Таня Добавено Декември 5, 2005 Доклад Share Добавено Декември 5, 2005 Здравей Зара, Много се радвам, че отново се появи. Защо си мислим, че щом някой не е като нас, е скован, блокиран и парализиран? А може би ние сме тези, които сме блокирани! Специално при хората с аутизъм нещата са много особени от наша гледна точка. Това са хора, които са много по-завършени като личности и виждат неща от други измерения, които ние не виждаме. Те не желаят да са в нашия свят, не го харесват, макар че ако пожелаят, могат да са. Оттук се появява и въпросът каква е причината тези хора да се прераждат пак на земята, като реално не са на нея. Защо забравяш Закона за причината и следствието? Нима ако няма нерешени проблеми от минали животи една душа ще се върне на Земята??? А коя е причината душите да идват на Земята отново и отново? Нали целта е да станем по- добри, да еволюираме,да се доближим до Бога. И ако сме били твърде горделиви и по друг начин не е било възможно да се справим с нашата горделивост или пък с някакъв друг недостатък, който ни е отдалечавал от Божественото, то душите ни , там на другото ниво, по- финото, сами са преценили кой начин на живот и на ограничение ще ни принуди да го сторим тук на Земята...Така мисля. Наистина, в това си състояние тук, на Земята, те имат нужда от помощта на нормалните и здравите и аз вярвам,че всеки, който се чувства по този начин , прави по нещо, което е по силите му, за да се облекчи тяхното състояние и по- лесно да осъществят своята задача. А всички трябва да се научим да се радваме и на най- малките неща,за да бъдем щастливи. "Всичко чрез Него стана и което е станало, нищо без Него не стана. Негов е животът и животът бе виделина за человеците И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 5, 2005 Доклад Share Добавено Декември 5, 2005 Здравей, Зара! Наистина нямам досег с хора с увреждания, но ще имам за в бъдеще... сигурно си права че съм прекалено рязък към лекарите - не е лично, а просто към целият подход на съвременната медицина която третира човека като биологичен механизъм. Дори и да изключим вътрешните структури(тела) като нещо емпирично недоказуемо за средният човек, пак психиката е главният фактор за ВСИЧКИ болести! Дори и да смятаме психиката за мозъчен процес и функция, пак има много по-същностни методи(засега в развитие, разбира се) за лечение. Разбира се - постиженията на съвременната медицина са чудесни, само трябва да бъде свързана със знанието на древността, на бъдещето, тоест с Космическата медицина... ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Декември 6, 2005 Доклад Share Добавено Декември 6, 2005 Безспорно, Орлине, така е Но и "съвременната медицина" не е единно понятие, за да го обобщаваме. Както и да е, разбирам те какво имаш предвид, но едва ли антибиотиците в очите на повечето лекари имат по-добра алтернатива ...... засега ...... хахаха Защо забравяш Закона за причината и следствието? Ех, как ще го забравям! Не го забравям, само се чудя коя е точната причина някой да се прероди като аутист, това е. Мисля че е сходна при всички, страдащи от т.нар. чист аутизъм. Имам 2-3 версии по въпроса, но кой може да каже дали имат нещо вярно. А ти,Орлине, защо мислиш че ще се занимаваш с хора с увреждания, да не учиш медицина, психология или специална педагогика? Как ви се струва терминът "хора със специфични възможности" вместо "хора с увреждания". Кой е по-точен от ваша гледна точка? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 6, 2005 Доклад Share Добавено Декември 6, 2005 Да, терминът "Хора със специфични възможности" е едно прекрасно вадещо ни от рамките на самомнението ни определение! Да, Зара - Психология. А ти - лекар ли си? За визията на съвременните доктори - честно казано, има какво да се научи от тях, но има и каквои да не се научи... ! Например Психиатрите, макар че използват елементи на Психоанализата, разчитат предимно на дрогите - и задълбочават проблема, като в същото време убиват бавно тялото и парализират волята! Има един френски психиатър от еврейски произход - Доктор Саба, който буквално кара немите да проговарят, глухите да чуват и слепите да проглеждат, хора цял живот парализирани на количка след няколко сесии при него стават на крака, болни от начални и средни степени на рак оздравяват за седмици !!! Системата му е строго в съответствие с нормите и терминологията на съвременната медицина - има тясна връзка с психоанализата, но стига много по-далеч! Бъдете здрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Декември 6, 2005 Доклад Share Добавено Декември 6, 2005 Не,не съм лекар,макар че имам доста допирни точки с медицината и с всякакъв вид "патология",хехе. Да ти кажа,Орлине, почти не познавам психиатър, който наистина да е наясно с психоанализата и повечето правят много добре че не я практикуват. По принцип психоанализата ала чичо Фройд ми се струва доста повърхностна, не мислиш ли така? Макар че определено е пробив, е само едно доста долно стъпало към "психологията на бъдещето". Ти как се виждаш като психолог-не е задължително да работиш с хора с увреждания. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 6, 2005 Доклад Share Добавено Декември 6, 2005 Психоанализата на Фройд е повърхностна, да, но си е пробив, точно както казваш, и подлежи на развитие! Във всеки случай Фройд е бил изключителен човек с огромна енергичност, изключителен интелект и силна интуиция! Между психолозите и психиатрите в последните сто години винаги е имало конфронтация, което е нормално! Бъдещето си като психолог виждам точно в работата с хората с увреждания,с тежки неизличими болести, отписани от съвременната медицина. Искам да помагам, не да се занимавам с хистерични госпожички с незадоволен нагон. До този ми избор ме доведе интуицията ми и визията на по-мъдри от мен хора. Бъдете здрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Декември 7, 2005 Доклад Share Добавено Декември 7, 2005 Здравей Орлине, Много харесвам и уважавам мненията ти във форума, но понякога си твърде краен в изказванията си. Един психолог трябва да е в състояние да разбере и влезе в положението и на най- непривлекателния за него субект. След като си си поставил за цел да лекуваш душите на хората, изказвания като "хистерични госпожички с незадоволен нагон" са твърде съмнителни за успеха ти като такъв. Добрият психолог трябва да гледа на всеки като Божие създание, независимо от неговия душевен проблем. Така мисля. Бъди здрав. Таня Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 7, 2005 Доклад Share Добавено Декември 7, 2005 Таня, Хистерия е гръцка дума - идва от Хистерус - Вагина, Майка! Доказано е че болестта обозначена под това име се базира на липса на полово задоволяване и методът на лечението и е съответният акт, водещ до това задоволяване. Така че много за лечение в тази "болест" няма! Затова се отнасям така към нея! А за успехът ми - благодаря - все пак друг ще реши! Бъдете здрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Декември 8, 2005 Доклад Share Добавено Декември 8, 2005 Добрият психолог трябва да гледа на всеки като Божие създание, независимо от неговия душевен проблем.Запомни това,Орлине, и не забравяй, че твърдението ...болестта обозначена под това име се базира на липса на полово задоволяване и методът на лечението и е съответният акт, водещ до това задоволяване е на "официалната наука", която, както сам ти казваш, не е на нужното ниво, за да лекува истински, защото не лекува душата. Това е моето мнение по въпроса, но ти е простено да си краен - още си много млад или по-скоро още си млад в материята, в която си нагазил, но грешките и крайностите водят до полезен опит Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Елеонора Добавено Декември 8, 2005 Доклад Share Добавено Декември 8, 2005 Здравейте, тамън днес преписах едно писмо от една книга в един форум за майки на деца с увреждания.... ето го: Мила мамо, Знам, че не ти е лесно... ала искам да ти разкажа нещо, което може би знаеш. Преди да се сдобие с тяло, всяка душа вече знае какъв път трябва да извърви - така и аз знаех, че ще се родя, за да придобия определен опит. Ти знаеше ли? Има повече и по-малко извисени души, затова недей да се доверяваш на онова, която изглежда най-логично... не е точно така. Изборът да се родиш и да изживееш едно особено съществуване - нека го наречем "трудно" - е тежък и мъчителен, но той е избор на обич и само много чувствителни и извисени души могат да си позволят да го направят. Не можеш да си го обясниш? Не е лесно да се разбере, не всичко е просто, но повярвай ми, не физическата изява има значение... и ти знаеш, че моята душа е чиста и прекрасна: това е истински важното и ти го разбра още като ме взе в прегръдките си за първи път... Всъщност всеки от нас сам избира родителите си - и аз ви търсих и намерих, това е толкова хубаво! Трябваше да съм сигурна, че ще бъда безрезервно приета и обичана, трябваше да намеря две души, прекрасни... като вас двамата с татко. Надявам се, че ще ти достави удоволствие да разбереш, че изпълняваш една висша мисия, която не е за всеки, която ти е поверена от Небето. Знаеш ли, някои майки - ти не си от тях, това го знам - изживяват зле този опит, това познание, те го приемат почти като наказание и не осъзнават, че за едно същество, притежаващо големи способности и любов, е награда да придобие толкова деликатен и понякога мъчителен опит. Той може да дари множество неповторими, неописуеми моменти, ... аз и ти ги познаваме - нали, мамо? Те не могат да се предадат с думи, а само да се почувстват с помоща на емоциите... или чрез ефирните енергии, които си разменяме. Мамо, как бих искала да успееш да разкажеш за това на всички онези хора, които пренебрегат танца в нашите различни съществувания... Е, засега няма значение - достатъчно ми е, че съм го предала на теб това, което дълбоко в себе си ти вече знаеше... просто исках да дам потвърждение на твоята интуиция. Ние всички сме същества от светлина, които отвреме на време слизат на Земята, за да научат поредната "страница" от уроците си. Нашите две светлини толкова си приличат, че се разпознаха - ти си