Слънчева Добавено Януари 17, 2010 Доклад Share Добавено Януари 17, 2010 Кризата си е криза и удря всички-някои повече, други по-малко... Но все пак ако има повече добро желание, отношение /вкл. и държавните институции/ може да мине по-безболезнено. Всичко опира до поемане на отговорност и добронамерени отношения. И да бъдем хора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Януари 17, 2010 Доклад Share Добавено Януари 17, 2010 (edited) Ето Максим знае как е в Германия. Повечето от нас са живели в социални и икономически напреднали държави. Те не са по-богати на ресурси, нито на ум, нито на духовност от нас (макар че кои сме ние българите, при разтящата ромска и турска популация...). Разликата е в ползването на ума. В способността за социалност, общност, дисциплина, взаимно уважение, взаимопомощ, ред. Колко века немците или швейцарците или французите или англичаните обаче са били под робство? Самата ни генна памет носи мноого страх, тъга, оловото на болката, които се проявяват в характерови защитни маски на грубост, вълкоединаческа оцеляваща антиколективност, дистанция, агресия или тъжно мълчаливо отдръпване и "гълтане". Имам чувството, че да се родиш българин си е присъда, изискваща нееднагодишна психоанализа... Защото зад цялото това 750год. раняване, живеещо в гените ни, носим и много дълбока душа, жертвеност и смелост, които обаче са позатиснати, като диаманти в скалите и калта. Мона, благодаря ти за брилянтния ти критичен и остър ум! Ние сме си отговорни за създалата се ситуация ,и за кризата от която неможем да излезим от незнам вече колко години .Не съм съгласен с тезата на Орлин ,че заради робството сме на това положение ,икономически и духовно .В гените си ни седи онази Българската добрина която ние си я знаем ,спомням си я в лицата на хората някъде до 91-92г ,поне в града в който съм израстнал Кърджали ,добрината съществува в нас,и колкото по бързо се възроди тя ,защото тя я има ,толкоа ще бъде по добре .Сега просто хората са объркани някак си ,измъчени ,но въпреки това съм сигорен че съвем скоро всичко ще се нареди ,имаше една мисал че "колкото е по голям разгула на хауса ,толкова по бъзо ще израстнем духовно" ,заради това скоро би трябвало да се случи. Редактирано Януари 17, 2010 от veselinvalchev1981 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Януари 17, 2010 Доклад Share Добавено Януари 17, 2010 Нека да внеса малко яснота и конкретика Тъй като осигуровките общо са над 1/3 от брутната заплата на работника, то осигуровките на 2 души се равняват на чистата заплата на още един човек във фирмата. Т.е ако една малка фирма има само 2 служители, то работодателят им прави разходи като за 3 служители, ако са 20, то разходите са като за 30. Как мислите, дали нямаше да се върши повече работа с 3 вместо с 2, или с 30 вместо с 20 или ако на тези двамата им се даваше по заплата и половина, нямаше ли да са по-доволни, по-спокойни и по-мотивирани да работят по-ефективно и интензивно? Точно заради това работодателят не може да си позволи и разширение на дейността, защото не може да си позволи допълнителни разходи за персонал - или трябва да държи новите хора без заплати, или ще фалира през първите няколко (обикновено 5-6, освен ако не е някоя съвсем бързооборотна дейност) месеца, докато се получи възвращаемост от нарасналия обем дейност. На всичко отгоре след приспадане на осигуровките се начисляват още 10% за ДОД, дори и на най-ниските заплати. И всичко това се начислява предварително, внася се предварително в бюджета, а работниците и служителите виждат най-реално от цялата ведомост само това, дето остава чисто за тях. И казват - аз се трудя по 8 часа, 5 дена седмично за едва 500лв на месец, а съм сигурен, че изкарвам поне 700-800 със своя труд. Да, вярно е, но откъде да дойдат тези 200-300лв за осигуровките и 10-процентния плосък данък? А останалите разходи на работодателя - примерно, за да е топло и светло на работното място, да има елементарни битови удобства и т.н. Те също са "невидими" за работниците. А ако искаме по-глобално да погледнем на нещата - в най-незавидно положение са хората, на които им остават няколко години до пенсия. Представете си такъв човек - той е на или приближава 60г., едва ли е на вълна приключения, за да тръгне да търси работа в чужбина, на тази възраст също ще му е трудно и ще се пита "За кога?" да се преквалифицира, много вероятно е да има и здравословни проблеми и т.н; и също не е сред фаворитите за наемане на работа от страна на работодателите. П.П. Тъй като и аз имах служителка с малко дете, а после и с бебе, в майчинство, мога съвсем отговорно да заявя, че закъсненията в изплащането на майчинството и болничните в много случаи е по вина на държавната администрация; при навреме и изрядно подадени документи се е случвало забавяне до 2-3 месеца!!! И стана практика аз да й изплащам майчинството веднага, а после чакам да го получа на фирмената банкова сметка. На пръв поглед е така и има логика ,но нещата на практика са доста по объркани и неграничат с логиката .Как примерно след като вече цените на продуктите и на услугите са ни същите да некажа и по скъпи от Европейските ,продължаваме да взимаме старите си заплатати ,а някой сигорно в момента и по малко от колкото са взимали миналата година ,получава се един парадокс ,как примерно в един хранителен магазин да речем в Англия ,магазинерката ще взима 2000-3000 лв някъде,а в България където цените са горе долу същите магазинерките взимат сигорно към 500лв ,пък магазините са ни пълни с хора ,не е да кажеш да са празни да нямат оборот ,това беше един прост пример ,мога да дам и още . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Януари 17, 2010 Доклад Share Добавено Януари 17, 2010 Финансовата криза е различна на Изток и на Запад: на Запад тя удари големите корпорации най-вече, у нас - най-бедните. Което на мен ми говори, че имаме много слаба в социално отношение държава. Да Мона,ние живеем в много слаба в социално отношение държава.Още сто пъти да го кажем,няма да променим тоя факт. За мен като икономист,като собственик на малка фирма с персонал,като човек,който през последните години се е занимавал с осигуровки,доходи и т.н. за фирма с доста голям персонал,в настоящия момент,акцента не е върху хала на нашата си държава.Този хал беше такъв и преди кризата,но темата не се появи тогава,нали.Акцента е в това,че за пръв път откакто свят светува,има едновременна криза в целия свят.Голямата рецесия в Щатите през 29 година е последната болезнена и най-голяма криза ,която света и анализаторите на явлението икономическа криза, помнят.Но тогава Европа е в кондиция,Далечния Изток в лицето на Япония също.Колоса на съвремието тогава има един ранен крак,но и два здрави,които изнасят удара.Днес Колоса(човешкия)пада,защото кризата е повсеместна.Няма значение дали почва от банковата система и финансовите пазари.Вече няма значение дали е тръгнала от САЩ с техния кредитен модел и политиката на резерва им.Факт е,че този вирус е навсякъде.Няма едно здраво място в целия свят и незасегнато.И не стига това,но и бедствия се случват все по-сериозни и глобалното затопляне е много наболял въпрос.Следователно проблема е извън конкретиката на кризата.Просто човечеството е нарушило баланса между себе си и Вселената.Взело се е насериозно в разбирането,че може всичко на материално ниво само.Промяна е нужна.Кризата обслужва по най-мекия начин тази промяна.Съдействува за такава.Все още не е късно,да се преразпределят без насилие наличните на планетата Земя ресурси . Благодарение на тази тема виждам,че този форум,в който е публикувана темата се поддържа със съдействието на Bogatstvo.net.Прочетох интересни неща в bogatstvoto.net.Отделния човек,може да потърси спасение за себе си,ако е мобилен,както тук се каза,с една смяна на физическо ниво.Избира да живее там,където смята,че има по-добри условия сега.Какъв е проблема?Просто го прави.За онези,които остават в държавата България -слаба в социално отношение ,също има изход.