Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За безработицата и съкращенията


Guest Ивета

Recommended Posts

Интересуват ме личните опитности, дори и да не завършват с добър край.

Обикновено опитностите не завършват с добър край :)

Или който не е на полето, той не знае.

Чудно, търсех някаква социална и адекватна тема на битието ни тема, но не намерих такава ... Толкова ли този сайт е извън социума?

Досега няма нито една тема за безработицата, говорим за карми и за бла-бла. За мен това е несъществена словесна еквилибристика ...

Тъй като съм работещ човек, в голяма фирма и нас не ни подминаха съкращенията ... Защо казвам това?

И преди съм го знаела, ала съм била от другата страна - от отразяващата в ролята си на журналист, сега от отразителната. Независмо от всичко, от уменията и от спецификата на работата, някой е решил определен екип да се махне, определн отдел и определен човек. Ала какви са критериите? Остават мишките - онези, които правят едно и също до припадък, умните хора са натирени. Умните хора си отиват, остават тихите и онези, които не правят пари, ала не са на дневен ред.

Оцеляването е въпрос на тишина. Не мога да забравя погледа на моя колега днес, един от най-добрите IT специалисти, след като му казаха, че го освобождават, а това е само началото - следват мениджъри, асистенти ...

Това ме чака и мен, чака и другите, но когато си дал 7 години в една фирма - лесно те заменят с мисълта за по-голяма печалба ...

Добрият край е следният: смелостта винаги е добро начало, това е живота и човек винаги трябва да е готов за промяна: това прави веднага връзка с темата на Диана Илиева за това колко често трябва да сменяме работното си място.

Благодаря на Господ, че съм мобилна и че смяна на работа не ме плаши, но жалко за умните хора, които искат да се реализират на едно-единствено място за по-дълго време, но законите на не знам кого - си отиват.

И рано или късно тези хора, ще намерят поприще в чужбина, и не само те. Ще си отидат, ще изчезнат.

И кой ще остане?

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Ами тази криза ми е много странна ,първо беше банкова и нямала да засегне гражданите ,пък и криза разбирам да има след война примерно .И все ми се струва че ако в медиите неспоменаваха постоянно за кризата ,нямаше да наплашат хората и парите щяха да се въртят както по рано ,медиите за мен наистина са сила поне на тоя етап ,за жалост за тях добрата новина е лошата новина .И ми се иска ние Българите да си ценим повече труда ,по медиите пускат отвреме на време политолози които налагат мнението ,че ние Българите сме мързеливи ,няма ли сме производителност и затова незаслужаваме нормални заплати :),глупости на таркалета :) .Също ме дразни и работното време тука ,често то надминава 180ч. варира според мен около 200ч на месец ,като може би нашите работодатели си мислят че колкото повече време работят хората толкова по са на изгода ,но това също не е така ,преди няколко години във Франция работната седмица мисля че е направиха 30 или 35 часа ,като се очаквало ,че това няма да повлияе добре на икономиката ,но напрактика се получило ,че тя се подобрила :),може би така хората са по работоспособни ,остава им повече свободно време за почивка и развлечения ,така мисля се въртят повече парите .

Линк към коментар
Share on other sites

Ами тази криза ми е много странна ,първо беше банкова и нямала да засегне гражданите ,пък и криза разбирам да има след война примерно

Не войните носят кризи, а кризите войни.

Линк към коментар
Share on other sites

Мона, много точни наблюдения!

За съжаление е така.

Групата не търпи лидери.

Казват, че България не можела да тръгне напред защото българите в по- голямата си част са лидери, а групите от лидери се разпадат най- бързо- няма такава група.

Трябва да ги има и тихите и тези които работят на конвейр без да роптаят и... да, те оцеляват най- дълго в групата.

Това е основен мой проблем с който се боря и мисля че успявам.

Да бъдеш лидер, но без желание за проявление.Звучи безумно, но мисля че може да се получи, колкото и да е трудно.

Аз между другото съм сред съкратените от две седмици, като ми върнаха трудовата книжка си направих труда да си направя работна равносметка, оказа се, че от 20 годишна до днес нямам един празен ден - 10 години трудов стаж+майчинство :D .

Мотивите бяха интересни. Съкратиха ме, защото имам финансова стабилност, студентка съм и обичам да си отстоявам правата :D ,въпреки това тези дни ме помолиха да се върна за няколко дни да заместя колежка, защото работата изисква опит, който най- добре си го имат старите кадри.

Та за избора - една от колежките които остана ,закъснява за работа средно с по 45 мин. до час , не комуникира с клиентите и работите и не се продават, НО не е финансово стабилна, не спори с шефа и примерно обида като "ти си тъпа" не я впечатляват.Факт :D .

А съкращенията сами по себе си са стимул за промяна.

Изведнъж усетих колко съм изморена и каква огромна нужда имам от почивка( :) и мисля да и се отдам).

Освен това стигнах до извода, че търговията не искам да я чувам, разбрах колко отекчена и отвратена съм от този бранш.Човек в такива периоди си прави равносметка, стига до нови решения, до промяна.

А работодателите.....всеки сам решава как да се оправлява бизнеса му.

Последните ми трима работодатели са на прага на фалита.Въпреки многобройните съкращения.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Всичко това, което се случва е всеки да се вгледа в себе си и да разбере за какво е сега и тук във физическо тяло и какви са неговите задачи, каква е мисията му. Всеки, който е останал без работа нека да разбере в какво е най-добър и да работи това.

А не, жабата видяла, че подковават коня и тя си вдигнала крака да я подковават.

Всичко това, което се случва в света е за осъзнаване на всеки, за това да намери себе си и да следва този път.

Нормално е, когато ходиш на работа САМО за заплата и да те интересува нещо друго, работата която работиш да не ти върви. Така е, защото мисълта ти е на друго място, на това място, която душата желае да бъде и да изживее. Е, на един като не му се ходи на работа с нежелание, на втори, на трети и то във фирмата започва едно текучество на кадри, .......... фалити.

Време е всеки да разбере себе си. Да осъзнае защо е тук и сега и да следва пътя си. Нещата са МНОГО прости, стига човек да желае да намери себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Мона, интересна и актуална тема. За мен са стресиращи най вече тези твои наблюдения:

Оцеляването е въпрос на тишина. Не мога да забравя погледа на моя колега днес, един от най-добрите IT специалисти, след като му казаха, че го освобождават, а това е само началото - следват мениджъри, асистенти ...

..............

Благодаря на Господ, че съм мобилна и че смяна на работа не ме плаши, но жалко за умните хора, които искат да се реализират на едно-единствено място за по-дълго време, но законите на не знам кого - си отиват.

И рано или късно тези хора, ще намерят поприще в чужбина, и не само те. Ще си отидат, ще изчезнат.

И кой ще остане?

Може би, защото и аз съм забелязала същото. :angry: Преди 20г. обяснението беше ясно – тогава почти нямаше частен бизнес. Но сега? Защо някои частници като че ли се страхуват от знаещите и можещите? Не на всякъде е така, но е често срещано явление у нас. Не знам как е в другите страни?

Това, което ме тревожи в случая са думите: „кой ще остане?” :(

Аз мога да отговоря, но ти първа ще скочиш, че прокарвам расистки мнения. B) Така, че за сега ще мълча. Още повече, че отговорът ми трябва да бъде в друга тема.

А по отношение за мобилността ни в работата – може би трябва все пак да се прави разлика между смяна на работно място и смяна на професия? Това, което липсва в България най-много в момента според мен е професионализмът. Мисля, че е невъзможно един човек да учи 4-5 години най-малко за лекар например и да работи като зидар в някоя строителна бригада. :blink: През 90-те години имаше такива случаи. Но после специалистите се осъзнаха и „изтекоха” на запад. Страх ме е, че кризата може да засили отново тази тенденция.

Все пак аз нямам и грам ясновидски способности, така че може да се окаже, че не съм права. И дано не съм. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Безработица и съкращения -това е малко изпитание.Природни бедствия -това е голямо изпитание.

