Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Скандалите в семейството. Как да ги разрешим?


Мозата

Recommended Posts

Е, не е нужно да се търпи като пън.

Един мой приятел, който също се казва Любо и е инженер сподели случка със сина си.

Синът му е доста непослушен. Любо започнал да го пляска през ръцете когато пипал където не трябва.

Малкият почнал и той да бие баща си през ръцете. Като видял това, Любо разбрал урока.

Като получавал ударите, той си спомнял за грешката си и почвал да целува ръцете.

Скоро се възцарил мир и любов между тях.

И аз имам същия опит в живота си.

Когато ни атакуват, трябва да се предпазим, но да имаме любов, не търпение.

Всичко се оправя по чудесен начин :)

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 68
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Но най-важно е да се прави всичко с Любов. Това е правилото на правилата, или липсващото правило, както щете го наречете.

:feel happy:

:thumbsup2:

В това съм абсолютно уверена но, обикновенно там където стават подобни скандали не се познават законите на Любовтта, а още по-малко Самсара - кръгът на преражданията и всичко, което последва от това.

Е, не е нужно да се търпи като пън.

Един мой приятел, който също се казва Любо и е инженер сподели случка със сина си.

Синът му е доста непослушен. Любо започнал да го пляска през ръцете когато пипал където не трябва.

Малкият почнал и той да бие баща си през ръцете. Като видял това, Любо разбрал урока.

Като получавал ударите, той си спомнял за грешката си и почвал да целува ръцете.

Скоро се възцарил мир и любов между тях.

И аз имам същия опит в живота си.

Когато ни атакуват, трябва да се предпазим, но да имаме любов, не търпение.

Всичко се оправя по чудесен начин :)

Този баща добре е научил урока "Какво е да съм баща" но за съжалиние такива са малко.

Линк към коментар
Share on other sites

Този баща добре е научил урока "Какво е да съм баща" но за съжалиние такива са малко.

който се учи, той ще сполучи :D

Линк към коментар
Share on other sites

Основният проблем в семейство,където стават скандали е, че НЯМА ЛЮБОВ.Има една хубава мисъл,че всички щастливи семейства си приличат,но всички нещастни са нещастни по своему.Много често нещата се влошават и ескалират.Не можеш докато те тъпчат, постоянно да излъчваш всеопрощаваща любов, да отстъпваш и да "обръщаш и другата си страна", защото тогава е почти сигурно,че така ще продължава до края на живота ти(а може и в следващия).

:huh: Глупости на тьркалета! Ще "пренебрегна" или "подтисна" - все едно! Това е най- прекият пьк сьм самскара. Хубава клопка. Нерационална добродетел.

Бий се или бягай?! По скоро бягай! Защото страхьт и подтиснатите емоций вземат нечовешки размери и робьт започва да се чувства добре в положението си.

Въпреки,че повечето мнения са в друга посока, лично според мен този постинг е изключително верен. :thumbsup1:

Може би урокът ни е да се освободим, да извоюваме изконното право да сме независими личности,да бъдем себе си.

Сами да се предадем обременява кармично и нас и партньора ни.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, наново

Според мен скандалите се създават от хора, на които не им е наред душичката.Отговарят им хора подобни на тях-като мен.Както човек сам по себе си е един микрокосмос,така е и семейството,но на по-високо ниво-по хуманно.От друга страна правото трябва да се брани.Това ,че в повечето случаи не се справяме ни говори на какво ниво сме.Ние не сме изолирани от това което ни заобикаля.Вярно насилието,санкциите са някакви мярки, до които се стига когато нещо не е наред.Става въпрос какво са научили малките пъпеши-дечковците,по-точно на какво сме ги научили.Според мен трябва да се възпитава уважение към личността,може да звучи малко като гражданското общество в България,но мисля ,че от там започват голямя част от проблемите в семейството или реализирането на пъпешите.Аз не мисля, че уважение или любов може да се посигне с нещо неприсъщо на тези неща.Уважение за уважение ,любов за любов поне на първа инсанция.Иначе става по-сложно.