родена, за да ме чакаш и аз дойдох така, както беше писано (с една писалка със златно мастило). Прегръщам те, мамо - благодаря ти, че си такава, каквато си и ми даваш цялата си любов. Не се притеснявай, ти вече разбираш всичко - имай ми само поне толкова доверие, колкото имам и аз в теб и тогава ще продължим нашия танц, с нашата музика, която ангелите са създали специално за нас. Обичам те, обичаш ме... обич е отговорът за всяко нещо. Твоето дете взето от книгата "Здрави и щастливи деца чрез терапията на д-р Бах с цветовете на растенията" автор: Барбара Мацарела Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 9, 2005 Доклад Share Добавено Декември 9, 2005 Kак е предадено това писмо - на колко години е било детето и на кого го е предало? Красиво е - да избереш да бъдеш сляп в царството на виждащите - символично казано...! Опитност за душата - да - но не и доброволна - доброволно приемане на наказанието - да, но не и висш опит ! Изключения има винаги, разбиира се! Но защо не - здрав дух в здраво тяло, например? Защо не едно съзнателно и светло вървене към светлината? Не е ли то по-нормална опитност? Да - такива хора са различни само спрямо обществото, не и спрямо обичта на Божественото - но обществото не е ли част от това божествено? Ако някой можеше да намери причината за болестта на едно нямо, глухо, сляпо, обездвижено дете и да му помогне да я осъзнае - а тя винаги е точно душевно изкривяване - нямаше ли да го направи? Защо - за да остави съществото да живее ужасно мъчителен живот и по този начин да изкупва душевният си проблем по един автоматичен, несъзнателен начин...! Не е ли по-добре да бъде осъзнат проблема и разрешен - а специфичните опитности могат да се трупат и в здрави тела и в здрави съзнания - много по-ефикасно и директно - ако присъства съзнателността!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Декември 9, 2005 Доклад Share Добавено Декември 9, 2005 Вярвам, че ще дойде ден, когато хора с увреждания ще са изключителна рядкост. Просто дотам ще стигне медицината. Първо ще се реши проблемът с физическите, а по-късно - с психическите. Последните са по-трудно доловими, по-дълбоки и скрити. Светът е такъв, какъвто е. И да си представяме нещо друго, и да се бунтуваме, основните му закони няма да променим. Можем само да ги използваме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 5, 2006 Доклад Share Добавено Януари 5, 2006 За да решим физическите си болести, трябва да излекуваме психическите им причини!!! Всяка болест, от хремата до ракът имат ментален корен, скрил се дълбоко в подсъзнанието! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 4, 2006 Доклад Share Добавено Май 4, 2006 Интеграция при деца с нарушения в умственото развитие Напоследък в началото на 21-ви век в нашата малка и красива родина усилено се заговори за интеграция. Интеграция на малцинствата, интеграция на икономиката ни, интеграция на социо-културните ни ценности в резонанс с европейските, евро-интеграция, интеграция на съзнанието, интеграция на менталния подход и нрави на дивия балканец към предполагаемо по-цивилизованите западни нации… Добра програма наистина. Ние, малките пионки в играта на голямата обществена шахматна дъска можем само да се надяваме че децата ни ще доживеят години когато тези проекти ще бъдат реалност и животът им не ще бъде уподобяван на животинско съществуване – постоянна борба за физическо оцеляване, храна и стремеж към нормален дом вместо панелна бърлога… Въпросът за интеграцията на децата с леки до средни умствени нарушения в развитието е болезнено актуален за нашата страна. Ако в развитите страни на планетата ни това е установена практика от десетилетия, в България тепърва предстои разработването на една по-пълна и пълноценна стратегия за реално и практическо съвместяване на живота на умствено предизвиканите деца в рамките на обществената система. За тази цел броят на училищата които обслужват такъв тип деца трябва да бъде увеличен, към персоналът да има по-високи изисквания, и съответно, по-високо материално възнаграждение за труда му. Тук отново стигаме до финансовото положение на цялата ни държава, до ниският стандарт на съществуване на средната класа, до безумната нищета, в който е поставена по-долната прослойка от обществената структура , и до нуждата от коренна промяна, икономически напредък в държавен мащаб, който да осигури изпълнението и на конкретния разглеждан от нас проект. Понастоящем в нашият малък европейски щат не съществува интеграция дори на голяма част от напълно нормалните, ментално и физически здрави индивиди. Когато значителна част от психофизически годната част от населението, а дори и интелектуалците бива държана в икономически шах мат, тогава за хората с увреждания, в случая ментални – остава символична или никаква част от финансовия бюджет, а оттам и грижата за тях е съответна. Но – нека упражним когнитивния си апарат и си представим как биха стоели нещата при по-добро икономическо и организационно равнище в държавата ни. Ако гореспоменатите специализирани учебни заведения функционират правилно, те биха могли да обучават подобен род деца чудесно. Те могат да бъдат обучени и тренирани не само да изпълняват самостоятелно физиологичните си функции, но да усвоят елементарни и полезни за обществото професии – такива като хигиенисти, земеделци, физически работници… Ако дори животните могат да бъдат научени да служат на хората по различни начини, тогава колко по-приспособими и колко повече могат да научат хората с лека умствена недостатъчност… особено ако обучението им започне в ранна възраст! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