Да сме благодарни на малките изпитания.Да прочетем урока.Всеки за себе си.Онези,които имат ,да помагат на тези,които остават без доходи.Можем да преминем през това изпитание.

Никой не е застрахован .Не мислете,че моята позиция е :"На чужд гръб и сто тояги са малко".Просто не си падам по вайкането,критикуването по принцип и негативизма .

Моят избор е:

Тук

Линк към коментар
Share on other sites

Клаудия, благодаря ти за това мнение.

С радост бих отделила, макар и скромни средства, за да помогна на някого. Тук имаше тема за предложения от ОББ. Но и ние, без да имаме нужда от някого, като организатор можем да си помагаме.

Имала съм много тежки безпарични моменти и зная какво е. Както и колко е важно човек да се чувства реализиран. Особено за по-младите. Но трудностите са, за да ни направят по-силни и по-добри.

За това, може и да не е публично, на лични, нека има начин да си помагаме.

Линк към коментар
Share on other sites

И рано или късно тези хора, ще намерят поприще в чужбина, и не само те. Ще си отидат, ще изчезнат.

И кой ще остане?

Ами те от 20 години изтичат навън и намират поприще там. Кой промени нещо през всичките тези години, за да не е така? Кой се връща? Връщат се обикновено тези, които са много общителни и на които им тежи липсата на приятели и "студенината" на западняците. И аз "изтекох" навън :) , но на мен не ми тежи, защото аз не съм от общителните и си ми е напълно комфортно. Там хората повече приличат на мен по манталитет, отколкото българите. Само има повече култура и уважение.

Иначе и там има безработица, например 11% в Бремен. Никъде не е само розово. Но определено е много по-добре, отколкото в България...и много неща са ... по-евтини!

Линк към коментар
Share on other sites

За съжаление така е в България. Почти всички работодатели в България не уважават по - умните от тях , макар че за малка страна като нашата е добре да се развиват високите технологии ,почти няма такова производство. За тази цел са необходими назначаването на умни и талантливи хора. Мисля че към май месец ще има нужда отново от тия хора и тия , които неразумно са ги съкратили ще платят съответната цена. 

Линк към коментар
Share on other sites

За съжаление така е в България. Почти всички работодатели в България не уважават по - умните от тях , макар че за малка страна като нашата е добре да се развиват високите технологии ,почти няма такова производство. За тази цел са необходими назначаването на умни и талантливи хора. Мисля че към май месец ще има нужда отново от тия хора и тия , които неразумно са ги съкратили ще платят съответната цена.

А защо мисли, че сме по-умни от работодателите?! Защото не сме работодатели ли?

А защо мислим, че "умните и талантливи" хора са полезни?!

Линк към коментар
Share on other sites

И рано или късно тези хора, ще намерят поприще в чужбина, и не само те. Ще си отидат, ще изчезнат.

И кой ще остане?

Ами те от 20 години изтичат навън и намират поприще там. Кой промени нещо през всичките тези години, за да не е така? Кой се връща? Връщат се обикновено тези, които са много общителни и на които им тежи липсата на приятели и "студенината" на западняците. И аз "изтекох" навън :) , но на мен не ми тежи, защото аз не съм от общителните и си ми е напълно комфортно. Там хората повече приличат на мен по манталитет, отколкото българите. Само има повече култура и уважение.

Иначе и там има безработица, например 11% в Бремен. Никъде не е само розово. Но определено е много по-добре, отколкото в България...и много неща са ... по-евтини!

Да, Максми, никъде не е розово, но атмосферата е различна и хората са други, по-спокойно е. Аз съжалявам, че се върнах в България.

Иначе, безработицата в България тепърва ще става страшна; от друга страна търсят и хора за работа, но с далеч по-ниски заплати отпреди няколко месеца например. Един човек, ако взима над 1000 лв. не би се върнал на 600 например; аз поне, не бих го направила. Предпочитам да замина.

Изобщо, уморих се ...

