m123 Добавено Юни 5, 2010 Доклад Share Добавено Юни 5, 2010 Здравейте! Женена съм от 5 години и имам дъщеря на 3 години. Винаги в брака ми е имало трудни моменти, но с със съпруга ми сме ги преодолявали. Сега обаче чувствам, че имиме нужда от помощ. От няколко седмици живеем като съквартиранти. Мъжът ми се е затворил в себе си и не ме допуска в личното си пространство. Не желае да разговаря и се опитва да ме избягва. Казва, че е много подтиснат и стресиран и че не иска да ни въвлича в тази своя невроза, но аз не мога да стоя отстрани и да гледам как се мъчи. Твърди, че аз нямам вина, но и не ми позволява да му помогна. Съответно аз също се притеснявам и нещата се влошават още повече. Не знам как е редно да постъпя. Дали да продължавам да искам обяснение или да га оставя сам да излезе от кризата? Страхувам се, че тя може да се повтори дори и сега той да се спрови с положението. Мисля, че му е нужна професионална помощ и за това искам да се допитам до вас за съвет какво ще е добре да се направи. Предполагам, че изчакването може само да влоши нещата. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 5, 2010 Доклад Share Добавено Юни 5, 2010 Влезте му по най-мекия и женски начин "под кожата"! Влезте в душата му, резонирайте със сърцето му, с преживяванията му сега. Външно имитирайте изражението му, движенията му или застиването му - но ненатрапчиво, така че да не бие на очи. Като запазите вътрешно спокойствие и стабилност като ядро на спихиката ви, емпатично настройте по-външния слой от психиката си в резонанс с неговата тревожна депресивност. Усетете кога се пробива дистанцията и той сваля бариерата и ви допуска до емоциите си. Не бързайте, бъдете готова на неуспехи и спокойно го обичайте и меко забавяйте и отстъпвайте когато усетите твърда бариера. Бъдете мека. Опитайте се да го разберете - ситуацията му, евентуалните причини, помислете, премислете ги, осъзнайте. Когато спечелите доверието му отново, тогава меко и нежно, с много обич и гъвкавост му представете контраста между сегашното му състояние и неговата щастлива личност. Помолете го да си спомни щастливи моменти - с вас, с детето, сам. Помолете го да си представи как пак би могъл да бъде такъв. Сравнете със сегашното му състояние. Опишете си на един лист симптомите му, намерете в някой уеб сайт за психотерапия описанието им и му го покажете. Поддържайте емпатичното доверие помежду ви - ненатрапчиво, нежно! Насочете вниманието му към начините за постигане на целта - щастието му, чрез няколко срещи с психотерапевт! Когато сте спечелила пак доверието му, той ще ви се разкрие. Тогава разберете какво точно става в него. Възможно всичко да е вследствие на чисто психични фактори, но може да има и социални и взаимоотношенчески проблеми... Затова, спечелете разкриването му отново... Всичко ще бъде наред! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts