Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Интернализиран родителски модел, психосоматика и партньорство


Recommended Posts

Добър ден ! Бих искала да ви помоля за съвет. Мисля,че имам проблем на психическа основа и имам нужда от помощ за решаването му. Всъщност дори незнам как да го опиша. Състои се в това, че преди една, две години станах много нервна, започнах да се дразня на всичко и всички, не мога да сдържам гнева и сълзите си. Започнах да се отчуждавам от хората, стана ми неприятно да общувам с тях. Станах затворена и асоциална. Незнам точната причина. Мисля,че всичко се дължи на натрупвано напрежение, което в един момент просто е избухнало.

В началото рядко се случваше да изпадам в странни състояния. Изпитвам страх,е ще остана сам, започвам да плача и да викам, чупя разни неща... Постепенно тези състояния се засилиха много, сега плача за най-малката трудност. Напълнях без особена причина( не много разбира се ) , но не мога да отслабна дори да гладувам. Станах ужасно нервна, постоянно съм уморена , постоянно ми се спи. Понякога , когато съм много ядосана и нервна, сякаш силите ме напускат и изведнъж безпричинно ми се доспива много - някъде четох,че сънят действа като защитен механизъм.

Постепенно започнах да се карам с приятелят ми - той много се дразни когато плача и съм нервна, крещим си взаимно и всяка нова караница, задълбочава проблемите ми. Всъщност може би самият той и връзката ни е отключила проблема, който имам в момента. Той си има и друга приятелка.Не може да ми осигури дом, семейство и сигурност. В началото това не ми пречеше особено, но когато нещата между нас се задълбочиха, аз се влюбих много в него и сега ми е трудно.

На този етап от живота ми не съм готова да се разделя с него, много го обичам. Дори незнам дали това би помогнало. В момента не работя, нямам мотивация за нищо, насилвам се да уча, успеха ми се понижи драстично. Завърших бакалавърска степен с отличие,сега уча магистратура, но сякаш силите ми ме напуснаха. Нямам много приятели. Ккто споменах вече, не обичам да се запознавам с нови хора.

Приятелят ми каза,че имам натрупан страх в мен, може би е прав.

Също трябва да спомена,че пристъпите започнаха да стават все по-чести и все по-силни ако мога да използвам тази дума. Аз постепенно се научих да ги контролирам. В началото плачех с часове, виках, блъсках, исках да счупя нещо, да блъскам и удрям ( себе си или някой друг ). Изплаших се и реших,че трябва да се науча поне да ги контролирам. Още пи първите признаци напрагях цялото си същество , за да се успокоя. Стискам зъби и изчаквам да отмине.

Наскоро отново започнаха да се появяват. Също така са придружени от ужасно силна болка в главата. Никога не ме е боляла главата, а сега болката е толкова непоносима,че веднъж се бях притеснила да не е нещо сериозно. Също така кръвното ми играе, имам аритмия .

Незнам каква точно е причината , незнам и какво да направя , за да се подобрят нещата. Четох статии в интернет, правих си разни тестове. От прочетеното стигнах до извода,че имам депресия . Съзнавам проблема и се боря сама с всички сили да се справя със ситуацията, в повечето случаи успявам да се справя... Но понякога е по-силно от мен и тогава колкото и усилия да полагам, не успявам да преодолея момента. Преди няколко дни с приятеля ми пак се скарахме и аз отново изпаднах в криза. Толкова ми беше тъжно и мъчно, не успоях да стискам зъби и да чакам да премине всичко. Изпитвам сякаш душевна болка, която незнам как да потуша. Изпитах много голям гняв , започнах да удрям ръката си в едно дърво , исках да я счупя. Накрая всичко започна да преминава и да се успокоявам. Имам само огромна синка на ръката, натъртих я. На майка ми и на всички казах,че съм паднала и съм се ударила в някакви железа.

Може би трябва да допълня,че нямам баща и незнам нищо за него, това също напоследък много ме тормози. Може би трябва да попитам майка ми, вече съм доста голяма, но не мога да събера смелост да я попитам. Когато бях малка ми каза,че е починал при раждането, но незнам нито как се казва, нито нищо. Това напоследък също ме тревожи.

Май доста объркано написах всичко, за което се извинявам . Ще ви бъда много благодарна ако ме посъветвате нещо...