xara Добавено Май 18, 2006 Доклад Share Добавено Май 18, 2006 Здравейте,темата е доста актуална,мисля че българите сме много изостанали по отношение на проявата на милосърдие и състрадание към болните,инвалидите или както напоследък ги наричаме -хора в нвравностоино положение.Според мен не е важно те каква карма изплащат,важно е ние как можем да им помогнем.Имам въпрос към всички-бихте ли отишли в някоя болница като доброволци за да почетете книга например на някои болен да поговорите с него,като по този начин дадете малко време за почивка на близките и персонала? Съгласна съм - не е важно те каква карма изплащат, важно е ние как ще им помогнем. Това е изпитание за духовна сила. Не е лесно - знам го от опит. Моля пишете на кирилица! Мнението е "преведено" на кирилица от модераторския екип. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Май 24, 2006 Доклад Share Добавено Май 24, 2006 Ех,Орлине.... Не знам от къде си пейстнал горното мнение,ама то е много далеч от истината. Трябва да ти кажа,че в момента в България не се говори за подобряване и повишаване работата на специализираните заведения за деца с умствено изоставане,а точно обратното-за интегрирането им в обикновените учебни заведения. Досега са били изолирани,сега вече ще са сред нас.И те са личности, и те имат чувства,мисли, развиват се. Приемаме ги като по-долно стъпало, нещо като "брак", и това е толкова ужасно и абсурдно. Или не можем да понесем гледката,или ги съжаляваме. А на кого е нужно това? Замислете се всъщност как реално гледаме на тези хора, било то с физически, психически или друг проблем. Вярно, тяхната карма хич не е лесна, нито на техните близки, но обикновено я изкупуват мълчаливо,тихо,без да парадират със състоянието си. Има и изключения,но са малко. От досега с тях ставаме по-добри,ама наистина. Защото се научаваме да ценим дребните победи, дребните стъпки по Пътя си; да си поставяме мънички, незабележими цели, за да ги постигнем с неимоверни трудности, но трайно... Защото досегът с тях напомня,че има Вечност. В тези хора виждаш Вечното, приело образ, по-различен от нашия, за да покаже безбройните лица на съществуващото Единство. Имам една позната продавачка. Веднъж ми обясняваше за едно съседско дете с увреждане : "Тази година ще учи в един клас с обикновените деца", без да се усети, че каза нещо наистина забележително. Да,това дете е необикновено, както всички хора с увреждания. При тях най-лесно се вижда, че духът съществува Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 24, 2006 Доклад Share Добавено Май 24, 2006 Не съм пействал. а си е мое мнение. Не се занимавам с такива деца, и не мисля да се занимавам. Но и нямам нищо против тях. Щом ги има, значи са следствие от причина породена от родителите и прародителит еим, както и от самите тях в предни съществувания. Това че у нас икономиката е абсурдна пречи за интеграцията на хората с проблеми въобще, не само на тези деца... и съм го споменалв предни я си постинг. Една молба - моля те, прочитай по-внимателно, преди да критикйуваш! Понякога не е приятно! Изразил съм само позитивно отношение и идеи как да се справим с проблема! Трябват ни пари и организация! В богатите държави тези проблеми са решени отдавна. Не ни трябва да преоткриваме топлата вода! Трябва ни социална държава в която да има средства за всичко и живот в изобилие и радост! Била ли си в такава държава? Аз съм бил и знам какво е и каква ОГРОМНА е разликата от територията на която сме в момента! Това да няма пари за децата в дом майка и дете, за хората с увреждания, за средния трудещ се ... това е гавра с човешкото в човека! Какво е това да се получава - 500 лева месечно - това е мъчение!А цените са по-видоки от тези в някои държави с по-добра икономика! Но тази външна икономика не зависи от нас, а от сили които решават в коя държава какво да има, кога да го има, кой да живее, кой да просперира, кога и къде да има война и коко жертви да има ... това са реалнопсти. От нас зависи да овладеем вътрешната си икономика, за да можем поне така, както казваш, да даваме любов на по-слабите от нас! Да помагаме - кой на когото мопже, с каквото може, и както може! Помощта на духа е по-важна от помощта за тялото, разбирта се... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Юни 1, 2006 Доклад Share Добавено Юни 1, 2006 Да наистина е така.За мен гледката на подобно нещо е много тежка, изпитвам голямо състрадание и болка...Някъде бях чула че такива хора са такива не по случайност...