Линк към коментар
Share on other sites

В България хората се карат за пари. Всички скандали започват от трудностите , които изпитва едно семейство да оцелява. Просто трудно е да има човек семейство в България. Повечето деца стават свидетели на всички скандали вкъщи. Много малко родители се съобразяват с децата си . И така кръгът е затворен. Младите хора много по - бързо остаряват в момента и се разболяват . Възрастните хора не могат да си позволят да се лекуват и въобще нещата никак не са добре . Никак не са в добър здравословен вид ,няма добър климат за отношения нито между младите ,нито между по - старите .

Редактирано от Ина Трифонова
Линк към коментар
Share on other sites

В България хората се карат за пари. Всички скандали започват от трудностите , които изпитва едно семейство да оцелява. Просто трудно е да има човек семейство в България. Повечето деца стават свидетели на всички скандали вкъщи. Много малко родители се съобразяват с децата си . И така кръгът е затворен. Младите хора много по - бързо остаряват в момента и се разболяват . Възрастните хора не могат да си позволят да се лекуват и въобще нещата никак не са добре . Никак не са в добър здравословен вид ,няма добър климат за отношения нито между младите ,нито между по - старите .

И на мен това ми е в главата и на дневен ред сега. Това е проблем. Добри щрихи, тъмни но реалистични... А кое ли е решението ? :sleeping:

Линк към коментар
Share on other sites

В България хората се карат за пари. Всички скандали започват от трудностите , които изпитва едно семейство да оцелява. Просто трудно е да има човек семейство в България. Повечето деца стават свидетели на всички скандали вкъщи. Много малко родители се съобразяват с децата си . И така кръгът е затворен. Младите хора много по - бързо остаряват в момента и се разболяват . Възрастните хора не могат да си позволят да се лекуват и въобще нещата никак не са добре . Никак не са в добър здравословен вид ,няма добър климат за отношения нито между младите ,нито между по - старите .

И на мен това ми е в главата и на дневен ред сега. Това е проблем. Добри щрихи, тъмни но реалистични... А кое ли е решението ? :sleeping:

Хората се карат за пари, когато си отиде любовта. Когато в семейството се обичат, гледат да направят всичко, за да бъде на другия добре. Това за мен е сплотяването. Когато няма любов, и най-малкото усилие е тягостно.

В България се оцелява трудно. Хората се карат, защото искат да оцеляват лесно и на гърба на друг.

От Оскар Уайлд ли беше онзи трогателен Коледен разказ, където той си продава часовника-реликва, за да й подари дълго мечтания гребен за коса, а тя си продава разкошната дълга коса, за да го изненада с верижка за любимия часовник.

Линк към коментар
Share on other sites

От Оскар Уайлд ли беше онзи трогателен Коледен разказ, където той си продава часовника-реликва, за да й подари дълго мечтания гребен за коса, а тя си продава разкошната дълга коса, за да го изненада с верижка за любимия часовник.

Не - от О' Хенри.

Линк към коментар
Share on other sites

Разбира се. Подобно прескачане в паметта можа да се обясни само с особената умора в края на един"почивен" ден.

Надявам се някъде "горе" те и двамата да се усмихват благосклонно на размислите ми , а още по се надявам отново да са сред нас.

Разказът определено е незабравима скъпоценност в морето от творби. Бих си го сложила в рамка, за да ми е пред очите.

Като лекарство против нелюбов.

Линк към коментар
Share on other sites

"Ако на кокошката стане много тясно да живее в курника, тя трябва да разбира друго изкуство: да промени своята форма – да стане едно славейче и да отиде в гората. А сега тя седи, дойде господарят, нахвърли ѝ малко житце и хайде пак в курника, а тя на другите кокошки казва: „Моят господар е отличен човек – филантроп е, чете Библията, отличен проповедник е“. Кокошката проповядва на другите кокошки, „Той не е като другите“. Но един ден този проповедник хване кокошката – тя кречи, а другите кокошки казват: „И там крячат“ :( Питам тогава: Ако и вашите кокошки в курниците крячат, ученици ли сте? То сте обикновени хора.