Линк към коментар
Share on other sites

Разкажете за майка си - как ви възпитаваше, как се държеше с вас. Имате ли братя и сестри - ако да, как беше с тях? Докато растяхте, майка ви имаше ли приятели мъже - вие как сте реагирали? Разкажете за личността на майка си повечко - какво представлява, какъв характер е? Пишете свободно!

Линк към коментар
Share on other sites

Нямам братя и сестри, само аз и тя сме в семейството. Имам баба и дядо, който почина преди няколко години. Майка ми много се грижеше за мен като малка . Не съм ходила на ясла и детска градина за дълго време, майка ми и баба ми се грижеха за мен. Майка ми ме е научила да съм самостоятелна още от малка. Честно казано не помня много неща от детството си . Майка ми беше строга, но предполагам справедлива. Не мога да се оплача от възпитанието си. В училище ми е помагал в уроците, в четвърти клас сама ме научи на руски. Винаги е била строга, караше ми се много когато правех бели, може би съм имала страх от нея в някаква степен още от малка.

В тийнейджърска възраст не бяхме особено близки, споделях по-скоро с приятелите си, които тогава бяха повече. Сприятелявах се бързо, повечето хора ме харесваха . Но предпочитах да споделям с тях, отколкото с нея.

След това пораснах и малко или много осъзнах,че тя ми е най-близкият човек, затова вече споделям свободно почти всичко с нея. Запознах я с предишния си приятел, върнахме си доверието една към друга. Сега мога да си говоря открито с нея почти за всичко. Дори тя забеляза,че съм подтисната и напрегната.

Тя е много сложна личност. Поне според мен. Незнам дали е от зодията й (рак е, а аз съм Водолей ) , но не я разбирам напълно. Понякога се сърди за глупости, караме се за незначителни неща, после не ми говори с дни.. На периоди е , понякога е много весела и жизнена, друг път е затворена в себе си.. Разказа ми,че като била дете , баба ми и дядо ми не са й обръщали нужното внимание,че според нея баба ми не е била достатъчно добра майка и не се е грижила за нея добре. Предполагам това е оказало някакво внимание . Баба и дядо са били много влюбени и сякаш са предпочитали да бъдат само двамата, дори на Коледа е стояла сама в стаята си.

За приятелите си не ми е говорила много ( мъжете имам предвид). Имала е няколко гаджетано не разказва много често за това. За баща ми никога нищо не разказва.

Като бях малка никога не е излизала с различни мъже , отнася се с тях студено и отдалечено в любовен план имам предвид. Сякаш се пази да не я наранят отново, което ми подсказва,че баща ми не е починал, а има някаква история , свързана с него.

От много време има приятел, преди бяха по-близки, сега отношенията им са по-скоро приятелски. Той е бил женен, има син и дъщеря, после се е развел и когато бях малка, те бяха доста близки, дори мисля са били гаджета. Тя според мен много го обича, но и за това не говори много. Идвал е вкъщи , винаги се е интересувал от мен . Бил е винаги много внимателен към майка ми, аз го харесвах и тогава , и сега. Дори като бях по-малка исках той да ми е татко :) След това един ден се появи някаква жена, която твърдеше,че има син от него. Майка ми тогава много се беше разстроила и като че ли още повече се затвори в себе си. Но това чак сега го осъзнавам, когато поотраснах. Сега пак се виждат, но тя мисля не муе простила тази грешка. Той сега живее с жената , а момченцето ходи вече на училище. Аз съм го виждала , много сладко и умно дете.

Незнам какво друго да напиша. Истината е ,че никога не съм я разбирала докрай. Знам,че ме обича, но когато бях малка като че ли беше по-скоро строга, отколкото много любвеобилна.

Линк към коментар
Share on other sites

Емануела, привет!

Ти си расла без баща! Общувала си с дядо си, но това не е същото... Моделът ти за взаимоотношения с мъж е заложен от този на взаимоотношенията с мъжете на майка ти. Тя нищо не е говорила за баща ти. Не ти е говорила и за приятелите си, тоест сега ти нямаш много ясни заложености как да протича една връзка с мъж.

Последният приятел на майка ти уж е бил с нея, но е имал и други връзки, разведен, после от успоредната си връзка има друго детенце - момченцето, което споменаваш. А майка ти отново остава в трета глуха. Разпитай я за баща ти - как така изведнъж е изчезнал от хоризонта - може би също имаме изоставяне... А майка ти носи това нараняване много години - просто предполагам. Как стоят всъщност нещата, тя ще ти каже - помоли я за искреността и. Кажи и, че вече си голяма и че имаш право да знаеш, защото това касае и теб - той ти е биологичен баща все пак.