изкупуват грехове, или може би са такива за да не извършват бъдещи грехове или душата просто на подобни хора трябва да премине през това за да се извиси на по - високо... И въпреки всичко, като цяло счетам, че тези хора могат да ни направят само по-добри и по -грижовни и да ни накарат да мислим по-вече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 В България много има да се прави по въпроса с хората с увреждания!!! Много! Трябват пари, но и отговорни хора, които да ги използват правилно. Както и закони и промяна на общественото мнение - гласност! Разбира се и включване на тези хора в обществения процес. И тяхното активно съдействие в процеса - смело!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 Доста се чудих дали да отговоря. От толкова хора участващи в портала, май само аз съм черната овца и имам физически увреждания. При мен не са външни – резултат са от многото хирургически интервенции. Но е факт, че съм с над 95% инвалидност. Мога да работя всичко без ‘работа свързана с физическо и психическо натоварване’. Май освен да лежа друго не остава. Когато се позадържиш в реанимация за по-дълго време, не знам дали поради лекарствата или защото си на границата между живота и смъртта, изпадаш в едни особени състояния. Животите минават като на лента, за миг. И съм си мислила, защо трябва да страдаме всички – аз, близки, не е ли по-добре Господ да ме прибере? Но щом не го е направил и ме е оставил, значи има още какво да се прави и ме обича, както обича и другите твари на земята. Може и да се заблуждавам или оправдавам, не знам. Мислила съм и за това чии грехове плащаш – свои или на предците, на семейството на съпругата/съпруга? Може да ви се стори като изхвърляне или глупост, но стигнах до извода, че когато има да се плаща грях или да се чисти карма, от всяко следващо поколение се избира тежестта да падне върху този, който може да понесе наказанието. То си и е казано – всеки с кръста си. Първите хора от портала с които се запознах бяха Иво, Донка и Силвето. За Иво не си спомням вече, но на Дончето и Силвето им писах, че имам 4 сърдечни операции, предстои ми пета и ако моята карма ги притеснява и не отговорят на мейлите ми, ще ги разбера. Явно не ги е страх, че ще прихванат от лошия ми късмет, защото с Донка се прегръщаме всеки път, така както прегръщаш близък, скъп човек. Със Силвето само се чуваме, дай Боже скоро и да се срещнем! Всъщност инвалидите, като цяло, не мрънкат много-много. Поне на мен така ми се струва. Нямам предвид просещите. Като брой в България сме повече от учителите и шофьорите, но тъй като сме зависими от обществото и не пискаме много, не ни чуват. Но сме се родили тук, а не в Швеция, например. Аз съм от тези, които не искат да ги съжаляват. Искам да ме уважават като човешко същество. Но не може ти да не се уважаваш като човек, а да очакваш другите да го правят. Старая се да живея пълноценно и да съм полезна на себе си и другите – хванах се вече на работа, не е като при напълно здравите, но издържам почти целия ден. А дали ще се справим или не – зависи от нас самите. Първо трябва да се стремим да излекуваме душите си. Иначе не става. И хиляда пъти да се преродиш – все същото. Може другите да ни подпомагат много, но тази помощ е напразна. Не говоря във физически план, надявам се да ме разберете правилно. И да не прозвучи грубо в ушите на хората, които помагат. Защото аз самата съм зависима от грижи по отношение да се напазарува нещо тежко, някой да ми помогне да кача стълбите, когато са над 20 стъпала, дребни неща, но важни в моето ежедневие. А аз не съм толкова зле – ами незрящите, а тези с парализа, много. Затова, като цяло гледам много да не се оплаквам, има по-нуждаещи се от мен. Орлин повдига в един от постовете си темата за интеграцията – ами няма я. Може би като показност – вижте имаме 2-3 училища с асансьори за инвалиди, имаме в народното събрание такъв асансьор. И още 1-2 по няколко подлеза в София. Ми ние пак сме със световен рекорд. А за децата и отношението към тях в т.н. у-ща с интегриране – за това нямам думи. Възрастните, като видят дете с увреждане, в повечето случаи благодарят на Господ, че тях ги е пожалил и ако не помагат, поне не пречат. Но децата ги наричат и третират като уроди, поне по-голямата част. И още нещо много важно – да бъдем благодарни, когато ни помагат. Аз благодаря всеки ден, че срещнах подкрепата на толкова много непознати хора, когато имах нужда някой да ми каже: ще се справиш! Защото знам, че всички, които ми помогнаха, не очакват благодарност, просто го правят защото имат вътрешно желание за това. Както и предполагах, се получи много дълго. Лека нощ от мен и бъдете здрави, усмихнати и щастливи! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 8, 2007 Доклад Share Добавено Август 8, 2007 Ася, благодаря и за прекрасното мнение! С теб се познаваме лично! Ти си прекрасна жена и чудесен човек. ВИждам оптимизма и силата в поглед ати, силния дух и волята ти. Въпреки телесните си проблеми ти работиш, гледаш сина си (че и две седем килограмови котки на това отгоре) и семейството си, не се плашиш от нищо! Ти може да имаш физиески трудности със сърце и прочие, но що се отнася до душевността, аз много имам да уча от човек като теб. Скоро си мислих за хората с увреждания и отношението на българите към тях. Написах няколко реда: " Емоционалната и Социална Интелигентност и Зрялост и Отношението на Обществото към Хората с Увреждания Вчера по “случайност” попаднах на статия в интернет страницата: http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=352950, отразяваща интервю с г-жа Ирина Папанчева, зам. кмет в Столична община по въпросите на интеграция на хората с увреждания. Замислих се над споделените от г-жа Папанчева въпроси: • Маргинализираното положение на хората с увреждания в страната ни, обуславяно от дискриминиращия ги манталитет на българина, отразен и на социално – административно ниво. • Липсата на социална и професионална интеграция за тези хора. • Отсъствието в държавата ни на елементарен закон за назначаване на асистенти на хората с трайни увреждания. • Подигравателно неадекватно ниските заплати на социалните работници в сферата на уврежданията. • Стигматичното отношение към заекващите в България и тоталното непознаване същността и проблемите на хората с тази речева специфика. Корелати между Конкретния Индивид и “Социалната Индивидуалност” - Човешката психика е сложна многомерна система от взаимно комуникиращи психични структури и инстанции, намиращи се във взаимозависимост и свързаност. Човешкият социум, подобно на индивидуалната човешка психика, е изграден от сложна плетеница от социални структури, институции и взаимнозависими системи. - Общественият механизъм на практика е отражение от сбора на индивидуалните съзнания на индивидите на този социум и е подвластен на същите психични механизми, които ръководят индивидуалното съзнание, проектирани в социалната сфера. Може символично да се каже, че дадена социална общност – в локален, държавен или планетарен мащаб, представлява един вид групов човек, с неговите органиинституции, психоенергетикаикономически процеси и психически ръководни структури и техните движенияполитическата и юридическа структури и процеси. Ако продължа това сравнение, комуникативните умения на личността биха били аналогични на журналистиката и медийните функции в социален план, храносмилателната система би отговаряла на земеделието и животновъдството и т.н. и т.н. Всяка функция на индивидуалния човешки организъм има точна аналогия в социалния организъм на т.н. от нас Групов или Социален Човек – Обществото. - Това, което ни интересува в конкретния случай на разглеждания от нас въпрос, са психичните структури на индивида и аналогичните им социални еквиваленти. Ако асоциативните зони на церебралната система корелират с висшите правителствени и правни обществени структури, а старите мозъчни структури на подкорието - с висшите чиновници в механизмите на Обществения Човек, то вегетативната нервна система би била отражение на индивидуалната психика на обикновения член на социума. Разбира се, корелати от подобен род могат да бъдат детайлно прецизирани и разширени, но това е извън целта на тази статия. С тези твърдения единствено онагледявам твърдението си, че обществените структури на човешката социалност са съзнавана или несъзнавана проекция, метафорично отражение на сумата от индивидуалните психофизични структури и процеси на личностите, съставящи това общество. Невротичността на Съвременното Общество и Отношението към Хората с Увреждания - Съвременната психология е изключително богат в ранообразието си букет от школи, много от които предлагат собствен топичен и процесен модел на психичното функциониране. За целта на този материал ще използвам единствено най-опростения модел на психодинамичната школа и някои елементи от Аналитичната Психология. Горните школи разглеждат човешката психика като постоянен взаимообмен между т.н. психични структури на съзнаваното и несъзнаваното. Самосъзнанието, или “азът”, е основна характеристика на съзнаваното, а несъзнаваното, или “То”, е психична инстанция, която включва в себе си целия минал човешки опит във вид на инстинкти, нагони, както и все още неексплорираните потенциални възможности на човешката когниция. - Когато даден индивид не успява или не желае да интегрира съзнателно даден стресиращ го факт, конфликт или процес, заедно със заложените в него афективни (емоционални) компоненти, неинтегрираната от аза психична енергия на съдържанието на конкретния конфликт бива изтласкван в несъзнаваното, в “То” (Фройд), в “Сянката” (Юнг). Използвам двете психични инстанции: “То” и “Сянка” еднозначно, тъй като по мнението на мнозина авторитети в психологията, те са семантично идентични. На ниво личностно функциониране подобно изтласкване е резултат на моралната цензура, разбиранията, неумелият и некачествено проявен стремеж за контрол или неумението за психоинтеграция на аза. Такава липса на съзнателност е характерна за личности, склонни към невротичност. - По същия начин, когато дадена обществена структура не може или не желае