Този изход ще намери всеки за себе си и всички ние заедно,ако вдигнем поглед от собствените си дела и се огледаме в посока какво може всеки да направи в положителна посока.Нещо малко.Капка по капка вир.В тоя смисъл полезни са публикации ,които насочват вниманието на хората към начина на прекратяване на техните правоотношения.И всяко друго нещо,което може да помогне на някого.Не мисля обаче,че с нещо ни помагат констатациите за нашата държавност или за това,че научните работници карат стари Лади.Това е техен избор.Те знаят какви условия има в тая държава и ги приемат.Ако всички учени в БАН след 90 година, бяха напуснали институциите,несъгласни с материалната оценка на труда им ,какво щеше да се случи?В държавата нямаше да има наука.Не е страшно.Добрият учен ще намери другаде поле за реализация и ако има какво да каже на света с откритията си,той ще го направи.Научните открития се ползват от цялото човечество.А държавата,която губи този потенцил,може и да си даде сметка,какво е загубила.Може да се разсъждава в най-различни аспекти,но в блога по-долу нещата са по-ясно и добре казани.Поне според мене. bogatstvoto.net Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Януари 17, 2010 Доклад Share Добавено Януари 17, 2010 Klaudia, благодаря ти за добрите думи за блога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 17, 2010 Доклад Share Добавено Януари 17, 2010 Следователно проблема е извън конкретиката на кризата.Просто човечеството е нарушило баланса между себе си и Вселената.Взело се е насериозно в разбирането,че може всичко на материално ниво само.Промяна е нужна.Кризата обслужва по най-мекия начин тази промяна.Съдействува за такава. И аз благодаря на клаудия за този поглед на специалист, тъй като на мен ми е трудно да го защитя - при мен е по-скоро усещане. Личният ми опит - при мен кризата ме застави да променя начина, по който приемам работата с възрастни ученици. По принцип съм специалист в ранно чуждоезиково обучение и отлично се разбирам с тийнейджъри. В младините си се бях зарекла, че няма да имам вземане - даване с възрастни, а само с деца. Затова упорито отказвах всякакви други перспективи за кариера, най-вече в науката - ужасявах се, че около мен ще бъдат само възрастни, че няма да съм с децата. Е, сега положениетостана такова, че почти всички училище минаха на едносменен режим. Дори и да искам, не бих могла да имам повече часове от възможните между 1-6 т.е. следобяд. Увелчаването на броя на децата в групите би променило фатално начина ми на работа, който всъщност ми гарантира самата работа. Значи трябваше да проеменя нещо друго. Да се увеличат таксите не е възможно, защото ще загубя част от учениците, чиито родители няма да имат възможност да пратят детето си на школа дори и те и детето много силно да желаят или да имат нужда. Като правило тези деца са най-трудолюбивите. Остана да преориентирам методиката си към работа с възрастни на начално ниво - без значение на кава възраст са. Никак не е лесно, можете да си представите хора между 50 и 60 г., които не са хващали тетрадка и учебник в ръка десетки години. Нужен е специален подход, търпение, нови техники за съсредоточаване на вниманието, релаксиране на напрежението, минаване в режим на инфантилизация, подбор н ситуации и езиков материал, подходящ за тази възрастова група и още куп неща, на които сега се уча. Радостно е, че има доста хора, които с желанието и старанието си да учат езика на тази нестандартна за това възраст, много ми помагат да обогатя себе си като специалист и човек. Така отговарям и на един от постовете по-горе, в които е написано, че хората в предпенсионна възраст вече няма за кога и не могат да променят специалността си. Могат! И дори силно препоръчителна промяна и интелектуална ангажираност - виждам ефекта вече втора година! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Януари 17, 2010 Доклад Share Добавено Януари 17, 2010 Ради ,блога наистина е добър.Има интересна информация и може да се намери за всекиго по нещо. По темата,в която сме например, аз вече намерих няколко неща,които хем ми харесват,че ме зареждат положително,хем и ще ми влезнат в работа.