Виж сега връзката ти с приятеля ти. Той е с теб, но всъщност не е с теб. Или поне не само с теб! Няма да с еучудя, ако скоро другата му приятелка забременее и сценарият на майка ти се повтори и при теб - ако не се осъзнаят нещата. В началото на връзката ви е било о'к, сама твърдиш така. В подсъзнанието ти обаче за заложени горните модели за връзка с мъж: от една страна, липса на ясни експлицитни параметри за такава връзка, от друга наличието на мъж от време на време, от трета, нараняването от мъж при изоставянето от него поради друга жена. Това са семейни модели, които се копират несъзнавано. Тези модели имат тенденцията през поколенията да се обострят обаче. найка ти е мълчала и търпяла - и е успявала да потисне нещата дотам, че дори не е споделяла с теб и още не го прави - поне във връзка с мъжете. Това я е невротизирало обаче и и е носело доста мъка и напрежение. Виж сега себе си. Ти също пробваш да потиснеш напрежението, идващо от болката от неудовлетвореността. Опитваш се да спреш нормалната нужда от отдаденост във връзката от страна на приятеля ти - нужда, която дори не осъзнаваш ясно. Това потискане, контролът, както го наричаш обаче допълнително засилва трупането на напрежение в подсъзнанието ти, което в един момент започва да експлоадира в невротични пристъпи. А в останалото време води до депресивност!

Още нещо: като си била мъничка, майка ти е бил адоста строга казваш. Това сега те кара без дори да се усещаш да се стремиш да търпиш повече, да се вместваш и нагаждаш с несъзнаваната цел така да бъдеш одобрявана и приемана. Такова поведение обаче води до трупането на напрежение, което периодично избухва, за да бъде разредено. Имаш нужда да се научиш да се заявяваш веднага ина място, да знаеш какво искаш и да си го искаш смело и спокойно - защото това нормална част от общуването.

Нужно е да бъдеш анализирана, да осъзнаеш ставащото. След което да разбереш ясно какво точно искаш - от приятеля си, от себе си, от живота си, от бъдещето си, от щастието си!

Представи си, че една хубава сутрин се събуждаш в леглото, много свежа, бодра и щастлива, а всякакви тревоги и напрежения ги няма вече -какво би правила този ден, от сутринта, до вечерта?! Как би с ечувствала, как би ходила, как би изглеждала, как би дишала и колко би се смяла и забавлявала? Спомни си хубавите моменти през живота си! А сега пренеси чувството от някой от тях в бъдещето, в този хубав ден, когато вече си голяма, завтршила университета, стабилна и спокойна! Опиши този ден! С какъв мъж до теб би искала да бъдеш? Искаш и той да бъде само с теб, или да? Искаш ли да имаш стабилно и любящо семейство, с един стабилен и обичащ татко на децата ти и твой съпруг например? Опиши този мъж като характер и поведение!

Хайде, помисли и отговори! :)

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Представи си, че една хубава сутрин се събуждаш в леглото, много свежа, бодра и щастлива, а всякакви тревоги и напрежения ги няма вече -какво би правила този ден, от сутринта, до вечерта?! Как би с ечувствала, как би ходила, как би изглеждала, как би дишала и колко би се смяла и забавлявала? Спомни си хубавите моменти през живота си! А сега пренеси чувството от някой от тях в бъдещето, в този хубав ден, когато вече си голяма, завтршила университета, стабилна и спокойна! Опиши този ден! С какъв мъж до теб би искала да бъдеш? Искаш и той да бъде само с теб, или да? Искаш ли да имаш стабилно и любящо семейство, с един стабилен и обичащ татко на децата ти и твой съпруг например? Опиши този мъж като характер и поведение!

Хайде, помисли и отговори! smile.gif

Всъщност ако трябва да съм честна - незнам как бих се чувтствала... Незнам как точно да го опиша...

Но тъй като трябва да започна от някъде - нека да е от тук. Първо - като се сабъдя искам да има някого до мен, не искам да се събуждам сама. Като стана ще направя закуска , после ще отида на работа . Надявам се като завърша след една година, да успея да си намеря работа, която ми харесва, тъй като това е най-важно :) Ако не ти харесва какво работиш - то тогава се чувстваш задължен да ходиш на работа и това също внася напрежение в живота.