П.С. Радвам се, че си добре, излъчваш спокойствие и осмиленост на битието си :)

Линк към коментар
Share on other sites

Точно така е Мона, напълно е спокойно. Всичко е подредено и никой не ти създава излишни проблеми. А немците като хора и личности ми харесват много. Ако в България има 10% така възпитани и интелигентни хора, които умеят да уважават, то в Германия те са много по-голям процент. Никой не се опитва да хитрува, почтени отвсякъде. Шефовете не експлоатират служителите си, а напротив създават им всички условия да се чувстват добре и да дадат най-доброто от себе си, а когато нещо се повреди сами го поправят. България си ми харесваше винаги, но когато дойдох в Германия, разбрах колко по-добре може да бъде и вече върна ли се в България се чувствам доста странно... Единственото лошо нещо е времето. Цяла есен и цяла зима тук слънце няма! Цял ноември валя дъжд всеки ден, а втората половина на декември и сега половин януари всеки ден вали сняг и е под нулата. И продължава да няма слънце. Тази година онзи ден преди да залезе се разкъса облачността за малко и се видя, за 20 минути буквално. И това беше общо взето за цял месец. Добре, че си бях в България за празниците, та там имаше повече слънце. :D

Не знам как ще бъде за в бъдеще, но на мен България не ми е липсвала в ниго един момент откакто съм тук вече половин година. Никаква носталгия не изпитвам. Знам, че мога да се връщам 1-2 пъти годишно за по седмици, за да се видя с близки и приятели и това ми стига. В Германия всеки знае що е климатолог. В България всеки се пули като му кажеш какъв си...За наука там се отделят големи средства. Чудесен музей на климата има в съседния на Бремен, Бремерхафен! Това нещо никога не може да го има в България...Мозян де цели класове и възрастни хора, и се образоват по темата, и как да опазват околната среда и да са съпричастни. Вместо това в България учениците киснат по дискотеките оставени без никаква алтернатива и без надзор от възрастните и от държавата...

Последния цирк, който се наложи да преживея в България беше през април, когато някои се уплашиха да назначат прекалено интелигентен човек на работа по специалността си, за да не разкрие потулваните грешки и...това преля чашата на търпението. Благодарен съм им, че това ми позволи да замина навън и да видя един друг, по-добър свят... :) Помнете, винаги има по-добрата възможност. Никога не можем да бъдем изоставени.

Линк към коментар
Share on other sites

Максим, аз също се радвам да те "видя"! Радвам се, че си извън грубостта, завистта и страха зад тях, така дълбоко мъчещи по-ум имащите тук (аз не съм от тях). Вчера бях в БАН - старите сгради, олющено, евтино, спрелите ладички на по 20 год. на учените. Учени по-талантливи от много от западните си колеги, също имащи деца за гледане и живот за живеене, но работещи за 200 евро с технология от преди 30 години. Учени, учили 30 години от животите си и никога не спиращи да го правят - хора с призвание, хора на чистия ум, от който зависи и тръгва всичко друго!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

И аз се радвам да видя стари познати.

По темата-учени, сред които има и кадърни (далеч не всички!), но които са вече много възрастни и въпреки това не искат да се пенсионират. Стоят. Не пускат и без това оглозгания кокал, извинявам се за твърдите думи...Защото знаят, че с пенсия съвсем не се живее. Не дават път на младите. И младите напускат...системата е сбъркана тотално. Няма оправия. Кой ли ще остане? Цигани и турци, без образование, простоватички и от село. Това ще е населението на България след години. Чалгата ще се шири все повече и деградацията и оглупяването и те правопропорционално.

Линк към коментар
Share on other sites

Много ме развълнува тази тема, наистина и аз съм потърпевша от кризата, все по тежко ще ни е.Да не забравяме, защо сме тук на Земята!Да бъдем себе си , да намерим себе си като духовни същества, не да е приоритет материалното.Да будим съзнанието на околните!И да се помни, че мъдрия живее настрани от суетата, той е осъзнал смисъла на съществуването си, не парадира с това.

Линк към коментар
Share on other sites

да намерим себе си като духовни същества, не да е приоритет материалното.Да будим съзнанието на околните!И да се помни, че мъдрия живее настрани от суетата, той е осъзнал смисъла на съществуването си, не парадира с това.