да интегрира дадена нежелана обществена прослойка в следствие на народо-манталитета си, кривите си разбирания и моралните си комплекси за превъзходство, тази прослойка бива маргинализирана в периферията на обществото, лишена от нормална икономическа адекватност, социален обмен и професионална реализация. В случая визирам хората с увреждания, но същият социален процес протича и в случая с малцинствата например... Такова обществено “изтласкване” (по аналогия с идентичния психичен процес на индивидуално ниво на функциониране) в резултат на народния манталитет, действащ и на правителствено, административно и законово ниво, на практика е проява на специфична експлицитно проявена комплексирана психика на конкретния народ. Такава народопсихология и манталитет са характерни за слабо развитите държави. В тази връзка искам да пожелая на обитателите на този европейски щат – България, който официално направи решителна стъпка в пътя към прогреса и икономическото си израстване с присъединяването си към Европейския съюз, да положат усилия и към израстване на интеграционните способности на народопсихологията и манталитета си във всяко едно отношение и конкретно спрямо хората с увреждания. - На интрапсихично ниво неумението за психоинтеграция на нежеланите факти и конфликти и тяхното отхвърляне в несъзнаваното води до постепенното невротизиране на индивида. Повишеното ниво на невротизъм с времето на действието си нанася на личността тежък ущърб и има склонността да амплифицира проявите си. Постепенно леките и безобидни симптоми и странности се усилват, душевният дискомфорт на личността расте и цялостното функциониране на човека бива повлияно във всяка една област от живота му, докато не се стигне до развиване на симптоматика на конкретна невроза. В психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд, неврозата е дезадаптивна несъзнавана стратегия на психичния механизъм за справяне с травмиращи изтласкани афективни преживявания от миналото, конкретно проявяващи се в хода на развитие на специфичната невроза чрез симптомите и. - За обяснението на същия процес на социално ниво ще си послужа с понятието “Колективно Несъзнавано” на Карл Густав Юнг. При описания по-горе процес на маргинализиране и неприемане на дадени обществени звена, такива като хората с увреждания или малцинствата, в колективното несъзнавано на социума се натрупва непроявено афективно напрежение, което симптоматично се проявява в повишаване на общото ниво на невротичност на цялото общество – невротизиране, което може да ескалира във видимото повишаване на “неврозите” на социалната агресия и престъпност, нарцисизъм, социална генерализирана тревожност, междуличностно дисоциативно отчуждаване, хистерична етична парализа, дезадаптивност, неврастения и психастения ... - С настоящата си статия не твърдя, че въпросното отношение към хората с увреждания е единственият фактор за въпросното социално невротизиране и психотизиране, което явно се наблюдава в съвременното ни общество. Твърдя само, че е един важен и основен елемент в процеса на симптомополагането на социалната психопатия в държави от третия свят като България (надявам се скоро държавата ни да заслужи друго по-радостно класифициране). Други важни елементи са преобърнатата ценностна система, сугестивно втълпяваното насилие, егоцентризъм и пошлост от съвременните медии и умишлено поддържаното в социума невежество относно целокупния живот и мястото ни в него, като тези и много други фактори правят обществото играчка в ръцете на манипулациите на финансовата върхушка на планетата ни... Емоционалната и Социалната Интелигентност и Зрялост и Отношението към Хората с Увреждания - В основата на описаните по-горе процеси на подсъзнателна съпротива срещу съществуването на хората с увреждания, неприемането им и изтласкването им в периферията на обществото стои липсата на емоционална и социална интелигентност на членовете на обществото по отношение на собствените им интрапсихични слабости, която липса води до споменатата личностова дезадаптивност, психическа дезинтеграция и невротичност. Въпросните продукти на емоционалната и социална неинтелигентност биват проектирани несъзнавано и автоматично на колективно ниво по отношение на слабостите на обществото – хората с увреждания. А това, както беше описано, води до тяхната икономическа, социална и професионална репресия и маргинализацията им. - Емоционалната интелигентност (ЕИ) и нейното следствие – социалната интелигентност (СИ), според съвременната психология представляват осъзнаването и мениджмънта на емоционалния живот така, че да служи на благосъстоянието на психичния живот на човека, както и на социалните му интеракции. Това е правилно, но двумерно определение. За да дадем комплексно определение на тази психична функция, трябва да я погледнем през призмата на цялостната човешка психика. - Емоционалната интелигентност е умението да осъзнаваш емоционалната си природа, нейните движения в психическия организъм и умело да я направляваш. От една страна, емоционалната интелигентност представлява