Ако пък е почивен ден, ще излязем с мъжа ми на разходка , може да идем и на екскурзия - на морето например :) Ще бъде слънчево, топло, морето ще бъде примаващо и отпускащо . Ще идем на плажа,ще плуваме, ще се забавляваме.

А относно това с какъв мъж искам да бъда .. Първо трябва да е висок , защото аз съм доста висока. Трябва да бъде умен, забавен, честен , задължително честен. Не обичам да ме лъжат... Щом е умен, значи ще има добра работа и ще може да ми предложи стабилност. Също така бих искала да знае как да се държи с една жена, да бъде добър, задължително да ме обича. Добре би било да има опит с жените, да ме заинтригува и в продължение на годините пак да може да задържи интереса ми към него. Но ми се иска и да се е наживял, за да не се налага да ми изневерява. Искам да умее да общува- да можем да говорим за всичко, а не да си мълчим насреща и да няма какво да си кажем. Искам да ме разбира и харесва такава, каквато съм.

По характер незнам какъв бих искала да бъде. Но тъй или иначе ако сме женени, значи сме си паснали по характер. А като поведение - да ме обича и почита, да ме разбира и цени - тогава ще бъдем щастливи :)

Със сигурност искам да имам и деца, но може би след една, две години, още не съм готова за такава голяма отговорност. В момента съм на 24, нека да завърша и да си намеря работа , да се поуспокоя , за да започна да излизам и да се срещам с повече хора. Трябва да приключа и сегашната си връзка , иначе не би било честно спрямо евентуалния ми нов приятел.

Незнам какво друго да напиша.. Сегашният ми приятел е много умен, много забавен, чаровен, притежава особен магнетизъм. Много е харесван от жените, също и от хората, може да общува с всякакви характери и персонажи. Намира теми за разговор с всеки и на всички им е интересно да са покрай него. Силен характер е , осъзнава всичките си положителни качества,много добре умее да анализира всяка ситуация, знае винаги как да постъпи. Много неща научих от него. С него се чувствам сигурна, което е малко странно при положение,че има и друга сериозна връзка. Но въпреки това с него мога да споделя всичко, той винаги ще ме разбере и ще ми даде добър съвет. Винаги когато се е появявал проблем във връзката ни сме говорили за него, намирали сме решения. Но има неща, за които той не може да направи компромис. Тъй като е по-голям с 12 години от мен, има повече опит . Може да се каже,че е пренаситен от живота.

Всъщност бих искала за съпруг мъж, който има доста от качествата на сешания ми приятел. Той е прекрасен мъж, но за съжаление не би бил добър съпруг.

Линк към коментар
Share on other sites

Уфф, в образа ти на бъдещ съпруг май и агент 007 трудничко ще се включи :) . Шегувам се, просто са малко високички критериите ти спрямо реалността. Висока летва, перфекционизъм - а той винаги е защитен. Не те виня, просто забелязвам.

Би ли желала да продължим разговора? Имаш ли да кажеш нещо по психичните модели, за които говорих по-горе? За тези по отношение на мъжа (виж по-горе), към които сега добавяме една защитна височко вдигната летва, както и тези: "Още нещо: като си била мъничка, майка ти е бил адоста строга казваш. Това сега те кара без дори да се усещаш да се стремиш да търпиш повече, да се вместваш и нагаждаш с несъзнаваната цел така да бъдеш одобрявана и приемана. Такова поведение обаче води до трупането на напрежение, което периодично избухва, за да бъде разредено. Имаш нужда да се научиш да се заявяваш веднага ина място, да знаеш какво искаш и да си го искаш смело и спокойно - защото това нормална част от общуването."

Линк към коментар
Share on other sites

Да, бих се радвала да продължим разговора. :)

Относно психичните модели -съгласна съм с вас, аз също си мислех,че има нещо такова, но не можех съвсем да си го обясня. Може би точно това е причината в началото на връазката ми , когато приятелят ми ми каза,че има още една жена, да се съглася все пак да бъда с него. Може би съм го приела като нещо , не точно нормално, но не чак толкова странно. А за високата летва - при положение,че в момента имам такъв човек до себе си, защо да искам нещо по-малко за в бъдеще? Но все пак вие разбирате повече, може и да сте прав,че е защиотен механизъм...