Благодаря за това. Ех, тази криза и това: Петър Дънов за успеха Кръст и много други неща.Който иска нека се порови. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 17, 2010 Доклад Share Добавено Януари 17, 2010 Нека да внеса малко яснота и конкретика ... На всичко отгоре след приспадане на осигуровките се начисляват още 10% за ДОД, дори и на най-ниските заплати. И всичко това се начислява предварително, внася се предварително в бюджета, а работниците и служителите виждат най-реално от цялата ведомост само това, дето остава чисто за тях. И казват - аз се трудя по 8 часа, 5 дена седмично за едва 500лв на месец, а съм сигурен, че изкарвам поне 700-800 със своя труд. Да, вярно е, но откъде да дойдат тези 200-300лв за осигуровките и 10-процентния плосък данък? А останалите разходи на работодателя - примерно, за да е топло и светло на работното място, да има елементарни битови удобства и т.н. Те също са "невидими" за работниците. ... На пръв поглед е така и има логика ,но нещата на практика са доста по объркани и неграничат с логиката .Как примерно след като вече цените на продуктите и на услугите са ни същите да некажа и по скъпи от Европейските ,продължаваме да взимаме старите си заплатати ,а някой сигорно в момента и по малко от колкото са взимали миналата година ,получава се един парадокс ,как примерно в един хранителен магазин да речем в Англия ,магазинерката ще взима 2000-3000 лв някъде,а в България където цените са горе долу същите магазинерките взимат сигорно към 500лв ,пък магазините са ни пълни с хора ,не е да кажеш да са празни да нямат оборот ,това беше един прост пример ,мога да дам и още . О, логика има. Просто е добре да се надникне зад кулисите. Сигурно си чувал, как от мноооого време оглавяваме листата по производителност на труда, но отзад напред . Дори години наред събираме упреците на целия ЕС за това. Мислиш ли, че не е вярно? Дори и в търговската сфера, колкотои да изглежда странно има производителност. Къде е най-евтино, не само в Англия, ами навсякъде на запад? - в хипермаркетите. Защото там с възможната механизация на обслужването, контрола, самообслужаването и др., както и поемането на много клиенти, респ. високи обороти, което прави възможно притискането на доставчиците за ниски цени ... Има ли смисъл да обяснявам съвсем в детайли. Дребни магазинчета за хранителни стоки имат съвсем малко останали, в тях определено е по-скъпо и е нормално да е така. Заради засилената конкуренция цените на едро са дори по-ниски отколкото при нас. При нас търговци на едро и вносители печелят най-много, което не е нормално. Знаеш ли колко струва кафето в Англия на едро, кафето на дребно и кафето, сервирано в кафене? На едро е по-евтино от при нас, на дребно горе-долу равно, а в кафенето - по-скъпо. Направи си изводите. Цялата тази разлика идва от по-скъпата цена на човешкия труд при тях. Така отговарям и на един от постовете по-горе, в които е написано, че хората в предпенсионна възраст вече няма за кога и не могат да променят специалността си. Могат! И дори силно препоръчителна промяна и интелектуална ангажираност - виждам ефекта вече втора година! Донче, разбира се, че могат. Казах, че не им е лесно и на тях, а ето, че и за теб, като обучаващ това е предизвикателство. И че самите те не виждат смисъл и си задават въпроса "За кога?". А горчивата истина е, че много от тези възрастни хора се записват на подобни курсове, защото често им дават нещо като стипендия, признава им се за стаж, ако са ги посещавали редовно и това е начин да намалят оставащата има 1-2 години до заветната пенсия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Януари 17, 2010 Доклад Share Добавено Януари 17, 2010 (edited) Вярно е, не мога да разбера защо цените в България са по-високи от тези в Германия. Такава хранителна мафия има в България явно. 1 кг. кашкавал Ементалер, Едамер, Гауда и който още щете в Пени Бремен струва точно 3.98 евро. Колко струва 1 кг. български кашкавал, който изобщо при това не може да се сравнява по качество с тези струва 10-12 лв!? При изкупна цена на млякото престъпно ниска за производителите на село. Там тя е доста по-висока вероятно и пак накрая продуктът излиза много по-евтин. 