Когато престанат кокошките да крячат и агънцата да блеят и плачат, само тогава ще ви считам за необикновени хора. А щом плачат и крячат. – „Ама тъй... инак.“ Разбирам... Крячене да няма, пеене да има. Тази кокошка да каже: „Слава Богу, досега толкова време съм живяла при този човек и нито едно перце не е паднало от гърба ми, слава Богу, братски живеем. Перо не падна от гърба ми!“ Тия кокошки са символи, ще ги знаете."

------------------------------------------

Ненаписаните закони

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

"съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“. Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него.

При съграждане на характера е необходимо търпение. То е основата на нещата. И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко. Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме.

Йосиф, като чужденец, живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум да направи от тези хора добри приятели. Ама казват някои: „Хората са грешни“. – От тия грешници именно си създайте приятели: в тях има благородни души.

Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни. Тогава истината ще ви бъде венец на главата, а снопите на нивата ще ви се поклонят, и слънцето и луната и единадесетте звезди на Небето ще ви поздравят. И ще разберете тогава дълбокия смисъл на земния живот. Тогава Господ ще се яви, и ще се въдвори Царството Божие на земята."

----------------------------------------------------

Сънищата на Йосифа

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Универсална рецепта няма. Аз също избрах раздялата и наистина опитах всичко друго преди това. Понякога просто не е възможно да се запази семейството. Жертвите понякога стават непоносими, ножът опира до кокала. Освен да бягаш, за да оцелееш, друго не ти остава. И като бягаш, да спасиш и децата си от кошмара. Трудно е, но наистина е несравнимо по-добре от предишния ад. Спокойствие и здраве с нищо не можеш да замениш.

В момента и моя брак е непоносим,е няма физическо насилие,по скоро психическо...и изглежда като стая,в която прозорците не се отварят,все едно ги няма и всеки ден се 

събуждам,а стаята е по-малка.В началото не го забелязвах,защото не става изведнъж..просто се смалява със сантиметри...,но една сутрин отварих очи и видях колко малка е

станала тя,толкова малка,че не мога да се движа в нея,не мога да си поема въздух дори...и се НАЛАГА да изляза и то незабавно преди да се задуша напълно.

Лошото е,че не съм сама,а има едно все още малко същество,което е потърпевшо от цялата ситуация...и мисля,че при такива условия е по-здравословно за детето и родителите да бъдат разделени,преди да го осакатят/психически/.Това е за мен,но само в моя живот,при всяко семейство има различни пътища и изпитания.

Поздрави :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

pcheliza,

Не си единствената, която е била или е в такава ситуация.

За съжаление психическите травми по-трудно се лекуват. Казвам го от собствен опит. Особено при децата. Възрастните може да помислим, да поговорим с други хора по проблема, да прочетем и да се постараем да лекуваме травмите. Но при децата - много е трудно, отнема години ...

За майката, защото в повечето случаи при нея остават децата, понякога изглежда направо невъзможно да се отдели, да се справя сама с децата, с всички отговорности - 24 часа да е мама и тате, но ние сме силни :) и колкото и странно или самохвално да звучи - в повечето случаи се справяме.

И още нещо - когато намерим вътрешното спокойствие от което се нуждаем - нещата започват да се оправят, не казвам че с магическа пръчка всичко става в розово. Напротив, много е трудно, но е по-лесното, защото в този случай имаме възможността да сме свободни и в мир със себе си. Нещо, което няма как да постигнем докато се опитваме да запазим брак, който е свършил.

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: Абсолютно съгласна съм с Ася!