Незнам какво друго да кажа за моделите, но съм съгласна,че ми липсва заложен модел за връзка с мъж,съпруг и баща. Съгласна съм с авс,че при положение,че ми липсва баща , това със сигурност носи последствия.

"Виж сега себе си. Ти също пробваш да потиснеш напрежението, идващо от болката от неудовлетвореността. Опитваш се да спреш нормалната нужда от отдаденост във връзката от страна на приятеля ти - нужда, която дори не осъзнаваш ясно. Това потискане, контролът, както го наричаш обаче допълнително засилва трупането на напрежение в подсъзнанието ти, което в един момент започва да експлоадира в невротични пристъпи. А в останалото време води до депресивност! "

Също съм съгласна и с това твърдение, аз мисля по същия начин. Предполагам след всичко казано, трябва да се разделя със сеглашния ми приятел и нещата ще се пооправят. Но не е лесно да взема такова решение :(

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност връзката ти със сегашния ти зрял, с доста години по-голям от теб приятел, е точно на мястото си. Той сформира в теб липсващия бащин образ на мъж, модела за мъжественост, мъжки характер и сила. Нормално е на твоите 24г., още повече че си расла без баща, да имаш нужда от по-голям от теб мъж, по-стабилен, зрял и опитен, който да запълни в теб нужната празнина! Така че, по отношение на приятеля ти, всичко е на мястото си, докато ... е на мястото си! Тоест, докато връзката с него е достатъчно продължителна, за да "отпечата' в подсъзнанието ти мъжки модел, образец, матрица към която да се стремиш. Като обобщим казаното досега за модела на майка ти по отношение на мъжете, който всъщност те е привлякъл към приятеля ти, всичко си идва на мястото. Имала си липсващ бащин модел. На негово място е бил майчиния ти модел за взаимоотношения с мъжете, според който мъжът може само понякога да е с теб, да има успоредна връзка и т.н. Този майчин модел те е привлякъл към сегашния ти приятел. С него обаче си случила на точен, умен, силен мъж, който вече е заложил в теб много добри критерии за търсени и желани от теб мъжки качества и поведение. Дори може би мъничко прекалено високи... :). Сега вече имаш този заложен мъжки модел - вероятно и от предишния ти приятел има мъничко в него. Някога ще трябва да прекратиш тази връзка, да. И да бъдеш с мъж, който е отдаден само на теб. Защото това положение на нещата малко по малко все повече ще започва да те дразни. Вече си взела най-доброто от общуването си с приятеля си и заедно с положителното, негативите, които вече ясно осъзнаваш все повече, ще започват да ти пречат. Не казвам, че хоп и ей сега трябва да се разделите - това си е ваша и твоя работа. Просто анализирам случващото се. По отношение на мъжете стига толкова! ... :)

За сегашното ти потиснато състояние няколко думи. Както казахме, родителският стил на мама сега е в теб като интернализирани стандарти за поведение. Ти сама забелязваш как се потискаш, "гълташ" и търпиш, стараеш се да запушиш емоциите си с контрол, за да напаснеш на външните, но преди всичко на твоите собствени вътрешни стандарти за поведение в общуването. Така обаче, стараейки се да се вместиш в някакво според теб (според подсъзнанието ти) правилно поведение потискайки се, ставаш свръхчувствителна. Ставаш жертва на собствените си подсъзнателни базови модели на мислене и реагиране -макар, че проекцията им в средата и общуването може понякога да те кара да мислиш, че си жертва на хората, живота и т.н. Не си, всичко идва от собствената ти психика и с нея е нужно да се работи! Тъй като не се заявяваш на мига естествено и свободно, с лекота и непринуденост, в теб се трупа гняв. Този гняв се изразява в дезадаптивни невротични симптоми: пасивно-агресивно оведение, неконтролирани избухвания, психосоматични симптоми - например съня, а може и други, емоционално напрежение и дискомфорт. Имайки такава психодинамика, е възможно да ти се поиска да се облекчиш с алкохол или хапчета или някакви вещества - моля те, недей! Изходът е в промяна на психиката, на мисленето, на базовите ти програми и оттам в поведението! Тогава и емоциите ти ще станат радостни, спокойни и ще ти олекне!

Пиши как възприемаш горните редове.

