път като срещнете някой с отрицателни вибрации извикайте някой физик с оборудване, да направи лабораторно изследване, че не просто ще има "бум", ами направо ще потънат всички естествознателни науки...

Стан, добре познавам усещането в слънчевия сплит, за което говориш. То индикира някои от най-големите напрежения в егото. Когато вкараш достатъчно емоционално напрежение в астралното тяло, то един вид се стяга, дори е възможно да се поизмести, а там е центърът му на свързване с физическото, та се усеща едно неприятно напрежение. Е, който иска нека нарича това преживяване "духовно", ама няма да казвам какво постига така... Иначе, да, дължи се на чувствителността на личността, която е покултивирала себе си.

Какво знаеш за егото ТИ?

Как вкарваш емоционално напрежение, че и в астралното тяло???

Иначе по темата-изразявам писмено с думички чувствителността си към хората...духовни, по-духовни, най-духовни.Изобщо усещам вече напрежение от толкова ДУХооооооооовни.

[Слънчева]

Духовният човек е вътрешно чувствителен и за най-малката несправедливост. Усеща всичко, защото има нежна душа. НО духовният човек, освен, че обича всичко и всички има и вътрешна Сила. Тя му помага да отстоява и брани онова вътре, дето е изпълнено с Любов. Да помогне на по-слабия, да избягва излишни, глупави битки...

Цитат-"Царството Божие с Любов се взима и с Дух се крепи."

[Станимир]

Духовният човек е вътрешно чувствителен и за най-малката несправедливост. Усеща всичко, защото има нежна душа. НО духовният човек, освен, че обича всичко и всички има и вътрешна Сила. Тя му помага да отстоява и брани онова вътре, дето е изпълнено с Любов. Да помогне на по-слабия, да избягва излишни, глупави битки...

Цитат-"Царството Божие с Любов се взима и с Дух се крепи."

Да, а към вътрешната сила мисля, че може да добавим спокойствие и равновесие, които въпреки болката от несправедливостта не се нарушават. Затова понякога духовните хора могат да изглеждат студени и безчувствени, но това всъщност не е така.