изкуството на психичната сублимация, а от друга, на психичната конкретизация. Сублимацията е майсторството съзнателно да впрегнеш страстно - разрушителната си нагонна природа (Ерос – Танатос, Либидо – Мортидо) в колесницата на съзнанието, като юздите на свободната воля я направляват в посока на прогресиращо себепознание. Конкретизацията е процес на проявяване и приложение на достигнатата психическа интеграция в хода на ежедневния живот, с което, както се казва, змията захапва опашката си. В ядрото и на двата процеса стои съзнателната воля. - В този респект, ЕИ и СИ, проявени в социално – колективен план представляват умението на лидерите на обществото да свържат силите на всички обществени звена в процеса на усъвършенстване на социалното взаимодействие, постигането на единен хармоничен междуличностен взаимообмен, насочен към една по-широка интеграция на обществото във връзка с постигането на социална себеактуализация (Маслоу). Този процес на социална трансформация, интеграция и актуализация трябва да бъде поставен в структурните рамки на адекватна на изначалния живот ценностна система и воден не само от знаещи, но преди всичко от мъдри управници. Когато самите управници са крайно егоцентрични и неинтелигентни емоционално и социално, резултатът е хаос както в индивидуалното човешко съзнание, така и в социалните, държавни и международни дела. Ако индивидуалният избор на волята стои в центъра на самосъзнанието на отделната личност, то по отношение на обществото изборът на волята бива представляван от политическата и икономическа системи на държавно ниво... - Ако не променим отношението си към хората с увреждания като към неспособни и неадекватни, ако не успеем да ги включим в социално-икономическите процеси и не премахнем стигмата, тегнеща над тях – стигма, наложена от психичната и социалната ни незрялост, никога няма да успеем да направим следващата крачка в пътя си на морално и икономически развиваща се държава! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Август 8, 2007 Доклад Share Добавено Август 8, 2007 - Ако не променим отношението си към хората с увреждания като към неспособни и неадекватни, ако не успеем да ги включим в социално-икономическите процеси и не премахнем стигмата, тегнеща над тях – стигма, наложена от психичната и социалната ни незрялост, никога няма да успеем да направим следващата крачка в пътя си на морално и икономически развиваща се държава! Първата крачка е да не ги наричаме хора с увреждания. Те са като всички, но имат специфични, специални потребности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 8, 2007 Доклад Share Добавено Август 8, 2007 Това е официалното название, което идва да замени старото "Инвалиди", което е наистина силно обидно, защото означава невалидни... Хора с увреждания на български е превод от английското disabled people. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Август 8, 2007 Доклад Share Добавено Август 8, 2007 Благодаря на всички, които изразяват съпричастност към хората с увреждания. Първото значение на invalid е болен, болник. А disabled people би трябвало да се преведе като неспособни или негодни хора. Не знам как е по-правилно да бъдем наричани. Ние сме хора. И като всички хора страдаме от нещо - с вътрешни или външни прояви. Защото всеки си има някаква болежка. Ако проблемите са само физически - добре. Нужно е по някакъв начин да се отбележи, че не сме пълноценни за обществото и се нуждаем от помощ в определени моменти. Но съм виждала много прекрасно изглеждащи хора, с идеална физика и такава душевна пустота, че не знам кой е по-болен или негоден. В много ситуации хората с увреждания се справят така добре както и тези, които животът е направил 'съвършени', поне в техните очи. Когато имаш недъг трябва да се научиш на търпение, постоянство, да се съобразяваш с другите, независимо дали си зависим от тях като помощ или са като теб. Умения или качества, които не се придобиват за ден или два. При някои хора правилното изпълнение на едно елементарно на вид движение отнема месеци. Просто общото отношение е такова - абе, за какво са тия само да пречат? Но малко се замислят, че все още не се е родил съвършеният човек, т.е. всеки е с плюсовете и минусите си. Хубаво е, ако в отношенията с хората стъпваме върху положителните черти в тях, ако виждаме какво могат да направят / дадат на себе си и на другите, а не само негативите. При хората с увреждания, както и при нормалните такива, има два типа поведение. Едните са озлобени към всичко и всички, мразят целия свят и най-вече себе си. Вторите са достигнали до някакво вътрешно себеусещане и се опитват да погледнат по-общо на цялото т.е. света и се стремят към едно по-позитивно отношение. Но отношението към другия - било той цял или половин човек, зависи от това което е вътре в нас. Някои го имат, други - не. След това обществото го има или не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Август 8, 2007 Доклад Share Добавено Август 8, 2007 Благодаря, Ася ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.