Орлин :)

Линк към коментар
Share on other sites

Първо искам да ти благодаря,че отделяш толкова внимание на моя проблем :) Ще ти пиша вече на ти, надявам се да нямаш нищо против :)

Да, всичк е абсолютно вярн. Аз повечето неща ги забелязах отдавна, единствено не можех да си обясня откъде идва това преглъщане на цялата болка , нейното подтискане . Преди да се запозная със сегашния ми приятел, имах две фодишна връзка с момче на моите години. Обичах го наистина много и тъй като причината за раздялата така и не се изясни докрай, аз много страдах , сигурно около година след това. Както се разбира той ме остави. След това бях много тъжна и до днес незнам защо точно се разделихме, въпреки че съм го преодоляла напълно вече . Но някак си, останах с впечатлението,че а зсъм виновна за всичко и един вид сега ми се "връща" всичко и точно все едно го приех за нормално да търпя и преглъщам нещата, които ме тормозят.

Обяснявах си и аз това липсващия бащин образ, но нито веднъж не съм се замисляла,че всъщност той се запълва с майчиния по отношението специално за общуването. Може би защото майка ми общува безпроблемно с всякакви хора. Но пък с мъжете се държи доста резервирано, това е вярно.

През цялото време се чудех дали наистина всичко е в моята глава , или наистина все пак другите са виновни . И постоянно обвинявам моя приятел и той вече не може да ме понася... Станах му неприятна, започна да ме обижда постоянно и да ме тормози. И лошото е,че това засилва всички симптоми. А относно желанието да ги потуша в алкохол - приятелят ми не пие , поради вродена болест на черния дроб , някакви стеснени канали черния дроб и жлъчката, та аз покрай него свикнах да не пия... Пък и ми става кофти на корема от прекаляването с алкохол. На няколко пъти съм била толкова зле,че съм си мислела за самоубийство , но все пак умея да мисля дори в такива моменти и до сега няма развитие в такава насока. Не взимам никакви наркотици и не мисля ,че някога бих взела.

Напълно съм съгласна , че " изходът е в промяна на психиката, на мисленето, на базовите ти програми и оттам в поведението! Тогава и емоциите ти ще станат радостни, спокойни и ще ти олекне! " . Това беше и причината да пиша тук. И съм ти много благодарна,че толкова подробно ми обясни всички причини, поради които се е стигнало до тук . Разбрах нещата, които до сега не ми бяха ясни.

С голяма благодарност : Нона :)

Линк към коментар
Share on other sites

Като осъзнаваш сега някои пречещи ти неща в теб, какво би направила за промяната им? Какви идеи имаш за промяна на вредните ти програми? Първо, можеш ли на базата на горната ни дискусия да систематизираш тези програми, да ги напишеш, за да "лъснат като маймунско дупе на слънце"? :) Второ, помисли си как те ти въздействат, как се промъкват в съзнанието ти като малки мислички, които после се превръщат в чувства и поведение!? Трето, какво би правила, за да промениш леко и плавно тези мисли (може би първо да се научиш да ги долавяш като възникват в съзнанието ти :) ), чувства и поведения? Яено потискането и борбата с тях не е добро решение - така растат! Помисли, моля те и отговори! Благодаря ти!

Линк към коментар
Share on other sites

Като осъзнаваш сега някои пречещи ти неща в теб, какво би направила за промяната им? Какви идеи имаш за промяна на вредните ти програми? Първо, можеш ли на базата на горната ни дискусия да систематизираш тези програми, да ги напишеш, за да "лъснат като маймунско дупе на слънце"? smile.gif Второ, помисли си как те ти въздействат, как се промъкват в съзнанието ти като малки мислички, които после се превръщат в чувства и поведение!? Трето, какво би правила, за да промениш леко и плавно тези мисли (може би първо да се научиш да ги долавяш като възникват в съзнанието ти smile.gif ), чувства и поведения? Яено потискането и борбата с тях не е добро решение - така растат! Помисли, моля те и отговори! Благодаря ти!

Добре, ще се опитам :)

- примирение

- липса на модел за връзка с мъж

- контрол над емоциите, тяхно подтискане

- високи критерии като вид защитна реакция

- ниско самочувствие

- трудно общуване с непознати

- много силна ревност

- страх

- постоянно чувство за недостатъчно любов от страна на другите

- недостатъчна смелост да поискам да бъда щастлива

- чувство за недооцененост

- невъзможност за осъзнаване на точната причина при грешка в общуването

Незнам дали точно така трябваше да ги напиша, но написах всичко, което ме тормози.