1 литър прясно мляко там струва 40 цента, а в България е двойно! 1 Литър соево мляко там струва 95 цента, в България имат наглостта да го продават по 4 лева. Кой реши, че то трябва да е скъпо в България! Бадеми 200 гр. струват 69 цента, а в Билла България същите са 4.50 лв, в Пени Германия са си 69 цента, а в Пени Шумен са 4.20 лв! Там няма натурални сокове над 1 евро. Масово 1 литър 100% сок е около 65-75 цента. 1 кг. плодово мляко с парченца плод струва 1.50 евро, същата фирма, същата кофичка в Кауфланд Шумен струва 5 лв... Освен храните и куп други неща мога да се купят много по-евтино, отколкото в България, например облекло. Купих на баща ми есенно яке за...5 евро, каквото в България струва минимум 30 лева. Голяма, голяма мъка тегли този народ в България. Ясно е, че работодалетите не са виновни че съкращават, бедна е държавата, и казвате заради кризата. Ние сме в криза не от вчера, а от 20 години... Редактирано Януари 17, 2010 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 17, 2010 Доклад Share Добавено Януари 17, 2010 Ние сме в криза не от вчера, а от 20 години... Точно. И уж сме земеделска страна. И аз си мисля, че магията си движи цените на храните, както си иска. Или поне пречи на родното производство да произвежда евтини неща, от които няма чак такъв голям марж печалба. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Януари 17, 2010 Доклад Share Добавено Януари 17, 2010 Мона, много точни наблюдения! За съжаление е така. Групата не търпи лидери. Казват, че България не можела да тръгне напред защото българите в по- голямата си част са лидери, а групите от лидери се разпадат най- бързо- няма такава група. Трябва да ги има и тихите и тези които работят на конвейр без да роптаят и... да, те оцеляват най- дълго в групата. Това е основен мой проблем с който се боря и мисля че успявам. Да бъдеш лидер, но без желание за проявление.Звучи безумно, но мисля че може да се получи, колкото и да е трудно. Аз между другото съм сред съкратените от две седмици, като ми върнаха трудовата книжка си направих труда да си направя работна равносметка, оказа се, че от 20 годишна до днес нямам един празен ден - 10 години трудов стаж+майчинство . Мотивите бяха интересни. Съкратиха ме, защото имам финансова стабилност, студентка съм и обичам да си отстоявам правата ,въпреки това тези дни ме помолиха да се върна за няколко дни да заместя колежка, защото работата изисква опит, който най- добре си го имат старите кадри. Та за избора - една от колежките които остана ,закъснява за работа средно с по 45 мин. до час , не комуникира с клиентите и работите и не се продават, НО не е финансово стабилна, не спори с шефа и примерно обида като "ти си тъпа" не я впечатляват.Факт . А съкращенията сами по себе си са стимул за промяна. Изведнъж усетих колко съм изморена и каква огромна нужда имам от почивка( и мисля да и се отдам). Освен това стигнах до извода, че търговията не искам да я чувам, разбрах колко отекчена и отвратена съм от този бранш.Човек в такива периоди си прави равносметка, стига до нови решения, до промяна. А работодателите.....всеки сам решава как да се оправлява бизнеса му. Последните ми трима работодатели са на прага на фалита.Въпреки многобройните съкращения. Защо да съдим хората, които "си работят кротко на конвейра и си траят"... Не се излиза на глава с побеснелия капиталист. А и тях не са ги оставили, и те също са под ножа... Аз съм една от тях, и мене ме съкратиха... Аз съм на 50 години...Имах една колежка също на толкова, добра, интелигентна жена... Беше с група инвалидност, куцаше с единия крак. Но това не и пречеше изобщо, вършеше си работата качествено и съзнателно... и ги гледаше в очите, никога за никой не е казала лоша дума. Пазеше си мястото, но и нея я съкратиха. Не ми е за първи път, много работи съм сменила. Но когато ни връчиха писмата че сме съкратени...