Понеже и аз преживях един доста тежък период на непоносимост с партньор ( и в лично, и в професионално отношение), който е на път да свърши скоро надявам се, бих искала да споделя, че най-трудното време беше онова преди да взема решение да затворя завинаги тази "стая без въздух и слънце", която освен кошмари и издевателства, нищо друго не съдържаше. Веднъж взето и изказано, решението сякаш се превърна в ключ към моето сърце и душата ми се отвори, и свободно започнах да поемам от чистия въздух, усещайки как всяка клетка в мен се събужда за нов живот, с нови сили, без капка изтощение от страданието, което до скоро беше ежедневие. Усещам се преродена в пълния смисъл на думата. Знам, че трудности тепърва ме очакват, но те, както и Ася казва, са от друг характер - това са трудностите на свободната душа, живееща в мир и хармония със себе си.

Любовта е най-големият подарък, който мъжът и жената са събрани да си "разменят" в едно семейство и благодаря на късметче, че ми припомни разказа на О'Хенри - "The gift of the Magi"("Дар от мъдростта"(ако може така да се преведе)!? Когато не можем да сме сплотени в трудностите, какъв е смисълът да сме заедно далеч един от друг!? Децата обичат родителите си, но са много чувствителни към лъжата и лицемерието, така че когато правим избора си и се опитваме да го обясним чрез "жертва в името на детето", мисля, му нанасяме далеч по-големи травми, вместо да съхраним хубавите му спомени от съвместния семеен живот, а защо не и любовта към двете половини в неговата цяла същност - тази на бащата и тази на майката.

Редактирано от Моника13
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 years later...

Здравейте!

Не знам от каде да започна.

Имам наистина сериозен според мен проблем.

Отношенията ни със съпруга ми се влошиха. Той вече дори използва сила когато се опитам да говорим и заедно да търсим решение.

Според мен всичко започна след изневярата му- която простих защото се разкая и поиска да продалжим на пред. Но след това във всяко негово по-студено действие аз виждам връщане на зад / може би не съм го преживяла/. Но мисля че той трябва да ми помогне да го преживея. А вместо това казва- преодолей го сама. И в същото време твърди че иска да вървим към общите ни цели заедно без да се обръщаме на зад- но това на цената на моите собствени усилия. Опитвам се наистина - защото не бих се отказала от семейството си за нищо на света и ще се боря със зъби и нокти нещата да станат както преди. Опитвам се да разбера дали аз съм проблема- дали моето отношение трябва да се промени- може би понякога го обвинявам - но е само за да му покажа че с действията си ми припомня болката която преживявам отново и отново. Имаме семейна криза и често разговорите прерастват в скандали - казва че аз с думите си го изнервям и така предизвиквам агресията му но аз говоря съвсем спокойно без да викам и повишавам тон- просто търся решение на проблемите ни - може би когато разговора стигне дотам че той сам вижда че е виновен се изнервя от тово че му го казвам. Но ако не посочваме проблемите как ще ги решим. На истина не знам какво да правя- ако премълчавам всичко според мен ще задълбоча проблема. А може би ще му позволя да се успокои. Не знам. Моля за отговор от професионалист- психолог.    

Благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

може би когато разговора стигне дотам че той сам вижда че е виновен се изнервя от това че му го казвам

 

Добре дошла при нас Дани :)

Не мога да твърдя, че съм професионалист психолог, но съм професионалист педагог, което е някъде наблизо. Освен това имам солиден опит в семейство със скандали и също вече почти десет години в семейство БЕЗ  скандали (0 бр. за 9 г.) Смея да твърдя със сигурност, че причината за скандалите и също ключът за преодоляването им е в червената дума в цитата по-горе. Там, където се появи самото понятие за вина (виновен и т.н.), с мира и любовта е свършено. В този форум имаме няколко и много полезни теми за вината - хубаво е да се прочете нещичко :) 

тук , тук ,  тук

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...