Сега трябва да напиша как ми въздействат. Или поне как мисля аз,че ми въздействат . Предполагам някой са реакции, а не точон грешни програми.

Да, наистина съм се примирила с положението,че във връзката ми има и трети човек. Знам за нея почти от самото начало, не чувтвам нейното присъствие почти изобщо. Виждаме се достатъчно често, а ако има периоди , в които не се виждаме често, то причината не е другата жена. Също така знам,че ако някой ден той ми каже,че ще се ожени за нея, това ще бъде съвсем нормално и въпреки че ще съм много тъжна, ще го приема. Ревнувам от изневерите, защото той изневерява, но тъй или иначе 36 години е живял по един начин, не съм аз тази, която ще го промени. Може би точно тук се крие грешката ми, разбирам, но той не ме спира. Казвал ми е , че мога да си тръгна когато си искам, също ми е дал пълна свобода. Предполагам този проблем ще го реша, когато събера смелост в себе си да се разделя с него.

Малко се притеснявам,че тъй като никога не съм имала нормално семейство, незнам дали ще се справя, когато някой ден имам такова. Незнам дали ще съм достатъчно добра майка и примерна съпруга, но предполагам това ще си проличи с времето и ще успея да се справя.

Страх ме е от самотата , много . Винаги ме е било страх от самотата,че ще остана сама и никой няма да ме иска. Независимо от това, че не съм нито грозна, нито глупава, пак ме е страх. Предполагам,че заради майка ми, която има само мен.

Страх ме е когато се скараме с приятеля ми,че ще ме изостави и ще се скараме толкова много,че няма да иска да ме погледне никога повече :( Иска ми се когато се разделим да останем приятели.

Предполагам трябва да преодолея някакви пречки в подсъзнанието ми, след това всичко ще се оправи.

А малките мислички, които веднага се превръщат в чувства и емоции, са точно гореописаните. Идват от само себе си понякога, както съм усмихната и в добро настроение, изведнъж посървам. Понякога си мисля,че приятелят ми не ме обича , друг път,че се чувтсвам самотна и ми липсват ласки . Това също е причинено и от факта,че от известно време не правим никакъв секс. Разбира се напълно осъзнавам, че това е по-скоро негов проблем, а не толкова в мен, но това също много ме подтиска . Също така поради тези постоянни промени в настроението и трупаното напрежение и тормоз, който налагам сама на себе си , доста често се случва да използвам храната като заместител на доброто настроение , ям за удоволствие. В началото на връзката ми бях по-слаба от сега. Сега качих някой и друг килограм, не съм дебела, в никакъв случай, но приятелят ми харесва много слаби жени, а аз каквото и да правя не мога да отслабна :( Това или е проблем, свързан с гореописаните причини , или е свързан с липса на някакви хормони, но след сесията ще си направя изследвания и ще разбера.

Също така напоследък като се караме толкова често и приятелят ми постоянно се дразни, обижда ме и аз се разстройвам ощ повече, което засилва напрежението. След това не мога да се съвзема с дни и това води до ново скарване и така. Като омагьосан кръг.

Сега за това как да се справя с тях. Мисля да поговоря с приятелят ми за всичко, което ми казахте и си писахме до сега. Ще поговорим, ще му обясня и той ще ми помогне. Той забелязва всичко дори преди мен. Тогава когато пак се почувствам зле , ще измислим нещо, което да направим , за да преодолявам тези състояния. Незнам как ще стане всичко. Проблемът е в това,че всички тези симптоми, мисли, чувства и емоции сякаш са по-силни от мен и до сега не съм намерила никакъв начин, чрез който да ги преодолея и да ги променя. Аз усещям кога се появяват, понякога дори осъзнавам,че се държа странно или лошо и имам кофти поведение, че съм се държала глупаво в дадена ситуация и въпреки това го правя. Засега само това мога да напиша . Дано да е помогнало по някакъв начин. Благодаря :)

Нона

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Нона! :)

Благодаря ти за споделянето! Надявам се, че с нещо ти е била полезна дисусията ни. Сега остава да потърсиш терапевт за няколко систематични сесии, за да получиш методи за работа по промяна, за да центрираш психиката си и продължиш радостно и смело в живота си!

Поздрави и пожелания за весели усмивки и спокойствие: Орлин :)

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...