Такъв стрес, боже... притъмня ми пред очите. Помня че заплаках. Казах им: проклети да сте. Хаир да не видите...да се събори цялата ви фирма...Знаех че не бива и че се връща, но... А по какви критерии се определя кой да си отиде и кой да остане... по лични симпатии. Те си имат там едни доносници които им докладват кой какво, що... какво казал, и пр. И се събират и обсъждат: еми да махнем тоя, а... дето лично не го харесват като човек. Това съм забелязала... няма особена връзка с работата... Но мъката която изживях на никой не я пожелавам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 17, 2010 Доклад Share Добавено Януари 17, 2010 (edited) Да shining_star така е и не само тук в България, все пак сме хора, все пак имаме чувства, и емоции. Била съм от всички страни на бариерата и собственик, и управиляващо звено, и работник. Не е лесно нито да съкратиш, нито да те съкратят. Много ми хареса поста на Klaudia -събирателен и в същото време достатъчно изчерпателен. Тези дни замествах, колежката и всички, които ме познават като разбраха, че съм съкратена, а се отзававам на повикване ме гледаха учудено и недоумяваха. Ами всъщност , след като съм била вече собственик, ми е много лесно да му направя салдото на моя шеф и да разбера колко е зле.А за това че е зле аз трябва ли да го приемам лично!? Малко повече разбиране е нужно. Това е като при играта Сървайвър , все някой трябва да си отиде, ако не съм аз ще е друг, всеки продължава да оцелява. След Жан Виденовата криза от 1999г , когато действително оцелявахме с моето младо все още семейство, тази криза ми се вижда като игра. След като се сблъсках с абсурда наречен българско законодателство, всичко свързано със закони ми изглежда безмислено. Животът е интересен, предпочитам(вече) повече да наблюдавам и да не участвам в неща, които не разбирам и не мога да променя. А как е по света!?Честно казано не ме интересува.Когато реша да се местя ще се поинтересувам, за сега съм отново по пътеките на България, оцелявам качествено. . Българите като цяло- големи мрънкалници.И е заразително. А това лято най- много се изнервих на всичките си познати от държави из целия свят, които се изредиха да гостуват. Българи в чужбина .Не спряха да мрънкат колко е лошо тук и колко били учудени с тези малките заплати как сме се оправяли и как съществуваме и колко е мръсно тук и колко сме намръщени и колко е неуредено всичко. Слушах, слушах , гледах как си похапват у дома и задавах един и същи въпрос. -Защо се връщате? -Защо ни търсите? -Защо ни критикувате? -Защо просто не ходите другаде, защо не стоите там където сте отишли, защо не ни забравите, защо всички идвате в България, за да ни кажете колко сме зле, ние дали не го знаем? Българите сме мрънкалници, и на луната да идем пак ще сме недоволни. Нищо не правим, а много искаме. Някъде не били получавали заплати от незнам си кога, ами какво правят там? Стоят и мрънкат, ами да си ходят, да си търсят препитание, спасение, промяна, нещо. Някой бил недоволен от нещо, какво прави стои и мрънка.Ами или прави нещо или прима нещата каквито са. Някой пък стоял на ниска заплата и не мрънкал........Защо не мрънка?Какво прави там? Изобщо сме такава картинка неповторима , че не знам някой ще има ли сили да ни опише. Много ми хареса Тодор Колев, който коментираше , как днешните ще пишат за соц. културата дето хабер си нямат от нея, та всичката ни такава. А криза има -няма , съкращения винаги ще има, имало ги е и ще си ги има. А човека като индивид е добре да е мобилен. Редактирано Януари 17, 2010 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Януари 17, 2010 Доклад Share Добавено Януари 17, 2010 Момент Жан Виденовата криза беше през 1996 г. През януари 1997 г. сините даваха пари на студентите, за да протестират и да свалят правителството. През 1999 г. вече беше кризата на СДС-то... Е, вече синята партия не съществува на политическата карта... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 17, 2010 Доклад Share Добавено Януари 17, 2010 (edited) Ще ви дам един пример за упоритостта на българина. В един манастир, при един игумен, живял един българин. Той прекарал в манастира цели 20 години като слуга. Един ден игуменът казал на българина: Иване, извади магарето навън, да не стои в обора. Иван извадил магарето, но го завел при игумена, а не както му заповядал. Игуменът се чудел, как да подейства на тоя упорит характер, да прави всичко, както му се заповядва. В тоя момент му дошла една светла мисъл: Да не се смущава от упорството на слугата си, но, каквото иска да му услужи, да го каже обратно. Един ден игуменът, Иван и магарето минавали през едно опасно място. За да предотврати някакво нещастие, игуменът казал на слугата: Иване, бутни магарето в пропастта. Той си мислел, че Иван ще направи обратното, както обикновено постъпвал. Обаче, тоя път Иван решил да изпълни желанието на господаря си буквално. Слугата отговорил: Господарю, никога не съм изпълнявал заповедта ти, както трябва, днес ще я изпълня. Бутнал магарето в пропастта, и то се убило. Много от сегашните християни постъпват като слугата на игумена. Обаче, дойдете ли до новото учение, вие трябва да постъпвате правилно. Бъдете честни и искрени към себе си и знайте, че всяка лоша мисъл и лошо желание имат лоши последствия. Ще дойде ден, когато лошите мисли и желания ще ви доведат до такива резултати, които ще спрат вашето развитие. Те могат да ви доведат до слепота, до идиотизиране. Добрите мисли и желания водят към добри резултати. Затова Христос казва на Петра: „Дай простор на Йоана в сърцето си.” Из Като го видя Петър Всички са прави. Но разбирам, че все за пари и партийни принадлежности си говорим. Рядко говорим за хора и човешки потенциал. За разбиране, прошка... Докато себе си не променим и подредим, нашето вътре, домовете и семействата си, то нито държавата ще се оправи, нито света. Но съм оптимист. Щото българина като огладнее и е притиснат, тогава започва да мисли, да търси спасение... в духовното. И не ми пука кой от коя партия е, а дали е човек и дали мога да разчитам на него, съвестен ли е... Казвам го, щото съм минала по тоя път. Като ме понатисна живота и се изправих пред трудности, се отказах от гордостта си, пристрастията. Но това ме направи силна и твърда. Та сигурна съм, това зло е за добро. Но колкото по-бързо станем съзнателни и добри, толкова по-бързо ще се оправи и държавата ни. Имайте Вяра и Любов! Редактирано Януари 17, 2010 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 20, 2010 Доклад Share Добавено Януари 20, 2010 ... На мен господ не ми е дал нищо, всичко си идва от мене и няма от кого друг да идва, освен пак от мене ... П.С. Все пак да уточня, че не вярвам в господ бог. ... Благодаря на Господ, че съм мобилна и че смяна на работа не ме плаши, но жалко за умните хора, които искат да се реализират на едно-единствено място за по-дълго време, но законите на не знам кого - си отиват. ... Един пример как даден човек може да подмени материалните си разбирания, с малко по-различни вярвания, ...което по скоро е вид суеверие, но също е някакъв вариант на Път... Сложна работа ! Метода на "моркова и тоягата" явно, че го ползват много успешно и в Невидимият свят. Създай трудности на човек и той няма как да не започва да вярва и да се моли... Ако се задълбае човек в тази насока, ще си даде лесен отговор на въпросите и в тази тема и ... в други подобни теми. Въпроса е до кога човек ще върви по "пътя на махалото" ? Въпрос,... на личен избор! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Март 21, 2010 Доклад Share Добавено Март 21, 2010 Интересуват ме личните опитности, дори и да не завършват с добър край. Обикновено опитностите не завършват с добър край Или който не е на полето, той не знае. Чудно, търсех някаква социална и адекватна тема на битието ни тема, но не намерих такава ... Толкова ли този сайт е извън социума? Досега няма нито една тема за безработицата, говорим за карми и за бла-бла. За мен това е несъществена словесна еквилибристика ... Тъй като съм работещ човек, в голяма фирма и нас не ни подминаха съкращенията ... Защо казвам това? И преди съм го знаела, ала съм била от другата страна - от отразяващата в ролята си на журналист, сега от отразителната. Независмо от всичко, от уменията и от спецификата на работата, някой е решил определен екип да се махне, определн отдел и определен човек. Ала какви са критериите? Остават мишките - онези, които правят едно и също до припадък, умните хора са натирени. Умните хора си отиват, остават тихите и онези, които не правят пари, ала не са на дневен ред. Оцеляването е въпрос на тишина. Не мога да забравя погледа на моя колега днес, един от най-добрите IT специалисти, след като му казаха, че го освобождават, а това е само началото - следват мениджъри, асистенти ... Това ме чака и мен, чака и другите, но когато си дал 7 години в една фирма - лесно те заменят с мисълта за по-голяма печалба ... Добрият край е следният: смелостта винаги е добро начало, това е живота и човек винаги трябва да е готов за промяна: това прави веднага връзка с темата на Диана Илиева за това колко често трябва да сменяме работното си място. Благодаря на Господ, че съм мобилна и че смяна на работа не ме плаши, но жалко за умните хора, които искат да се реализират на едно-единствено място за по-дълго време, но законите на не знам кого - си отиват. И рано или късно тези хора, ще намерят поприще в чужбина, и не само те. Ще си отидат, ще изчезнат. И кой ще остане? Кои остават? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 21, 2010 Доклад Share Добавено Март 21, 2010 Кои остават? Този, който намери смисъл да остане. Изборът е все така личен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Април 20, 2010 Доклад Share Добавено Април 20, 2010 Един цитат от Учителя, който ми звучи...на място...да речем "И тъй, ние седим и казваме: какви ще бъдат икономическите условия на света? Но икономическите условия зависят от Любовта, която хората имат. Колкото Любовта се намалява в света, толкова и икономическите условия стават по-тежки, хората стават егоисти и тогава всички почват да трупат къщи и богатства. И най-после като види Господ, че тия доброволци не мислят да се изправят, казва: „Съборете им къщите, тия деца да не си играят, на работа всички! Аз ви пратих на училище да се учите на велики добродетели, да живеете разумно“. Източник Иво, Рассвет, Орлин Баев и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 20, 2010 Доклад Share Добавено Април 20, 2010 Един цитат от Учителя, който ми звучи...на място...да речем "И тъй, ние седим и казваме: какви ще бъдат икономическите условия на света? Но икономическите условия зависят от Любовта, която хората имат. Колкото Любовта се намалява в света, толкова и икономическите условия стават по-тежки, хората стават егоисти и тогава всички почват да трупат къщи и богатства. И най-после като види Господ, че тия доброволци не мислят да се изправят, казва: „Съборете им къщите, тия деца да не си играят, на работа всички! Аз ви пратих на училище да се учите на велики добродетели, да живеете разумно“. Източник Мегаточно е на мястото си този цитат! Тази земя може да бъде рай! А това зависи единствено от съзнанието ни! Отдавна ме навестяват едни такива чувство-визии, усещания и преживявания за една нова земя. Имам ги тези усещания още от малък. Събужда ги приказка. Или филм. Или дума. Или природата. Или усмивка на непознат. Или невинният поглед на кученце... nina7705, Рассвет, Дъгата и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 2, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2010 (edited) Да, мегаточно е Да, безработица. Да, има и съкращения. Но има и друго. Не можем вечно вечно да ревем колко сме зле или ще ставаме още по-зле. Като контрапункт на всичко това има и повишаване, има и по-големи отговорности. Какво да кажат тези хора? Редактирано Октомври 2, 2010 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.