... Съзнанието на околните може да бъде пробудено, само ако околните го искат. Мъдрият човек е мъдър човек и цени спокойствието.

Само, че 90% от хората нито са мъдри, нито будят духовност у други, нито пък у себе си: те просто искат да живеят добре, докато са на тази земя. Конюнктурата на съвремието е такава, че предполага мобилност и човек живее на колела. Дори понятието за роден дом вече е метафора, не е реално битие. А и не е нужно.

Смисълът на това, че живеем в такава държава и в такива условия ни принизява често до оцеляването от животински тип: гоним се в джунглата и се убиваме и който оцелее. Оцеляват винаги най-приспособимите: останалите намират други начини за спасение - обикновено свръхкомпенсаторни. Само, че цялата тази социална самсара прекалено уморява и младите се превръщат в раноостарели индивиди - без енергия и без желания. Животът става инертен, дори и с промените си.

Смисълът трудно се открива, лесни смисли - господ дал, но интелигентния човек не съществува нито лесно, нито просто: той мисли поне на 5 нива.

И в тази месомелачка от съкращения, уволнения и финансови кризи, лесни пътища няма. Но, един умен човек, поне се надява, че ще намери нещо по-добро.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Колкото и мъдри да сме, все пак плащаме сметки ;) Но дано поне да можем да преживяваме, докато узреят и съзнаят повече хора и наистина да има братство и взаимопомощ. А не всеки само за себе си да е добър...

Но пожелания... Мечти... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

 Между другото  съзнанието  на човека се променя ,когато е готов.Бог идва при човека , когато е готов.Вълшебната пръчица сама избира човека.Без любов човек се превръща в демон. Много интелект без любов е пагубна за човека .Имате право и  на свое мнение. Иначе доста занапред ще слагаме в плейлистата тия , които са успели няма значение как плеймейтките и фолк певиците  и др. 

Редактирано от mihailo
Линк към коментар
Share on other sites

... Съзнанието на околните може да бъде пробудено, само ако околните го искат. Мъдрият човек е мъдър човек и цени спокойствието.

Само, че 90% от хората нито са мъдри, нито будят духовност у други, нито пък у себе си: те просто искат да живеят добре, докато са на тази земя. Конюнктурата на съвремието е такава, че предполага мобилност и човек живее на колела. Дори понятието за роден дом вече е метафора, не е реално битие. А и не е нужно.

Смисълът на това, че живеем в такава държава и в такива условия ни принизява често до оцеляването от животински тип: гоним се в джунглата и се убиваме и който оцелее. Оцеляват винаги най-приспособимите: останалите намират други начини за спасение - обикновено свръхкомпенсаторни. Само, че цялата тази социална самсара прекалено уморява и младите се превръщат в раноостарели индивиди - без енергия и без желания. Животът става инертен, дори и с промените си.

Смисълът трудно се открива, лесни смисли - господ дал, но интелигентния човек не съществува нито лесно, нито просто: той мисли поне на 5 нива.

И в тази месомелачка от съкращения, уволнения и финансови кризи, лесни пътища няма. Но, един умен човек, поне се надява, че ще намери нещо по-добро.

Ето Максим знае как е в Германия. Повечето от нас са живели в социални и икономически напреднали държави. Те не са по-богати на ресурси, нито на ум, нито на духовност от нас (макар че кои сме ние българите, при разтящата ромска и турска популация...). Разликата е в ползването на ума. В способността за социалност, общност, дисциплина, взаимно уважение, взаимопомощ, ред. Колко века немците или швейцарците или французите или англичаните обаче са били под робство? Самата ни генна памет носи мноого страх, тъга, оловото на болката, които се проявяват в характерови защитни маски на грубост, вълкоединаческа оцеляваща антиколективност, дистанция, агресия или тъжно мълчаливо отдръпване и "гълтане". Имам чувството, че да се родиш българин си е присъда, изискваща нееднагодишна психоанализа... Защото зад цялото това 750год. раняване, живеещо в гените ни, носим и много дълбока душа, жертвеност и смелост, които обаче са позатиснати, като диаманти в скалите и калта.

Мона, благодаря ти за брилянтния ти критичен и остър ум!

Линк към коментар
Share on other sites

Може би е интересно и полезно да погледнем кризата, съкращенията и безработицата не само от позицията на съкратените и безработните, но и от позициите на работодателите, които са принудени да съкращават ценни за тях хора, защото няма с какво да плащат заплатите, които тези хора заслужават.

Интересно ще бъде да чуем и как се чувстват в кризата хората, които разчитат само на себе си - как се отразява на тях кризата и как преодоляват "съкращенията" на своите клиенти, източници на заетост и съответно доходи.

Може би ако се опитаме да видим по- цялостно картината, ще намерим доброто в злото?

Линк към коментар
Share on other sites

Може би е интересно и полезно да погледнем кризата, съкращенията и безработицата не само от позицията на съкратените и безработните, но и от позициите на работодателите, които са принудени да съкращават ценни за тях хора, защото няма с какво да плащат заплатите, които тези хора заслужават.

Интересно ще бъде да чуем и как се чувстват в кризата хората, които разчитат само на себе си - как се отразява на тях кризата и как преодоляват "съкращенията" на своите клиенти, източници на заетост и съответно доходи.

Може би ако се опитаме да видим по- цялостно картината, ще намерим доброто в злото?

Да, и на работодателите не им е лесно, особено на соствениците на малките фирми и средния бизнес. При големите фирми не стоят така нещата - там критериите са различни: цифрите като годишен приход са същите, както е било и през миналата година ...

Тук обаче възниква един основен въпрос, който пряко засяга дали изобщо България е социална държава, а именно - осигуровките. Колко от работещите в България са осигурявани на пълна работна заплата?! Държавните служители и големите фирми или холдинги. Всички останали се осигуряват на минимална работна заплата? С какво закъснение се изплащат болничните? Защо повечето предпочитат жени, които не са семейни? От друга страна, 90% от заплатата се изплащат на бъдещите майки. И когато тази жена е получавала 300 или 500 лв.? Колко са 90% от 300? Остава една малка част от работещите жени, които получават над 1000 лв., за да имат що годе сносни доходи по време на майчинството си.

За мен тази криза най-много засяга младите хора, като цяло работещите хора, независимо дали имат собствен бизнес или са служители някъде. От друга страна, много големи фирми идват на източния пазар и откриват работни места, но само за много тесни специалисти, така че това е капка в морето и не влиза в общата статистика.

Един съвет към всички: ако ви предстои съкращение, никога не подписвайте документа за освобождение от работа по взаимно сългасие: така ще загубите обезщетенията, които ви се полагат при такава ситуация.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Нека да внеса малко яснота и конкретика :)

Тъй като осигуровките общо са над 1/3 от брутната заплата на работника, то осигуровките на 2 души се равняват на чистата заплата на още един човек във фирмата. Т.е ако една малка фирма има само 2 служители, то работодателят им прави разходи като за 3 служители, ако са 20, то разходите са като за 30. Как мислите, дали нямаше да се върши повече работа с 3 вместо с 2, или с 30 вместо с 20 или ако на тези двамата им се даваше по заплата и половина, нямаше ли да са по-доволни, по-спокойни и по-мотивирани да работят по-ефективно и интензивно?

Точно заради това работодателят не може да си позволи и разширение на дейността, защото не може да си позволи допълнителни разходи за персонал - или трябва да държи новите хора без заплати, или ще фалира през първите няколко (обикновено 5-6, освен ако не е някоя съвсем бързооборотна дейност) месеца, докато се получи възвращаемост от нарасналия обем дейност.

На всичко отгоре след приспадане на осигуровките се начисляват още 10% за ДОД, дори и на най-ниските заплати. И всичко това се начислява предварително, внася се предварително в бюджета, а работниците и служителите виждат най-реално от цялата ведомост само това, дето остава чисто за тях. И казват - аз се трудя по 8 часа, 5 дена седмично за едва 500лв на месец, а съм сигурен, че изкарвам поне 700-800 със своя труд. Да, вярно е, но откъде да дойдат тези 200-300лв за осигуровките и 10-процентния плосък данък? А останалите разходи на работодателя - примерно, за да е топло и светло на работното място, да има елементарни битови удобства и т.н. Те също са "невидими" :) за работниците.

А ако искаме по-глобално да погледнем на нещата - в най-незавидно положение са хората, на които им остават няколко години до пенсия. Представете си такъв човек - той е на или приближава 60г., едва ли е на вълна приключения, за да тръгне да търси работа в чужбина, на тази възраст също ще му е трудно и ще се пита "За кога?" да се преквалифицира, много вероятно е да има и здравословни проблеми и т.н; и също не е сред фаворитите за наемане на работа от страна на работодателите.

П.П. Тъй като и аз имах служителка с малко дете, а после и с бебе, в майчинство, мога съвсем отговорно да заявя, че закъсненията в изплащането на майчинството и болничните в много случаи е по вина на държавната администрация; при навреме и изрядно подадени документи се е случвало забавяне до 2-3 месеца!!! И стана практика аз да й изплащам майчинството веднага, а после чакам да го получа на фирмената банкова сметка.

Линк към коментар
Share on other sites

Тука слушам как кризата била най-лоша за младите.....

Според мен това си е обикновеното противопоставяне млади на стари.

За всеки кризата е зле...и дори пенсионерите я усетиха много преди останалите хора.

Линк към коментар
Share on other sites

На всичко отгоре след приспадане на осигуровките се начисляват още 10% за ДОД, дори и на най-ниските заплати. И всичко това се начислява предварително, внася се предварително в бюджета, а работниците и служителите виждат най-реално от цялата ведомост само това, дето остава чисто за тях. И казват - аз се трудя по 8 часа, 5 дена седмично за едва 500лв на месец, а съм сигурен, че изкарвам поне 700-800 със своя труд. Да, вярно е, но откъде да дойдат тези 200-300лв за осигуровките и 10-процентния плосък данък? А останалите разходи на работодателя - примерно, за да е топло и светло на работното място, да има елементарни битови удобства и т.н. Те също са "невидими" :) за работниците.

Хем е вярно, хем няма откъде. Ти обаче говориш вероятно за малкия и средния бизнес.

В големите фирми обаче не е така: мен ме осигуряват на пълна работна заплата и аз ще съм облагодетелствана, ако се приеме новия закон за пенсионното осигуряване, засега обаче това не е факт.

Не знам каква е статистиката, но малко хора, поне от моята камбанария, работят по 8 часа на ден. Аз работя по 10 средно всеки ден. Налага се да работя през уикенда също: независимо дали в офиса или вкъщи. Въпреки това извънредният труд не се заплаща, въпреки законовите нормативи. Накарайте един германец да работи извънредно и не му платете: ще съди до дупка, независимо за какво сума става въпрос, защото въпросът е принципен и не подлежи на обсъждане. Само, че в България имаме навика да надхитряме закона: от едната страна е Бай Ганьо, от другата страна - завистливия Андрешко или Хитър Петър (ама, че национален герой).

Вярно е, че хората с по-високи доходи трябва да плащат и по-високи данъци, но нима това се случва?

Понеже пишеш, че на работника трябва да му е топло и светло (то оставаше и друго да е), спомням си вчерашния репортаж на БТВ за Вазовските заводи - в каква мизерия и не нездравословна, ами убийствена среда работят хората и чакат заплати от много месеци назад. И търпят, търпят като волове, като Сивушка и Белчо. Някак калта от Елинпелиновите разкази страшно оживява и ме сграбчва.

А да не говорим за българското село, за циганите, за родопските села, за осакатената ни черноморска брегова ивица, за много неща още. Други болезнени теми ...

Финансовата криза е различна на Изток и на Запад: на Запад тя удари големите корпорации най-вече, у нас - най-бедните. Което на мен ми говори, че имаме много слаба в социално отношение държава. Това ми напомня и за бекрайното кредитиране на банките през последните години, заем за това, заем за онова. Сега банките продават жилища, коли и какво ли не, само и само да си съберат парите, но всуе.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...